Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1992 12.10.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, XXI –
ви
граждански състав
на осемнадесети
септември две хиляди и осемнадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
Секретар:
Ж.С.
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №9351 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.П., ЛНЧ **********, живущ ***, действащ
чрез пълномощник – адв.Л.Г., съдебен адрес ***, офис ...., с която е предявил
срещу „Л.С.М. Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, ЕИК .............., седалище и
адрес на управление в гр.С., ул.”Г.Б.” №..., ет......, представлявано от Д.Б.,
иск за осъждане на ответното дружество да му заплати дължимото
обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на 36 526,09 лева за периода от
19.06.2017 г. до 27.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
В исковата молба
се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
по силата на сключен трудов договор от 26.05.2014 г., по силата, на който
ищецът е бил назначен при ответника на длъжност „...................” в
предприятието на ответника, с място на работа – гр.Б., 8-часов работен ден и
трудово възнаграждение в размер на 10 860,00 лева. Твърди се, че със
Заповед №17-06-08/19.06.2017 г., трудовият му договор е бил прекратен. Според
изложените в исковата молба твърдения на ищеца, за времето от 19.06.2017 г.,
когато Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е влязла в сила до
27.09.2017 г., трудовата му книжка е била незаконно задържана от ответника.
В подкрепа на
иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно
заседание ищецът не се явява и се представлява от надлежно упълномощения си
процесуален представител-адв.Г., който поддържа иска и претендира разноски.
Представя писмена защита.
В срока по
чл.131 от ГПК ответното дружество се е възползвало от правото си да депозира
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен с
твърдения, че не е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца,
нито забава от страна на работодателя за връщането й, тъй като е била върната
на 27.09.2017 г., което е в съответствие със заявеното от ищеца да му бъде
върната в периода 25.09.-01.10.2017 г. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че е налице забава, твърденията на ответника са, че забавата е по вина
на ищеца на подробно изложени в отговора аргументи. Ангажира доказателства.
В съдебно
заседание ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител-адв.Т., който оспорва иска и моли за отхвърлянето му,
претендира разноски. Представя писмена защита.
Така предявеният
иск е с правно основание чл.226, ал.2, вр.ал.3 от КТ, като същият е допустим.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Между страните
не се спори по следните факти, за които свидетелства и събрания по делото
писмен доказателствен материал – Трудов договор №2/26.05.2014 г., допълнително
споразумение към трудовия договор от 25.08.2014 г., Заявление за освобождаване
от заеманата длъжност, Заповед за прекратяване на трудов договор
№17-6-08/19.06.2017 г., издадена от представляващия ответното дружество
управител, Приемо-предавателен протокол от 27.09.2017 г. и трудова книжка в
оригинал, от съдържанието на които в съвкупност се установява съществувалото
между страните трудово правоотношение, длъжността, която ищецът е заемал при
ответника и заплащаното срещу престирания труд основно месечно трудово
възнаграждение от 10 860,00 лева, прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 19.06.2017 г. и връщане трудовата книжка на ищеца на 27.09.2017 г.
По делото в
качеството им на свидетели са разпитани италианският гражданин А.М. и С.М.,
чийто показания съдът кредитира като достоверни и от които безпротиворечиво се
установява факта, че трудовата книжка на ищеца е била съхранявана при ответника
и не му е била върната при прекратяване на трудовото правоотношение.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е
претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като
трудовото му правоотношение е било прекратено, като ал.3 на същият член
предвижда, че в този случай обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение на служителя от деня на прекратяването на трудовото
правоотношение до предаване на трудовата книжка на служителя.
Анализът на
цитираната разпоредба сочи, че основателността на иска изисква кумулативната
наличност на следните юридически факти, а именно: прекратен трудов договор,
незаконно задържане на трудовата книжка и вреди, които са в причинно-следствена
връзка с незаконното задържане и в случай, че тези юридически факти са налице в
тяхната съвкупност, законът презюмира настъпването на вреди в правната сфера на
работника, дотолкова доколкото размерът на обезщетението е нормативно определен
и не е необходимо допълнително доказване настъпването на вреди, т.е. при
оспорване работодателят следва да установи липсата им.
В съответствие с
разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът успешно проведе пълно и
главно доказване на горните факти, включително и на факта, че трудовата му
книжка е била задържана незаконно, който момент е и основния спорен между
страните въпрос.
Наред с горното,
анализът на разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ сочи още, че задължението на
работодателя да върне трудовата книжка възниква от момента на прекратяване на
трудовото правоотношение и същият не следва да бъде канен, за да изпадне в
забава, като този извод на съда напълно кореспондира с нормата на чл.350, ал.1
от КТ, според която при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я
предаде незабавно на работника или служителя.
В настоящия
казус, трудовият договор е бил прекратен на 19.06.2017 г., а трудовата книжка е
била върната на работника на 27.09.2017 г. и дотолкова, доколкото от
показанията на св.М. се установи, че трудовата книжка на ищеца е била
съхранявана при ответника, който не му я е върнал едновременно с връчването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът приема, че за
периода 19.06.2017 г. – 27.09.2017 г. действително е налице незаконосъобразно
задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.226, ал.2 от КТ и същото не се
дължи на липса на съдействие от страна на ищеца, в какъвто смисъл са
домогванията на ответната страна.
Предвид на
изложеното съдът приема иска за основателен и доказан по размер - на ищеца се
следва обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, чийто размер съгласно предложение
второ на ал.3 на същия член възлиза на сумата от 36 529,09 лева, като същата се дължи
ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска на
14.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно
направеното искане за присъждане на разноски по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати такива в полза на ищеца, като същите възлизат на сумата
от 1820,00 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС-Бургас и сумата от 1461,16 лева, представляваща дължимата по делото държавна
такса по уважения иск.
Воден от горното
и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА „Л.С.М.
Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, ЕИК ............., седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.”Г.Б.” №...., ет......, представлявано от Д.Б., да заплати на М.П., ЛНЧ **********, живущ ***, съдебен адрес ***,
офис ......, чрез адв.Л.Г., сумата от 36 329,09
лева (тридесет и шест хиляди триста двадесет и девет лева и девет стотинки),
представляваща обезщетение за периода 19.06.2017 г. – 27.09.2017 г., през който
трудовата му книжка, серия ...., №.......... е била незаконно задържана, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба на 14.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Л.С.М.
Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, ЕИК .............., седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.”Г.Б.” №...., ет......, представлявано от Д.Б., да заплати на М.П., ЛНЧ **********, живущ ***, съдебен адрес ***,
офис ......, чрез адв.Л.Г., сумата от 1820,00
лева (хиляда осемстотин и двадесет лева), представляваща направени от ищеца
разноски.
ОСЪЖДА „Л.С.М.
Лоджистик Сървиз мениджмънт” ООД, ЕИК ..............., седалище и адрес на
управление в гр.С., ул.”Г.Б.” №....., ет....., представлявано от Д.Б., да заплати в полза на РС-Бургас сумата от 1416,16 лева (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и
шестнадесет стотинки), представляваща дължимата по делото държавна такса по
уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.