Решение по дело №2872/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2018 г. (в сила от 28 ноември 2018 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20184430102872
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2018 г.

Съдържание на акта

                                                                                                           

   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

 

 

 

 

 гр.Плевен, 28.11.2018 г.

 

 
 
 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                      

       

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито  съдебно заседание на 05.11.2018 година, в състав:

                                                  

                                                              

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №2872 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :

            

                

         

          Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.238 ал.1 от ГПК.

      Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Й.В.– изпълнителен директор, чрез юрк. В.В. против Т.П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответницата и по образуваното ч.гр.д. №1754/2018г. по описа на ПлРС е издадена заповед за изпълнение,срещу която е подадено в срок възражение, инициирало настоящото исково производство.

      Предявен е иск за установяване съществуване вземане на ищеца спрямо  ответницата за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот-апартамент, аб,№ ***, находящ се в ***.

      Вземането се обосновава със следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153(1) (Им. - ДВ. бр. 54 от2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ. бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинни енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

     Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки" бр.239/13.12.2007г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

      Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия н не е погасил задължението си.

      Сградата - етажна собственост на Т. П.Б., ЕГН **********, адрес: ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Т.с." ЕООД.

      Сумите за ТЕ за периода за процесния имот са начислявани от "Топлофикация - Плевен" ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма Т.с. " ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

      Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено спрямо  ответната страна, че дължи на „Топлофикация - Плевен“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия, представляваща сума: 475,59лв - главница за периода 01.03.2016г. до 3l.01.2018г. и 34.90лв. - мораторна лихва за периода 04.05.2016г. до 02.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1754/2018г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

    Претендират се и направените по делото разноски, юрисконсулско възнаграждение в размер на 150лв., както и разноските в заповедното производство.

     Посочена е банкова сметка ***: ВIС: ***, IBAN: ***, ***.

     В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

         В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.В., която поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено  решение.

         В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Не са ангажирани искания по доказателствата.

          В о.с.з. третото лице помагач не изразява сатновище , попълнило е делото с изисканите от съда писмени доказателства.

         Съдът, след като взе предвди представените доказателства по делото  и становището на ищцовото дружество намира иска за изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се постанови  неприсъствено решение. Приложено е ч.гр.д.№ 1754/2018год.  по описа на ПлРС, от което се установява, че срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение за процесната сума; депозирано е възражение в срок. Предявеният иск на основание чл.422 от ГПК е допустим. Представен е и списък на разноските от ищцовата страна.

          Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства и доводите, наведени в същата.

          Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски в настоящето производство в общ размер 175лв. – за внесена държавна такса и минимален размер на юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК.

           Следва да се присъдят и разноските от заповедното производство /вземането е  еднакво по размер в заповедното и  исковото производство/, а  именно в общ размер – 75лв.

           Воден от горното, съдът

                                                 

 

                                                         Р    Е    Ш    И    :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  на  основание чл.422 от ГПК, че Т.П.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва :  475,59лв - главница за периода 01.03.2016г. до 3l.01.2018г. и 34.90лв. - мораторна лихва за периода 04.05.2016г. до 02.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 12.03.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание  по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №1754/2018г. по описа на ПлРС.

           ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Т.П.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в исковото производство по чл.422 от ГПК в размер 175лв., както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1754/2018год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер 75лв.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца-„Т.С.“ЕООД, адрес: ***. ***.

           Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.

           Решението да се връчи на страните.

 

                                            

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: