РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Враца, 12.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ВРАЦА,
шести състав, в публично заседание на 14.09.2018г./
четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Даниела
Монова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело №319 по описа на АдмС
– Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на Главен архитект на Община
Мездра против ЗАПОВЕД № ДК-11-Вр-2/16.05.2018г. на Началник РО“НСК“-Враца към
РДНСК-Северозападен район, с която е отменено
издадено от Гл.архитект на Община Мездра Разрешение за строеж
№19/23.04.2018г., като незаконосъобразно. С жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна по
съображения изложени в жалбата. Претендират се разноски по делото.
В с.з.
жалбоподателят се представлява от *Е.М. Моли за решение, с което да се уважи
жалбата и се отмени оспорената заповед на Началника на РО“НСК“, като
незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък. Съображения в подкрепа на направеното оспорване са изложени в
представена по делото писмена защита.
Ответникът – Началник РО“НСК“-Враца към РДНСК-СЗР в
с.з., чрез процесуалния си представител *Ц.Х. оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък. Представено е писмено становище с изложени
съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованата страна: Община Мездра, представлявана
от Кмета, чрез представен по делото писмен отговор намира жалбата за
основателна и моли за решение, с което да се отмени оспорената заповед, като
неправилна и незаконосъобразна.
Административният съд, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
С Разрешение за строеж №19/23.04.2018г. от Главния
архитект на Община Мездра е разрешено на Община Мездра да извърши строителство
на „Туристическа инфраструктура“ в поземлен имот №1532 по плана на гр.Мездра,
находящ се в п.и. №1532, кв.“К.“ по плана на гр.Мездра, общ.Мездра, обл.Враца. Посочено е застрояването да се извърши съгласно
скица-виза от Гл.архитект на Община Мездра от 23.04.2018г., съгласно съгласуван
и одобрен от Гл.архитект на Община Мездра инвестиционен проект по части одобрени
на 23.04.2018г./по заявление №08.00-118/23.04.2018г./приложено по делото
стр.24/, за който е извършена оценка за съответствие с приемане от ЕСУТ с
протокол №6/23.04.2018г./приложен по делото стр.35/ по заявление
№08.00-118/23.04.2018г. Като правно основание за издаване на РС са посочени
разпоредбите на чл.148, ал.1, ал.2, ал.4, ал.8 и ал.9 и чл.152, ал.1 ЗУТ. Също
така са посочени и условията при които да се извърши строителството, както и
строежът е определен като такъв от пета категория. Приложена е и скица
№173/23.04.2018г. за п.и. № 1532 издадена по чл.140 ЗУТ за проучване и
проектиране на „Туристическа инфраструктура в ПИ 1532, кв. К. по плана на
гр.Мездра/ стр.19-23/.
Приложен е по делото и одобрения инвестиционeн проект за ПИ 1532 по плана на гр.Мездра по част
архитектурна, конструктивна и геодезия/стр.27-34/.
С писмо рег.№ 2400-178/30.04.2018г. на Гл.архитект на
Община Мездра е изпратено издаденото РС №1923.04.2018г. на Началника на
РО“НСК“-Враца/стр.19/, като по така изпратеното РС е извършена служебна
проверка от служители на ответника. При извършената проверка с констативен
протокол № РС-МР-19 от 9.05.2018г. от служители на ответника на
издаденото Разрешение за строеж №19/23.04.2018г. е установено, че проектите са
одобрени в нарушение на разпоредбите на
ЗУТ, както и издаденото разрешение за строеж, като са посочени нарушенията и разпоредбите,
които са нарушени при издаването на разрешението за строеж /стр.43/.
Със Заповед № 312/08.05.2018г. на Главния архитект на
Община Мездра е допълнено Разрешение за строеж №19/23.04.2018г. по отношение на
основанието на неговото издаване, като е посочен и допълнително вписан в тази
заповед само чл.55 ЗУТ, като други мотиви и факти не са посочени
в издадената заповед /стр.10 и стр.45/.
От Акт
№3503, вписан в службата по вписванията Мездра
вх. № 612/17.04.2018г. е видно, че ПИ № 1532 по плана на гр.Мездра,
одобрен със заповед № 111/20.02.1989г., предназначен за озеленяване, целия с
площ от 4525кв.м. е публична общинска собственост/стр.23/.
Със Заповед №111/20.02.1989г. на председателя на ОбНС - Мездра е одобрен застроителния
и регулационен план на гр.Мездра и кадастралния план на гр.Мездра/стр.37/.
С оспорената в настоящото производство Заповед
№ДК-11-Вр-2/16.05.2018г. на Началник РО“НСК“-Враца към РДНСК-СЗР е отменено,
като незаконосъобразно Разрешение за строеж №19/23.04.2018г. издадено от
Гл.архитект на Община Мездра, ведно с одобрения на 23.04.2018г. инвестиционен
проект по части архитектурна, конструктивна и геодезия във фаза „технически
проект“. За да отмени издаденото разрешение за строеж в оспорената заповед адм.орган е изложил подробни мотиви, в резултат на които е
приел, че е налице виза, издадена върху извадка от кадастралния план на
гр.Мездра, а не върху извадка от действащия ПУП-ПРЗ, която виза не съдържа
изискващите се реквизити по чл.140, ал.2 и ал.4 ЗУТ. Прието е, че от Гл.
архитект на Община Мездра на 23.04.2018г. е съгласуван и одобрен инвестиционнен проект по части архитектурна, конструктивна
и геодезия във фаза „технически проект“ в нарушение на чл.145, ал.1 вр. чл.145, ал.2 и чл.12, ал.2 ЗУТ, възоснова
на виза, дадена върху скица-извадка от кадастралния план на гр.Мездра, без да е
изследвано съответствието на строежа с правилата и нормативите на застрояване и
предвижданията на действащия ПУП, с което е допуснато изграждането на строеж,
който не е предвиден с ПУП и е в несъответствие с регулацията на действащия
ПУП, одобрен със Заповед №111/20.02.1989г. на Председателя на ОбНС. Прието е, че
не е спазено и изискването на чл.148, ал.4 ЗУТ, съгласно която разрешение за
строеж на обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се
издава при спазване разпоредбите на ЗКН. Строежът е неправилно определен, като
такъв от пета категория, вместо като строеж от четвърта категория. С оглед на
така приетото от ответника при извършена служебна проверка на издаденото РС,
ведно с одобрения инвестиционен проект същите са отменени, като
незаконосъобразни.
Представено е и становище от РИОСВ-Враца, в което е
отразено, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава втора от
Наредбата за ОС/стр.25-26/.
Със заповед №
РД-13-180/11.08.2014г. на Началника на ДНСК са оправомощени
началниците на РО“НСК“ към РДНСК да издават заповеди от
вида за отмяна на разрешение за строеж и инвестиционни проекти/стр.57-59/.
По делото в с.з. на 12.07.2018г. от процесуалния
представител на жалбоподателя са представени и приети като доказателства
одобрен инвестиционен проект за обект „туристическа инфраструктура“ в ПИ 1532
по плана на гр.Мездра и скица №173/23.04.2018г./стр.70-128, като скицата-виза
се различава от приложената по делото с адм.преписка
скица-виза на л.22.
По делото по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана СТЕ с ВЛ Д.Д.
