Р Е Ш Е Н И Е
№ 347
Гр. Добрич, 30.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, V-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при секретаря Мария
Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 390 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от Б.А.Б. ***, чрез адв.
Е.Р. - ВАК против Заповед № 20-0851-000286 от 25.07.2020 г. на Началник група на сектор ПП към ОД
на МВР Добрич,, с която на осн. чл. 171 т. 2 а, б.“Б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ
- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 190 дни. Твърди се,
че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена от
некомпетентен орган. Твърди се, че същата е издадена преждевременно в нарушение
на материлния закон, тъй като не е установено по безспорен начин, че водачът е
управлявал МПС под въздействието на алкохол. Оспорва се фактическата
обстановка, описана в ЗПАМ. Излагат се и обстоятелства, че прекратяването на
регистрацията на МПС води до затруднения и неудобство в семейството на водача,
като по този начин се нарушават правата и на трети лица. Моли се, да се отмени
заповедта.
В с.з., оспорващият чрез своя процесуален представител поддържа подадената
жалба на изложените в нея основания. Излага твърдения, че все още наказателното
постановление не е влязло в сила, за да се приеме, че е извършено нарушение, както
и че не е приключило воденото срещу Б. дознание.
Ответната страна не изразява
становище по жалбата.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Заповедта е издадена на 25.07.2020 г.
Връчена е лично на жалбоподателя на 26.07.2020
г., жалбата е подадена на 10.08.2020 г. Т.е., жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, имаща
интерес от обжалването.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед 20 - 0851 - 000286 от 25.07.2020 г.
на Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР - Добрич, с която на основание чл. 171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на Б.А.Б. чрез
прекратяване на регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190
дни, като са му отнети 2 броя регистрационни табели Тх 3320 АТ и СРМПС № 009522937.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за следното: на 25.07.2020 г. в
гр. Добрич, по ул. „Хан Крум“, до номер 23в около 18.18 часа, управлява лек
автомобил Хонда ЦРВ с ДКН Тх 3320 АТ, като при движение на заден ход допуска
ПТП с материални щети с паркирания лек автомобил Ауди А6 с ДКН В 5861 НР.
Водачът не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС. Извършена е проверка за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер“, който отчита 2,54 промила
алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. Издаден е Талон за изследване
№ 0049878 от 25.07.2020 г. Взета кръвна проба с Протокол от 25.07.2020 г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1 ЗДвП. Съставен е АУАН, който е връчен лично на нарушителя на 25.07.2020 г.
и е подписан от него, като в графа възражения не е вписано такова.
Въз основа на така съставения АУАН, е издадена
процесната заповед.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0851-000286 от 25.07.2020 г.
на началник група към сектор ПП при ОДМВР Добрич, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата
на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, заповед № 357з-815 от
19.04.2017 година на
директора на ОД МВР – Добрич за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР
за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП.
Заповедта е издадена в предвидена от закона писмена
форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл.
59, ал. 2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез препращане към
съдържанието на съставения на жалбоподателя АУАН. В практиката мотивите могат
да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди
издаване на оспорения административен акт. Описаните в акта за установяване на
административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения
по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства
на акта по смисъла на чл. 59, т. 4 АПК, както и всички реквизити.
В производството по издаване на оспорената заповед не
са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
Относно преценката за материална законосъобразност на
заповедта, съдът съобрази следното:
Правилото на чл. 171,т. 2а, б.
„Б“ ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно
средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;
Следователно при тази законова регламентация,
необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния случай, за прилагане
на мярката е употреба на алкохол, което е установено с техническо средство и потвърдено от
извършена кръвна проба. От доказателствата в административната
преписка се установява, че Б. е
управлявал лек автомобил, след като е употребил алкохол,
което се потвърждава и от представените писмени обяснения на свидетелите, присъствали
в момента на ПТП-то.
Нарушението на водача следва да бъде констатирано със
съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно
нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него
обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален
свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването й предпоставя
изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя.
В настоящото производство жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на административния
орган. Твърдението му, че не е управлявал автомобила не се доказа. Приетите по
делото писмени обяснения от трима свидетели, очевидци на нарушението не се
опровергаха от оспорващия. Ето защо, при така
установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване
на процесната заповед. Касае се за административна принуда, предвидена в
специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Приложената
принудителна административна мярка има превантивен и преустановителен характер
- да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като
тази мярка не съставлява административно наказание.
Неоснователно е
възражението на оспорващия, че заповедта е издадена преждевременно, преди
влизане в сила на наказателното постановление и приключване на воденото
дознание, с което да е безспорно установено, че Б. е управлявал автомобила. По смисъла на
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната
цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Конкретните цели на процесната принудителна
административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона
за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/,
според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на
пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни
инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната
стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република
България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември
2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ.
Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да
бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго
упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много
по-голям ефект в тези случаи.
Още повече, че
наказателното постановление е издадено за други извършени нарушения от водача,
тъй като извършеното от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, попада под
разпоредбата на чл.345Б, ал.1 от НК, т.е. е налице престъпление, а не
нарушение.
В нормата на чл. 171, т.2а , б.“Б“ от ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ,
който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от 190
дни. Срокът е и законосъобразно определен от административния орган, предвид
извършеното от жалбоподателя нарушение - управление на МПС под въздействието на алкоол, което би могло да предпостави други противоправни
деяния. В случая извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен
на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение
и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с
приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната
административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни
нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира
като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които
субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно.
Доколкото се твърди, че
с процесната заповед се ограничат и засягат правата и законните интереси на
трети лица, съдът намира следното: На
първо място следва да бъде подчертано, че приложената ПАМ е пряко следствие на
извършеното виновно от Б. административно
нарушение. Именно неговото поведение е причина да се ограничат и засегнат неговите права
и правата на семейството /макар, че в тази връзка не са представени никакви
доказателства/ да ползва МПС-то за
срок от 190 дни. Поради това той не може да се позовава на
собственото си противоправно поведение, в резултат на което с голяма вероятност
са настъпили твърдените значителни неблагоприятни последици, за да претендира
отмяна на наложената законоустановена ПАМ. Предвидената с последното актуално
изменение на чл. 171 т. 2 а от ЗДвП от м.02.2017 г. мярка е израз на държавната
политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на
алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния
брой жертви и пострадали от т.нар. война на пътя. Мярката действително е
драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици,
но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото
право, следва да бъде приложена при извършено нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и изпълнението й при наличието на всички материално и процесуално правни
предпоставки, какъвто е настоящият случай, не може да бъде отменено.
Изложеното мотивира съда да приеме, че така издадената
заповед, с която е приложена принудителната административна мярка -
"прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190
дни" като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с материалния закон и неговата цел е законосъобразна, а жалбата на Б.А.Б. *** е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора разноски на жалбоподателя не
се дължат.
По тези съображения и на основание чл. 171, ал. 2 АПК,
Административен съд-Добрич, V-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.А.Б. ***
против Заповед № 20-0851-000286 от
25.07.2020 г.
на Началник група на сектор ПП към ОД на МВР Добрич, с
която на осн. чл. 171 т. 2 а, б.“Б“ от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 190 дни.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: