РЕШЕНИЕ
№ 21181
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110116077 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-
во, във вр.чл.240, ал.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени искове с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност искова
молба от А. К. Е. против Н. А. Р., с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове, както следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5588,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 26.07.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2490,00 лева, представляваща главница по договор за заем от
28.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 3/ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 3500,00 лева, представляваща главница по договор за
заем от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 4/ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3600,00 лева, представляваща главница по
договор за заем от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; 5/ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1070,00 лева, представляваща
главница по договор за заем от 07.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
1
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното
изплащане; 6/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3900,00 лева,
представляваща главница по договор за заем от 05.05.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане; 7/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
900,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 29.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022
г. до окончателното изплащане и 8/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3000,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 13.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.07.2022 г. до окончателното изплащане. В условията на евентуалност ищецът е
предявил обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД - за връщане на процесните суми като платени без основание.
В исковата молба и уточнителна молба от 10.05.2023 г. ищцата твърди, че с
ответницата са сключили неформални договори за парични заеми, както следва:
договор за заем от 26.07.2021 г. за сумата от 5588,00 лева, преведена по банков път на
ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от
28.06.2021 г. за сумата от 2490,00 лева, преведена по банков път на ответницата и
усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 16.06.2021 г. за сумата
от 3500,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на
сключване на договора; договор за заем от 04.06.2021 г. за сумата от 3600,00 лева,
преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора;
договор за заем от 07.05.2021 г. за сумата от 1070,00 лева, преведена по банков път на
ответницата и усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от
05.05.2021 г. за сумата от 3900,00 лева, преведена по банков път на ответницата и
усвоена на датата на сключване на договора; договор за заем от 29.04.2021 г. за сумата
от 900,00 лева, преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на
сключване на договора и договор за заем от 13.04.2021 г. за сумата от 3000,00 лева,
преведена по банков път на ответницата и усвоена на датата на сключване на договора.
Поддържа, че конкретни условия, както и падеж за връщане на заетите суми, не били
уговорили. С оглед предходното моли исковата молба да се счита за покана до
ответницата за връщане на заетата сума. При горните съображения ищцата обуславя
правния си интерес от предявените искове и моли за тяхното уважаване. В условията
на евентуалност, в случай, че се установи, че сумите не са получени на основание
гореописаните договори за наем, претендира връщането им от ответницата, като
получени от последната без основание. Претендира присъждане и на направените по
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника предявените
искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се изложените в исковата молба
2
твърдения относно сключвани между страните договори за заем. Твърди се, че
основание за получаване на процесните суми е сключен трудов договор между
************** с едноличен собственик на капитала и управител ищеца, като
работодател, и ответницата, като служител на длъжност „Юрисконсулт“. Поддържа се,
че претендираните суми били преведени по сметка на ответницата като допълнителни
трудови възнаграждения за постигнати резултати. Сумите били нареждани по банков
път или от управителя, или от лицето, което водело счетоводството на горепосоченото
дружество – М. И. Д., а не от банкова сметка на дружеството, за да се спестят
плащания за данъци и осигуровки. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото са приложени 3 бр. преводни нареждания за кредитен превод, от
които се установява, че ищцата А. Е. и наредила паричен превод с посочено основание
„вноска“ по сметка на ответника Н. Р., както следва: на 05.05.2021 г. – сумата от 3
900,00 лева, на 04.06.2021 г. – сумата от 3 600,00 лева и на 26.07.2021 г. – сумата от 5
588,00 лева.
По делото са приложени и 5 бр.вносни бележки, от които се установява, че М.
И. Д. е внесла по сметка на ответника Н. Р. сумите, както следва: на 13.04.2021 г. –
сумата от 3 000,00 лева с посочено основание „вноска от А. Е.“, на 29.04.2021 г. –
сумата от 900,00 лева с посочено основание „вноска“, на 07.05.2021 г. – сумата от 1
070,00 лева с посочено основание „вноска А. Е.“, на 16.06.2021 г. – сумата от 3 500,00
лева с посочено основание „вноска от А. К. Е.“ и на 28.06.2021 г. – сумата от 2 490,00
лева с посочено основание „вноска от А. К. Е.“.
По делото е представен заверен препис от трудов договор № 007/30.08.2019 г., от
който се установява, че между **************, представлявано от ищцата А. Е. и
ответника Н. А. Р. е било налице облигационно правоотношение, по силата на което
последната е заемала длъжност „юрисконсулт“, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Видно от приложената по делото Заповед № 005/27.04.2022 г. е, че трудовото
правоотношение на ответницата с горепосоченото дружество е прекратено по взаимно
съгласие.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. Д.,
Перай Фикриев Рамаданов и Гергана Велчева Караманова.
В показанията си разпитаната по делегация свидетелка М. Д. разказва, че от
2019 г. до датата на разпита работи на длъжност „счетоводител“ в **************.
Преди това е работила в **************. Познава и двете страни по делото – ищцата,
3
която е управител на двете горепосочени дружества, а ответницата заемала
длъжността „юрисконсулт“ в **************. Свидетелката разказва, че води
счетоводството, но само на **************, не знае какво е било трудовото
възнаграждение на ответницата. Внасяла е пари по банковата сметка на последната,
които й давала ищцата. Знае, че били за заем.
В показанията си св.Перай Рамаданов /съпруг на ответницата/ разказва, че
познава ищцата, тъй като е присъствал на фирмени партита и приятелски вечери
заедно с нея. Разказва, че съпругата му започнала работа по трудов договор в
представляваното от ищцата дружество **************. По договор съпругата му
била назначена на длъжност „юрисконсулт“, но дейността, която извършвала за
дружеството значително надвишавала обема от работата, която следвало да върши
един юрисконсулт. Свидетелят разказва още, че съпругата му водела цялата
кореспонденция на дружеството в гр.София, а в последствие и с тези в новооткрития
офис в гр.Пловдив. Споделя още, че телефона и компютъра на съпругата му били
непрекъснато с нея, дори и в извънработно време, включително през време на
ползвания отпуск поради бременност и раждане на второто им дете. От назначаването
на съпругата му на трудов договор в управляваното от ищцата дружество, трудовото й
възнаграждение било в размер на 780,00 лева, но уговорката между двете била за
всички извършвани от ответницата правни дейности, извън счетоводната дейност на
кантората, печалбата да се разпределя между съпругата ме и дружеството на ищцата.
Доколкото знае свидетелят, тези уговорки между двете били само устни. Разказва, че
съпругата му си водела записки и разчети за извършените от нея допълнителни
дейности, които изпращала в офиса в гр.Бургас и след одобрение от страна на ищцата,
парите били превеждани по лична сметка на съпругата му. Свидетелят лично
присъствал на вечеря през м.август 2020 г., проведена по покана на ищцата, на която
последната споделила за постигнати добри резултати, за което е разпоредила на М. да
преведе пари на съпругата му. През 2022 г. ищцата се опитала едностранно да измени
уговорките със съпругата му и да й плати по-малко от спечелените пари. Огорчена
съпругата му решила да напусне работа. Няколко седмици след това започнали да
получават нотариални покани, в които ищцата искала от съпругата му да й връща
пари, започнала да подава сигнали срещу нея до различни институции.
В показанията си св.Караманова разказва, че заема длъжността ТРЗ в офис на
************** в гр.Бургас. Разказва, че през 2021 г. чула разговор между ищцата и
колежката й М., че трябва да превеждат пари на Н. за заем. Свидетелката разказва, че
в дружеството нямало практика да се изплащат допълнителни възнаграждения, извън
трудовото, нито „на ръка“, нито по банков път.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза
за установяване дали за посочените в разчета клиенти (физически и юридически лица)
са издавани фактури, съвпадат ли фактурираните суми със сумите, описани в
4
представените от ответницата разчети и дали посочените във фактурите и в
дневниците за покупки основания съвпадат с описаното в разчета, представен от
ответницата. Видно от заключението е, че след запознаване с материалите по делото,
включително приложените към отговора на исковата молба разчети и проверка в
счетоводството на **************, вещото лице е установило, че 37 фактури съвпадат
с представени данни от изготвен от ответницата разчети и само 4 фактури, които не са
отразени в последните. При извършената проверка на дневниците за продажба за
месеците април, май, юни и юли 2021 г., вещото лице е установило още, че за всички
фактури в тях е отразено основание „счетоводна услуга“.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебна компютърно-
техническа експертиза, в което вещото лице въз основа на представени данни от
„Суперхостинг.бг“ ЕООД и анализ на мейл кореспонденция, свързана с обменена
между пощи в облачната платформа на пощенски сървър с домейн „@iic.bg“ е
посочило, че на 23.03.2021 г. в 11:36:16 ч. е изпратено и получено електронно писмо с
подател ************** и получател**************с прикачени два файла, на
20.04.2021 г. не е налично съхранено електронно писмо, налично е съхранено от
21.04.2021 г. в 17:12:03 ч. със същият подател и получател с приложен zip файл,
съдържащ документи във формат pdf, на 15.05.2021 г. в 10:53:48 часа е изпратено и
получено писмо със същият подател и получател като горепосочените, съдържащо
един прикачен файл, на 02.07.2021 г. не е налично съхранено електронно писмо,
налично съхранено на най-близка до тази дата е от 05.07.2021 г. в 12:17:20 ч. с подател
************** и получател************** без прикачени файлове. Вещото лице е
посочило, че към датата на извършване на експертизата не са налични хронологичните
регистри и лог-файлове, съдържащи информация за събитията в процесната
електронна поща, поради което не може да отговори на въпроса дали е правен опит за
изтриване на кореспонденцията между двата мейла. Вещото лице е посочило, че
технологично е възможно след изтриване и без съхранение на резервно копие на
процесната електронна кореспонденция, същата да бъде безвъзвратно загубена, без
възможност за възстановяване след нейното изтриване.
По делото е изслушано и прието и допълнително заключение на съдебна
компютърно-техническа експертиза, което не установява съдържание на данни и
метаданни за изтрити мейли от датите 23.03.2021 г., 20.04.2021 г., 15.04.2021 г. и
02.07.2021 г. Вещото лице е посочило още, че не са установени също и изтрити лог
файлове.
По делото е назначена съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се
установява, че подписът, положен от името на А. К. Е. в мястото за „упълномощител“
на пълномощно от 16.09.2020 г. с упълномощен адвокат Н. А. Р., находящо се във вид
на ксерокопие на л.116 по гр.д. 1618/2022 г. РС – Ловеч, е ксерокопие на подпис, който
не е изпълнен от А. К. **************. С оглед предходното и на основание чл.194,
5
ал.2 ГПК този документ следва да бъде признат за неистински (неавтентичен)
документ – не е подписан от лицето, посочено като упълномощител, което може да
стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има
характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 820/2009 г., IV г. о. на ВКС/. Този документ следва да се изключи от
доказателствата по делото, като следва да се отбележи, че касае период преди
процесния и по същество е неотносим към спора.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата парична сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Следователно, по дефиниция договорът за паричен заем е неформален и
реален. За да породи правни последици този договор, не е достатъчно да са налице
единствено насрещните волеизявления на страните – заемодател и заемател. Във
фактическия състав на сделката се включват още и действия по фактическо предаване
на вещта, които са предпоставка за пораждане на правните му последици. Правното
значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на
договора за заем е разглеждано в практиката на Върховния касационен съд, като е
възприето, че договорът е реален, тъй като единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият – съгласието за връщане. Ако първият от тези
елементи липсва, налице е обещание за заем, а ако вторият липсва – няма договор за
заем и даденото е без основание /в този смисъл е решение № 379/2013 г. по г. д. №
171/2012 г., IV г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, фактическият състав на договора за заем включва
следните два елемента: 1./ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2./ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
При предявен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на
предоставена на заем парична сума, в доказателствена тежест на ищеца – заемодател е
да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
посочените два елемента, както и настъпването на падежа за връщане на заема, тъй
като той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които
цели да извлече благоприятни за себе си правни последици /в този смисъл са решение
№ 546/2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., IV г.о. на ВКС, решение № 20/2011 г. по гр. д. №
620/2010 г., IV г.о. на ВКС, решение № 317/2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г., IV г.о. на
6
ВКС и др./. Следва да се има предвид, че задължението на ответника по иска да
установи своите възражения за недължимост на сумата, по същество не освобождава
ищеца от задължението да докаже основанието на иска си. Последното произтича от
общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в
нормата на чл. 154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите , на
които основава своите искания или възражения /в този смисъл е решение от
07.11.2014 г. по гр.д.№ 2519/2014 г., ВКС, III г.о./.
В конкретния случай, от представените по делото преводни нареждания и
вносни бележки се установява, че през периода от 13.04.2021 г. до 26.07.2021 г. ищцата
е превела на ответницата процесните суми. В нито един от общо осемте банкови
превода през процесния период не е посочено, че основанието за това е заем. Следва
да се отбележи, че не всяко плащане на суми е резултат от сключен договор за заем.
Правните субекти си предават парични суми на различни основания. При наличие на
различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването
на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват договор за
заем. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства /в този смисъл е решение № 274/19.12.2013 г. по гр.д.№
1285/2012 г., IV г.о. на ВКС/.
Настоящият съд не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
М. Д. и Гергана Караманова, тъй като ги намира заинтересовани от изхода на спора.
Това е така, тъй като през процесния период и към датата на провеждане на разпитите
им и двете свидетелки са се намирали в трудово правоотношение с представлявано от
ищцата дружество. Отделно от предходното, нито една от свидетелките не е
присъствала лично на уговорки между ищцата и ответницата относно основанието за
превежданите суми, а възпроизвеждат това, което им е казала ищцата.
Предвид гореизложеното настоящият съд приема, че представените по делото
документи за извършени банкови преводи по сметка на ответницата не доказват по
безспорен и категоричен начин, че сумите са била дадени в заем. От същите не се
установява, че страните по делото са постигнали съгласие за предоставяне от страна на
ищцата, в качеството й на заемодател в собственост на заемателя – настоящ ответник
парична сума. Както бе посочено и по-горе, не съществува законова презумпция, която
да замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото
ищецът твърди, че това основание е договор за заем следва да установи в процеса не
само предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем,
но и другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата
от ответника и други условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и
пр./.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявените искове с правно
7
основание чл.240 ЗЗД за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
По предявените в условията на евентуалност искове с правно основание
чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД:
С оглед изводите да неоснователност на предявените главни искови претенции
следва да бъдат разгледани предявените в условията на евентуалност искове за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата процесните суми като платени без
основание.
По така предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че ответницата е
получила процесните суми, а в тежест на последната е да докаже основанието, на
което ги и получила.
В настоящия случай ответницата не оспорва, че е получила процесните суми от
ищцата, но поддържа, че е било налице основание за това - че същите представляват
допълнително възнаграждение по трудов договор.
Съдът намира, че от съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства и доказателствени средства, твърдения на ответница
бяха доказани пълно и главно. За да достигне до този извод съдът на първо място взе
предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не бе оспорено от
страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че е
налице съвпадение с издадени от ************** фактури с данни от изготвените от
ответницата разчети във връзка с извършената от нея работа. В тази насока са и
показанията на св.Рамаданов, които съдът кредитира, въпреки обстоятелството, че е
съпруг на ответницата, тъй като същите кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства Видно от неговите показания е, че съпругата му си водела
записки и разчети за извършените от нея допълнителни дейности, които изпращала в
офиса в гр.Бургас и след одобрение от страна на ищцата, парите били превеждани по
лична сметка на съпругата му. В подкрепа показанията на свидетеля Рамаданов е и
заключението на първоначалната компютърно техническа експертиза, в която вещото
лице е установило изпратените съобщения от ел. поща на Н. Р. ************** до
електронна поща на счетоводителя М. Д. ************** ведно с прикачени файлове.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че ответницата е доказала
при условията на пълно и главно доказване основанието за получаване на процесните
суми – допълнителни възнаграждения по трудово правоотношение, поради което и
предявеният евентуален иск за неоснователно обогатяване е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски
има ответницата. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК
и доказателствата по делото е, че същата е направила и претендира такива в общ
8
размер на 6877,76 лева. Съдът намира възражението на процесуалния представител на
ищцата за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 5 777,76
лева с ДДС, за основателно. Това е така, тъй като въпреки обстоятелството, че се касае
за защита по осем обективно съединени иска, същите се различават единствено по
размер, т.е. защитата е срещу идентични факти и обстоятелства. С оглед предходното,
при съобразяване с обстоятелството, че по делото са проведени седем открити
съдебни заседания, като три от тях са отложени поради неявяване на вещо лице, без да
се събират доказателства, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на
3000,00 лева, което надвишава с близо 500,00 лева минималния размер съгласно
Наредба № 1/09.07.2004 г. С данните по делото, че процесуалния представител на
ответницата е регистриран по ЗДДС, то дължимото възнаграждение възлиза на сумата
от 3600,00 лева. Предвид гореизложеното, ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответницата сумата от общо 4700,00 лева /3600,00 лева – адвокатско
възнаграждение, 400,00 лева – депозит за ССчЕ, 400,00 лева – депозит за СТЕ, 250,00
лева – депозит по допълнителна СТЕ и 50,00 лева – депозит за разпит на свидетел по
делегация/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. Е., ЕГН ********** против Н. А. Р., ЕГН
********** осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във вр.чл.240,
ал.1 ЗЗД за сумите, както следва: сумата от 5588,00 лева, представляваща главница по
договор за заем от 26.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата
от 2490,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 28.06.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 3500,00 лева, представляваща
главница по договор за заем от 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 3600,00 лева, представляваща главница по договор за заем от
04.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 1070,00 лева,
представляваща главница по договор за заем от 07.05.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 3900,00 лева, представляваща главница по
договор за заем от 05.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата
от 900,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 29.04.2021 г., ведно със
9
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022
г. до окончателното изплащане и сумата от 3000,00 лева, представляваща главница по
договор за заем от 13.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. Е., ЕГН ********** против Н. А. Р., ЕГН
********** в условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5588,00
лева, като платена без основание на 26.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното
изплащане; сумата от 2490,00 лева, като платена без основание на 28.06.2021 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 3500,00 лева, като платена без
основание на 16.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от
3600,00 лева, като платена без основание на 04.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 1070,00 лева, като платена без основание на
07.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 3900,00 лева, като
платена без основание на 05.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане; сумата
от 900,00 лева, като платена без основание на 29.04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2022 г. до
окончателното изплащане и сумата от 3000,00 лева, като платена без основание на
13.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3, вр.ал.2 ГПК, че пълномощно от
16.09.2020 г. представлява неистински документ, поради което на основание чл.194,
ал.2, изр.2-ро ГПК го изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. К. Е., ЕГН ********** да заплати на
Н. А. Р., ЕГН ********** сумата от общо 4 700,00 лева, представляваща направените в
производството пред първоинстанционния съд разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10