Решение по дело №7967/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1887
Дата: 23 декември 2010 г. (в сила от 23 декември 2010 г.)
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20102120107967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2010 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2052                                23.12.2010 г.                              град Бургас

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд                                           XVII –ти граждански състав

на  десети декември през две хиляди и десета година

в  публичното    заседание    в    следния    състав:

            Председател:   Диляна Йорданова

при секретаря Е.Х.

като разгледа докладваното от съдията Йорданова
гражданско дело № 7967 по описа за 2010 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е образувано по повод искова молба от Д.Н.О., ЕГН **********,***, к-с „......”, бл......., ет...., чрез адв. М.М. ***  против „Д.-М” ООД , ЕИК......., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.”№.., ет...., представлявано от С. П. С., с която е предявена претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1201,24 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.10.2010г. до окончателното плащане. Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, считано от 09.06.2009г., като ищецът е заемал длъжността „отговорник спомагателни дейности” при ответното дружество. Навеждат се доводи, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2009г. в размер на 1201,24  лв. Излагат се твърдения, че на 18.03.2010г. на основание чл.325, ал.4 от КТ трудовото правоотношение е прекратено.   Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.

БРС, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства и становищата на страните.

          Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 128,т.2 от КТ вр. чл. 242 от КТ.

           Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК.

               БРС намира, че са налице основанията да бъде постановено по делото неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че ответникът не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

               Съдът счита, че са налице процесуалните предпоставките на чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение предвид това, че с разпореждане от 08.10.2010г. на БРС по делото, което е редовно съобщено на ответника му е било указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение.

         От представените по делото доказателства–трудов договор от 09.06.2009г., сключен между страните в настоящото производство, както и допълнително споразумение към трудовия договор от 09.061.2009г., с което е уговорено основано и допълнително трудово възнаграждение на ищеца в размер на 1180 лева месечно, както и от приложения препис от трудова книжка с отбелязана дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.03.2010г., може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията на ищеца с правно основание чл. 128,т.2 от КТ вр. чл. 242 от КТ за дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2009г.  в предявения й размер от 1201,24 лв. С оглед събраните по делото доказателства и възложената доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на валидно трудово правоотношение между страните, по което е уговорено претендираното трудово възнаграждение, както и изпълнението на задължението си по същото в процесния период, съдът намира че предявеният иск е вероятно основателен, поради което следва да се постанови неприсъствено решение.

         Предвид гореизложеното съдът приема, че са налице всички изискуеми от закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки на разпоредбите на чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца понесените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 50лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Върху ищеца следва да бъде възложена и дължимата държавна такса в размер на 50лв.  за разглеждане на уважения иск.

 Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.”№., ет..., представлявано от С. П. С., да заплати на Д.Н.О., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл...., ет...., чрез адв. М.М. ***, сумата от 1201,24 лв. /хиляда двеста и един лева и двадесет и четири лева/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2009г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.10.2010г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Д.-М” ООД, ЕИК.да заплати на Д.Н.О., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.

   ОСЪЖДА  Д.-М” ООД, ЕИК....... да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.

 

             Решението е окончателно.

                

                                                                         Районен съдия: /п/

 

 

Вярно с оригинала: М Е