Р Е Ш
Е Н И Е № 199
гр.Кюстендил, 07.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Ирена Симеонова и с участието
на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова КАНД №247/2022г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на Басейнова дирекция
Западнобеломорски район – Благоевград с адрес гр.Благоевград, ул.“Св.Димитър
Солунски“ №66 оспорва
решение №192/08.07.2022г. на ДРС, постановено по АНД №579/2022г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Заключението на прокурора от КОП е
за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивния съдебен акт.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №192/08.07.2022г., постановено по
АНД №579/2022г. Със същото е отменено НП №ПО-02-102/18.05.2022г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград. „Т.Б.Д.“ АД е
санкционирано като му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
ДРС е формирал правен извод за
незаконосъобразност на НП, поради неправилно приложение на закона относно
определената санкционна норма.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на „Т.Б.Д.“ АД срещу НП №ПО-02-102/18.05.2022г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ - Благоевград. При
извършена проверка на 17.12.2021г., обективирана в КП №ДП-01-1593/17.12.2021г.
и месечни режимни графици е установено, че дружеството е ползвало
6 633 300 кум.м. при разрешени с разрешително за водоползване
№0647/16.11.2001г., изменено с решение №187/30.08.213г., 6 207 200
куб.м., т.е. превишило е ползваните водни обеми с 426 100 куб.м. от
разрешените такива в раздел „лимит на ползваната вода“ от разрешителното. За
констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ е съставен АУАН №КД-04-2/17.01.2022г., а въз
основа на него е издадено оспореното НП №ПО-02-40/16.07.2020г.
След анализ на установената фактическа
обстановка на база ЗВодите касационният съд намира извода на ДРС за
незаконосъобразност на НП за правилен. Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Нормата
вменява в задължение на водоползвателите да изпълняват условията в издадените
им разрешителни. Безспорно в случая „Т.Б.Д.“ АД има качеството на
водоползвател, доколкото му е издадено разрешително за водоползване
№0647/16.11.2001г. за воден обект яз.“Дяково“. Съгласно соченото разрешително в
раздел „Лимит на ползваната вода“ е предвидено това да става в съответствие с
месечен график за използване на водите от комплексните и значими язовири,
утвърждаван от министъра на околната среда и водите, който график е неразделна част
от разрешителното, до 6 207 200 куб.м. годишно. Следователно за
касатора възниква задължението, вменено му с императивната норма на чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ - да изпълнява условията на издаденото му разрешително в
частта ползване на водите от яз.“Дяково“ съгласно месечен график, утвърден от
министъра на околната среда и водите.
КАС счита, че АНО е допуснал съществено нарушение,
свързано с определяне на относимата санкционна норма към установената
фактическа обстановка. Субсимирайки деянието на водоползвателя под
административнонаказателната норма на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ /предвиждаща
санкция за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или
изграждане на такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното/, АНО е приложил неправилно закона и е
допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на
НП. Неизпълнението на условията на разрешителното за водоползване, вменено по
силата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, законодателят е въздигнал в административно
нарушение по чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, където е предвидена санкция за ползване
на води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените
условия в разрешителното, в зависимост от установеното количество ползвана
вода. Изводът се основава и във връзка с основанието за издаване на разрешително за
водоползване №0647/16.11.2001г. – чл.44, ал.1 от ЗВ, която регламентира
издаването на разрешително за водовземане и е различна от нормата на чл.46, ал.1
от ЗВ, която пък е относима към издаването на разрешително за ползване на воден
обект. Анализът на
разпоредбите във вр.с даденото легално определение за водовземане в §1, ал.1,
т.7 от ДР ЗВ, а именно че „водовземането“ обхваща всички дейности, свързани с
отнемане на води от водните обекти, обуславя извод за неспазване на
предвидените условия в разрешително за ползване на води, което се санкционира
по чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ.
Повдигнатото обвинение срещу нарушителя не съдържа
фактически констатации за количеството вода в съотношение литър/секунда, поради
което нарушението не може да бъде и преквалифицирано – налице е невъзможност за
определяне дали сме изправени пред хипотезите на еднакво или по-леко наказуемо
деяние.
Като е отменил НП, въззивният съд е постановил
правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.
С оглед изхода от правния спор съдът не присъжда разноски.
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№192/08.07.2022г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №579/2022.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: