№ 54
гр. П., 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
824/07.10.2021 г., постановено по гр.д. № 20215220101247 Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по иска на „Транскарт файненшъл
сървисис” АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
п.к. 1407, буя. „Черни връх” № 43, с ЕИК *********, представлявано от
Ю.А.С. - изпълнителен директор, против П. В. П., ЕГН **********, с адрес:
област П., община П., гр. П., ул. „Н.В.“ № 25, ет. 3, че ответникът дължи на
„Транскарт файненшъл сървисис” АД, сумата в размер на 5 986,27 лева -
дължима и непогасена главница; 69,52 лева - договорна - възнаградителна
лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и сумата в
размер на 16,60 лева - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020г. -
28.07.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й заплащане.
Отхвърлил е иска за заплащане на сумата над 16,60 лева до
претендирания размер от 96,60 лева, представляваща договорни такси по
кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г..
Осъдил е П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П., община П., гр. П., ул.
„Н.В.“ № 25, ет. 3, да заплати на „Транскарт файненшъл сървисис” АД, със
1
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, п.к. 1407, бул.
„Черни връх” № 43, с ЕИК *********, представлявано от Ю.А.С. -
изпълнителен директор, сумата от 896,21 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното и заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция по
компенсация.
Против така постановеното решение в аконния срок е постъпила
въззивна жалба от П. В. П. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В
жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че доказателствата
по делото несъмнено сочат за сключен между страните договор на 09.09.2009
г. за кредит в размер на 4500 лева, както и че на 11.01.2010 г. е сключен анекс
за сумата 6000 лева. Твърдението е, че дружеството ищец не било доказало по
безспорен начин, че на 15.09.2009 г. е рефинансиран кредит със сума в размер
на 2 935.75 лева. Не бил установен видът на отпуснатия кредит, неговият
титуляр и по силата на какво правоотношение е реализирано това
рефинансиране. Не били събрани доказателства, че това е старо задължение,
за да се установи дали е новирано или е относимо за друго лице. Липсвал ясен
и разбираем начин относно съществени негови условия, а именно - вид,
размер, минимална погасителна вноска и олихвяване.
Договорът не съдържал данни относно краен падеж на дълга и точен
размер на дължима вноска. Не били събрани доказателства каква е минимално
дължимата сума. Останало недоказано твърднието относно неплатени четири
последователни месечни вноски, каква е стойността на сумата по тях и кога е
моментът на изискуемостта им. Обстоятелството, че месечната вноска се
формирала като процент от отпуснатия кредитен лимит не било достатъчно,
за да се определи нейният размер, защото по тази начин се формирала само
част от вноската. Останалият размер се формирал чрез олихвяване и при
условията на чл. 3, ал. 2 от договора. От съдържанието на чл. 4 от договора се
установявало, че гратисният период, за който не се начислява лихва, е до 15-
то число на месеца, следващ отчетния месец, след което върху останалия
непогасен кредитен лимит за отчетния месец се начислява лихва в размер на
15,7 % на годишна база (чл. 4, ал.1 от договора).
Към момента липсвала изрична законова дефиниция на „договор за
револвиращ кредит“, респ. на „договор за револвиращ заем“. Съгласно
правната теория револвиращият кредит бил възобновяем банков кредит в
рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно
договорът за револвиращ заем бил вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а
по силата на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ банковите сделки били абсолютни търговски
сделки. В настоящият казус липсвал договор, още по-малко имало договор за
револвиращ кредит, а и било недопустимо да се сключва такъв договор от
2
небанкова институция, каквато безспорно било ищцовото дружество.
Регламентацията на договора за кредит се съдържала в Търговския закон, в
Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския
кредит, поради което разпоредбите на същите следвало да бъдат съобразени и
при договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем имал
характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.
Съгласно легалното определение в ал.1 на посочената разпоредба това бил
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършване на
периодични вноеки през целия период от време на тяхното предоставяне.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагали и чл.
143-148 от Закона за защита на потребителите.
В случая отпуснатият заем представлявал предоставяне на „финансова
услуга“ по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП и получателят имал качеството
на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Като потребител длъжникът разполагал със защитата
срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът
следи служебно. По делото биоло установено, че договорът е сключен при
предварително определени от дружеството договорни клаузи. Доколкото
самият договор бил бланков, същият според жалбоподателката не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, от което следвал
изводът, че длъжниът бил лишен от възможността да влияя върху
съдържанието му. В случая бил предложен за подпис стандартизиран бланков
формуляр, чието съдържание било предварително изготвено от самия ищец.
Не били събрани доказателства, че параметрите на одобрения
револвиращ кредит (размер на сума за изплащане при револвинг, договорено
възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и годишен процент
на разходите) са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника.
Самият начин на сключване на договора изключвал възможността за
индивидуално договаряне на параметрите на договора, тъй като те се
попълвали от кредитора след одобрение на сделката, с което договорът се
считал сключен. Предвид липса на доказателства за първоначално
рефинансирана сума и за получателя й, следвало да се формира извод, че П.
не е имала възможност да изрази информирано съгласие относно общия
3
размер на задължението. Следователно начинът на оформяне на сделката бил
поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо
търговеца, което противоречало на добросъвестността и запълва изцяло
диспозицията на разпоредбата на чл.143 ЗЗП, приложима с оглед
препращането на чл. 24 ЗПК.
Клаузите, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен
процент, били неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславяли
недействителност на договора за заем и на това основание. Клаузата за ГПР и
годишен лихвен процент водели до драстично, явно неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед получения заем
(6000 лева), платените суми (19 374,20 лева) и още 5 986.27 лева, подлежащи
на връщане, надвишаващи неколкократно отпуснатата сума, което само по
себе си нарушавало изискването за добросъвестност при осъществяване
принципа на договорна свобода и използване на икономическо по-силното
положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните
части, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответното дружество
„Транскарт файненшъл сървисис” АД. С писмена молба в първото съдебно
заседание ответникът е оспорил вззивната жалба, поискал е решението да
бъде потърдено и да му бъдат присъдени разноски за въззивна инстанция в
размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във
въззивната жалба и писменото становище на ответника, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба протин П.П. ищецът „Транскарт файненшъл
сървисис” АД е твърдял, че на 09.09.2009 г. между „Транскарт Файненшъл
Сървисис“ (ТФС) АД и П. В. П. (Клиент) е сключен Договор за кредит,
свързан с използването на кредитна карта, по силата на който на последната е
отпуснат кредит в размер на 4 500 лева. На 11.01.2010 г. между страните е
сключен Анекс, по силата на който сумата по кредита е увеличена на 6 000,00
лева.
Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 1, б. „а“ от сключения договор за
кредит, свързан с използването на кредитна карта, клиентът заплаща
задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ
този през който са усвоени суми по кредита. В случай, че клиентът погаси в
пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния месец до
4
15-то число на следващия месец, съгласно чл.4, ал.2 от договора, последният
ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на
първата транзакция и може да продължи до изтичане на срока за договора за
кредит. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките
си задължения, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо
по кредита започва да се олихвява с лихва в размер на 15,7% на годишна
основа, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит. В този случай, за да се
счита кредитът за редовно обслужван, клиентът дължи в срок до 15-то число
на всеки месец да издължава минималната погасителна вноска. Според
договоа минималната погасителна вноска представлявала сбор от:
непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на
предоставения кредит, дължимите лихви по кредита; начислените съгласно
ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни и 3 % от
дължимата за конкретния месец главница. Посочва, че в периода след
09.09.2009 г. ответницата е извършвала платежни операции, чрез
изпълнението на които е усвоявала суми в рамките на предоставения лимит.
Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни
месеца и на основание чл.4, ал.7 от договора от 09.09.2009 г., всички вземания
на дружеството са обявени за предсрочно изискуеми, което е било
представено на вниманието на ответника в писмена кореспонденция, с
отговор с изх. № 20200436/29.07.2020 г. Твърдял е, че към момента на
подаване на настоящата молба П.П. има непогасено задължение към
дружеството в размер на 5 986,27 лева, представляващо главница по договор
за кредит, свързан с използването на кредитна карта от 09.09.2009 г. За
ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл.4,
ал.1 от договора били начислени договорни лихви в размер на 377,81 лв. за
периода от 01.07.2020 г. – 28.07.2020 г., изменена по размер в проведеното
съдебно заседание - на 69,52 лева, както и на основание чл.2, ал.2 от Договора
за кредит били начислени договорни такси по кредита в размер на 96,60 лева,
начислени за периода от 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г.
Във връзка с изложеното е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата, като било
образувано ч.гр.дело № 343/2021, по описа на Районен съд - гр. П.. В рамките
на това заповедно производство била издадена заповед за изпълнение за
сумата от 6 460,68 лева, срещу която е постъпило възражение.
Ищецът е твърдял, че към момента на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 от ГПК, ответникът не е погасил посочените по-горе суми.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответницата, че има парично задължение към
ищцовото дружество, произтичащо от договор за кредит, свързан с
5
използването на кредитна карта от 09.09.2009 г. и Анекс към него от
11.01.2010 г. в размер на 6 460,68 лева, от които: 5 986,27 лева - дължима и
непогасена главница; 69,52 лева лева - договорна - възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и 96,60 лева -
договорни такси по кредита за периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
заплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът П.П. е депозирала писмен отговор, в
който е изразила становище за недопустимост, неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Твърдяла е, че заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 28.01.2021 г, т е. дванадесет
години след изтичане на крайния падеж, поради което според нея е изтекла
предвидената от закона пет годишна давност за предявяване на иска. На
следващо място е твърдяла, че недопустимостта на иска е обусловена и от
факта, че липсвали доказателства относно спазване на едномесечния срок за
депозиране на иска след подаване на възражението й.
Според ответницата липсвал и валидно сключен договор, тъй като
представеният договор бил сключен в противоречие със Закона за
потребителския кредит и търговския закон. Твърдяла е, че не може да се
формира извод относно изискуемостта на главното вземане, тъй като
договорът не съдържал основни параметри - размер па вноска и падеж,
каквото твърдение се поддържа и във въззивната жалба. От представените
доказателства, не можело да се направи извод за изискуемостта на лихвата за
забава. Договорът за кредит, свързан с използването на кредитна карта, бил
недействителен на основание чл.27 ЗЗД като сключен от лице без
представителна власт, а текстовете на чл.6 и чл.8 от договора били
неравноправни и поради това - нищожни, противоречащи и на Директива
№2008/48/ на ЕО от 23,04.2008 г. Оспорила е иска и по размер.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, като недопустима,
неоснователна и недоказана.
Установява се от доказателствата по делото, че със заповед №
196/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 343/2021 г., съдът е разпоредил длъжникът П. В. П. да заплати на
кредитора „Транскарт файненшъл сървисис” АД сумата в размер на 6 460,68
лева, от която за главница 5 986,27 лева, 377,81 лева договорна лихва от
01.07.2020 г. до 28.07.2020 г., 96,60 лева договорни такси по кредита за
периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г., ведно със законна лихва от 28.01.2021 г.
до изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 129,21
лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. В
6
срока по чл. 414 ГПК, длъжникът П. В. П. е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, като е посочила, че е погасила изцяло дълга.
Като доказателство по делото пред районния съд е представено
заверено копие на договор за кредит, свързан с използването на кредитна
карта, подписан от ответницата и неоспорен от същата, от което се
установява, че „Транскарт файненшъл сървисис” ЕАД и П.П. са сключили
договор за кредит, по силата на който „Транскарт файненшъл сървисис” се е
задължило да предостави на ответника револвиращ кредит с горна граница в
размер на 4500 лева, който се усвоява чрез кредитна карта Транскарт Gold. В
чл.2 от договора е уговорено, че картодържателят има право да усвоява суми
до горната граница на предоставения по договора кредит еднократно или на
части в срока по чл.11. В ал.З на същия член е уговорено, че в случай, че
картодържателят превиши кредитния си лимит, сумата на превишаването се
отразява в месечното извлечение, а картодържателят дължи комисионна за
превишаване на кредитния лимит, в размер посочен в ценовата листа. В чл.3,
ал.1 е посочено какво представлява общото задължение по кредита, а именно
сбор от следното - непогасените суми по револвиращия кредит, които са
усвоени чрез транзакции с картата; сумата, представляваща превишение над
договорения кредитен лимит; начислените и неплатени такси съгласно
ценовата листа на издателя; дължимите лихви по револвиращия кредит. В
ал.2 е посочена как се формира минималната вноска по кредита, която
представлявала сбор от пълния размер на превишението над договорения
кредитен лимит, посочено в последното месечно извлечение; сумата на
всички изчислени и неплатени такси, посочени в последното месечно
извлечение; дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно
извлечение и сумата, равна на 3 % от непогасената главница по кредита,
посочена в последното месечно извлечение. В чл.4 са уговорени условията за
олихвяване и обслужване на кредита - всички парични задължения по
главницата на кредита, включително и превишението над договорения
кредитен лимит, се олихвяват с лихва в размер на 15,7 %; картодържателят
ползва безлихвен гратисен период по кредита при условие, че до 15-то число
на всеки месец погасява пълния размер на общото задължение по кредита,
натрупано към последната дата на предходния месец и посочено в
съответното месечно извлечение; предвидена е възможност кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.6, ал.1 е предвидена
възможността на кредитора да променя едностранно таксите и лихвите,
приложими по този договор, при възникване на някое от условията изрично
посочено в съответния член. Посочено, че задълженията по кредита се
погасяват чрез банков превод по сметка, посочена от издателя или в брой
/чл.7/. В чл.8 е уговорено, че лихвите и таксите са дължими до пълното
7
погасяване на общото задължение по кредита, включително и след изтичане
срока на договор, както и при събирането им по съдебен ред или чрез
принудително изпълнение. В чл.9 са уговорени задължения на
картодържателя, а именно да заплаща до 15-то число на всеки месец сума
равна или по-голяма от минималната погасителна вноска, посочена в
последното месечно извлечение и други. Предвидена е възможност,
картодържателят да прекрати договора с едномесечни писмено предизвестие
до издателя, след погасяване на всички задължения. Издателят е се задължил
да предостави на картодържателят разрешение кредит и кредитна карта.
Срокът на договора е 12 месеца, като действието му се продължава за нов
дванадесетмесечен срок в случай, че никоя от страните, най-малко 30 дни
преди изтичането на текущия срок на договора не заяви писмено, че желая
действието му да се прекрати, като продължаването на срока се прилагало
неограничен брой пъти /чл. 11/. В чл.13 от договора са уговорени случаите,
при които може кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. От
приложения към делото заверен препис на анекс към договор за предоставяне
на кредит, подписан от ответницата и неоспорен от същата се установява, че
на 11.01.2010 г., страните се съгласили, че чл.1 от договора между тях ще
бъде изменен в следния смисъл - издателят предоставя на картодържателя
револвиращ кредит с горна граница /кредитен лимит/ в размер на 6000 лева.
Горната граница на револвиращия кредит не ограничава начисляването на
лихви върху непогасените суми от кредита, както и начисляването на такси,
съгласно условията на настоящия договор и ценовата листа, представляваща
част от договора. Уговорено е, че за усвояването на кредита се предоставя
кредитна карта ТРАНСКАРТ, посочена е целта на кредита и условията,
ползването и издължаването на предоставения кредит, както и издаването,
ползването, обслужването, блокирането, деблокирането и анулирането на
кердитни карти, свързани с кредита, се извършват съгласно условията на
настоящия договор, общите условия и ценовата листа. В чл.2 е посочено, че
всички останали клаузи на договора остават в сила.
Като доказателство по делото пред районния съд са приложени общите
условия по договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта. От
приетата по делото ценова листа за издаване и обслужване на национални
кредитни карти Транскарт, в сила от 15.04.2009 г., се установява размерът на
кредитния лимит съгласно вида на кредитната карта - Classic или GOLD, като
годишния лихвен процент за кредитна карта GOLD е 15,7 %. Посочени са
гратисният период, минималната погасителна вноска и дължимите такси и
комисионни.
По делото пред районния съд е приета като доказателство и справка за
дълга по този договор на П.В. за периода от 14.09.2009 г. до 30.11.2020 г., от
8
която се установява номерът на картата, от която са извършени операциите,
датата на извършването им, видът и размерът на валутата, размерът на
дължимите такси, обектът и видът на операцията - теглене на пари,
рефинансиране на кредит, покупка, депозит и т.н.. Посочено е, че общо
дължимата сума от ответницата е в размер на 6875,12 лева., от която главница
в размер на 5986,27 лева, лихви 702,26 лева и такси в размер на 186,60 лева.
Отразено е, че първото усвояване на парична сума е на 14.09.2009 г. в размер
на 600 лева, а последното усвояване е на 25.03.2020 г. в размер на 280 лева. С
писмо с изх. № 20200436/29.07.2020 г., изходящо от ищеца, ответницата е
уведомена, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем. Същото е
получено лично от ответницата с обратна разписка на 30.07.2020 г..
По делото е приложена молба от ответницата, с която моли да й бъде
увеличен кредитният лимит по ползваната от нея кредитна карта №
7670025119270246905 от 4500 лева на 6000 лева. Приложени са и приемо-
предавателни протоколи, от които се установява, че ответницата е получавала
запечатани пликове с платежни карти с посочени номера, издадени от
Транскарт Файненшъл на следните дати - 14.11.2011 г., 15.10.2013 г.,
15.10.2015 г., 21.09.2017 г. и 11.10.2019 г. Молбата за увеличаване на
кредитния лимит и приложените към нея протоколи не са оспорени от
ответницата.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е назначена и
изслушана икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че общият размер на усвоените суми от ответницата са следните:
теглене на пари от POS - 22 345 лева; рефинансиране на кредит - 2 935,75 лева
и покупки POS - 79,72 лева. Вещото лице е посочило, че общо изразходвани
са 25 360,47 лева, внесените суми по картовата сметка са 19 374,20 лева и
размерът на непогасената главница е 5 986,27 лева. Посочва, че размерът на
дължимата от ответника договорна лихва само за периода от 01.07.2020 г. до
28.07.2020 г. е 69,52 лева, а размерът на начислените такси за периода от
01.03.2020 г. до 28.07.2020 г. е 96,60 лева, който съвпадал с ценовата листа.
Изяснява, че размерът на начислените договорни лихви съвпадат с
определения в договор за кредит 15.7 % годишен лихвен процент. Вещото
лице сочи, че първото усвояване от кредитната карта е на 14.09.2009 г., а
последното усвояване е на 25.03.2020 г. Експертизата е приета в с.з. и не е
оспорена от страните, поради което съдът я кредитира като компетентно и
изчерпателно изготвена.
Пред въззивния съд не са направени искания и не са приети нови
доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
9
пороци, оосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разглесана по същество въззивната жаба е неоснователна по следните
съображения:
По делото е безспорно установено, че между страните е сключен
договор за револвиращ кредит, във връзка с който на жалбоподателката е
издадена кредитна карта с разрешен кредитен лимит първоначално от 4500
лв., който по-късно е увеличен на 6000 лв. по молба на самата П.. Безспорно е
установено, че първото усвояване на сума с кредитна карта е осъществено на
14.09.2009 г., а последното – на 25.03.2020 г. Установено е също, че П. е
възстановявала суми съобразно задълженията, поети със сключения договор,
в резултат на което са останали неплатени следните суми: 5 986,27 лева –
главница, лихва за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. в размер на 69,52
лева и такси за периода от 01.03.2020 г. до 28.07.2020 г. в размер на 96,60
лева. Безспорно установено е също така, че последната вноска е направена от
П. на 15.03.2020 г. и е в размер на 164,72 лева. Безспорно е установено още, че
след тази дата П. е престанала да внася суми за погасяване на задълженията
по кредитната карта и съответно такива не са внесени на 15.04.2020 г.,
15.05.2020 г., 15.06.2020 г. и 15.07.2020 г., за което на П. са начислени такси
за изпращане на напомнителни писма съответно на 20.04.2020 г., 20.05.2020
г., 20.06.2020 г. и 20.07.2020 г. в размер на 20 лв. за всеки месец. При тези
данни се явява неоснователно твърдението, че не било установено по делото
кои 4 вноски не били платени, за да бъде обявен остатъкът от задължението
за предсрочно изискумо.
Относно възраженията за недействителност на договора поради
противоречието му с повелителни норми на Закона за потребителския кредит
и Закона за защита на потребителите, въззивният съд се присъединява изцяло
на основание чл.272 от ГПК към доводите, изложени от районния съд в
обжалваното решение, защото тези доводи са напавени за пръв път с отговора
на исковата молба и се повтарят дословно във въззивната жалба, без да се
сочат доводи за неправилност на изводите на районния съд.
Първоинстанционният съд е дал подробен и аргументиран отговор в
обжалваното решение на така направените доводи, към който въззивният съд
се присъединява и препараща с цел процесуална икономия. В допълнение
следва да се посочи, че договореният лихвен процент в размер на 15.7% на
годишна база не надвишава трикратния размер на годишния лихвен процент,
увеличен с 10 процентни пункта, който трайно се приема от съдебната
практика като горна граница на допустимия лихвен процент, дооворен между
страните. Следва да се посочи, че за времето на дайствие на този договор
годишният лихвен процент е 0%, а с допустимото увеличение горната
граница на допустимия лихвен процет на годишна база е 30%. Що се отнася
10
до възражението, че договорните клаузи не са договаряни индивидуално,
дори и това да е така, съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Това означава, че във всчки случаи жалбопозателката ще дължи
връщането на главницата в размер на 5986,27 лева, дължимостта на която
сума е безспорно установено от заключението на икономическата експертиза,
прието по делото пред районния съд. Пред въззивния съд не бяха представени
доказателства, установяващи плащането на тази сума или пък погасяването й
по някой от другите допустими от закона способи – прихващане, опрощаване
и пр.
Възраженията, свързани с наличието на предходно задължение от
страна на П., което е било рефинансирано с част от усвоените чрез кредитната
карта суми е неотносимо към настоящия спор. При наличието на усвоени, но
невъзстановени суми от страна на длъжника е без зачение за какво са били
употребени усвоените чрез теглене от кредитната карта суми. От значение за
спора е само фактът на тегленето на сумите, както и фактът, че на падежа те
не са били върнати на кредитодателя, а тези фати не са оспорени от П.. От
заключението на икономическата експертиза пък е безспорно установено, че
възстановените от жалбоподателката суми са недостатъчни, за да покрият
цялото задължение.
Неоснователно е твърдението, че кредитополучателят не е имал
възможност да изрази съгласие за общия размер на крайното задължение по
договора, тъй като в случая се касае за револвиращ кредит с разрешен
кредитен лимит, като това каква част от този кредитен лимит ще бъде усвоена
зависи изцяло от волята и действията на длъжника. Освен това договорът е с
клауза за автоматично продължаване на срока, поради което той е действал от
момента на сключването му на 09.09.2009 г. до обявяването на задълженията
за предсрочно изискуеми, като през целия този период не е направено
извление от стана на кредитополуателя за прекратяване действието на
договора. Именно поради това в отличие от обикновения договор за
потребиелски кредит в случая е невъзможно да се определи крайна сума на
задължението, в която се включват главница, договорна лихва, наказателна
лихва, такси за обслужване на кредита и др. компоненти. Крайна сума на
задължението не може да бъде определена и поради това, че съгласно
договора за револвиращ кредит кредитополучателят може да възстановява
усвоената сума всеки месец в гратисен период, в който лихва не се начислява.
Именно поради това общите възражения, имащи отношения към стандартния
договор за потребителски кредит тук не могат да намерят приложение.
По изложените съображения жалбата се вявява неоснователна, а
11
решението на районния съд следва да бъде потвърдено. На основание чл.272
от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се
присъединява към тях. С оглед изхода на спора в полза на „Транскарт
файненшъл сървисис” АД следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП и 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Въззивният съд приема, че
правната сложност на делото не е висока и тъй като чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ определя възнаграждението в размер от
100 лв. до 300 лв., крайният размер на дължимото възнаграждение следва да
се определи в случая от въъззивния съд.
На настоящия съдебен състав е известно, че е налице висящо
тълкувателно дело пред ОСГТК на ВКС - ТД № 3/2019 г., с което следва да се
даде отговор на въпроса: "Гражданско или търговско е дело с предмет
правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи,
сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от
него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на
въззивното решение по делото", като по това тълкувателно дело все още няма
произнасяне.
С оглед утвърдените до момента от практиката на ВКС критерии за
определянето на един спор като търговски, въззивният съд приема, че
настоящият спор е търговски по своя характер, тъй като едната страна е
търговец по занятие съгласно чл.1 от ТЗ и тъй като цената на обективно
съединените искове не надвишава 20000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК настоящото решение няма да подлежи на касационно обжалване.
Съгласно практиката на ВКС обективирана и в определение от 24.09.2021 г.
на ВКС по т. д. № 1774/2021 г., II т.о. критерият, за да бъде определено едно
дело като "търговско ", е по-широк от преценката на понятието "търговска
сделка" и "търговски спор" по смисъла на чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Приема се,
че търговско дело е това, което има за предмет спор относно вземане,
произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, или
търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 2 – т. 5 ГПК, или спор за връщане на
дадено въз основа на нищожен договор или при развален договор, като
изброяването не е изчерпателно.
В случая с оглед предмета на делото съдът приприема, че предявените
искове на основани чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
жалбоподателката дължи сумата в размер 5 986,27 лева - дължима и
непогасена главница; 69,52 лева - договорна - възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и сумата в размер на
16,60 лева - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020
12
г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й
заплащане, представляват претенции за неплатени суми по договор за кредит,
поради което следва да се приеме, че претендираното вземане произтича от
търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. В съответствие с цитираната
практика настоящият съдебен състав приема, че тъй като предявеният иск е
под определения минимален размер за касационно обжалване от 20 000 лв, то
решението на въззивния съд няма да подлежи на касационно обжалване. В
този смисъл – и Определение № 111 от 28.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
101/2020 г., II т. о., ТК.
По изложените съображения Пазарджишкит окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 824/07.10.2021 г., постановено по гр.д. №
20215220101247 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П., община П., гр.
П., ул. „Н.В.“ № 25, ет. 3, да заплати на „Транскарт файненшъл сървисис”
АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, п.к. 1407,
буя. „Черни връх” № 43, с ЕИК *********, представлявано от Ю.А.С. -
изпълнителен директор, деловодни разноски за тази инстанция в размер на
100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13