РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Перник, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720102409 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. В. Д. и М. Н. Д. срещу Софийски Районен съд за
осъждане на ответника да заплати по 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди на
всеки от ищците, претърпени в периода от 08.01.2021 г. до 27.02.2023 г. в резултат на
бездействие на ответника да бъде постановено съдебно решение в период от 2 години след
срока по чл. 235, ал. 5 ГПК.
В исковата молба и уточнението се твърди, че ищците са ответници по висящо
съдебно производство – гр. д. № ********** по описа на СРС, 155 състав с предмет иск по
чл. 109 ЗС, предявен от част от собствениците в СЕС, находяща се в *************, за
осъждане ответниците да прекратят свои неоснователни действия по отношение на общи
части в жилищната сграда. Твърди се, че от образуване на делото до приключване на
устните състезания минал период от около 1 г., 8 м., в който били събрани доказателства,
като делото било обявено за решаване на 08.12.2020 г. Считано от този момент до
депозиране на настоящата искова молба решение по делото не било постановено. Изложени
са съображения, че забавянето на съда за решаване на делото в разумен срок продължило 2
години и 7 дни (до момента на депозиране на ИМ), с което е нарушено правото им на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, § 1 ЕКПЧ. От бездействието на
ответника в период над две години от изтичане на инструктивния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК
да бъде обезпечено постановяването на решение в периода от 08.01.2021 г. до 27.02.2023 г.
ищците претърпели неимуществени вреди – несигурност, безпокойство, стрес, смущения в
социалното общуване със съседите, срам, редуциране на социалния живот, накърнени били
тяхното добро име и достойнство, още повече – с оглед факта, че гражданското дело, водено
срещу тях е инициирано от съседите им, с които се срещали ежедневно през този период.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1
ГПК, оспорва исковете по основание и размер. Развити са правни съображения досежно
1
процедурата по чл. 2б ЗОДОВ и практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКПЧ.
Изложени са съображения, че за преценка дали забавянето е довело до продължителност на
процеса над разумния срок, следва да бъдат обсъдени значителният брой съдебни дела,
разпределени за разглеждане на един съдебен състав и намаленият човешки ресурс на съда
като цяло, а в периода през 2020 г. съдът е работил при извънредни обстоятелства. Оспорва
се наличието на пряка причинна връзка между поведението на ответника и твърдените
вреди. Въведено е възражение за съпричиняване – че ответниците са правели „устни
справки“, съгласно твърденията си, но не са предприемали действия по процесното дело, с
които да заявят желание за разглеждане на делото в по-бързи срокове. Исковете се оспорват
и по размер със съображения, че същият е завишен, с оглед конкретните обстоятелства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран със субективно съединени искове с правна
квалификация чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 6 § 1 изр. 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите
граждански права и задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото
дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Гаранцията за „разумен срок“ обезпечава осигуряване на общественото доверие в
правораздаването, а същевременно – цели да защити всички страни по съдебните дела
срещу прекомерни процедурни забавяния и оставане твърде дълго остане твърде дълго в
състояние на несигурност относно развитието на правоотношенията (Stögmüller v. Austria).
Разглеждането и решаването на гражданското дело в разумен срок е основен принцип в
гражданския процес (чл. 13 ГПК). Задължението е на съда, но възможността да бъде
изпълнено следва пряко от изпълнението на задължението на Държавата да осигури
гаранции за спазване на разумния срок при провеждането на производствата.
Ето защо съгласно чл. 2б, ал. 1 и 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ е
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие (оценен като ефективен от
ЕСПЧ), с която се предвижда като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна
хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6
ЕКЗПЧОС, като критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е
допуснато нарушение са посочени примерно в закона и са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ (Finger v. Bulgaria, Zmalinski v. Poland, Piatkowsky v.
Poland, Scordino v. Italy, Obermeier v. Austria, Pretto and Others v. Italy, Capuano v. Italy,
Surmeli v. Germany, Zimmermann and Steiner v. Switzerland и др.). Съдът следва да съобрази
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Този механизъм, е възприет
например и в мотивите на Решение № 66/2.04.2015 г по гр. д. № 5813/2014 г на III г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ лицата могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ по
приключени производства само след изчерпване на административната процедура за
обезщетение. Доколкото в случая се твърди и установява, че гражданското производство
все още не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, и именно в тази връзка се претендира
обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът намира, че специалната
предпоставка за допустимост по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е неприложима, поради което
2
допустимостта на иска не е обусловена от провеждането на административната процедура.
В процесния случай е обявено за безспорно, че ищците Д.и са ответници по гр.д. №
********** по описа на СРС, че делото е обявено за решаване на 08.12.2020 г. и към
17.02.2022 г. не е постановено съдебно решение. Към момента на приключване на съдебното
дирене се установява, че е постановено решение на 30.08.2023 г., като същото не е влязло в
сила. Спорните между страните обстоятелства са с изцяло правен характер и касаят
извършването на преценка дали в конкретния случай разглеждането и решаването на гр.д.
№ ********** на СРС, 155 състав, е надвишило разумния срок за това.
С доклада настоящият състав е обявил като общоизвестен факт, че Софийски
Районен съд е сред най-натоварените съдилища в Република България. Същевременно по
делото е представена справка за разпределените на съдията докладчик на 155 състав в СРС
дела за периода 01.01.2020 г. до 30.06.2023 г. (средно аритметично около 620 годишно).
Справката не съдържа данни за несвършени в началото на периода, общо свършени, решени
по същество и останали несвършени дела в края на периода.
Оплакванията във връзка с натовареността на СРС са неоснователни. Съдилищата
носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б ЗОДОВ като процесуални субституенти на
държавата (арг. чл. 7 ЗОДОВ), която следва да вземе навременни и ефикасни мерки за
справяне с този проблем и да организира съдебната система по начин, който да може да
осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Отговорността на държавата в
производството по ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на
съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила. Държавата е
длъжна да организира системата на съдилищата по такъв начин, който да съответства на
изискванията на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, включително по отношение задължението за разглеждане
на делата в разумен срок, и в този контекст нейно основно задължение е да осигури
нормални условия на труд за магистратите, да управлява ефективно ресурса по
упражняване на съдебната власт и да разпределя, съобразно този ресурс, делата поставени за
решаване, осигурявайки в крайна сметка обществено доверие в правораздаването. Така
в решението по делото Finger v. Bulgaria ЕСПЧ приема, че държавата може да носи
отговорност не само за закъснение при разглеждането на определен случай, но и при отказ
да увеличи ресурсите в отговор на натрупването на дела или за структурни недостатъци в
съдебната си система, които предизвикват закъснения (Zimmermann and Steiner v.
Switzerland; Pammel v. Germany). Ето защо в случай, че такива мерки не бъдат предприети,
държавата не може да бъде освободена от отговорност при надхвърляне на разумния срок
(така Union Aliment aria Sanders v. Spain).
Видно от приобщеното копие на гр.д. № ********** на СРС, същото е образувано по
искова молба, депозирана на 25.04.2019 г. срещу Д. В. Д. и М. Н. Д., с предмет осъждане на
ответниците да прекратят неоснователно въздействие върху общи части от жилищна сграда
в режим на ЕС, като премахнат изградени стени и възстановят положението в сградата и
жилището си, съобразно одобрения архитектурен проект. По разпореждане на съда от
14.06.2019 г. препис от исковата молба е изпратен на ответната страна и връчен на
19.07.2019 г., като на 16.08.2019 г. е депозиран писмен отговор. С определение от 06.03.2020
г. делото е насрочено за разглеждане в открито с.з. на 30.04.2020 г. и пресрочено за
07.07.2020 г., с оглед въведената към първата дата извънредна епидемиологична обстановка
и Заповед на Председателя на СРС. В същото е изслушано заключение на вещо лице по
СТЕ, като делото е отложено за 19.08.2020 г. за събиране на доказателства, допуснати в
първото съдебно заседание с оглед исканията на страните (изискване на документи, разпит
на свидетел и възможност за становище относно поставяне на допълнителни въпроси към
СТЕ). Във второто редовно с.з., проведено на 19.08.2020 г. съдът е приел представени
писмени доказателства, разпитан е един свидетел, като съдът е допуснал допълнителни
въпроси към СТЕ, съобразно исканията на страните, във връзка с което делото е отложено за
3
13.10.2020 г. Поради служебна ангажираност и молба на вещото лице с определение от
04.09.2020 г. експертът е заменен с друг, като е постъпила молба, с която новото вещо лице е
направило искане за предоставяне на допълнителен срок за изготвяне на СТЕ, поради което
делото е било отложено за 08.12.2020 г. На тази дата е прието и допълнителното
заключение, съдебното дирене е приключено и е обявен ход по същество, респ. делото е
обявено за решаване. След обявяване на делото за решаване на 08.12.2020 г. до постъпване
на изискването от настоящия състав за целите на настоящия процес на препис от същото –
25.07.2023 г., не са налице молби на страните, нито произнасяния на съда.
Съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК съдът обявява решението си с мотивите най-късно в
едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В
процесния случай, в хода на настоящото производство се установява, че решение по гр.д. №
********** е постановено едва на 30.08.2023 г.
Съдът, намира че разглеждането на гр. д. № **********, 155-и състав на СРС не
надхвърля разумния за това срок, което обстоятелство е отразено и в исковата молба и
уточненията към нея. Същевременно обаче законоустановеният едномесечен срок по чл.
235, ал. 5 ГПК за решаване на делото не е спазен. Налице е забавяне от две години и почти
един месец към датата на предявяване на сезиращата настоящия съд молба, продължила на
практика две години и осем месеца (като се вземат предвид фактите, настъпили към момента
на приключване на съдебното дирене по настоящото производство и постановеното на
30.08.2023 г. решение, макар вредите да се претендират за по-кратък период).
Следва да се направи преценка дали описаният релевантен период е разумен, като
разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от
внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото.
В конкретния случай този баланс е накърнен, като решаването на делото е
надхвърлило не само законоустановения, но и разумния срок за това.
По въпроса за претърпените вреди.
Практиката на ЕСПЧ (Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, Решение от 13.07.2017
г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08, Scordino v. Italy) извежда оборима
презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява
неимуществени вреди. Ето защо, поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да
доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо
което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок,
като притеснения за неговото развитие и евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в
държавността поради забавянето на делото. В процесния случай ответникът, на когото е
разпределена тежестта да обори настъпването на презумтивните вреди, не е провел
съответното обратно доказване.
По отношение претърпените от ищците неимуществени вреди са разпитани
свидетелите С.С.С и С.С.Г. – и двамата дългогодишни близки приятели на семейството, с
които ищците поддържат близки и регулярни контакти. От разпита и на двамата
еднопосочно се установява, че ищците закупили апартамент от ******* като след
изповядване на сделката продавачът искал допълнително пари, заявил, че част от
апартамента всъщност съставлява общи части, за които трябва да се плаща, като в тази
връзка в периода 2017-2019 г. депозирал множество сигнали до различни институции и
спрямо М. и Д. били извършвани множество административни проверки, а накрая се
стигнало и до исков процес (образуваното гр.д. № ********** на СРС). И двамата свидетели
споделят, че проверките от институциите причинили напрежение и стрес.
Междувременно макар гражданското дело да приключило в края на 2020 г., по него
4
до съвсем скоро в продължение над две, почти три години, нямало постановено решение. И
двамата свидетели изясняват, че това много тревожело М. и Д., тъй като те живеели в един
вход заедно със съседите, част от които са депозирали исковата молба срещу тях, всеки ден
се налагало да се разминават по коридора с хора, които ги съдят, и това създавало
напрежение и негативни емоции. И двамата в разговори със свидетелите непрекъснато
повдигали темата за проблемите с апартамента.
Свид. С. споделя, че при М. се появило главоболие, но свидетелката не споделя
категорично и убедително дали ищцата е посещавала лекар във връзка с главоболията, какво
е било неговото заключение и препоръка, а и медицински документ с подобна насоченост
по делото не е представен, поради което, а и в контекста на показанията на свид. Г., който не
споделя данни за главоболие у ищцата, съдът не приема за несъмнено доказана тази
конкретна вреда, нито причинна връзка между главоболието и забавянето при
постановяване на решението. Същевременно свид. Г. изяснява, че М. е чувствителна и
знаел, че е получавала кризи на психическа основа и безсъние, макар да не е бил
непосредствен очевидец.
Д. се държал „по мъжки“ /свид. С./ в разговорите, но се усещало вътрешно
напрежение и дискомфорт и у него по тази тема. Според свид. Г. Д. се променил доста – от
лъчезарен и свеж човек, започнал да се затваря и преживял тежко нещата.
При тези данни съдът намира, че в разглеждания случай, се установява пълно и
главно настъпване на обичайните вреди върху психическото и емоционалното състояние
на ищците. Житейски обосновано е да е налице тревожност, притеснение, несигурност от
липсата на яснота и разрешение на възникналия спор. Типични са неимуществени вреди,
които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън
рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на
доверието му в държавността поради забавяне на делото. В конкретния случай се установи,
че в периода от 08.12.2020 г. до депозиране на исковата молба на 27.02.2023 г., и двамата
ищци са изживели тревожност, напрежение и стрес – породени не просто от спора сам по
себе си, а от липсата на разрешаването му в значителен период, поради което и с оглед
установената презумпция съдът приема, че неимуществени вреди са налице.
Следва да бъде изрично взето предвид обстоятелството, че в периода 08.01.2021 г. –
27.02.2023 г., в който са очаквали постановяване на решение по правния спор, ищците са
имали неизбежни и ежедневни срещи с насрещните страни по делото (доколкото обитават
един и същи жилищен блок и предвид казуса), като липсата на регулация и яснота е внасяла
допълнителен смут в отношенията им и допълнителен дискомфорт при ежедневните срещи,
при това – в пространство, което следва да бъде сигурно и спокойно – жилищната среда. По
тази причина с оглед спецификата на конкретния случай, в известна (но не в значителна)
степен се надхвърлят обичайните негативни преживявания, в сравнение с друг тип казуси,
при които контактите между страните по спора не са неизбежни и ежедневни.
Същевременно, установява се, че част от стреса, тревогата и притесненията на
ищците, описани от свидетелите, включително накърняване на доброто име и достойнство,
са настъпили преди и независимо от образуване на исковото производство пред СРС, с
оглед действията на трети лица, жалбите и проверките срещу ищците от различни
институции, поради което същите не следва да бъдат критерии при определяне
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от процесния деликт – бавното
правораздаване (в този смисъл Решение от 27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на ВКС).
По въпроса за размера на исковете.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. То
следва да е достатъчно по размер за репарирането на неимуществените вреди в съответствие
5
с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на
конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава справедливия
размер, достатъчен и необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, респ. не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.
В конкретния случай, въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не
е доказал, че делото е решено в разумен срок, съобразно неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
Ето защо, при съобразяване на критериите за присъждане на справедливо
обезщетение – продължителност на забавянето, характера на производството пред СРС,
обстоятелството, че от момента на обявяване на делото за решаване на 08.12.2020 г., респ.
след изтичане на законоустановения, както и на инструктивния срок за постановяване на
решението до депозиране на настоящата искова молба от страна на съдията-докладчик по
делото не са извършени каквито и да било съдопроизводствени действия, дългият период,
съпътстван от ежедневни контакти с насрещната страна по спора, в контекста на
несигурността, неяснотата в отношенията, нарушеното доверие в правораздаването, както и
при преценка на икономическите критерии за страната и съдебната практика по сходни
казуси, съдът намира, че в конкретния случай дължимото обезщетение за всеки от ищците
възлиза на 2500 лева, за която сума следва да бъдат уважени предявените искове и
отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева.
По разноските:
Съобразно изхода на спора пропорционално следва да бъдат присъдени и сторените
разноски за държавна такса (по 10 лв., платена от всеки от двамата ищци – л. 14-15 на
АССГ, т.е. пропорционално ответникът следва да репарира по 5 лв. от същата), както и
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие на л. 5 по адм. д. № 1940/2023 г. на АССГ. Последният е сключен едновременно
и с двамата ищци – Д. Д. и М. Д., и в същия е отразено платено в брой на адв. И. Д.
възнаграждение в глобален размер от 1400 лв., поради което, доколкото не е уговорено
друго, съдът приема, че всеки от двамата ищци сторил разноски в размер на по 700 лева.
Пропорционално на уважената част на исковете на всеки от ищците следва да бъдат
присъдени и разноски – по 350 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК
********* да заплати на Д. В. Д., ЕГН ********** сумата в размер на 2500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на гр. д. № ********** по описа на СРС, 155 състав в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за периода от 08.01.2021 г. до 27.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, по банкова сметка с *********, разкрита в
„Централна кооперативна банка“ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500,00 лева
до пълния предявен размер от 5000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК
********* да заплати на М. Н. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 2500,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на гр. д. № ********** по описа на СРС, 155 състав в разумен
6
срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за периода от 08.01.2021 г. до 27.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, по банкова сметка с *********, разкрита в
„Юробанк България“ АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500,00 лева до пълния
предявен размер от 5000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК ********* да заплати на Д. В. Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. ал. 1 ГПК сумата от 355,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК ********* да заплати на М. Н. Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. ал. 1 ГПК сумата от 355,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7