РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. , 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101108 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
предявена от „************“ ЕАД, гр.******* против Д. Б. М. от
гр.***********. Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: - 1600 лв.
(хиляда шестстотин лева), представляващи главница; - 338.27 лв. (триста
тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки), представляващи
договорна лихва за периода от 29.11.2021 г. до 29.08.2022 г.; - 892.45 лв.
(осемстотин деветдесет и два лева и 45 стотинки), представляващи
обезщетение за забава за периода от 30.11.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; - законна лихва от датата на подаване на заявлението в
районен съд до окончателното изплащане на задължението. Иска се да бъдат
присъдени в полза на ищеца и сторените съдебни разноски.
Твърди се от ищеца, че на ********* г. между „***********“ ООД,
като заемодател и Д. Б. М. като заемател е сключен Договор за паричен заем с
№ **********, Съгласно договорът заемодателят се е задължил да предостави
на ответника заем в размер на 1600 лв., а заемателя следвало да върне заема,
1
ведно с договорна лихва с фиксиран лихвен процент и фиксиран годишен
процент на разходите. Така общата стойност на плащанията по заема е
договорена в размер на 1980.83 лв.(от които 380.83 лв.), която е платима на 10
броя месечни погасителни вноски, първите 3 в размер на 53.4 лв. и още 7
в размер на 260.09 лв., при първа погасителна вноска 29.11.2021 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 29.08.2022 г. Съгласно
Общите условия, съдържащи се в договора за потребителски кредит, в случай
че заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият
дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава
върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. Поради забава в плащането, на ответника е начислено
обезщетение за забава в размер на 892.45 лв. за периода от 30.11.2021 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. На 14.06.2023 г. е подписано
Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от дата 14.06.2023 г. между „*******“ ООД и „************“ ЕАД, по
силата на което вземанията срещу Д. М., произтичащи от процесния договор
за заем са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности на ищцовото дружество. Ответника не заплатил
задълженията си по договора, поради което от страна на ищцовото дружество
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ ****/***** г. по описа на
РС Г.Делчев. Заявлението било уважено и била издадена заповед за
изпълнение. Тъй като постъпило възражение срещу заповедта, са предявени
настоящите искове.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК,
чл. 240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 и чл.99
от ЗЗД във чл.422 от ГПК.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба в
определения от закона срок. Счита исковете за неоснователни, тъй като не е
подписвала Договор за паричен заем с № ******* от ********* г., а
и приложеният към исковата молба договор е с друг номер. Твърди, че
клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, а
платената по нея сума – недължимо платена. Твърди се, че между Д. М. и
2
„*********“ е сключен договор за потребителски кредит № ********* на
******** г., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер
на 1600 лева за срок от 10 месеца. Сумата, която следва да бъде върната,
същата възлиза на стойност от 1 980,83 лв. Твърди, че е заплатила процесните
суми. Видно от Договора за потребителски кредит чл.5 и чл.11 задължават
заемателя в срок от 3 дни да предостави допълнително обезпечение -
поръчителство на едно физическо лице с доход не по-малко от 7 пъти
минималната работна заплата за страната или две физически лица всяко с
доход не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата или банкова
гаранция в размер равен на два пъти сумата за плащане по кредита, като при
неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 1779,17 лв. Съгласно ал.2
на чл.11 неустойката се заплаща разсрочено съобразно начина, посочен в
Приложение 1 към договор за кредит. Така неустойката е добавена към
дължимата главница и лихва по договора за кредит, като общата погасителна
вноска нараства на 376 лв. Ответника счита, че процесния договор за кредит е
сключен при нарушение на изискванията установени в разпоредбите на чл.143
от ЗЗП, чл.10, ал.2, чл.10а, чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от 3ПК. Смята, че
възможността за избор между две алтернативни опции за обезпечение на
кредита е само формална. Ако е била с чисто кредитно минало и някакъв
сигурен доход, като е разполагала и с двама поръчители, ответницата е могла
да получи кредит при много по-добри условия, тъй като е общо известно, че
потребителските кредити, отпускани от търговските банки, са с
възнаградителни лихви в пъти по-ниски от тази по сключения между
страните договор за кредит. Поставените от кредитодателя условия за
обезпечение на кредита са по начало невъзможни за изпълнение от масовия
потребител. Тяхната истинска цел е да не бъдат изпълнени от потребителя, за
да бъде задължен да заплаща неустойка. В настоящия случай, длъжникът
стриктно изпълнявал задълженията си, но макар да е добросъвестен длъжник
е задължена да заплаща неустойка в размер по-голям от размера на
главницата. По този начин неустойката служи като средство за получаване
на допълнителни доходи и се заобикаля основната функция на обезпечението,
а именно да покрие вредите, които ще настъпят за кредитора, в случай,
че длъжникът не изпълни задълженията си. Счита, че посочването само
с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
спазят законовите изисквания. Не е ясно как е формиран ГПР от 48,19 % и
3
какво друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент от
40.05 %. Разходите за неустойка не са включени в ГПР, поради което е
налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а и при
включването им неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Счита, че уговорената неустойка е нищожна и по аргумент от чл.26, ал.1 от
ЗЗД , тъй като увеличава дълга на заемателя два пъти, води до затрудняване
доброволното погасяване на заема, както и до увеличаване на разноските
при евентуално принудително събиране, и навежда на извод, че целта й
е неоснователно обогатяване на кредитора..