От заключението на ВЛ се установява, че кадастралната карата на гр.Мездра е одобрена
със заповед №РД-18-1097/11.05.2018г. на
ИД на АГКК-София след издаване на разрешението за строеж. В т.1 от заключението
е дадено подробно къде се намира процесният обект
„Туристическа инфраструктура“. В т.2 се посочва, че разрешената площадка е на
около 50м. от резерват „К.“, измерено от западната крайна точка на обекта по
права линия до крепостните стени. Между резерват „К.“ и предвидената туристическа
инфраструктура на място има асфалтиран път, а по регулационния план е
проектирана улица с ОТТ 345,346/т.3/. В т.4 се посочва че резерват „К.“ се
намира в имот пл.№ 1533, като за резервата е урегулиран самостоятелен поземлен
имот УПИ I с регулационни граници тангиращи с очертанията на топографския елемент-скални обриви,
скали с елипсовидна форма. Между резервата и разрешения строеж се намира
западната улично-регулационна линия на улица с ОТТ 345,346 и регулационната
линия на УПИ I, отреден за архелогическия
резерват “К.“. Предвижданията на застроителния план/приложение
№8 и №9/ за територията, на която е разрешено строителството/е според легенда -
приложение №9/ за „зелени площи за широко обществено ползване“, усилени алеи и
новопроектирани обществени сгради-две от които се виждат на копието на застроителния
план/т.5/. В т.6 от заключението ВЛ посочва, че приложените по делото две скици
с визи за процесния обект с един и същи номер 173 и
от една и съща дата са с различен обхват на застроителното
петно/ и с различен текст на визите/л.22 и л.70 от делото/. Посочва се, че визата на /л.70/ е допусната
върху извадка от кадастралния и регулационния план на гр.Мездра, одобрен със
заповед № 111/20.02.1989г., като върху нея са нанесени кадастралните граници на
имот с идентификатор 47714.10.1532 по кадастралната карта на гр.Мездра. Визата
на /л.22 от делото/ е допусната върху кадастрален план от 1966г. нанесени са
границите на имота от кадастралната карта. Наименованието на обекта „туристическа инфратруктура“ не е достатъчно конкретизирано. С оглед
предвиденото в инвестиционния проект ВЛ посочва, че проектираният обект
представлява строеж от четвърта категория буква „г“, съгласно чл.8, ал.4 от
Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи, т.10 от Приложение №2
и чл.137, ал.1,т.4, „г“ ЗУТ.
В с.з. ВЛ дава пояснения относно изготвеното от него
заключение. Обяснява, че визата е допусната върху цифров модел на кадастрален
план от 1989г. Към 2013г. Община Мездра е изготвила цифров модел, който да може
след това да се възпроизведе на компютърна обработка. В случая върху оцифривяването не е нанесена улица от РП от 1989г.,
извършени са значителни промени при номерациите на имотите и номерациите на
регулираните ПИ. Посочва, че двете визи издадени от Гл.архитект са на основата
на цифровия модел, за чийто модел нямат основание и не е извършена процедурата
по Наредбата, касаеща измененията на кадастралните планове. Обяснява, че
регулацията на имотите и кадастъра са възоснова на оцифривяването, като следва да се мине процедурата и след
това да бъдат представени за работа с тях. Големия имот който се вижда на скицата
го няма на кадастралния план, няма го и в регулационния план. Нанесен е по
цифровия модел и са го подали като основа на кадастралната карта. Различен е и
номера на имота. Двете визи се различават, като разликата между тях е малка.
Разрешеният строеж не попада в тази част, което личи и от скицата, в тази част
няма урегулирано УПИ. Не граничи непосредствено с архелогическия
резерват.
Заключението на ВЛ е обективно, всеобхватно и
компетентно дадено, поради което съдът го кредитира изцяло, ведно с изготвените
към него приложения/стр.143-158/. Същото е оспорено от процес. представител на
жалбоподателя по отношение на т.6, относно категорията на строежа.
По делото са приети, като доказателства и представените
от страните Заповед № РД9Р-0019/12.10.2011г. на Министъра на културата, с която
е предоставен статут на единична археологическа недвижима културна ценност
„Антична и средновековна крепост К.” гр.Мездра и са определени нейните граници
и охранителни зони и три броя възражения
постъпили от жалбоподателя по други производства, касаещи съставени три
АУАН с дата 23.07.2018г. /стр.160-173/.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява
законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е
с целта, която преследва законът. При преценката си съда изхожда от
правните и фактическите
основания посочени в АА. Видно от оспорената заповед, същата е издадена
от оправомощен за това орган, с оглед предоставените
му правомощия със заповед
№РД-13-180/11.08.2014г. на Началника на ДНСК. Заповедта съдържа, както правни,
така и фактически основания и отговаря на изискванията за форма на акта по
чл.59, ал.2 АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до нейната отмяна.Съображенията за това са следните:
От данните по делото е видно, че при извършена
проверка по реда на чл.156, ал.1 ЗУТ, в резултат на която е издадена оспорената
заповед, на РО“НСК“-Враца към РДНСК-СЗР е предоставена образуваната в Община
Мездра адм.преписка по издаване на РС
№19/23.04.2018г. С констативен протокол № РС- Мр-19/9.05.2018г. съставен от
служители на ответника е констатирано, че изграждането на строежа е допуснато с
виза за проектиране на „Туристическа инфраструктура“ в п.и. 1532, кв.“К.“ по
плана на гр. Мездра върху скица №173/23.04.2018г.- извадка от действащия
кадастрален план на гр.Мездра, одобрен със Заповед №111/20.02.1989г. на
Председателя на ОбНС/лист 22 от делото/. От съдържанието
на така приложената скица-виза е видно, че същата е издадена в нарушение на
изискванията на чл.140, ал.2 и ал.4 ЗУТ върху извадка от кадастралния план на
гр.Мездра, а не върху извадка от действащия ПУП-ПРЗ, одобрен с горепосочената
заповед и не съдържа необходимите реквизити. Този факт се установява и от СТЕ
по делото, както и дадените обяснения от ВЛ в с.з.
По делото е представена за обекта и втора скица-виза
№173/23.04.2018г./лист 70 от делото/ т.е двете скици –визи са с един и същи
номер и дата на издаване, но с различен обхват. От съдържанието на тази
скица-виза/л.70/ също е видно, че не съдържа необходимите реквизити по чл.140,
ал.2 ЗУТ, както и че същата не представлява извадка от действащия ПУП на
гр.Мездра. Това е видно и от заключението на ВЛ, както и дадените от него
обяснения в с.з. като същото е изяснило това обстоятелство. Изрично посочва, че и
двете скици-визи издадени от Гл.архитект са на основата на цифровия модел на
кадастралния план, за чийто модел нямат основание и не е извършена процедурата по
Наредбата, касаеща измененията на кадастралните планове. В СТЕ и в с.з. ВЛ
подробно е изяснило съдържанието, характеристиките и разликите в допуснатото с
двете визи строителство. Установено е, че строежът и по двете визи е предвидено
да се извърши в п.и. №1532, а такъв имот не съществува към този момент. Също
така е установено, че към момента на разрешаване на строителството, не е имало
влязла в сила кадастрална карта, която след надлежно проведена процедура по
реда на ЗКИР да е с надлежно обособен с граници и отделен идентификататор
на посочения поземлен имот. Липсва одобряваща заповед на компетентен орган за
новосъздадения поземлен имот, т.е такъв имот
до влизането в сила на кадастралната карта на гр.Мездра/към датата на РС
и издаване на заповедта/ не съществува. От доказателствата по делото и СТЕ е
видно, че п.и.№1532 реално не отговаря на действителността и такъв имот не
съществува нито в регулационния план, нито в кадастралния план на гр.Мездра от
1989г.
По отношение на втората скица-виза №173/23.04.2018г.
/л.70/ е видно, че като основание е
вписано проучване и проектиране на строеж по
чл.55 ЗУТ, като съдът приема, че това обстоятелство няма как да е
известно на органа, тъй като същото е обективирано в последващата
Заповед №312/8.05.2018г. на Гл.архитект на Община Мездра, но въпреки това е
взето предвид в заповедта. Също така се споделя възражението на ответника, че
втората скица-виза/л.70/ е представена на ответника на по- късен етап след
неговото произнасяне по оспорената заповед, а именно на 23.07.2018г., когато
жалбоподателя е подал възражения срещу съставени му актове. В действителност
представените възражения касаят друго производство, но същите установяват факта
на представяне на втората скица –виза пред адм.орган,
в които е вписано, че същата се представя. В тази насока не се споделя възражението на
жалбоподателя, че при издаване на
заповедта, предмет на делото на 16.05.2018г. органът не е отчел
обстоятелството, че строежът е бил разрешен, като временен по см. на чл.55 ЗУТ.
Тоест няма как органа да отчете този факт, тъй като не му е предоставено
своевременно втората скица-виза.
В действителност със Заповед №312/08.05.2018г. на
Гл.архитект на Община Мездра е допълнено в РС като правно основание и чл.55 ЗУТ, който е посочен и във втората скица-виза/л.70 /, но съдът приема, че с
така издадената последваща заповед не може по реда на чл.62, ал.1 АПК да се
допълва правното основание. Разпоредбата се прилага когато издадения ИАА не
обхваща предмета на производството в неговата пълнота. Същата предвижда
възможност органа в срока на обжалване
на издадения АА да издаде акт за допълване на първоначалния при допуснати
непълноти в него, като конкретният случай не е такъв. Производството по чл.62,
ал.1 АПК, посочен като правно основание за издаване на допълващата заповед има
за цел да предостави на адм.орган възможност да се произнесе по целия предмет на
производството в случай, че е налице пропуск, но тъй като конкретният случай не
е такъв, не е налице и допусната очевидна фактическа грешка. Заповедта не е
мотивирана, липсва обосновка на фактите и обстоятелствата довели до промяна на
основанието за издаване на разрешение за строеж. В тази насока по отношение на
допълващата заповед следва да се отчете и фактът, че същата е предоставена в РО“НСК“-Враца
с писмо вх.№ РС-МР-228-00-559/15.05.2018г., като същата е взета предвид при
издаване на оспорената заповед, видно от
нейното съдържание.
За въпросния обект са налице издадени две-скици визи,
като едновременното им съществуване е недопустимо и представлява само по себе си основание за
отмяна на издаденото разрешение за строеж. Макар и да се приеме, че актуална е
втората скица-виза/л.70/, то същата е издадена в нарушение на ЗУТ, което е
видно от заключението на ВЛ и събраните по делото доказателства. Предвид на
изложеното възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Изложените мотиви на адм.орган в тази насока в
оспорената заповед са правилни и законосъобразни и се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото
е прието от ответника, че строежът е определен неправилно, като такъв от пета
категория вместо от четвърта категория. Предвид установените с одобрените инвестиционни
проекти характеристики на строежа и неговото предназначение, съдът приема, че
се касае за строеж четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1,т.4, б.г ЗУТ и
чл.8, ал.4 от Наредба №1/30.07.2013г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строеж. Това се установява и от заключението на изслушаната и приета по делото
СТЕ и то след като ВЛ е извършило
проверка на място на обекта и справки в Община Мездра и СГКК-Враца. В тази насока
възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Споделят се и изводите на ответника за неспазване на
чл.140, ал.4 ЗУТ и чл.84, ал.1 и ал.2 ЗКН при разрешаване на строежа. Същите се
потвърждават от събраните по делото доказателства, включително и от СТЕ. Не
съществува друга възможност за обособяване на имоти или промяна на граници, в
които се намират културни ценности или на техните охранителни зони, в
съответствие и с нормата на чл.79 ЗКН, извън предвидените от законодателя
процедури по ЗУТ и ЗКИР. В тази насока не се споделят възраженията на
жалбоподателя.
С оглед на изложеното съдът приема, че правилно адм.орган е отменил издаденото от Гл.архитект РС, ведно с
одобрения инвестиционен проект със съответните му части, като издадени в
нарушение на разпоредбите на ЗУТ.
При този изход на спора в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат направените и претендирани
от процесуалния представител на ответника разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100/сто/лева, съгласно чл. 143, ал.3 АПК и
чл.78,ал.8 ГПК, във вр.
чл.37 ЗПП, във вр. чл.24 от Наредба за заплащане на
правната помощ. Същите следва да бъдат заплатени от Община Мездра, като ЮЛ.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена в
съответствие с процесуалния и материалния закон, като съответства и на целта на
закона, поради което следва да бъде
потвърдена. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Главен архитект на Община Мездра против ЗАПОВЕД № ДК-11-Вр-2/16.05.2018г.
на Началник РО „НСК“-Враца към РДНСК-Северозападен район, с която е
отменено издадено от същия Разрешение за строеж №19/23.04.2018г., ведно с
одобрения на 23.04.2018г. инвестиционен проект по части архитектурна,
конструктивна и геодезия във фаза
„технически проект.
ОСЪЖДА Община Мездра да заплати на РО „НСК“ - Враца
към РДНСК-Северозападен район разноски по делото в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС
–София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание
чл.138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: