Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр. Русе, 28.11.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, IX – ти състав, в публичното заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА
административно
дело № 474 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 268 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Постъпила е жалба от „Полимикс 1“
ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адв.-пълномощник С.Р. при АК - Варна,
против Решение № 159 от
04.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта, с която е оставена
без уважение, като неоснователна жалба вх. №
16853 от 21.07.2023 г. по
регистъра на ТД на НАП - Варна, офис Русе, подадена от дружеството срещу
действия на публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане за отказ за
погасяване пo давност
на публични задължения изх.
№ С230018-137-0005161 от 23.06.2023
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Русе, с което по ИД №
*********/2016 г. публичният изпълнител отказва да прекрати поради изтекла
погасителна давност
събирането на публични задължения в общ размер на 13 143,91 лева.
Наведени са доводи за противоречие на
акта, в обжалваната му част, с процесуални и материални норми на ДОПК.
Претенцията е съдът да постанови решение, с което да отмени решението на
директора на ТД на НАП – Варна в оспорената му част и разпореждането на публичния
изпълнител в потвърдената му част, и да върне преписката за ново произнасяне на
публичния изпълнител със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, по-конкретно относно отписване на горепосочените публични задължения
поради изтекла 5-годишна давност. Претендира се и присъждането на разноски,
съгласно представен списък на разноските с приложени към него писмени
доказателства за реалното им извършване (л. л. 23 и 24 от делото).
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, в депозирано по делото
писмено становище вх. № 4686 от 09.11.2023
г., оспорва основателността на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в законоустановения
размер съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. (л. л. 26 и 27 от делото)
Съдът, въз основа на представените по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, при изчерпана процедура за административно обжалване,
съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е
Решение № 159 от 04.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в
частта, с която е оставена без уважение, като неоснователна жалба вх. №
16853 от 21.07.2023г. по
регистъра на ТД на НАП - Варна, офис Русе, подадена от „Полимикс 1“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в
Разпореждане за отказ за погасяване пo давност на публични задължения изх. № С230018-137-0005161 от 23.06.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, офис Русе, с което по ИД № *********/2016 г. публичният
изпълнител отказва да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на публични
задължения в общ размер на 13 143,91 лева.
Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно -
териториален директор на ТД на НАП - Варна, в съответствие с чл. 266, ал. 1 от ДОПК.
Частично потвърденото разпореждане е
издадено от публичен изпълнител, който е орган на принудителното изпълнение,
оправомощен по силата на чл. 167, ал. 1 от ДОПК да извършва действия по обезпечаване
и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, в рамките на
което се включва и процесното разпореждане за отказ да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на горепосочените
публични вземания по конкретното изпълнително дело.
Не е налице отменителен порок по чл.
146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Решението е издадено в писмена форма
като съдържа данни за фактическите обстоятелства, послужили за формиране
съдържанието на волеизявлението.
В хода на административното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи
отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.
По отношение материалната
законосъобразност на частично оспореното решение съдът намира следното:
От данните по административната преписка
безспорно се установява, че срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело
№ *********/2016 г.
С подадено Възражение вх. №
С230018-000-0292686 от 14.06.2023 г. (л.23 от преписката) в ТД на НАП – Варна,
офис Русе, дружеството е поискало погасяване по давност на задължения, съгласно
приложената таблица, издадена от ТД на НАП – Варна, офис Русе, като в справката
е посочено, че задълженията са актуални към 12.06.2023 г. (л. л. 21 и 22 от
преписката).
В приобщената към делото преписка се
съдържа Съобщение за доброволно изпълнение № С160018-048-0015613 от 20.09.2016
г., същото връчено, с което на основание чл. 221 от ДОПК дружеството е поканено в 7-дневен
срок от датата на получаването му да плати доброволно задълженията си, като
също така е уведомено, че в ТД на НАП – Варна, офис Русе под № *********/2016 е образувано
изпълнително дело за неплатени от „Полимикс
1“ ЕООД публични
задължения (л. л. 56 – 58 от преписката).
С това
действие /по издаване и изпращане на съобщение по чл. 221, ал. 1 от ДОПК/ не се
прекъсва давността по отношение на съответните публични вземания, тъй като
съгласно Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. по тълкувателно дело №
8/2019 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС, образуването на изпълнително дело по
реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК, както и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК
не прекъсват давността.
В производство по издаване на Ревизионен акт № Р-03001815000989-091-001
от 29.09.2015 г. за задължения за данък
върху добавената стойност за периоди: 01.10.2010 г. - 31.08.2011 г. и 01.10.2013 г. - 31.01.2015 г., връчен на
02.09.2016 г., със срок за доброволно плащане: 19.10.2015 г. (л. л. 85 – 97 от
преписката), е била издадена Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03001815000989-020-001 от 17.02.2015 г., която обхващала горепосочения
период. Същата е била връчена на 23.02.2015 г., след което е била издадена
Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001815000989-020-002
от 25.05.2015 г., връчена на 25.05.2015 г.
Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността е спряла, и не тече от
23.02.2015 г. до 28.09.2015 г. От 29.09.2015 т. е започнала да тече нова
давност.
С Решение № 586 от 18.12.2015 г. на Директора на Дирекция
ОДОП - Варна ревизионният акт е потвърден
в частта, с която са определени публични задължения: за м. 12.2010 г., м.
04.2011 г., м. 05.2011 г. и м. 06.2014 г.
и отменен и върнат за нова ревизия в останалата част (л. л. 72 – 82 от
преписката).
Ревизионен акт № Р-03001815000989-091-001 от 29.09.2015 г. не е изцяло
отменен с Решение № 586 от 18.12.2015 г. на Директора
на Дирекция ОДОП - Варна и в частта, в която е потвърден същият е влязъл
в сила и е основание за образуване на изпълнителното дело.
С цел
обезпечаване събирането на установените публични задължения са наложени
следните обезпечителни мерки:
Издадено
е Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК №
11617-4 от 26.05.2015 г. във връзка
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-030018150000989-020-001 от 17.02.2015
г., за задължения за данък върху
добавената стойност в предполагаем общ размер: 19 480,00 лева. Наложен
е запор върху движима вещ МПС - лек автомобил, със застрахователна стойност в
размер на 19 000,00 лева, а за целите на обезпечението: за разликата, до
размера на бъдещото задължение и запор върху движима вещ – установка за
пакетиране на течни торове с балансова стойност в размер на 18 700,00 лева,
връчено на жалбоподателя. (л. л. 98 – 100 от преписката). Няма спор по делото,
че е бил изпратен препис от постановлението до ОД на МВР – Русе и е получен Отговор
вх. № С160018-000-0302943 от 13.09.2016 г. за наложен запор върху МПС-то, както
и за изпратен препис от постановлението в ЦРОЗ, вписано.
Издадено
е Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № 11617-10 от 16.10.2015 г., с което се продължава
действието на наложените предварителни обезпечителни мерки по Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл.124, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК № 11617-4 от 26.05.2015
г., с което е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки. Връчено на 02.11.2015 г. (л. л. 83 и 84 от преписката).
Публичното
вземане за м.
06.2014 г. се явява установено с Ревизионен акт № Р-03001815000989-091-001 от 29.09.2015
г., като в тази му част последният е
бил потвърден с Решение № 586 от 18.12.2015 г. на
Директора на Дирекция ОДОП - Варна. По отношение обезпечаване събирането на
това публично вземане /за периода м. 06.2014 г./ наложените обезпечителни мерки с Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК № 11617-4 от 26.05.2015 г., продължени с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № 11617-10 от 16.10.2015 г. имат
действие. Липсват данни по делото жалбоподателят да е правил искания за отмяна
или замяна на тези мерки. Липсват доказателства за вдигане на обезпечението, не
се и твърди тава да е сторено. Напротив, процесуалният представител на
жалбоподателя със становище вх. № 4683 от 08.11.2023 г. по описа на съда прави
искане, съдът, със съдебния си акт по същество на настоящия правен спор досежно
установяване наличието на обстоятелства, водещи до погасяване на процесните
вземания по давност, респ. липсата на правнорелевантни
факти, които да са годни да спрат протичането на давността за процесните
задължения, да постанови публичният изпълнител да
предприеме и действия по заличаване в КАТ и РОЗ на наложените обезпечителни
мерки – запор на МПС и запор върху движима вещ – установка за пакетиране на
течни торове.
По гореизложените съображения по отношение на публичното вземане за
периода м. 06.2014 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2015 г.
Давността е била прекъсната с издаване на 29.09.2015 г. на Ревизионен акт № Р-03001815000989-091-001,
потвърден с Решение № 586 от 18.12.2015 г. на
Директора на Дирекция ОДОП - Варна
в частта му относно
установяването на публичното вземане за този период, като от тази дата е
започнала да тече нова давност. С налагане на обезпечителните мерки с Постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК № 11617-4 от 26.05.2015 г., продължени с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № 11617-10 от 16.10.2015 г. давността е спряла да
тече.
На основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с налагането на обезпечителните мерки,
съгласно цитираните по-горе постановления, връчени на жалбоподателя, давността
е спряла да тече. В тази насока е необходимо да се посочи, че при спиране на
давността в посочената хипотеза, законодателят не е фиксирал изричен срок, в
който давността се счита за спряна, поради което следва да се приеме, че
давността се счита за спряна до отпадане на основанието за спиране, т.е. до
отмяна на обезпечителните мерки. Не се твърди и не са установява от данните по
делото наложените обезпечителни мерки да са отменени, поради което и следва да
се приеме, че към настоящия момент не е отпаднало основанието за спиране на
давността.
За посоченото публично задължение следва да се приложи нормата на чл.
171, ал. 2 от ДОПК и към датата на издаване на Разпореждане за отказ за погасяване пo давност на публични задължения
изх. № С230018-137-0005161 от 23.06.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, офис Русе, а и към настоящия
момент давностният срок не е изтекъл, поради което правилно и напълно
обосновано решаващият орган е потвърдил разпореждането в тази му част.
В
производството по издаване на Ревизионен акт № Р-03000316000009-091-001 от
22.08.2016 г. за задължения за данък върху добавената стойност за периоди:
01.10.2013 г. - 31.10.2013 г., 01.04.2014 г. – 30.04.2014 г., 01.05.2014г. -
31.05.2014 г. и 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г., връчен на 02.09.2016 г., със
срок за доброволно плащане: 16.09.2016 г. (л. л. 60 – 68 от преписката), е била
издадена Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000316000009-020-001 от 04.01.2016
г., която обхваща горепосочените ревизирани периоди. Същата е била връчена на
14.01.2016 г. Била е издадена Заповед за изменение на Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000316000009-020-002 от 14.04.2016 г., която обхваща посочените
периоди в първоначалната заповед. Същата е връчена на 14.04.2016 г.
Съгласно
чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността е спряла и не тече от 14.01.2016 г. до
21.08.2016 г. От 22.08.2016 г. е започнала да тече нова давност.
С Решение № 389 от 14.12.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Варна (л. л. 42 – 55 от преписката) и с Решение
№ 561 от 16.03.2018 г. по адм. дело № 3189/2016 г. по описа на АдмС - Варна (л.
л. 28 – 40 от преписката) ревизионният акт е потвърден.
С Решение № 14612 от 27.11.2018 г. по адм. дело № 6473/2018 г. по описа
на ВАС, РА е отменен за разликата над установеното с него задължение за ДДС в
размер над 7 983,40 лева до 18 920,20 лева и над съответните лихви върху
главница в размер на 7 983,40 лева до 4 353,63 лева (л. л. 24 – 27 от делото).
Процесуалният представител на
жалбоподателя неоснователно твърди, че с Решение № 14612 от 27.11.2018 г. по
адм. дело № 6473/2018 г. по описа на ВАС РА
е отменен изцяло. Видно от цитираното решение, след влизането му в сила
публичните задължения на жалбоподателя, установени с Ревизионен акт № Р-03000316000009-091-001
от 22.08.2016 г. са следните:
- ДДС за данъчен период м. 10.2013 г. - главница 1 795,40 лева и лихва към
датата на ревизионния акт 504,73 лева;
- ДДС за данъчен период м. 04.2014 г. - главница 2 615,00 лева и лихва към
датата на ревизионния акт 604,65 лева;
- ДДС за данъчен период м. 05.2014 г. - главница 1 876,00 лева и лихва към
датата на ревизионния акт 417,59 лева и
- ДДС за данъчен период м. 10.2014 г. - главница 1 700,00 лева и лихва към
датата на ревизионния акт 305,96 лева.
С цел
обезпечаване събирането на установените публични задължения са наложени
следните обезпечителни мерки:
Издадено
е Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4, във връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
във връзка с чл. 155, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК № 11617-15 от 20.01.2016 г., за задължения за данък върху добавената стойност в
предполагаем общ размер: 19 163,20 лева, във връзка със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-03000316000009-020-001 от 04.01.2016 г., във връзка с
Решение № 586 на 18.12.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна. Наложен е
запор върху движима вещ МПС: Лек автомобил, със застрахователна стойност в размер
на 19 000,00 лева, а за целите на запора: за разликата, до размера на
бъдещото задължение - наложен е запор и върху друга движима вещ: Установка за
пакетиране на течни торове с балансова стойност в размер на 18 700,00
лева. Изпратен е препис от постановлението до ОД на МВР Русе – наложен запор.
Изпратен препис от постановлението в ЦРОЗ — вписано постановление. Връчено е на
жалбоподателя. По тези факти не се спори. (л. л.69 – 71 от преписката). Това постановление е издадено във връзка с частично отменения Ревизионен акт №
Р-03001815000989-091-001 от 29.09.2015 г. със задължителни указания за издаване
на нов ревизионен акт. Издадена е нова Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000316000009-020-001
от 04.01.2016 г., с което е възобновена висящността на ревизионното
производство в тази му част и наложените обезпечителни мерки се изменят. Т. е.
наложените същински обезпечителни мерки с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № 11617-10 от 16.10.2015 г., респ.
Постановление за налагане на обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл.
124, ал. 4 във връзка с частично отменения Ревизионен акт №
Р-03001815000989-091-001 от 29.09.2015 г. се трансформират в предварителни
обезпечителни мерки, чрез което се продължава действието им. С това
Постановление на основание чл.121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4 във връзка с
чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 155, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК се изменят
предходно наложените същински обезпечителни мерки в предварителни, тъй като е
възобновено ревизионното производство в тази му част и същото продължава да
бъде висящо.
Последвало е издаването на Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК № С160018-139-0000922 от 30.08.2016 г., с което се продължава действието на наложените
предварителни обезпечителни мерки по Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, чл. 124, ал. 4, във
връзка с чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 155, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК №
11617-15 от 20.01.2016 г., с което е продължено действието на наложените
предварителни обезпечителни мерки по посоченото постановление (л. 59 от
преписката). Получен е отговор вх. № С160018-000-0302943 от 13.09.2016 г. за
наложен запор. Вписването на тези мерки е продължено и в ЦРОЗ. По тези факти
също няма спор.
За
публичните задължения за данъчен период 01.10.2013 г. - 31.10.2013г. давностният
срок започва да тече от 01.01.2014 г., а за публичните задължения за данъчни
периоди 01.04.2014 г. - 30.04.2014 г., 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. и 01.10.2014 г. - 30.10.2014 г. давностният
срок започва да тече от 01.01.2015 г.
На
основание чл. 172, ал, 1, т. 5 от ДОПК същият е спрял веднъж с налагане на
обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № 11617-4 от 26.05.2015 г., продължени с Постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх.
№11617-10 от 16.10.2015 г., тъй като данъчният период е бил включен в първата
ревизия и втори път с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № 11617-15 от 20.01.2016 г.,
продължени с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни
обезпечителни мерки изх. № С160018-139-0000922 от 30.08.2016 г., издадени при
повторната ревизия.
На основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с налагането на обезпечителните мерки,
съгласно цитираните по-горе постановления, връчени на жалбоподателя, давността
е спряла да тече. При спиране на давността в посочената хипотеза, законодателят
не е фиксирал изричен срок, в който давността се счита за спряна, поради което
следва да се приеме, че давността се счита за спряна до отпадане на основанието
за спиране, т.е. до вдигането, съответно до отмяната на обезпечителните мерки.
Не се твърди и не се установява от данните по делото такова вдигане на
обезпечението, съответно наложените обезпечителни мерки да са отменени, поради
което и следва да се приеме, че към настоящия момент не е отпаднало основанието
за спиране на давността.
За
посочените публични задължения следва да се приложи нормата на чл. 171, ал. 2
от ДОПК и към датата на издаване на Разпореждане за отказ за погасяване пo давност на публични задължения
изх. № С230018-137-0005161 от 23.06.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, офис Русе, а и
към настоящия момент давностният срок не е изтекъл, поради което правилно и напълно обосновано решаващият орган е потвърдил
разпореждането и в тази му част.
Само за пълнота
на изложението и с оглед наведени от процесуалния представител на жалбоподателя
възражения относно наличието на правнорелевантни
факти, годни да спрат протичането на давността за процесните задължения,
настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи и следното:
На първо място неоснователни са твърденията
на процесуалния представител на жалбоподателя, че след частичната отмяна на Ревизионен
акт № Р-03001815000989-091-001 от 29.09.2015 г. с Решение № 586 от 18.12.2015г. на
Директора на Дирекция ОДОП - Варна, с което РА е потвърден в частта, с която са
определени публични задължения: за м. 12.2010 г., м. 04.2011 г., м. 05.2011 г.
и м. 06.2014 г. и отменен и върнат за
нова ревизия в останалата част, е образувано ново ревизионно
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.
1 от ДОПК в правомощията на решаващия орган при административното обжалване на
РА е да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната
част. Точното съдържание на разпоредбата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК е, че
"Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на
органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за
издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата,
когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по
обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по
обжалването.". Обстоятелството, че след връщането на преписката от
директора на дирекция ОДОП - Варна, е издадена нова заповед за възлагане на
ревизия с нов номер и от нова дата, е техническа дейност, която не е относима
към висящността на първоначално възложената ревизия. С решението по чл. 155,
ал. 4 от ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се
възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт. Това
производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизия и е
висящо до влизане в сила на издадения ревизионен акт. Втората заповед за
възлагане на ревизия не променя факта, че производството е висящо. В този
смисъл е и Решение № 10654 от 23.07.2012 г.
на ВАС по адм. д. № 16069/2011 г., I о.
На следващо място, действително с Решение № 14612 от 27.11.2018 г., постановено по адм. дело № 6473/2018
г. по описа на ВАС, РА № Р-03000316000009-091-001 от 22.08.2016 г. е отменен за
разликата над установеното с него задължение за ДДС в размер над 7 983,40 лева до
18 920,20 лева и над съответните лихви върху главница в размер на 7 983,40 лева
до 4 353,63 лева, а наложените обезпечителни мерки с Постановление
за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки изх. №
С160018-139-0000922 от 30.08.2016 г. са наложени с оглед обезпечаване събираемостта
на задължение в общ размер на 23 273,83 лева, от които главница
18 920,20 лева и лихви 4 353,63 лева (л. 59 от преписката). Но както
беше посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, жалбоподателят не е направил
искане за отмяната /чл. 208 от ДОПК/ или за замяната /чл. 199 от ДОПК/ на наложените
обезпечителни мерки с други, с оглед намаления размер на установените публични
вземания. Каквито и да било доводи за незаконосъобразност на наложените
обезпечителни мерки не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, в
което следва единствено да бъде съобразено дали са налице обстоятелства, довели
до спиране течението на давностния срок за процесните задължения. Недопустимо е
в настоящото производство съдът да преценява законосъобразността на наложени
обезпечителни мерки, нито да постанови публичният изпълнител да предприеме
действия по заличаване на същите, каквото искане прави процесуалният
представител на жалбоподателя. Отмяната на наложени обезпечителни мерки би
могла да се осъществи в отделно производство /арг. от чл. 199, съответно чл.
208 от ДОПК/, различно от настоящото административно производство, образувано
по повод искане на длъжника да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му
сметка посочени от него задължения, за които твърди, че са погасени поради
изтекла 5-годишна давност.
Отново
за пълнота на изложението и с оглед наведени от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя доводи, макар и този въпрос също да се явява
неотносим към настоящия правен спор, съдът все пак намира за необходимо да
посочи, че в конкретния казус не е била налице и хипотезата на чл. 225, ал. 1,
т. 2, предл. посл. от ДОПК, тъй като с влязлото в сила решение на ВАС на
практика се изменя актът, с който е установено публично вземане, като е
установен по-малък размер на същото, докато цитираната от процесуалния
представител на жалбоподателя разпоредба касае изцяло отменен по установения
ред акт. Този извод, макар и това да не е изрично посочено, следва от анализа и
тълкуването на правната норма на чл. 225 от ДОПК. Последната предвижда и
хипотеза, при която актът за установяване на задължението е изменен с решение
на по-горестоящ орган или от съда именно като е намален размера на публичното
вземане, като производството се прекратява ако е събрана сума равна или
надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението. В случая обаче нито
се установява, нито дори се твърди да са постъпвали суми по изпълнителното
дело.
С оглед всичко изложено съдът счита,
че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението се присъжда в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Националната
агенция за приходите, съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Полимикс 1“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Решение № 159 от 04.08.2023 г.
на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта, с която е оставена без уважение,
като неоснователна жалба вх. № 16853
от 21.07.2023 г. по регистъра на ТД на НАП - Варна, офис Русе,
подадена от дружеството срещу действия на публичен изпълнител, обективирани в
Разпореждане за отказ за погасяване пo давност на публични задължения изх. № С230018-137-0005161 от 23.06.2023 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Варна, офис Русе, с което по ИД № *********/2016 г. публичният
изпълнител отказва да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на публични
задължения в общ размер на
13 143,91 лева.
ОСЪЖДА „Полимикс 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, ж.к. „Възраждане“, ул. „Алеи възраждане“ № 38, бл.
Мизия, вх. Б, ет. 2, ап. 3 да заплати на Национална
агенция за приходите - София сумата от 100 лева за разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: