№ 8159
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110128949 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иска молба от ................. с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 422 , ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът Д. С. К. дължи на ищцовото
дружество сумата от 874,11 лв., неплатена цена на доставена и потребена вода за периода от
08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.10.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 37,91 лв., представляваща обезщетение за забава
период от 09.06.2022 г. до 07.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56565/2023 г. по описа на СРС, 71-ви
състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните е налице
облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги до недвижим имот, находящ се в
гр. ....... Посочва, че за този имот е открит клиентски номер ......001, като била открита
договорна сметка № 280005052239. Твърди, че ответникът е придобил процесния имот чрез
договор за покупко-продажба от 24.03.1999 г., с оглед което, в качеството си на собственик,
се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. Съгласно приложимите Общи условия на
ищцовото дружество към процесния период потребителите на ВиК услуги следват да
заплащат сумите по издадените фактури в 30- дневен срок от датата на фактуриране. Моли
за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез особен
представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да съществуват
облигационни отношения между страните по делото, доколкото ответникът няма качеството
потребител. Оспорва да е налице сключен договор между страните. Поддържа, че ищецът е
отчел и разпределил количеството вода в разрез със законовите изисквания. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. с чл. 198,
ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на
1
ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о, ал. 1 ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги
на потребителите срещу заплащане, се извършва от ВиК оператори по реда на този закон и
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Според
същия закон ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните
образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции
и другите съоръжения. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. В § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ се съдържа легална дефиниция на
понятието „потребители“ на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това
са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги.
По делото е представена, извадка от имотния регистър по отношение на лицето Д. С.
К., ЕГН ********** за периода 01.01.1998 г. до 10.04.2023 г. от която е видно, че на
24.03.1999 г. ответникът и Красимир Стоянов Крумов са вписани като купувачи на
недвижим имот, находящ се в гр. ....... Съдът намира, че представената справка от Служба по
вписванията – София, представлява годно доказателствено средство, което да е в състояние
да установи притежаваното право на собственост с оглед вписаните обстоятелства. Не са
представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността след този период и
преди депозиране на исковата молба в съда. Следователно за процесния период ответникът
се явява собственик на процесния имот, поради което и на основание § 1, т. 2 от ДР на
ЗРВКУ Д. С. К. е била потребител на ВиК услуги и като такъв е била в облигационна връзка
с ищцовото дружество при публично известни общи условия. За да възникне облигационно
правоотношение между страните с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, не е необходимо подаването на изрично
заявление от името на собственика на имота, ползващ ВиК услуги. Общите условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
Наредбата. В случая е служебно известно на съда, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
За установяване доставката и размера на предоставените от ищеца услуги по делото е
допуснато и прието заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза
(КСТСЕ), според заключението на която процесният имот се намира в сграда, която е
водоснабдена и канализационно оборудвана и в която съществува изградена ВиК
инсталация, като самият той е водоснабден. Констатирано е, че за периода от 08.04.2022 г. до
07.04.2023 г. количеството на доставените ВиК услуги е определяно на база брой живущи –
двама, поради повреден водомер, като обемът на ВиК услуги, доставени до имота, е общо
297,777 куб.м. като стойността на доставените количества е определена в съответствие с
утвърдените за периода цени от КЕВР. Установено е, че стойността на предоставените ВиК
услуги възлиза на 874,11 лв. за периода 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., а на лихвата за забава –
43,86 лв., начислена за периода от 09.06.2022 г. до 07.05.2023 г.
2
Предвид горното съдът намира, че по делото се установи реалната доставка на ВиК
услуги до имота на ищеца за процесния период, чиито размер според КСТСЕ възлиза общо
на 297,77 куб.м. Ответникът е навел възражения за нарушаване разпоредбите при отчитане и
разпределение на количеството вода, които съдът намира за неоснвоателни. Според общите
условия на Вик оператора (чл. 20 и сл.) през периода на повреда на индивидуалния водомер,
каквато в случая е установена, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл.
25, ал. 8 и ал. 10, а именно на база по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м -
при нетоплофицирано жилище за всеки обитател като определените по този ред количества
вода се завишават всяко тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател. В този случай не се
извършва измерване на индивидуалния водомер, за който са събрани данни, че е бил
повреден, но следва да се съблюдава правилото сборът от водните количества от показанията
на индивидуалните водомери и водните количества изчислени на база да не надвишава
отчетеното по общия водомер. Ответникът не доказа погасяване на задълженията за
предоставените ВиК услуги в претендирания размер, поради което претенциите на ищеца за
главница се явява основателна.
По отношение на обезщетението за забава ищецът, в чиято доказателствена тежест
беше не установи изпадането на длъжника в забава, поради което исковата претенция за
мораторна лихва следва да се отхвърли като недоказана и неоснователна.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива се претендират само от ищеца, а и ответникът е представляван от особен
представител. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за двете
производства разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 934,47 лева - за
платена държавна такса, депозити за вещи лица и за особен представител и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП
вр. чл. 25 НЗПрП в настоящото производство и сумата 71,88 лева за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство, чиито размер е определен при минимума
на наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ........ дължи
на ................., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. ..........., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД сумата 874,11 лева, неплатена цена на доставена и
потребена вода за периода от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 13.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 56565/2023 г. по описа на
СРС, 71-ви състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
37,91 лева, представляваща обезщетение за забава периода от 09.06.2022 г. до 07.05.2023 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 56565/2023 г. по описа на СРС, 71-ви състав като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ........ да заплати на ................., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
934,47 лева – разноски за настоящото производство и сумата 71,88 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
3
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4