Решение по дело №2183/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1476
Дата: 1 март 2021 г.
Съдия: Людмила Цолова
Дело: 20201001002183
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 147615.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Мадлена И. Желева

Светла Станимирова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002183 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а от ТЗ .
С решение №1675/05.05.2020г., постановено по т.д.№142/2016г.,
Благоевградски окръжен съд е прекратил на основание чл.735 ал.1 т.2 ТЗ
производството по несъстоятелност на „Техноууд“ЕАД/н/, прекратил е на
основание чл.736 ТЗ правомощията на синдика на дружеството, прекратил е
действието на наложената обща възбрана върху имуществото на дружеството
и е постановил на основание чл.735 ал.2 ТЗ заличаване на търговеца от
ТРРЮЛНЦ.
Недоволни от постановеното решение са останали кредиторите
„Юробанк България“АД и „Имо пропърти инвестмънтс София“ЕАД, които в
законоустановения срок са депозирали въззивна жалба срещу него с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяната
му и връщане на съда по несъстоятелността за продължаването на
производството по несъстоятелност на „Техноууд“ЕАД/н/. Въззивниците се
основават на съображения за липса на формиран от синдика на дружеството
категоричен извод за пълно и трайно изчерпване на масата на
несъстоятелността на дружеството-длъжник; за липса на прието от
1
Събранието на кредиторите решение за прекратяване на производството,
доколкото жалбоподателите,като кредитори с 94,65% от приетите в
производството вземания, са гласували против; за логически обоснована
невъзможност при наличие на неудовлетворени вземания в размер на над 42
млн.лв. да няма никакво налично имущество.
Синдикът на „Техноууд“ЕАД/н/ е оспорил в съдебно заседание
въззивната жалба като неоснователна и е поискал тя да бъде оставена без
уважение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.735 ал.4
ТЗ от легитимирани страни в процеса,имащи правен интерес от обжалване на
решението и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да прекрати производството по несъстоятелност на посоченото
основание, след подробно обсъждане на изложеното в заключителния доклад
на синдика и данните по делото, съдът по несъстоятелността е констатирал в
решението си, че след осребряването на наличното имущество на длъжника
са удовлетворени частично вземания на кредитори на несъстоятелността,
средствата по особената сметка са изчерпани, не са останали непродадени
вещи от масата на несъстоятелността, не са налице вземания, чието събиране
е пропуснато или станало невъзможно в хода на производството, няма данни
за учредени обезпечения от трети лица за обезпечаване на задължения на
дружеството, изпълнението срещу които да не е приключило. Въз основа на
тези констатации съдът е приел,че са налице предпоставките на чл.735 ал.1
т.2 ТЗ за прекратяването на дружеството в несъстоятелност.Съобразен е
фактът,че на заключителното Събрание на кредиторите присъстващите техни
представители са гласували против приемането на доклада и прекратяване на
производството, но същият е приет за ирелевантен, доколкото съдът не е
обвързан от това гласуване,тъй като за постановяването на решението
преценява обективното наличие на законоустановените предпоставки за
прекратяване на производството. В подкрепа на крайния си извод съдът се е
позовал и на съдебна практика на ВКС, приемаща, че при изчерпана маса на
несъстоятелността производството подлежи на прекратяване дори при
2
очакване за откриване на някакво неизвестно към момента имущество на
длъжника.
Така постановеното от съда по несъстоятелността решение настоящият
състав намира за правилно и законосъобразно, споделяйки изложените в него
мотиви, обусловили изразената от него воля за прекратяване на
производството по несъстоятелност. Видно от данните по делото, наличното
имущество на дружеството – длъжник е изчерпано. Единственото издирено и
установено в хода на производството от синдика имущество са били един
апартамент, лек автомобил и полуремарке. Последното е било продадено по
реда на ЗОЗ на единия от кредиторите-жалбоподатели, а недвижимият имот и
лекият автомобил са осребрени в производството по несъстоятелност по
предвидения в закона ред, като с получените от продажбата им суми са
удовлетворени частично кредитори с приети вземания. Като меродавно
следва да се приеме заявеното в доклада на синдика, че средствата по
особената сметка също са изчерпани. Нито от изложеното в него, нито от
информацията,съдържаща се в документите по делото, може да бъде направен
извод,че е останало непродадено и налично имущество на длъжника, което би
могло да бъде осребрено,за да би продължило производството с цел по-пълно
удовлетворяване на кредиторите с неудовлетворената част от вземанията им.
В самата въззивна жалба и липсват направени в този смисъл твърдения.
Неоснователен е доводът,че синдикът не е достигнал до категоричен
извод за изчерпана маса на несъстоятелността. Аргумент за обратното е
изложеното от него не само в последния му отчет и окончателен доклад, но и
в предходно представения от него отчет от 08.01.2020г., както и в молбата му
за свикване на заключително събрание на кредиторите от 18.02.2020г.
Независимо от това окончателната преценка дали е изчерпана масата на
несъстоятелността,което е предпоставка за постановяване на решението за
прекратяване на производството, е на съда по несъстоятелността, който в
процеса на формирането й може да достигне и до различен от извода на
синдика. Поради това този довод на въззивниците, дори да съответства на
действително изразеното становище на синдика, не е от характер, обуславящ
различен от направения от съда по несъстоятелността извод.
Не би могло да бъде споделено като основателно и възражението,че
3
съдът не следва да прекратява производството, доколкото липсва решение за
това,взето от Събранието на кредиторите. Разписаните в закона предпоставки
за постановяването на решение за прекратяване на производството по реда на
чл.735 ал.1 т.2 ТЗ са: надлежно сезиране на съда от синдика с изготвени и
представени от него отчет за дейността и окончателен доклад за извършените
разпределения на суми, събрани при осребряването и за останалите неплатени
вземания; проведено заключително събрание на кредиторите на
несъстоятелността и изчерпана маса на несъстоятелността. При
постановяването на решението си съдът преценява наличието на тези
предпоставки без да е обвързан от волята, изразена от Събранието на
кредиторите, дали да бъде продължено производството.Аргумент за това е
липсата на предвидено в чл.734 ал.2 и ал.3 ТЗ императивно задължение на
събранието да бъде взето такова решение, с което от своя страна съдът да се
съобрази. В правомощие на кредиторите на това събрание е да изслушат
доклада на синдика и да решат съдбата на останалите непродаваеми или с
незначителна стойност вещи и вземания , включени в масата на
несъстоятелността , чието събиране би било значително затруднено. При
наличието на визираните в закона предпоставки съдът би могъл да откаже да
прекрати производството единствено ако установи хипотезата на чл.735 ал.2
ТЗ, липсата на която изрично е констатирана от съда по несъстоятелността.
Не обуславя различен от направения от съда по несъстоятелността
краен извод и фактът,че останалите неудовлетворени вземания са на
значителна стойност.Въззивниците не твърдят да е налице имущество,
включено в масата на несъстоятелността на „Техноууд“ЕАД/н/, което би
могло да бъде осребрено при продължаването на производството, поради
което поддържането на неговата висящност само по съображения,че това е
единствената правна възможност,останала за кредиторите на дружеството, за
събирането на вземанията им, е неоправдано, доколкото това би натоварило
масата с допълнителни разноски без да съществува някаква гаранция, че
както за тях,така и за неудовлетворените вземания би могло във времето да
настъпи някакво, дори и частично, удовлетворяване.
По тези съображения постановеното от Благоевградски окръжен съд
решение по чл.735 ал.1 т.2 ТЗ,като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
4
Така мотивиран , САС

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1675/05.05.2020г., постановено по т.д.
№142/2016г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му при наличие на основания за допустимост на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5