В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по реда на чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка. С молба вх. № 1727 от 20.08.2010 г. ищецът твърди, че в обстоятелствената част на решение № 152 от 13.07.2010 г. по Г.д. № 106/2010 г. на ЗРС е допусната очевидна фактическа грешка, относно посочването на извършените процесуални действия по цитираните дела, които са първоинстанционни. Дължимото му възнаграждение е по извършените процесуални действия, както следва: 1. договор за правна помощ № 031059/24.08.2005 г. - изготвяне на жалба срещу решение по Г.д. № 54/2005 г. на Пловдивски апелативен съд и процесуално представителство във ВКС; 2. договор за правна помощ № 031317 от 4.10.2005 г. - защита по в.Г.д. № 654/2005 г. на Пловдивски апелативен съд; 3. договор за правна помощ № 032405 от 09.02.2007 г. - изготвяне на жалба и процесуално представителство по в.Г.д. № 1057/2006 г. на Пловдивски апелативен съд. Моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка относно цитираните граждански дела. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника в който се взема становище, че не е налице хипотезата на чл. 247 и молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът, след като прецени изложеното в писмената молба, отговора на ответника и извърши служебна справка по постановеното съдебно решение намира, че молбата е неоснователна. На първо място никъде в исковата си молба ищецът не е цитирал процесните договори за правна помощ, по кои граждански деласа приложени. В съдебно заседание ответника не оспори, че ищеца е извършвал процесуално представително по процесните договори за правна помощ, като единствено оспори искането за присъждане на законна лихва за забава - иск по чл. 86 ЗЗД. В постановеното съдебно решение № 152/13.07.2010 г. по Г.д. № 106/2010 г. никъде в мотивите на решението не е посочено и не са цитирани гражданските дела, описани от ищеца в молбата за поправка на явна фактическа грешка. Именно чрез своите мотиви съдът е формирал своята воля, която е изразил в диспозитива на съдебното решение. Липсва каквото и да е било противоречие между формираната воля на съда, изразено в мотивите на съдебното решение и нейното външно изразяване и обективиране, поради което съдът приема, че не се касае до явна фактическа грешка. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ молбата от адв. З. С. Д. с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на явна фактическа грешка в обстоятелствената част на решение № 152 от 13.07.2010 г. по Г.д. № 106/2010 г. на ЗРС, в частта относно описание на граждански дела по които е извършено процесуално представителство, като неоснователна и недоказана. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред СмОС. С Ъ Д И Я : /п/ |