Правна квалификация на възраженията на ответника е по чл.22 във вр. с
чл. 10, ал.2, чл.10а, чл.11,ал.1, т.9-10, чл.19, ал.4 от 3ПК, чл.143 от ЗЗП, чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното
във фактическо и правно отношение:
Д. Б. М. поискала от „*******“ ООД да й бъде предоставен заем в
размер на 1600 лева. Предоставена й е информация под формата на
Стандартен европейски формуляр (СЕФ) относно лихвения процент, при
който ще бъде отпуснат кредита – годишен лихвен процент 40.05%, периода
на олихвяване – месечен, броя на погасителните вноски – 10 и размера им,
размер на договорната лихва, общо дължимата сума на главница и лихви
годишен процент на разходите (ГПР) – 48.19%.
На ******* г. между „*********“ ООД, гр.********* като заемодател и
Д. Т. М. като заемополучател е сключен договор за паричен заем № *******. С
договора ищцовото дружество отпуснало на М. заемна сума в размер на 1600
лева, като в чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че с подписването му
заемателя удостоверява, че е получил заемната сума и договора има силата на
разписка. В чл.3 от договора за заем е посочено, че са договорени месечни
погасителни вноски, от които 3 броя погасителни вноски в размер на 53.40 лв.
и 7 броя в размер на 260.09 лева, с дата на първо плащане 29.11.2021 г. и дата
на последно плащане 28.08.2022 г. По заема се дължи фиксиран лихвен
процент от 40.05%, годишен процент на разходите от 48.19 %, а общата сума
за плащане е 1980.83 лева.
Съгласно чл. 5 от договора заемателят се задължил в 3 дневен срок от
сключване на договора да осигури едно или две физически лица - поръчители
4
за дълга си или безусловна банкова гаранция. Поръчителите следвало да
отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител
осигурителния му доход да е не по-малко от 7 пъти размера на минималната
работна заплата, а при двама - осигурителния им доход да е не по-малко от 4
пъти размера на минималната работна заплата, да няма кредитна история или
да има такава със статус „Редовен“, да представи служебна бележка от
работодател, да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за
паричен заем. Банковата гаранция, следвало да бъде издадена от лицензирана
от БНБ търговска банка, валидна 6 месеца след падежа на последната вноска
по договора и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за кредит, включваща главница и договорна лихва. В
чл.11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 1779.17
лева, която се заплаща разсрочено, съобразно начин, посочен в Приложение 1
към договора.
В Приложение 1 към процесния договор, представено по делото е
посочено, че дължимата сума за договорна лихва е 380.83 лв., дължимата сума
за главница и договорна лихва е в размер на 1980.83 лева, а общо дължимата
сума за главница, лихва и неустойка е в размер на 3760 лева.
На ********** г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „********“ ООД и „*************“ ЕАД.
