РЕШЕНИЕ
гр. София,………….2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII -ми въззивен състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМЖДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Росица Пейчева и в присъствието на прокурора Лилия Симеонова, като се запозна с докладваното от съдия Костадинова ВНЧД № 3758 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 01.08.2018г. постановено по НЧД № 4824/2018г. по описа на СРС, НО, 97 състав е наложил едно общо най-тежко наказание на осъдения К.В.П. „лишаване от свобода“ за срок от 4 години измежду наказанията по НОХД № 20354/2016г. на СРС, НОХД № 13659/2017г. на СРС, НОХД № 12156/2017г. на СРС, НОХД № 21877/2017г. на СРС, НОХД № 61/2018г. на РС-Ботевград и НОХД № 5235/2018г. на СРС, като на основание чл. 24 от НК е увеличено наказанието от 4 години „лишаване от свобода“ с една година, и е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.
Срещу постановеното определение е депозирана жалба от адв. Л.М.-служебен защитник на осъдения П.. Сочи, че някои от обстоятелствата по присъдите и наложените наказания на П. били установени едва в с.з. пред СРС, а други не са били взети предвид при постановяване на определението. Изразява несъгласие с приложението на чл.24 НК.
С определението за насрочване на делото въззивинят съд изиска справка за съдимост, ведно с бюлетините за осъдения П.. С отделно разпореждане беше изискано заверено копие от определение № 48831/2018г. по НЧД № 12665/2018г. по описа на СРС,НО, 7 състав, с което производството по НЧД № 12665/2018г. по описа на СРС,НО, 7 състав е било прекратено. Определението е влязло в сила на 29.09.2018г.
Горепосочените писмени доказателства бяха приети и приобщени в откритото съдебно заседание по делото проведено на 15.10.2018г. В същото съдебно заседание, съдът приобщи и представено от защитата на осъдения П. препис извлечение от определение изх.№ 3/2018г. на СЦЗ.
В откритото съдебно заседание представителят на СГП намира първоинстанционното определение за правилно и законосъобразно, вкл. и в частта, с която определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ спрямо осъдения е увеличено по реда на чл. 24 от НК.
Служебният защитник на осъдения П.–адв. М. моли да се уважи жалбата по изложените в нея аргументи, като се извърши ново групиране на наказанията, алтернативно да се измени обжалваното определение на СРС. Намира, че превъзпитанието на дееца ще бъде постигнато и без увеличаване на наказанието му.
Осъденият К.П. редовно призован, се явява лично. В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, моли определеното му наказание да бъде 3 години и 8 месеца.
Софийски градски съд като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира следното:
Осъденият К.В.П. е роден на ***г- в гр. Т., българин , български гражданин, осъждан/ понастоящем в затвора гр.София/, с ЕГН **********.
Същият е осъждан многократно с влезли в сила към датата на постановяване на определението на СРС съдебни акта, които наказания се установява, че са били изтърпяни и не се намират в съвкупност с деянията предмет на разглеждане. Последно е бил освободен по изтърпяване от затвора –Ловеч на 06.11.2015г.
Предложението на СРП е визирало групиране на следните шест :
1.По НОХД № 20354/2016г. на СРС, за деяние извършено на 05.07.2016г. му е определено наказание ЛОС от четири години при строг режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 25.07.2017г.
2. По НОХД № 13659/2017г. на СРС, за деяние извършено на 31.03.2017г. му е определено наказание ЛОС от осем месеца при строг режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 17.01.2018г.
3. По НОХД № 12156/2017г. на СРС, за деяние извършено на 22.03.2017г. му е наложено наказание ЛОС от осем месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 26.02.2018г.
4. По НОХД № 21877/2017г. на СРС за деяние извършено на 06.06.2017г. му е наложено наказание ЛОС от десет месеца при строг режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 06.03.2018г.
5. По НОХД № 61/2018г. РС- Ботевград за деяние извършено на 14.05.2017г. му е наложено наказание ЛОС от три месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 20.03.2018г.
6. По НОХД № 5235/2018г. на СРС за деяние извършено на 24.07.2016г. му е наложено наказание ЛОС от една година при строг режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 10.07.2018г.
С атакуваното определение СРС е приел наличието на предпоставки за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК по отношение предложената от СРП кумулативна група, сформирани по НОХД № 20354/2016г. на СРС, НОХД № 13659/2017г. на СРС, НОХД № 12156/2017г. на СРС, НОХД № 21877/2017г. на СРС, НОХД № 61/2018г. на РС-Ботевград и НОХД № 5235/2018г. на СРС като е определил общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години. Считайки, че така определеното общо най-тежко наказание няма да изиграе своята превъзпитателна роля върху П., предвид значителния брой осъждания, съставът на СРС го е увеличил с 1 година „Лишаване от свобода“. Съдът е определил първоначален строг режим за изтърпяването. Съдът е приспаднал на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 и чл.25, ал.1 НК времето, през което осъденият П. е бил задържан под стража и е бил с МНО „Задържане под стража“ или е търпял наказанията по някои от делата, включени в групата.
При описаните факти, въззивният съд, констатира, че не са налице основанията за отмяна или ревизиране определението на първия съд, тъй като са съблюдавани принципите на материалното право, заложени в чл. 23-25 от НК, а също и тези в чл.36 от НК. Съображенията на въззивната инстанция от правна страна са следните:
Законосъобразно проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила съдебните актове са налични предпоставките на чл. 25, ал.1 вр чл. 23, ал.1 от НК за кумулиране на наложените на осъдения наказания по НОХД № 20354/2016г. на СРС, НОХД № 13659/2017г. на СРС, НОХД № 12156/2017г. на СРС, НОХД № 21877/2017г. на СРС, НОХД № 61/2018г. на РС-Ботевград и НОХД № 5235/2018г. на СРС. Адекватно районният съд е счел, че в случая най-тежко се явява наказанието, наложено на осъдения П. по НОХД № 20354/2016г. на СРС – „Лишаване от свобода“ за срок от четири години.
Представеното в с.з от осъдения П. извлечение от документ се отнася за определение на РС-Ботевград по реда на чл. 306 НПК, за което липсва отбелязване в справката съдимост / 02.10.2018г. л. 10 и сл. от внчд/. Видно от материалите по делото след постановяването на съдебният акт по НОХД № 61/2018г. на РС-Ботевград, по отношение на подс. П. е налице още едно осъждане по НОХД № 5235/2018г. на СРС и компетентен да се произнесе по реда на чл. 306 НПК, е именно съдът постановил последната влязла в сила присъда, какъвто в случая се явява СРС, а не РС –Ботевград. Искането на осъдения П. определеното му едно общо-най тежко наказание „лишаване от свобода“ да е в размер на 3 г. и 8 м. се явява неоснователно, тъй като най- тежкото наказание в посочената съвкупност е в размер на 4 години „лишаване от свобода“.
От приетото по делото заверено копие от определение се установява, че няма друго произнасяне по този ред, със същия предмет от СРС, касателно осъдения П., след последното му осъждане от СРС.
В справката съдимост няма отразени други осъждания след това по НОХД № 5235/2018г. по описа на СРС.
Втората инстанция намира, че районният съд е
направил законосъобразни изводи и по отношение необходимостта от увеличаване на
наложеното най-тежко наказание по реда
на чл.24 от НК. Цитираната разпоредба намира приложение в случаите, в които
определеното по реда на чл.23 или чл.25 вр. чл.23 от НК наказание не би могло
да постигне целите по чл.36 от НК, защото осъденият е личност с висока степен
на обществена опасност.За да приеме, че правилно е увеличено наказанието,
контролната инстанция прецени цялостната престъпна дейност на осъдения К.П.,
обществената опасност на извършените престъпления и периода, в който те са
осъществявани както и че три от осъжданията касаят престъпления извършени при
условията на опасен рецидив.
Въззивният съд споделя
и с извода на първия по отношение на размера на увеличението на определеното
общо най-тежко наказание четири години „Лишаване от свобода“, като определеното
и увеличено общо най-тежко наказание е в размер на 1 година, който е съобразен,
както с тежестта и броя на извършените от К.П. престъпления, така и с ясните
изисквания и ограничения поставени в нормата на чл. 24 от НК.
По изложените съображения, съдът намери, че СРС правилно е
използвал законовата възможност на чл. 24 от НК за постигане на справедлива
оценка на цялостната престъпна дейност на осъдения и възраженията
на защитата относно приложението му съдът намира за неоснователни.
Въззивният съд няма основания за промяна на определения първоначален „строг“ режим, тъй като е съобразен с императивния характер на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. „б“ от ЗИНЗС.
Резонно проверяваният съд е приспаднал на основание чл. 59, ал.1 и чл.25, ал.2 от НК времето през което осъденият П. е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по някое от делата в групата, както и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение или по ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 341, ал.1, вр. чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение
от 01.08.2018г. постановено по НЧД № 4824/2018г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 97
състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.