РЕШЕНИЕ
№ 1160
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330109130 по описа за 2021 година
Гаранционен фонд е предявил против Д. А. Х. осъдителен иск с правно
основание чл. 558, ал.7, вр. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от
533,94 лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
пострадало лице – К.Т.Д., застрахователно обезщетение по щета № ****/***,
дължимо от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие – ***, е управлявала лек автомобил „***“
с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на *** ответникът като неправоспособен водач при
управление на лек автомобил „***“ с рег. № *** в гр. ***, Ж.К. „***“,
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост удря правомерно
паркиралия лек автомобил „***“ с рег. № ***, като по този начин причинява
ПТП и напуска местопроизшествието. Сочи, че в нарушение на чл.483 КЗ
ответникът управлява лекия автомобил без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което ищецът е заплатил на пострадалия
обезщетение за претърпените вреди на основание чл. 557, ал.1, т., б. „а“ КЗ.
1
За случая била образувана щета № ****/*** по която за причинени
имуществени вреди, на К.Т.Д. била заплатена сумата в размер на 533,94 лева.
Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума, но изпълнение не
последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото
уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
С молба – уточнение вх. № 30873/11.06.2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ищецът посочва увредените детайли по лек автомобил „***“ с рег.
№ ***, както следва: предна броя, преден ляв калник, предна лява врата, задна
лява колона, заден ляв калник, задна броня и ляво огледало. Уточнява се и че
обезщетението за имуществени вреди за заплатено на пострадалото лице -
К.Д., на ***
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника – адв. Т., с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Възразява се ответникът виновно да причинил процесното
ПТП, като се оспорва механизма на същото, описан в Протокол за ПТП №
***. По отношение на същия се оспорва и да е подписан от ответника, в която
връзка се навеждат претенции за откриване на производство по чл. 193 ГПК.
Възразява се и описаните в уточняваща молба имуществени вреди да са
настъпили по лек автомобил „***“ с рег. № ***, доколкото липсват
доказателства в тази насока. Досежно представените с исковата молба доклад
по щета, техническа експертиза и заключителна експертиза се излагат
твърдения, че представляват частни документи, непротивопоставими на
ищеца. Излагат се доводи за липса на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и посочените в исковата молба имуществени вреди.
Възразява се за наличие на съпричиняване от страна на увреденото лице,
доколкото притежаваният от него автомобил бил паркиран по начин, който
създавал опасност от настъпване на ПТП. При условията на евентуалност, ако
се установят вреди по лек автомобил „***“, се оспорват се разходите по
тяхното възстановяване, както и реалното заплащане на сумата в размер на
533,94 лева на пострадалото лице. Възразява се, че вземането на ищеца е
погасено по давност, доколкото в исковата молба се излагат съображения, че
ПТП е реализирано на ***, а искът е предявен след 13.02.2021 г.
Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
2
твърденията на страните, счита за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен Протокол за ПТП № ***/***, съставен от ***
към сектор „***“ при *** - К. П. /л. 84/, от който се установява, че на *** в гр.
***, Ж.К. „***“, бл. ***, вх. *, е настъпило ПТП между лек автомобил марка
и модел „***“, с рег. № ***, управляван от ответника, и лек автомобил марка
и модел „***“, с рег. № ***, управляван от лицето К.Д.. В протокола е
отбелязано като причини за настъпване на ПТП, че ответнкът при
извършване на маневра се е отклонил вдясно и е блъснал паркирания от
лицето К.Д. лек автомобил в лява част, след което е напуснал
местопроизшествието.
Настоящият съдебен състав намира за несъмнено установено, че
посоченият протокол за ПТП е подписан лично от ответника. В тази насока
първоначално бе изготвено заключение по допусната СГЕ от в. л. С. С. /л.101
– л.103/, съобразно което подписът след „участник 1“ в протокола за ПТП не
е изпълнен от ответника. След оспорване на депозираното заключение, на
основание чл. 201 ГПК, бе изготвено повторно заключение, неоспорено от
страните, от в. л. Н. Б. /л.122 – л.125/, от което се установява, че положеният
подпис за „участник 1“ в протокола за ПТП е изпълнен от ответника. Съдът
кредитира заключението по поворната СГЕ, доколкото същата се явява
обоснована и изготвена с необходимите знания и умения. Същата не е
оспорена и от страните в производството.
От Наказателно постановление № ***/*** на ***, сектор ***, влязло в
сила на *** /л.6/, се установява, че по отношение на ответника е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение –
напускане на местопроизшествието при процесното ПТП.
По делото е приобщена и справка от Информационния център към
„Гаранционен фонд“ /л.7/, от която се установява, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, по отношение на лек автомобил марка и
модел „***“, с рег. № ***, не е имало сключен договор за Застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По делото е разпитан свидетелят К. П. /л. 107 – л. 108/. Същият си
спомня, че към месец *** г. е заемал длъжността „***“ към ***, сектор „***“.
3
След предявяване на Протокол за ПТП № ***/***, същият посочва, че е
съставен от него, като поддържа всичко посочено в него. Свидетелят не си
спомня конкретния случай на ПТП, предвид изминалия период от време.
В хода на съдебното дирене е изготвена и ССчЕ от в. л. Й. П. /л.99 –
100/, от която се установява, че на *** ищецът е изплатил на лицето К.Д.
сумата в размер на 533,94 лева по банков път по щета № ****/***
По делото е изготвена и приета САТЕ /л.161 – л. 172/, изготвена от в. л.
инж. В. С.. От заключението по същата се установява, че от техническа
гледна точка увредите на лек автомобил марка и модел “***“ добре
съответстват да са настъпили при описания в Протокол за ПТП № ***/***
механизъм. С оглед изложеното вещото лице е достигнало до извод за
наличие на причнно-следствена връзка между описания механизъм и
увредите по автомобила, сочени от ищеца. Пазарната стойност за нови части,
материали и труд, необходими за възстановяване на описаните увреди,
възлиза на сумата в размер на 1352,80 лева. При настъпването на ПТП, лек
автомобил марка и модел“***“ е бил паркиран, поради което не са налични
данни местоположението му да е в противоречие с нормативните изисквания.
Настъпването на удар е следствие на скорост и пресичане на траектории в
конфликтна точка. Предвид тази физична закономерност и обстоятелството,
че скоростта на лек автомобил марка и модел“***“ е била 0 км/ч, то
причината за настъпване на ПТП е че водачът на автомобила „***“, с рег. №
***, не е съобразил скоростта и траекторията си на движение с препятстване
на пътя. Вещото лице е констатирало, че от материалите в кориците на делото
не се установява друга възможна причина за настъпване на ПТП.
Съдът кредитира приетите заключения по ССчЕ и САТЕ, доколкото
същите са компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и
обосновани. Същите не се оспорват и от страните в производството.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Несъмнено по делото се установи, че на *** в гр. ***, Ж.К. „***“, бл.
***, вх. *, е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „***“, с рег.
№ ***, управляван от ответника, и лек автомобил марка и модел „***“, с рег.
№ ***, управляван от лицето К.Д., като ответникът при извършване на
маневра се е отклонил вдясно и е блъснал паркирания от лицето К.Д. лек
4
автомобил в лява част, след което е напуснал местопроизшествието. Към
момента на настъпване на процесното ПТП, ответникът е управлявал МПС,
без за целта да е сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Гаранционен фонд е заплатил на
увреденото лице К.Д. сумата в размер на 533,94 лева по банков път по щета
№ ****/*** От изготвената САТЕ се установи, че настъпилите увреди по
автомобил марка и модел “***“ съответстват на посочените от ищеца, като
стойността на тяхното пълно възстановяване възлиза на сумата в размер на
1352,80 лева с ДДС.
Горепосочените обстоятелства досежно механизма на настъпване на
ПТП се потвърждават и от съставения от служител при *** на Протокол за
ПТП № ***/*** В тази насока не се споделят наведените възражения в
отговора на исковата молба за липса на установеност на съпричастността на
ответника към настъпилото ПТП. Действително, полицейските служители не
са възприели непосредствено механизма на настъпване на ПТП, поради което
и протоколът не съставлява официален доказателствен документ, ползващ се
с материална доказателствена сила в тази част. Въпреки изложеното,
несъмнено се установи, че протоколът е подписан от ответника, което по
съществото си представлява извънсъдебно признание на фактите досежно
начина на настъпване на процесното ПТП.Констатациите, обективирани в
протокола за ПТП се потвърждават и от Наказателно постановление №
***/*** на ***, сектор ***, влязло в сила на ***
При осъществена проверка в системата на “Гаранционен фонд”
(регистърът е публичен), се констатира и че към дата ***, за лек автомобил
марка и модел „***“, с рег. № ***, управляван от ответника, не е
регистрирана валидна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите.
От представените по делото уведомление за имуществени вреди, доклад
по щета № ***/ *** и опис на щетите ( л. 8- 9 ) се изяснява, че собственикът
на увредения автомобил е предявил претенция за заплащане на обезщетение
към “Гаранционен фонд”. Последното е счело претенцията за основателна,
поради което и на дата *** е изплатило обезщетение на увреденото лице К.Д.,
възлизащо на сума в размер от 533,94 лева, в която насока е приобщената
ССчЕ.
5
От приобщената по делото САТЕ се потвърждава както механизма на
ПТП, така причинно-следствената връзка между същото и настъпилите
увреди по лек автомобил марка и модел „***“. В тази насока и неоснователни
се явяват възраженията в отговора на исковата молба за липса на
установеност на увреждания по автомобила. Вещото лице по неоспорената от
страните САТЕ е категорично, че при осъществяване на механизма на ПТП
увреда и подмяна на всички авточасти в степен, посочена от ищеца, са
технически възможни.
Предвид гореизложеното, то са налице в своето единство всички
материлноправни предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. ”а” КЗ, а именно: настъпило ПТП, при което виновният
водач е управлявал лек автомобил без сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност “ на автомобилистите; причинени увреди по МПС
рег. № ***, които са настъпили вследствие на процесното ПТП; ищецът да е
заплатил обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди (в случая
имуществени). Предвид гореизложеното, то в полза на ищеца срещу
ответника се поражда регресно вземане до размера на заплатеното на
пострадалия обезщетение за имуществени вреди.
Както бе посочено по- горе, от приобщената по делото ССчЕ се
установява, че ищецът е заплатил на увреденото лице сумата в размер на
533,94 лева (сума в по-нисък размер от възстановителната стойност на
увредените части, които според САТЕ са в размер на 1352,80 лева), то именно
същата се явява дължима от ответника в производството. Поради изложеното
и предявения иск се явява изцяло основателен.
Върху горепосочената сума за главница, се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда (02.08.2021 г.) до
окончателното й погашение.
Не се установи и релевираното в отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
увреденото лице. В тази насока следва да се подчертае, че доказателствената
тежест за установяване на посоченото възражение е на ответника, в която
връзка липсата на доказателства за правилно паркиране се явяват
ирелевантни. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че
съобразно заключението по изготвената САТЕ, от събраните по делото
6
доказателства не се установява друга причина за настъпване на ПТП, освен
несъобразена скорост на водача на МПС с рег. № *** и несъобразяване на
траекторията от същия с препятствие.
Във връзка с възражението на ответника за погасяване по давност на
процесното вземане, то съдът счита същото за неоснователно. Следва да се
стори принципното разяснение, че давността за регресното вземане на ищеца
е пет години и се отброява не от датата на настъпване на ПТП, а от момента
на заплащане на обезщетението на увреденото лице ( изрично в тази връзка-
т. 14 от ППВС № 7/ 77г. от 04.10.1978г. и Решение № 2 от 02.02.2011г., по
т.д. № 206/ 2010г., по описа на ВКС, II- ро т..о ). В конкретния случай,
обезщетението е заплатено на *** (видно от заключението по ССчЕ), от която
дата и следва да се отброява петгодишният срок за погасяне по давност на
процесното вземане. Същият изтича на 02.10.2022 г. (при съобразяване на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците), а искът е предявен на 02.08.2021 г., респ. преди да изтече
петгодишният давностен срок. Разбирането, че давностният срок за
погасяване на регресното вземане на ищеца е пет години е и нормативно
възприет. Нормата на чл. 378, ал. 6 КЗ разписва именно петгодишен
давностен срок, в съответствие с цитираната по- горе задължителна практика
на касационната инстанция.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Такива следва да бъдат
присъдени в размер на 840 лева, съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК /л.172/, от които: сумата в размер на 50 лева –
заплатен държавна такса, сумата в размер на 300 лева – заплатен депозит за
особен представител, сумата в размер на 150 лева – заплатен депозит по
САТЕ, сумата в размер на 100 лева – заплатен депозит по ССчЕ, сумата в
размер на 20 лева – заплатен депозит за свидетел, и сумата в размер на 220
лева – заплатен депозит за СГЕ.
Следва на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив, и сумата в размер на 130 лева,
представляваща заплатени депозити за САТЕ и ССчЕ от бюджета на съда.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен
фонд“- гр. София, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. ”а” Кодекс за
застраховането, сума в размер от 533,94 лева /петстотин тридесет и три лева
и деветдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено от ищеца в полза
на третото пострадало лице – К.Т.Д., застрахователно обезщетение по щета №
****/***, дължимо от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – ***, е управлявала лек
автомобил „***“ с рег. № ***, без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. А. Х., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд“- гр. София, сумата в размер на 840 лева
/осемстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Д. А. Х., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на ВСС,
сумата в размер на 130 лева /сто и тридесет лева/, представляваща депозити
за САТЕ и ССчЕ.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд-
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител – адв. Н. Т., за сумата
от 300 лева за осъществено процесуално представителство на ответника в
настоящото производство.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
8