№ 25411
гр. С., 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110131326 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Б.“ №17, партер, офис 1, представлявано от Б.И.Н., с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника Н. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „Б.“ №9,
че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 833,34 лв., представляваща главница по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние №282644 от 27.01.2020г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 27.01.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 151,25 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от от 27.03.2020 г. до 21.01.2021 г.
Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производство
разноски.
С исковата молба са представени Договор за предоставяне на кредит № 282644 от
27.01.2020 г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ ЕООД,
разпечатки от кореспонденция по имейл, копие от лична карта на Н. С., разписка за
извършено плащане № ***/27.01.2020 г., пълномощно.
Направено е искане за изискване и за прилагане към настоящото дело на ч.гр.д.№
4992/2021 г. по описа на СРС, 159 с-в, по което се е развило заповедното производство
между страните, за издаване на съдебни удостоверения, за допускане на съдебно-техническа
експертиза и за извършване на оглед на 1 бр. диск.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв. С отговора са
представени Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 282644 от 27.01.2020 г.,
разпечатка от кореспонденция по имейл и пълномощно.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора
документи като относими към предмета на спора. Следва да бъде приобщено и ч.гр.д №
4992/2021 г. по описа на СРС, 159 с-в, по което се е развило заповедното производство
между страните. Исканията на ищеца по за издаване на съдебни удостоверения, за допускане
1
на ССЕ и за оглед на 1 бр. диск следва да се оставят без уважение, тъй като обстоятелствата,
които ще бъдат установявани с тези доказателствени средства, не са спорни между страните.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2022г. от
13.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявен е иск от „И.Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Б.“ №17, партер, офис 1, представлявано от Б.И.Н., с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника Н. А. С., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „Б.“ №9,
че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 833,34 лв., представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №282644 от 27.01.2020г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 27.01.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 151,25 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от от 27.03.2020 г. до 21.01.2021 г.
Претендира присъждане на сторените в исковото и заповедното производство
разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските на ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит от разстояние № 282644 от 27.01.2020 г. по реда на ЗПФУР, с
който на ответника е отпуснат кредит в размер на 1000,00 лв., която сума била получена от
последния на каса в офис на „И.“ АД. В договора бил уговорен и годишшен лихвен процент
в размер на 40.15 %, който не подлежал на изменение. Кредитът следвало да се погаси на 12
месечни вноски, от които 11 в размер на 83,33 лв., а последната в размер на 83, 37 лв., като
останала непогасена главница за периода 26.04.2020 г. – 21.01.2021 г. в общ размер от 833,
34 лв. Не била заплатена и договорна лихва за периода 27.03.2020 г. – 21.01.2021 г. в размер
на 151, 25 лв. Ищецът признава, че вземането за неустойка в размер на 406, 88 лв., което е
било предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е погасено от ответника,
поради което не се претендира в настоящото исково производство.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете
при възражения, че следва да дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит, тъй
като процесният договор е недействителен, поради нарушение на правилото на чл.11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. В тази връзка твърди, че не били посочени компонентите, които са включени в
изчисления ГПР. Към ГПР следвало да бъде включен и размерът на начислената неустойка
за липса на обезпечение, което не било сторено, като това въвеждало в заблуждение
потребителя и водило до недействителност на целия договор. Ответникът релевира
възражение за прихващане със сумата от 83, 08 лв., представляваща недължимо платена
неустойка, поради нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от договор за предоставяне на
кредит.
Претендират се разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът черпи права от предоставени в заем парични средства;
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.422 вр. чл.415, ал.1
ГПК, възражението на ответника е с правно основание чл.103 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът признава, че между
страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние №
282644 от 27.01.2020 г., по силата на който е получил от ищеца сума в размер на 1000,00 лв.
2
при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и ГПР от 48, 3%, и в чл. 3, ал. 2 на който
било уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
клиентът дължи неустойка в размер на 489, 96 лв., като същата е била разсрочена на 6
вноски от по 81, 66 лв.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства..
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът следва да установи: 1) наличието на сключен договор за заем, посочен
в исковата молба; 2) изпълнение на задълженията си по него – предоставяне на парична
сума; както и 3) размера на претенциите си /главница и лихви/. Ищецът следва да докаже и
проведено заповедно производство по отношение на претендираното с настоящия иск
вземане.
При доказване на горните факти, ответникът следва да докаже, че е заплатил
исковата сума, както и основанието и размера на направеното възражение за прихващане.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 282644 от
27.01.2020 г., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „И.Ф.“ ЕООД,
разпечатки от кореспонденция по имейл, копие от лична карта на Н. С., разписка за
извършено плащане № ***/27.01.2020 г., пълномощни.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящото дело ч.гр.д.№ 4992/2021 г. по описа
на СРС, 159 с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за издаване на съдебни
удостоверения, за допускане на съдебно-техническа експертиза и за извършване на оглед на
1 бр. диск.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3