По силата на Приложение № 1 към договора за цесия, вземането към
ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено
в собственост на ищцовото дружество ведно с всички привилегии и
обезпечения. „*********“ ООД упълномощило ищцовото дружество да
уведомява длъжниците за извършената цесия. В съответствие с
упълномощаването до ответникът било изпратено писмо от 20.08.2024 г. за
извършената цесия. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че е непотърсено
Същото писмо е получено от ответника на 18.09.2024 г. като
приложение към исковата молба.
Тъй като сумите по договора за заем не били платени, ищцовото
дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на
5
Районен съд - Гоце Делчев. Заявлението било уважено и била издадена
заповед за изпълнение. Тъй като по заповедта за изпълнение е постъпило
възражение, са предявени настоящите искове.
По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза, като в
заключението вещото лице е посочило, че договор за потребителски кредит
№******** към искане №******** между Д. Б. М., като кредитополучател и
„*******“ ООД, като кредитор е сключен на 27.10.2021 г. с: 1. Размер на
кредита: 1600.00 лв.; 2. Размер на погасителна вноска: 3 х 53.40 лв. и 7 х
260.09 лв.; 3. Ден за плащане: понеделник; 4. Вид вноска: месечна; 5. ГПР
(годишен процент на разходите): 48,19%; 6. Брой вноски: 10; 7. Фиксиран
лихвен процент: 40,05%; 8. Дата на първо плащане: 29.11.2021 г.; 9.
Обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя; 10. Дата на последно плащане: 29.08.2022 г.; 11. Такса за
усвояване: 0,00 лв.; 12. Обща сума за плащане: 1980.83 лв.
Съгласно чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит
№*********** (на гърба на лист 6 по делото), Погасителен план към договор
за кредит №********* (лист 8 по делото) и т.4.4, кол.2 от Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (на гърба на лист 9 по делото), подписани от Кредитополучателя, при
непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по чл.5 от
договора, се начислява неустойка в размер на 1779,17 лв.
В табличен вид вещото лице е посочило плащанията за погасяване на
кредита. Уточнила е, че погасената по договора за кредит сума е в размер на
1140.00 лв. С нея са погасени: договорна лихва – 42.56 лв., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение -1083.71 лв. и такси -13.73 лв.
Вещото лице е посочило, че тъй като не е спазен чл.10а, ал.4 от ЗПК,
т.е. в договора за потребителски кредит №******* не са ясно и точно
определени видът, размерът и действието, за което се събират гореописаните
такси и на направеното запитване до ищеца също не бил даден отговор на
въпроса за основанието и размера им, то при изчисленията, със сумите за
такси в общ размер 13.73 лв. ще бъдат погасени други задължения.
Така вещото лице е приело, че с направените са общо 3 вноски за
погасяване на кредита в размер на 1140.00 лв. са погасени следните
задължения: договорна лихва в размер на 160.20 лв. и неустойка в размер на
6
979.80 лв.
Заключението по експертизата е, че размерът на лихвата за забава за
периода от 30.11.2021 г. до 27.08.2024 г. (датата на подаване на заявлението в
съда) е 440.45 лв.
Сумата - предмет на процесния договор за заем е била усвоена на
27.10.2021 г. в брой от Кредитополучателя. Задължението на Д. Б. М. по
договора за потребителски кредит №********* от дата 27.10.2021 г. е в общ
размер 3060.45 лв., в т.ч.: 1600.00 лв. - главница; 220.63 лв. - договорна лихва;
799.37 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 440.45 лв. -
лихва за забава.
Размерът на договорната лихва по договор за потребителски кредит
№********* към искане №*******, сключен между „********“ ООД и Д. Б.
М. на ********* г. е 380.83 лв.
Към първа, втора и трета погасителни вноски е начислена неустойка в
размер на 322.60 лв. Към всички останали, от четвърта до десета погасителни
вноски начислената неустойка е в размер на 115.91 лв. Размерът на
неустойката за целия период, съгласно чл.11, ал.1 от договор за потребителски
кредит №********* към искане №*******, сключен между „*********“ ООД
и Д. Б. М. на 27.10.2021 г., Погасителния план към Договора и Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити е 1779.17 лв.
Размерът на погасената сума по главница по договор за потребителски
кредит №******** към искане №*******, сключен между „********“ ООД и
Д. Б. М. на 27.10.2021 г. е 0.00 лв. (нула лева).
Размерът на погасената сума по лихва по договор за потребителски
кредит №********* към искане №*******, сключен между „**********“
ООД и Д. Б. М. на 27.10.2021 г. е 160.20 лв.
Размерът на погасената сума по задължението за неустойка по договор
за потребителски кредит №******** към искане №*************, сключен
между „********“ ООД и Д. Б. М. на ****** г. е 979.80 лв.
Размерът на Годишният процент на разходите, изчислен в съответствие
с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно Приложение №1 към ЗПК и
включващ единствено договорената между страните възнаградителна лихва е
в размер на 48.19% и отговаря на посочения в договора размер.
7
Размерът на Годишният процент на разходите, изчислен в съответствие
с изискванията на чл.19, ал.2 от ЗПК, съгласно Приложение №1 към ЗПК и
включващ договорената между страните възнаградителна лихва и
неустойката, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията,
посочени в чл.5 от Договора за потребителски кредит е в размер на 541.96% и
не отговаря на посочения в договора размер.
Предвид изложеното, исковете са предявени в определения от закона
едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск,
от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред
надлежен съд, поради което се явяват допустими.
Разгледани по същество предявените установителни искове са частично
основателни, по следните съображения:
От приетите по делото документи безспорно се установява, че на
27.10.2021 г. между „******“ ООД, гр.********* като заемодател и Д. Б. М.
като заемополучател е сключен договор за паричен заем № *******. С
договора ищцовото дружество отпуснало на М. заемна сума в размер на 1600
лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва на 10 месечни
погасителни вноски, от които 3 броя погасителни вноски в размер на 53.40 лв.
и 7 броя в размер на 260.09 лева, с дата на първо плащане 29.11.2021 г. и дата
на последно плащане 28.08.2022 г.
Съгласно чл. 5 от договора заемателят се задължил в 3 дневен срок от
сключване на договора да осигури едно или две физически лица - поръчители
за дълга си или безусловна банкова гаранция, отговарящи на описани в
договора условия. В чл.11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в
размер на 1779.17 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно начин,
посочен в Приложение 1 към договора.
В Приложение 1 към процесния договор, представено по делото е
посочено, че дължимата сума за договорна лихва е 380.83 лв., дължимата сума
за главница и договорна лихва е в размер на 1980.83 лева, а общо дължимата
сума за главница, лихва и неустойка е в размер на 3760 лева.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата (външната страна на представения правопораждащ
8
спорното право документ), съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на заема от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да
погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 4, ал.2 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Липсват общи условия като отделно обективиран документ,
като същите се съдържат в договора.
Ответницата твърди, че не е подписала процесния договор за заем. Тъй
като представеният по делото препис носи подпис, съдът е указал, че тежестта
да докаже, че именно на ответника е тежестта да докаже твърдението си, че
подписът не е поставен от нея. Въпреки указанията на съда, от страна на М. не
са ангажирани доказателства за доказване на това й твърдение, поради което
съдът го приема за неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и
въз основа на него са възникнали облигационни отношения между Д. Б. М. и
"******" ООД.
На ******** г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „********“ ООД и „************“ ЕАД.
По силата на Приложение № 1 към договора за цесия, вземането към
ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено
в собственост на ищцовото дружество ведно с всички привилегии и
обезпечения. „******“ ООД упълномощило ищцовото дружество да
уведомява длъжниците за извършената цесия. В съответствие с
упълномощаването до ответникът било изпратено писмо от 20.08.2024 г. за
извършената цесия. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху
обратната разписка, че е непотърсено
Същото писмо е получено от ответника на 18.09.2024 г. като
приложение към исковата молба.
9
Съдът приема, че е налице валидно осъществена цесия, имаща действие
спрямо длъжника.
От страна на ответника се повдигат възражения за наличие на
неравноправни клаузи в процесния договор за заем/кредит.
Вземайки предвид представените по делото документи във връзка със
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че договор
за паричен заем № ********** от ********** г. между „**********“ ООД,
гр.******* като заемодател и Д. Б. М., като заемател, е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се
съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при
съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да
бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива
2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на
потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те
следва да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът
за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед
осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва
по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и
определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо
на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи
договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва
кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се
10
даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК
му признават и гарантират.
В конкретния случай нито в предварително изпратената на ответника
информация, нито в договора за кредит е посочено как е формиран размера н
ГПР, какви разходи се включват в него. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.
10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В
случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
11
Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза размерът на Годишния процент на разходите
при така заложените главница и договорна лихва е в размер на 48.19 %, но
включвайки в него предвидената в чл.11 от договора за заем неустойка ГПР е
541,96 %.
Отделно от това при преценка на договора за заем, съдът намира
уговорената в чл.4, ал.2 от договора неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл.143,
т.5 от ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
С чл. 5 от договора за заем заемополучателя се задължава в 3-дневен
срок от сключване на договора да осигури едно от следните обезпечения:
Безусловна банкова гаранция, валидна 6 месеца след падежа на последната
вноска по договора и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и договорна
лихва Поръчители – едно или две физически лица, отговарящи кумулативно
на следните условия: при един поръчител осигурителния му доход да е не по-
малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата, а при двама -
осигурителния им доход да е не по-малко от 4 пъти размера на минималната
работна заплата, да няма кредитна история или да има такава със статус
„Редовен“, да представи служебна бележка от работодател, да не е
кредитополучател или поръчител по друг договор за паричен заем.
В чл.11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка в
размер на 1779.17 лева, която се заплаща разсрочено, съобразно начин,
посочен в Приложение 1 към договора.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител е: - всяка уговорка в негова вреда; - която не отговаря на
изискването на добросъвестността; - води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл. 143
от ЗЗП. Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за
цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано,
неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е
12
изпълнен по вина на една от страните. Неустойката обезпечава изпълнението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТР №1/09г. ОСТК, с т.3, е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът
може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е
задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като
настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т.е. следва да съобрази всички събрани по
делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания
и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по
направеното възражение на ответника.
Така, както е уговорена в чл. 11 във вр. с чл.5 от Договора за заем
означава, че неустойката е загубила своята обезщетителна функция, тъй като
тя не предвижда заплащане на обезщетение на вреди в следствие на
неизпълнение на договора, а е включена в погасителната вноска към този
договор в следствие на неизпълнение на отделна негова клауза. Заемодателят е
поставил редица условия на които заемополучателя следва да отговори
/описани по-горе/, но не като условие за предоставяне на кредита, а
единствено само като условие за обезпечаване на неустойката. Съдът счита, че
някои от изискванията са неизпълними в срока от 3 дни поставени от
заемодателя – напр. условията за лицата – поръчители, за размера на дохода
им. Предвид проучването, което извършват банките, преди предоставяне на
гаранция и това изискване е неизпълнимо в 3 – дневен срок. Нормално и
логично би било, заемодателят да поставя такива условия на заемополучателя,
за да му отпусне заем и при неизпълнението им, да не отпусне заема.
13
Очевидно е, че с тази клауза, заемополучателя е поставен в неравностойно
положение от кредитодателя. Тази неустойка по своя характер е санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски, като от внесените суми се удържа първо за
разходи/лихва за забава, след това неустойка и едва след нея договорна лихва
и главница, по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена
по този начин на потребителя, с което е нарушена нормата на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или
от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или
кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит. Включена по този начин в погасителните вноски,
тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца – кредитодател и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл
би представлявала и печалбата на заемодателя. Нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в годишния
лихвен процент. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща
печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.4, ал.2 от
договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна. Клаузата на чл.4, ал.2 от договора противоречи на добрите
нрави и добрите търговски практики като представлява пряка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП).
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД – сключен, за да бъде
заобиколен закона в лицето на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърнява добрите нрави,
14
тъй като поставя в неравнопоставеност една от страните, сключена е в
нарушение на закона в лицето на чл. 86, чл. 87 от ЗЗД. Този извод се формира
от естеството на договора за кредит (потребителски, с по-слаба и уязвима
страна), от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението.
Тъй като клаузата за дължима неустойка - чл.11 от процесния договор е
нищожна, то неустойка по договора не се дължи.
