Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260042 05.11.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и втори октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 420 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, съединен при
условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Кредитреформ България” ЕООД срещу И.З.З.. Ищецът твърди, че с договор за
кредит № ********** от 01.12.2015 г. „4Финанс” ЕООД е отпуснало на ответника И.З.З.
кредит от 350 лв., за срок от 30 дни с падеж на 31.12.2015 г., която била
усвоена от ответника. Твърди, че ответникът не погасил задължението си на
падежа и изпаднал в забава, поради което съгласно т.13.3 от общите условия
кредитодателят започнал да начислява от 01.01.2016 г. наказателна лихва в
размер на надбавка върху основния лихвен процент на БНБ – 10,01% към договорния
лихвен процент върху неплатената главница. Твърди, че на ответника били
изпратени 3 напомнителни писма за размера на дълга и просрочието, всяко от
които се таксувало по 10 лева. Твърди, че на 23.11.2018 г. „4Финанс“ ЕООД
прехвърлило вземането си по договора за кредит в полза на ищеца, за което бил
сключен договор за цесия и било прехвърлено задължение в размер на 898,42 лв.,
от тях главница 350 лв., наказателна лихва 518,42 лв., напомнителни писма 30
лв. За извършената цесия ищецът бил упълномощен от цедента и изпратил писмо на
ответника, но същото било непотърсено, поради което приложил към исковата молба
уведомление за цесията за връчване на ответника. Поради това иска да осъди
ответника да му заплати главница в размер на 350 лв., дължима по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2020 г. до
изплащане на вземането. В условията на евентуалност иска осъждане на ответника
да заплати сумата от 350 лв., като получена без основание, ведно със законната
лихва върху главницата от 13.08.2020 г. до изплащане на вземането.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен лично на ответника И.З.З., като в законоустановения
едномесечен срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
Ответникът е бил редовно призован и за първото
съдебно заседание
чрез лично връчване на призовката за съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка, ведно
с определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
Със становище вх. №
260703 от 20.10.2020 г., докладвано в съдебно заседание на 22.10.2020 г. ищецът, чрез процесуалния пълномощник е поискал на основание
чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение. Ответникът не се е явил в откритото съдебно
заседание, не е изпратил
упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото
решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да се уважат
изцяло.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за производството, които са в размер на 50 лв. платена държавна
такса и в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед
ниския материален интерес и липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.З.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД сумата от 350,00
лв. (триста и петдесет лева), представляваща неизплатена главница по договор за
кредит № ********** от 01.12.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и И.З.З.,
което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 23.11.2018 г. от „4финанс“
ЕООД на „Кредитреформ България” ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в размер на 150 лв.
(сто и петдесет лева).
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване
съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, като ответникът може да търси защита по реда на
чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Стара Загора в едномесечен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: