РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело
№ 11664 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № I-33-63 от 17.05.2013 г., постановено по гр.дело № 16072/2009 г. по описа
на СРС, ГО, 33 с-в са
отхвърлени частичните искове на „Б.– ММ“ ООД и М.Д.Д.
срещу Н.Л.Х. и А.Л.А. за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно на ищците сумата от по 2500 лева, платими от ответниците на всеки от ищците и представляващи обезщетение
за вреди от непозволено увреждане.
С решението първоинстанционния
съд се е произнесъл и относно разпределението на отговорността за разноски в
производството пред него, като е осъдил ищците Б.-ММ ООД и М.Д.Д. да заплатят в полза на ответниците
Н.Л.Х. и А.Л.А. сума от по 500 лева на всеки от тях, представляваща разноски по
делото.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба вх. № 1021640/10.06.2013 г. от ответника „Б.-ММ“
ООД в частта, с която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на първоинстанционното решение, като се моли за
неговата отмяна и за уважаване на предявения от жалбоподателя иск.
Постъпила е и въззивна жалба
вх. № 118987/17.09.2018 г. от М.Д.Д. срещу решението
на районния съд. Със същата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение,
като се моли за неговата отмяна и за уважаване на предявения от жалбоподателя
иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите
страни Н.Л.Х. и А.Л. Х., чрез адвокат Л.К. са депозирали отговор на въззивна жалба вх. № 118987/17.09.2018 г. от М.Д.Д. срещу решението на районния съд. С отговора се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и се
моли за оставянето ѝ без уважение.
В проведеното пред въззивната
инстанция открито съдебно заседание въззивниците
поддържат депозираните въззивни жалби, като молят за
отмяна на първоинстанционното решение и за уважаване
на исковете в цялост.
В същото заседание представителя на въззиваемите
– адвокат К. поддържа отговора на въззивната жалба и
подадените от него и въззиваемите писмени защити.
Въззивните жалби срещу решение
№ I-33-63 от 17.05.2013 г., постановено по гр.дело № 16072/2009 г. по описа на
СРС, ГО, 33 с-в са подадени в срок, от легитимирани лица и срещу акт, който
подлежи на инстанционна проверка, поради което се явяват процесуално допустими
и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е бил сезиран с искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД предявени от Б.–ММ ООД срещу Н.Л.Х. и А.Л.А.,
както следва: 1/ за сумата от 1000 лева, частичен иск от иск в общ размер на
23 164 лева, представляващи причинени загуби; 2/ за сумата от 2000 лева,
частичен иск от иск в общ размер от 810 000 лева, представляващи
пропуснати ползи и печалби от противоправни действия
на ответниците. В исковата молба ищецът поддържа, че с
договор за цесия от 15.12.2008 г. Е.Б.Г.е прехвърлил на Б.-ММ ООД вземанията си
към ответниците Н.Л.Х. и А.Л.А., представляващи
причинени загуби и пропуснати ползи от ползване на автогаражно
оборудване, което е било собственост на Е.Б.Г.и което неправомерно е било взето
от ответниците, по който начин цедента
е бил лишен от възможността да реализира приходи и печалби от използване на
оборудването. Поддържа се, че цедентът Е.Г.и
ответника Н.Х. са имали уговорка за съвместна търговска дейност, че във връзка
с тези намерение в дворно място на цедента, находящо се в гр. София, кв. Триъгълника, ул. ******е
построен и оборудван гараж за извършване на автосервизни
услуги, че на 01.02.1995 г. Г.и Х. са учредили дружество „Е.А.“ ООД, чрез което
да екплоатират гаража като автосервиз на автомобили,
както и че на 18.03.1996 г. ответникът Х. заедно с другия ответник – А., без
знанието на Г.и в негово отсъствие са изнесли от автосервиза цялото гаражно
оборудване собственост на ЕТ „Е.-3-Е.Г.на обща стойност 11 000 щатски
долара.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от страна на ответниците. В същите предявените
искове се оспорват по допустимост и основателност. Поддържа се, че договорът за
цесия предполага едно съществуващо вземане, произтичащо от друго правно
основание, като се излагат съображения, че вземането по представения по делото
договор за цесия от 15.12.2008 г. нито е установено, нито е безспорно, а
отделно от това не би могло и да съществува, тъй като процесното
оборудване не е собственост на цедента по договора – Е.Б.Г..