Поради изложеното следва да се приеме, че в случая е налице
несъответствие между посочения в договора и действителния размер на ГПР,
което представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и
на чл.19, ал.4 от ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК води до нищожност на
договора за потребителски кредит. В съответствие с разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на процесния
кредит е размерът на предоставената главница от 1600 лв.
От текста на чл.4, ал.1 от договора и заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че „*********“ ООД е
изпълнило задължението си по договора, като е предоставил на ответника
договорената заемна сума в размер на 1600 лева. От своя страна ответника е
заплатила по договора за заем сума в общ размер на 1140 лева.
Предвид така приетото от съда, следва да се уважи предявения иск да
бъде установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер на 460.00
лева (1600 лв. – 1140 лв.=460 лв.) , ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
на дължимата сума и да се отхвърлят исковете в останалата част.
Съгласно практиката на ВКС обективирана в ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.422, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство в зависимост от резултата по спора.
В заповедното производство от страна на ищцовото дружество са
направени разноски 56.61 лева за заплатена държавна такса, а
юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 50.00 лева.
Съобразно уважената част от претенцията ще се присъдят разноски в размер
15
на 17.32 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По настоящото исково производство от страна на ищеца са представени
доказателства за направата на разноските за държавна такса в размер на 107.39
лева, както и 200 лева за възнаграждение на вещо лице. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лева,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от
НЗПП. На основание чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски в размер
на 82.45 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото
производство.
Ответника също има право на разноски съразмерно отхвърлената част
на исковете. Тя представа договор за правна защита и съдействие за подаване
на възражение по заповедното производство, в което е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, отразено като заплатено в брой.
По настоящото производство тя е представлявана от адвокат, но е
представено единствено пълномощно за адвоката. Не е представен договор, не
са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение.
От страна на ищеца се повдига възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника.
Съдът намира възражението за основателно. Предвид характера на
производството и обема на извършената работа по подаване на възражение по
заповедното производство (немотивирано), съдът определя, счита, че
адвокатското възнаграждение заплатено от ответника следва да се определи
на 150 лева.
Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 125.62 лева.
При прилагане на компенсация ищцовото дружество следва д заплати
на ответника разноски в размер на 25.85 лева.
От бюджета на съда е заплатена сума в размер на 480 лева за
възнаграждение на вещо лице. Съобразно изхода на делото ищцовото
дружество следва да заплати на съда разноски в размер на 402 лева, а
ответника следва да заплати по сметна на съда разноски в размер на 72 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
16
РЕШИ:
Признава за установено, че съществува вземане на „************“
ЕАД, ЕИК ********, гр.********* от Д. Б. М., ЕГН ********** от
гр.*********, обл.************ в размер на 460.00 (четиристотин и
шестдесет) лева, представляваща неизплатена главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.05.2025 г. до окончателно
изплащане на задължението.
Отхвърля като неоснователни исковете на „************“ ЕАД, ЕИК
***********, гр.********* да се признае за установено, че съществува тяхно
вземане срещу Д. Б. М., ЕГН ********** от гр.*********, обл.******** за
главница над сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева до предявения
размер от 1600 (хиляда и шестстотин) лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 28.05.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, за сума в размер
на 338.27 лева (триста тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки),
представляващи договорна лихва за периода от 29.11.2021 г. до 29.08.2022 г. и
за сума в размер на 892.45 лева (осемстотин деветдесет и два лева и
четиридесет и пет стотинки), представляващи обезщетение за забава за
периода от 30.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Осъжда „**********“ ЕАД, ЕИК *********, гр.******* да заплати на
Д. Б. М., ЕГН ********** от гр.*********, обл.********** сума в размер на
25.85 лева (двадесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
сторените разноски, като оставя без уважение като неоснователно искането за
присъждане на разноски в останалата част.
Осъжда „***********“ ЕАД, ЕИК *********, гр.********* да заплати
на Районен съд – Гоце Делчев сума в размер на 402.00 (четиристотин и два)
лева за сторените разноски за възнаграждение на вещо лице.
Осъжда Д. Б. М., ЕГН ********** от гр.********, обл.********* да
заплати на Районен съд – Гоце Делчев сума в размер на 78.00 (седемдесет и
осем) лева за сторените разноски за възнаграждение на вещо лице.
17
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Благоевград, в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за
двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
18