Р Е Ш Е Н И Е
№ 260029 / 25.11.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На четвърти ноември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер...185...............по описа за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от ЕТ Криси – В.Ц. *** представлявано от В.М.Ц. против
наказателно постановление № 498708- F 539005 от 10.03.2020
година на Началника на отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите с което на горепосочения жалбоподател за извършено
от него административно нарушение
по чл. 26 ал.1 т. 7 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на
основание чл. 185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по-
горе , като същият в
жалбата не оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено
и съответното горепосочено административно
наказание с горепосоченото наказателно постановление , но твърди , че същото наказателно постановление се
явява напълно незаконосъобразно като издадено в противоречие на процесуалния закон
– ЗАНН и процесуалния такъв ЗДДС , като посочва точно обстоятелствата касаещи тези
твърдяни от него незаконосъобразности и
моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по-
горе редовно призован за него се явява лично неговият процесуален
представител , който заявява , че поддържа жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по
този начин не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява неговия процесуален представител
в съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли изцяло като напълно неоснователна.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя ЕТ Криси-
В.Ц. *** представляван от В.М.Ц. наказателно
постановление № 498708- F 539005 от 10.03.2020
година
на Началника на отдел Оперативни
дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН сер. АN № F 539005
от 24.02.2020 година срещу
който констатира за извършено административно
нарушение на дата 22.02.2020 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата при
извършена оперативна проверка в търговски
обект - магазин за хранителни стоки
находящ се в гр. Карнобат на ул. Янтра №
9 , стопанисван от ЕТ Краси – В.Ц. се установило , че при извършена контролна покупка на на тарелка със сухи пасти е издаден фискален бон № 0008124/ 22.02.2020 г. от фискалното устройство в същия търговски обект , но същата закупена
стока е била отразена в същия фискален
бон в неправилния департамент цигари , вместо в правилния такъв – захарни ,
като по този начин отразената извършена
контролна покупка не съответства на действителния вид закупена стока с което
е била нарушена разпоредбата на чл.26 ал.1 т. 7 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства на МФ във връзка с чл. 118
ал.4 от ЗДДС и за което на основание чл.
185 ал.2 изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е наложено адм. наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени
такива – протокол за извършена проверка
№ 0340796 от 22.02.2020 година ,ведно с приложенията
към него - фискален бон, дневен финансов отчет и , съкратен отчет по
департаменти ,съкратен отчет на фискалната памет на ФУ, опис на
паричните средства в касата към момента
на започване на проверката в търговския
обект и декларация за стопанисвани
обекти от задълженото лице , както и от гласните доказателства - показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели
Н.И. и С.Д. , които
се явяват очевидци на извършеното от
жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е извършител на
адм. нарушение което му се приписва със
съставения АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно
постановление, като същото обстоятелство не се опровергава от никакви доказателства по
делото, включително и не се оспорва от жалбоподателя в жалбата му . Следователно въз
основа на събраните по делото доказателства ,
може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил приписваното му административно
нарушение по Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ и
ЗДДС , описано в съставения АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха достатъчно
доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е извършител
на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не оспорва в съдебно заседание , поради което обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно
наказание.
Освен това съдът намира , че съгласно разпоредбите на
чл. 7 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е че деянието което е адм.нарушение е извършено
виновно когато е умишлено или непредпазливо и че деянието което е непредпазливо
не се наказва само в предвидените от закона случаи. Затова съдът приема , че деянието извършено от жалбоподателя е умишлено
и то в случая се явява наказуемо, като и
затова адм. наказващия орган правилно е
процедирал и то в изпълнение на ЗАНН и ЗДДС като му е наложил наказание по чл. 185 ал.2 изр.
2 от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН в тези
му горепосочени части е съставен в изпълнение
на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН
и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС и горепосочената Наредба
№ Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства на МФ ,
като тук липсва несъответствие между
фактическото описание на нарушението и
приложената правна норма и затова той се явява законосъобразен и съобразно
процесуалния и материалния закони и като такова се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че
извършеното от него деяние се явява маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и
като не е изложил мотивирана преценка за
липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм.
наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в
противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание
се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да
разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже
административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 93 т.9 от ДР на НК , а дали
случаят е малозначителен се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която
препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая и двете разпоредби –
тази на чл. 9 ал.2 от НК и тази на чл. 28 от ЗАНН са обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същите норми са обстоятелства
изключващи отговорност вкл. и адм.
наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по
делото настоящия съд намира, че в случая
не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за обществени отношения свързани с фиска на Държавата . В случая законът е постановил, че само с
осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ.
извършване, за да възникне съответната
административнонаказателна отговорност
на жалбоподателя , тъй като в случая
са увредени важни държавни и обществени
права свързани със спазване на данъчната политика на Държавата и съответно установения в страната правов
ред . Затова и в случая съдът намира, че макар и в случая да не е ощетен пряко
фиска на Държавата, то извършеното от жалбоподателя
е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се
отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно
постановление.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от
никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на адм. нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.1 т.
7 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства
на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС, като в случая адм. наказващия орган
му е наложил горепосоченото адм.
наказание на жалбоподателя за това извършено от него адм. нарушение на
основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС , което гласи , че когато това адм.
нарушение не води до неотразяване на приходи следва да се наложи адм. наказание
от размера предвиден в ал.1 от същия чл. 185 от ЗДДС който предвижда налагане
на адм. наказание – имуществена санкция в размер от 500 лв. до 2000 лв. на юридически лица , като в
случая правилно адм. наказващия орган като е счел , че е налице това
обстоятелство му е наложил съответното адм. наказание в минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че
същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло
от настоящия съд.
В съдебно заседание
АНО претендира да му се присъдят
разноски по настоящото дело на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. С настоящото си
решение съдът приема , че процесното наказателно постановление се явява напълно
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. По този начин
на адм. наказващия орган следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение
за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение , следва да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН ,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната
помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото
, съдът стигна до извода , че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и определи
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 498708
- F 539005
от 10.03.2020 година издадено от Началника на отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно
управление на Национална агенция за
приходите против ЕТ
Криси – В.Ц. с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, обл. Бургас ул. Москва № 75 представляван
от В.М.Ц. , същият със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Д.В. с която
за извършено от него адм. нарушение на дата 22.02.2020 г. на разпоредбата
на чл.26 ал.1 т. 7 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ във връзка с чл. 118 ал.4 от ЗДДС на основание чл. 185 ал.2 изр. второ от ЗДДС във
връзка с чл. 185 ал.1 от ЗДДС му е
наложено адм. наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева , като напълно законосъобразно .
ОСЪЖДА ЕТ Криси – В.Ц. с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Карнобат, обл.
Бургас ул. Москва № 75
представляван от В.М.Ц. , същият със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Д.В. да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лв. представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд Бургас в 14 дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: