№ 150882
гр. София, 30.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110159933 по описа за 2023 година
С иницииралата настоящото производство искова молба вх.№
309753/01.11.2023 г. ищецът Д. Д. Д. предявява два обективно кумулативно
съединени иска срещу Н. В. И., съответно иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
- болки и страдания, както и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди -
разходи за преглед и консултация при съдебен психиатър. Претендира се и
законната лихва върху исковите суми до окончателното им изплащане.
Според разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от
всички интереси, тоест в случая поначало следва да се събере държавна такса
за заявените от ищеца две отделни искови претенции.
След проверка по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК съдът с разпореждане №
137378/03.11.2023 г. е дал указания на ищеца Д. да внесе държавна такса в
общ размер на 170 лева (120 лева за иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
неимуществени вреди и 50 лева - такса за иска за имуществени вреди), така
щото исковата молба да отговаря на изискването на чл. 128, т. 2 от ГПК.
С молба вх. № 341374/28.11.2023 г. от ищеца Д. Д. Д. се обръща внимание,
че основанието за така депозираните два броя иска е влязла в сила Присъда №
104 от 13.06.2023 г. на 2-ри въззивен състав на СГС, НО. Към молбата са
приложени писмени доказателства, в това число и коментираната присъда, на
1
която се позовава ищецът.
Според новелата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищеца - по искове за вреди от
непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.
Предпоставка за приложение на диспозицията на правилото на чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК е влязлата в сила присъда за престъплението, от което е извършено
увреждането, а не за вредите от него (думите „за което” са употребени за
думата „престъпление”, а не за думата „вреди”, която е в множествено число).
Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК всеки ищец, който твърди,
че е увреден от престъпление е освободен от държавна такса. Разглежданият
случай е такъв. В исковата молба са изложени твърдения за причинени вреди
от непозволено увреждане от престъпление, за което ответницата е осъдена с
влязла в сила присъда (в този смисъл е и константната съдебна практика, в
това число Определение № 811 от 04.11.2014 г. по ч.гр.д. № 5721/2014 г. по
описа на ВКС, 4-то г.о.).
След като съобрази изложените от ищеца факти и обстоятелства, и по-
специално, че извежда правата си от влязлата в сила присъда, с която
ответницата Н. В. И. е призната за виновна в това, че е накърнила честта и
достойнството на ищеца Д., счита, че следва да приложи именно чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
Ето защо и следва да се приеме, че ищецът не дължи внасянето на
държавна такса за настоящото производство.
Допълнително, с оглед процесуална прецизност и изрядност, съдът намира,
че следва да ревизира произнасянето си в разпореждане № 137378/03.11.2023
г., с което е дал указания на ищеца да внесе държавна такса. Разпореждането
от 03.11.2023 г. е от кръга съдебни актове, които не слагат край на делото и
съответно могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на
изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск - арг. от чл. 253 от ГПК. В
този смисъл горепосоченото съдебно разпореждане следва да бъде отменено
по реда на чл. 253 от ГПК, като съдът пристъпи същевременно към
извършването на последващи действие по движение на производството -
администриране на исковата молба по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК с отделно
разпореждане.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТМЕНЯ свое Разпореждане от 03.11.2023 г., постановено по делото, на
основание чл. 253 от ГПК.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3