Посочва се, че машините са собственост на „Е.– авто“
ООД, което е прекратено с решение от 07.04.2004 г. на СГС, Фирмено отделение, 8
състав по гр. д. № 12955/2003 г. Твърди се, че машините са били закупени от
дружеството „Е.– авто“ ООД с фактура № 01/01.06.1995 г., като продавач по този договор за продажба
бил ЕТ „Е.– 3“, а купувач „Е.– авто“ ООД.
В хода на производството пред районния съд и на
основание чл. 228, ал. 1 ГПК е постъпила молба за замяна на ищеца „Б.-ММ“ ООД с
нов ищец – М.Д.Д., като е приложено и писмено
изразено съгласие за встъпване на новия ищец М.Д.Д..
Към молбата е приложен и договор за цесия от 15.01.2012 г. със страни цедент - „Б.-ММ“ ООД и цесионер М.Д.Д., с който договор е прехвърлено вземане на „Б.-ММ“ ООД,
което последния твърди, че има спрямо ответниците Н.Л.Х.
и А.Л.А., представляващо причинени загуби и пропуснати ползи в размер на
1 944 000 лева. С протоколно определение от 01.06.2012 г. районният
съд е допуснал главно встъпване в процеса на лицето М.Д.Д.,
в резултат на което е приел, че ищци в производството са „Б.-ММ“ ООД и М.Д.Д., като всеки за по ½ част от претендираното
вземане при ответници Н.Л.Х. и А.Л.А..
С молба уточнение от 01.06.2012 г., подадена от ищеца „Б.-ММ“
ООД е направено уточнение на петитума на исковата
молба, като е посочено че „Б.-ММ“ ООД предявява: частичен иск за сумата от 2500
лева от общ иск в размер на 11 582 лева, представляващи причинени загуби и
частичен иск от 2500 лева от общ иск в размер на 405 000 лева,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи, а М.Д.Д.
като физическо лице предявява: частичен иск за сумата от 2500 лева от общ иск в
размер на 11 582 лева, представляващи причинени загуби и частичен иск от 2500
лева от общ иск в размер на 405 000 лева, представляващи обезщетение за
пропуснати ползи. С протоколно определение на районния съд от 01.06.2012 г. е
прието така заявеното от „Б.-ММ“ ООД уточнение на петитума
на исковата молба.
По отношение на исковете за пропуснати ползи, предвид
изрично заявено с депозирани по делото молби за увеличение на исковете над
25 000 лева, производството е прекратено и е изпратено по подсъдност на
СГС.
Съдът, като взе предвид доводите на страните по реда на
въззивната проверка, приема следното: съгласно уредените в чл. 269 ГПК
правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Видно от документите по делото с молба от 02.03.2012 г. е
направено искане за заменяне на страна на основание чл. 228 ГПК, а именно за
замяна на „Б.-ММ“ ООД с лицето М.Д.Д. за 50 % от
исковата претенция. Посочено е също, че „Б.-ММ“ ООД прави частичен отказ – 50 %
от заявените с исковата молба претенции. Вследствие от горепосоченото искане
районният съд е приел, че така направеното искане с молбата от 02.03.2012 г. е
такова за главно встъпване в процеса от страна на М.Д.Д.
и е допуснал такова с протоколно определение от 01.06.2012 г.
Тези действия на районния съд са незаконосъобразни според
настоящия съдебен състав. Аргументите за това са следните:
Първоинстанционния съд е бил
сезиран с искане по чл. 228 ГПК за заменяне на ищеца „Б.-ММ“ ООД с лицето М.Д.Д., поради настъпило в хода на производството правоприемство по отношение на част от спорния предмет на
делото. Видно от молбата от 02.03.2012 г. именно такава е волята на страната.
Съдът е дължал произнасяне именно по така заявеното от страната искане,
съобразявайки наличието или липсата на предпоставките за извършване на исканото
от страна процесуално действие. Като е постановил определение, с което е
допуснал главно встъпване, районният съд се е произнесъл по искане, с което не
е бил сезиран от страна на лицето М.Д.Д.. Съдът дължи
произнасяне по исканията, с които е сезиран, като негово задължение е да „облече“
искането в „правна рамка“, съобразно изложеното в него.
Видно от молбата от 02.03.2012 г., ищецът „Б.-ММ“ ООД
излага съображения за извършено в хода на процеса прехвърляне на част от
спорното право в полза на друго лице, като прави искане за заменяне на ищеца за
прехвърлената част с лицето М.Д.Д..
Съгласно чл. 228, ал. 1 ГПК изменение на иска чрез
заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на
делото в първа инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което
встъпва като страна по делото. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба съгласие на
ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него,
какъвто не е процесния случай, видно от заявеното в
молба от 02.03.2012 г., т.е. заменяне на страна в настоящия случай би било
допустимо единствено със съгласието на ответниците,
каквото по делото липсва.
Допълнителен аргумент за липса на предпоставките за
допускане на главно встъпване в производството от страна на М.Д.Д. се извежда и от разпоредбата на чл. 225 ГПК, съгласно
която трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може
да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни, каквито процесуални
действия не са извършени от лицето М.Д.Д., т.е. такъв
иск против страните по спора не е предявен.
Предвид горните съображения и по становище на настоящия
съдебен състав лицето М.Д.Д. има качеството на трето
лице помагач на страната на ищеца в настоящото производство, като от страна,
както на първоинстанционния съд, така и на настоящия въззивен състав са гарантирани правата и законните му
интереси в производството по делото. Гарантирано е участието му в
производството, правото му да обжалва първоинстанционното
решение, както и да подпомага „Б.-ММ“ ООД в производството по делото, като
участва в проведеното по делото открито съдебно заседание, изразява
становище по отношение предявените искове и поддържа същите, наред с „Б.-ММ“ ООД. Независимо от
направения от Б.-ММ“ ООД частичен отказ, по становище на настоящия съдебен
състав, ищецът не е десезирал съда с претенцията си,
а само е изразил съгласието си за прехвърлената на М.Д.Д.
част от претендираното вземане, да бъде заменен в
производството от последния. В тази връзка следва да бъде посочено, че
районният съд се е произнесъл по цялата претенция на ищеца за сумата от 5000
лева, като „Б.-ММ“ ООД продължава да бъде ищец за цялото вземане, независимо от
настъпилото в хода на производството правоприемство,
предвид липсата на изискуемите процесуални предпоставки за реализиране на
института заменяне на страна. Както бе посочено и по-горе М.Д.Д. има качество на трето лице помагач в настоящото
производство, като именно в това си качество последният поддържа заявената от
ищеца „Б.-ММ“ ООД претенция за цялата претендирана
сума от 5000 лева, представляваща претърпени загуби - стойността на процесните движими вещи – автосервизно
оборудване, поради което и е обвързан от решението по спора.
От друга страна, предвид установената липса на
процесуални предпоставки за реализиране на институтите заменяне на страна и
главно встъпване по отношение на М.Д.Д., решението на
първоинстанционния съд, в частта по отношение на
същия следва да бъде обезсилено.
По отношение на иска за претърпени загуби, представляващи стойността на процесните
движими вещи – автосервизно оборудване, въззивният съдебен състав, намира следното:
Основният въпрос, който следва да намери отговор в
настоящото въззивно производство е този, дали в патримониума на ищеца „Б.-ММ“ ООД е възникнало претендираното в исковата молба вземане за причинени
загуби, представляващи стойността на процесните
движими вещи – автосервизно оборудване.
Ищецът основава претенциите си за причинени загуби
/стойността на процесните движими вещи/ на извършено
от ответниците противоправно
поведение, изразяващо се в противозаконно отнемане, без съгласието и знанието
на праводателя му Е.Б.Г., на посочените от ищеца
движими вещи, представляващи автогаражно оборудване.
При анализ на събраните по делото доказателства,
настоящия съдебен състав намира, че не се установява твърдяното от ищеца „Б.-ММ“
ООД вземане да е възникнало в неговия патримониум,
като аргументите за това са следните:
От представения по делото договор за заем от 01.02.1995
г. се установява, че ответникът Н.Л.Х. е предоставил на Е.Б.Г.сумата от
20 686 щатски долара за построяване и оборудване на автосервиз върху терен
на последния, който автосервиз да бъде собственост на новоучредено търговско
дружество „Е.-авто“ ООД.
От представения по делото договор – устав на „Е.-авто“ ООД от 01.02.1995 г. се установява, че предмет на
дейност на същото е именно извършване на всички видове автосервизни,
транспортни, търговски и други услуги, както и дейности незабранени със закон.
Установява се също, че съдружници в търговското
дружество са ответникът Н.Л.Х. и праводателя на ищеца
– Е.Б.Г.при дялово участие – 98 дяла за Х. и 2 дяла за Григоров. Установява се
също, че съгласно чл. 47 от устава, след прекратяване на дружеството,
останалото му имущество се разпределя между съдружниците,
пропорционално на дяловете им.
По делото са представени фактури от 07.03.1994 г., 13.05.1994
г., 30.05.1994 г. и 06.05.1994 г. за покупката на процесните
машини и инструменти, представляващи автосервизно
оборудване, от страна на „ЕТ-Е.-3“ – Е.Г.. Представени са и фактури № 1 и № 3
от 01.06.1995 г., от които се установява, че ЕТ „Е.-3“ е продало на
новоучреденото дружество „Е.– авто“ ООД процесните движими вещи, представляващи автосервизно
оборудване и същите са станали част от имуществото на дружеството. При така
установените по делото обстоятелства и при тълкуване волята на страните по
договора от 01.02.1995 г. се налага извод, че Е.Б.Г.не се легитимира като
носител на право на собственост върху процесните
движими вещи, доколкото същите са били прехвърлени от него на „Е.-авто“ ООД във връзка с постигнатите между Н.Л.Х. и праводателя на ищеца – Е.Б.Г.договорки за осъществяване на
съвместна търговска дейност.
Предвид горните установени по делото обстоятелства се
налага извод, че процесното автосервизно
оборудване не е собственост на ЕТ „Е.-3“ – Е.Г.и същия не се легитимира като
носител на вземане за парично обезщетение за стойността на процесното
автосервизно оборудване, което да е годен предмет на
договор за прехвърляне на вземане от 15.12.2008 г., сключен между Е.Б.Г.и „Б.-ММ“
ООД.
Следва да бъде посочено, че дори и горното да не беше
така, тоест процесното автосервизно оборудване да е било собственост на ЕТ „Е.-3“
– Е.Г., то претенцията на ищеца за парично обезщетяване на причинени загуби,
представляващи стойността на процесните движими вещи
– автосервизно оборудване отново се явява
неоснователна, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
процесните вещи съществуват в граждански оборот и към
настоящия момент, което беше потвърдено и от ответницата А. в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание. Предвид
обстоятелството, че вещите съществуват, то за техния собственик законът е
предвидил ред за защита чрез собственическия иск за тяхното реститиуране
от владеещия ги без правно основание несобственик, което изключва възможността
да се търси тяхната парична равностойност.
По изложените съображения, доколкото по делото се
установи, че ищецът не се легитимира като носител на претендираното
с исковата молба вземане, следва да се приеме, че решението, в обжалваната от „Б.-ММ“
ООД част е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да
бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите страни в производството. Същите са направили
своевременно искане за присъждане на такива и са представили доказателство за извършването
им. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „Б.-ММ“ ООД следва
да бъде осъден да заплати на ответниците А.Л.А. и Н.Л.Х.
сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №
I-33-63 от 17.05.2013 г., постановено по гр.дело № 16072/2009 г. по описа на
СРС, ГО, 33 с-в по отношение на конституирания като ищец М.Д.Д., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
I-33-63 от 17.05.2013 г., постановено по гр.дело № 16072/2009 г. по описа на
СРС, ГО, 33 с-в., с което е отхвърлена претенция на „Б.-ММ“ ООД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 45 вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на Н.Л.Х. и А.Л.А. да заплатят
солидарно сума в общ размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за вреди
от непозволено увреждане.
ОСЪЖДА „Б.-ММ“ ООД,
ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Л.Х., ЕГН **********
и А.Л.А., ЕГН ********** сумата от 500 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – М.Д.Д., ЕГН **********
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.