Разпореждане по дело №377/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 84/28.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 1769 по описа за 2011 г., Районен съд - П. е изменил на основание чл. 150 СК, издръжката, която И. К. С., ЕГН: *, с адрес с. К., общ. П., ул. „В. К.” №, . ., жилищен блок /собственост на БДЖ/, е бил осъден с Решение №98/07.06.2008 г. на РС – гр. П., постановено по гр.д.№880/2007г., да заплаща на малолетното си дете К. И. С., ЕГН:*, чрез нейната майка и законна представителка К. И. Д., ЕГН:*, като УВЕЛИЧИЛ същата от 70 /седемдесет/ лева на 80/осемдесет/ лева - месечно, считано от датата на подаването на исковата молба – 02.12.2011 г., до настъпване на обстоятелства, обосноваващи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция над уважения размер до претендирания размер от 150 /сто и петдесет/ лв., като неоснователен. Съдът ОСЪДИЛ И. К. С. от с. К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - П. сумата от 14.40 лв.- държавна такса върху присъдения увеличен размер на издръжката и ДОПУСНАЛ предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Недоволна от така постановеното решение в отхвърлителната му част е останала въззивната страна К. И. Д., с ЕГН: *, с адрес: с. К., общ. П., ул. „ Б.” №, като майка и законна представителка на малолетното дете К.И. С., с ЕГН: *, действаща чрез адв. В. Ц., в качеството й на пълномощник, която го и обжалва в законния срок като неправилно и необосновано. Твърди още, че въпреки представените доказателства за сторени разноски от 200 лв. за адвокат в производството, такива не са и присъдени с диспозитива на решението . Моли, окръжният съд да отмени решението в атакуваната част и предявеният иск да бъде уважен по размер като основателен и доказан. Желае да и бъдат присъдени и сторените в първоинстанционното и въззивно производство разноски. Представя пред ОС списък по чл. 80 от ГПК за сторени разноски от 300 лв. за адвокат, включващи процесуално представителство пред първа и въззивна инстанции и изготвяне на въззивна жалба.

Въззиваемата страна - И. К. С., не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Решението на РС Петрич като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която е уважен предявения иск за изменение на размера на месечната издръжка за разликата от 70 на 80 лв., в частта с която е ОСЪДИЛИ. К. С. ДА ЗАПЛАТИпо сметка на Районен съд - П. сумата от 14.40 лв.- държавна такса върху присъдения увеличен размер на издръжката и е ДОПУСНАЛ предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

В с.з. въззивникът, чрез адв. Ц. поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - адв. Я., изразява становище за неоснователност на жалбата. Не претендира сторени разноски във въззивната инстанция.

Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът установява следното:

Решението на РС Петрич е валидно, тъй като съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.150 СК от адв. В. Ц., в качеството и на пълномощник на К. И. Д., с ЕГН: *, с адрес: с. К., общ. П., ул. „ Б.” №, последната, като майка и законна представителка на К. И. С., ЕГН: *, против И. К. С., ЕГН: *, с адрес с. К., общ. П., ул. „ В. К.” №, . ., жилищен блок /собственост на БДЖ/, за увеличаване на месечната издръжка от 70 /сто/ лв. на 150 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска до окончателното и изплащане, считано от датата на подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът по предявения иск е депозирал писмен отговор по делото, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.150 от СК за увеличение на размера на издръжката, тъй като не са налице изменения на обстоятелствата - нуждата от издръжка за дъщеря му да е нараснала, или възможностите му да заплаща по-висок размер да са се увеличили.

Установено е от фактическа страна, пред РС П., от приложеното удостоверение за раждане от 12.07.2007 г., издадено въз основа на акт за раждане №0088/25.02.2005г., че детето К. И. С. е родено на 20.02.2005 г. в гр. П. от майка - К. И. Д. и с баща – въззиваемият в това производство: И. К. С. . Няма спор по обстоятелството, че с влязло в законна сила Решение №98/07.06.2008г. на РС – гр. П., постановено по гр.д.№880/2007г., е определен нов месечен размер на издръжката, платима от бащата И. С. на детето К. С. - в размер на 70 лв., считано от 10.12.2007 г..

От събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд, чрез разпита на свидетелите Д. К., Д. И. и С. С., се установява, че малолетното дете К. живее заедно с майка си, която се грижи за отглеждането и възпитанието му, а бащата И. С. не поддържа лични контакти с К. и полага усилия да заплаща редовно определената месечна издръжка в размер на 70 лв..

Детето К. С.е била ученичка в първи клас в ОУ „Св. Св. К. и М.” с. К., общ. П. /удостоверение с изх. №909/14.09.2011г. – л.11 от първоинстанционното дело/. Към датата на постановяване на този съдебния акт е с навършени 7 г. и 5 м. Майката е заплатила сума от 14.60 лв. за учебни помагала /видно от служебна бележка – л. 10 на приложеното гр.д. 1769/2011 г. на ПРС/, като и е била предоставена еднократна помощ за първокласник в размер на 150 лв./ по данни от изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”-гр. П./. Удостоверено е и обстоятелството, че от месец август 2010 г. детето посещава заниманията на Танцов състав „М.” при Народно читалище „Х. Б.-г.” с. К., като месечната такса е в размер на 12 лв. /служебна бележка, издадена от С. И., хореограф на ТС „Младост” – л.12 от първоинстанционното дело/.

От приетите по делото от първоинстанционния съд писмени доказателства - етапна епикриза от 07.11.2011г., амбулаторен лист № 912/09.03.2012г., амбулаторен лист № 4318/29.12.2011г., амбулаторен лист № 4074/09.12.2011г., амбулаторен лист № 472/06.02.2012г., амбулаторен лист № 846/05.03.2012г., се установява, че детето К. Д. е боледувала сравнително често от инфекции на горните дихателни пътища, довели до усложнения – остър бронхит и пневмония, за което е било и два пъти хоспитализирано. Майката К. Д. е несемейна, в трудоспособна възраст, като работи на трудов договор, като шивачка в „Мода-Е.Л.” ЕООД, видно от удостоверение с изх. № 250/15.11.2011г. / л.13 от гр.д. 1769/2011 г. на ПРС /. За времевия период от месец ноември 2010г. до месец октомври 2011г. , включително, е получила БТВ в размер на 2 713.39 лв. или чисто получени без удръжки - 2 304.24 лв..

Бащата И. С. е в трудоспособна възраст, живее в едно домакинство с друга жена – М. Д. и работи на трудов договор във „Ф. С. г. ЕООД. Прилага удостоверение с изх. № 34/14.02.2012 г. / л.62 от гр.д. 1769/2011 г. на ПРС/, видно от което от месец февруари 2011г. до месец януари 2012г., включително, И. С. е получил БТВ в размер на 3 696.08 лв. или чисто получени суми без удръжки - 2 897.35 лв..

Данните по изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. П., сочат на информация, че И. С. имал сключен брак с М.Н. С., която има родени от предишен свой брак две деца - Н. на 11 г. и Й. на 8 г.., за които се грижат сега И. и М. Двамата са родители и на още едно дете - К. И. С., родено на 19.08.2009 г. / удостоверение за раждане № 090330 от 20.08.2009 г. на Община П. – л.61 от първоинстанционното дело/. Родителите И. и М. заплащат такса в размер на 50 лв. месечно за детска градина на К., видно от служебна бележка с изх. №10/15.02.2012г. /л.63/.

Съгласно изразеното, в доклада от Дирекция „Социално подпомагане” гр. П., становище, майката на малолетното дете К. - К. Д., според възможностите си, полага необходимите основни грижи за задоволяване потребностите на детето си. В тази връзка на детето са осигурени подслон, храна, необходимо облекло, учебници и пособия, консумативи и лекарствени средства при нужда. Бащата И. С. е създал ново семейство, което издържа с минимална работна заплата. Предлага се на съда, да постанови решение, в което максимално да бъдат защитени правата на детето, и което да бъде съобразено с новото семейно положение и финансово състояние на бащата.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира въззивната жалба за частично основателна.

Първоинстанционният съд въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такава по чл. 150 от СК. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е следвало да докаже следните предпоставки за уважаване на иск по чл. 150 СК - че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). В този смисъл първоинстанционният съд прецизно при произнасянето си е мотивирал кои предпоставки от изброените са налице. Въззивната инстанция счита, че е налице законосъобрано прилагане на процесуалните правила, извършено от районния съд, който правилно е квалифицирал претенцията и е дал възможност и на двете страни да ангажират доказателства. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил е пълна и равна възможност за защита в производството.

С оглед обаче наведените с жалбата оплаквания, следва да се отбележи следното :

Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение се приемат за частично основателни, тъй като въззивният съд след подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до други изводи относно размера на присъдената издръжка. Основното възражение във въззивната жалба е, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на цитираната разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая правилно районният съд е отчел, че се касае за малолетно лице, чиито нужди са се изменили съществено от определяне на издръжката му с решение на ПРС през 2008 г. През този период от време средствата освен за задоволяване основните жизнени потребности на детето - храна, облекло, пособия и др. , но и разходите по необходимостта от лечение за временните заболявания - значително са се увеличили. Допълнителен фактор за това е и изменението на икономическите условия в страната през последните години - повишаване цените на стоките и услугите, консумативите за издръжка на едно домакинство, както и увеличаване размера на минималната работна заплата. Преценявайки конкретните потребности на детето, статистическите данни за страната и възможностите на неговите родители, настоящият съд определя обща месечна издръжка за детето в размер на 180 лв. Неоснователно е възражението на въззиваемия, че издръжка в по-голям размер би създавала особени затруднения за него, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2, вр. чл. 144 от СК, родителите дължат на ненавършилите си пълнолетие деца такава безусловно, без значение дали това ще създаде затруднение за тях. Ето защо на ответника по иска - родител, неполагащ непосредствена ежедневна грижа за детето, следва да бъде възложено да участва в издръжката му с месечна сума от 90 лева, а не 80 лв., както е определил първоинстанционния съд, размер, съобразен с данните за наличие на трудови доходи, както на майката, така и на бащата през исковия период, а също и получаваните помощи. Въззиваемият е в трудоспособна възраст и следва да предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за нормален живот и развитие. Обстоятелството, че към този момент този размер на издръжката би му създал затруднения, е ирелевантно, въпреки че първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че въззивникът има алиментно задължение към друго малолетно дете, който факт настоящият съд също взема предвид при определянето на дължимия размер издръжка. Безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно.

При определяне размера на издръжката следва да се съобразят разнопосочните изменения на обстоятелствата, които обуславят размера й и най вече нуждите на детето. От една страна това са увеличените потребности на въззивника – малолетно дете и особеностите на възрастта му, при която по - бързо нарастват духовните и материалните нужди, респ. разходите по тяхното задоволяване. От друга страна съдът отчита и обстоятелството, че въззиваемият – баща на детето, е в трудоспособна възраст, позволяваща му да реализира постоянен доход, гарантиращ вменените му задължения да издържа родените от браковете му деца.

В този смисъл настоящият съд намира, че доводите на въззиваемия, направени в първата инстанция, са неоснователни.

От дела - 180.00 лева, определен общо за родителите, разликата от 90.00 лева следва да се поеме от майката. Този извод се налага от факта, че именно на майката са възложени и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които предполагат извършване на разходи и в размер по –висок от така определения.

Съдът приема още, че при определяне на възможностите на родителите за плащане на издръжка е следвало да се съобрази размерът на брутното им трудово възнаграждение, а не реалните доходи след приспадане на удръжките. Съгласно ТР № 34 от 05.12.1973 г. ОСНК, при изчисляване на доходите от труд във връзка с определяне на възможността на дължащия издръжка се вземат предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата, като удръжките не се приспадат при определяне възможностите на лицето, което дължи издръжка. Така средномесечния брутен доход за бащата е в размер на 308 лв., а на майката – 226.12 лв.

Налице са основанията на чл. 150 СК вр. чл. 143 ал. 1 СК и като взе предвид и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 СК, настоящият съд приема, че въззиваемият следва да бъде осъден да заплаща за малолетното си дете К. месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2012 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

В действителност е следвало да се зачете от първоинстанционния съд като дата на подаване на исковата молба - 29.11.2012 г. /датата на пощенското клеймо, с която е изпратена исковата молба до съда – видно от приложения плик по първоинстанционното дело на л. 21 /, но доколкото решението не се обжалва в тази му част, съдът ще зачете тази, посочена с решението – 02.12.2012 г., когато молбата е заведена в деловодството на РС П.

При тези правни изводи, въззивният съд намира, че решението на П. районен съд следва да бъде отменено, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 150 СК за разликата над 80 лв. до 90 лв., като вместо него бъде постановено друго, с което въззиваемият И. С. бъде осъден да заплаща на своята дъщеря К. месечна издръжка в размер на още 10 лв. над присъдения размер от 80 лв. от районния съд или общо 90 лв. месечно до настъпване на законови основания за нейното изменяване или прекратяване. В останалата му част решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските: В мотивите си, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства за извършени разноски в производството и такива следователно не следвало да се присъждат. Действително, както сочи и въззивникът, в диспозитива липсва изрично произнасяне по този въпрос, но съдът и не е следвало да постановява нарочен отхвърлителен диспозитив, като това не означава, че липсва произнасяне по разноските. По съществото си претенцията за разноски не е отделен иск, а е акцесорно вземане, което подлежи на присъждане като законна последица от уважаване, респ. отхвърляне на иска, но не и на отхвърляне, в случай на недоказаност на сторените разноски, за разлика от исковете.

Доколкото се обжалва настоящото решение по същество, ведно в частта му за разноските, съдът намира за нужно да преразгледа и този въпрос. Съдът констатира, че в плика на л. 21 от първоинстанционното дело, с което е изпратена исковата молба се намира приложено адвокатско пълномощно, в което ищцата удостоверява разходи за адвокат в размер на 200 лв. Претендираните със Списъка по чл.80 ГПК, представен от въззиваемата страна пред настоящата инстанция, разноски за адвокат в размер на 300 лв., представляващи такива за процесуално представителство пред първа и въззивна инстанции и изготвяне на жалба, са доказани като сторени само пред първата инстанция до размер от 200 лв. и съдът ще изчисли същите съобразно уважения от двете инстанции размер на предявения иск.

С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, съдът приема, че въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сторени разноски от същия пред първата инстанция за адвокат, в размер на 120 лв. Претенцията му за сторени разноски пред въззивната инстанция е недоказана и неоснователна и такива няма да бъдат присъдени.

С оглед присъденото от въззивния съд увеличение на издръжката въззиваемия И. С. следва да бъде осъден на основание чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати по сметка на БлОС допълнително държавна такса върху увеличения размер на издръжката /4 % от 360 лв./- в размер на 14,40 лв., изчислена на база тригодишните платежи съгл. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и следваща се държавна такса съобразно уважената част от въззивната жалба в размер на 2 % от 360 лв., т.е. 07,20 лв..

С оглед цената на иска 5 400 лв., определена на основание чл. 69 ал. 1 т. 7 ГПК /36 х 150 лв./ решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд Благоевград,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 84/28.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1769 по описа за 2011 г. на Районен съд - Петрич, в частта, в която е отхвърлен предявения от адв. В. Ц., в качеството й на пълномощник на К. И. Д., с ЕГН: *, с адрес: с. К., общ. П., ул. „ Б.” №, последната, като майка и законна представителка на К. И. С., ЕГН: * против И. К. С., ЕГН: *, с адрес с. К., общ. П., ул. „ В. К.” №,. ., жилищен блок /собственост на БДЖ/ , иск с правно основание чл. 150 СК, касаеща разликата над присъдената с първоинстанционното решение 80 лв. месечна издръжка до размера от 90 лв., включващ се в претендирания с исковата молба такъв от 150 лв. като изменение на определената с Решение №98/07.06.2008г. по гражданско дело №880/2007г. по описа на РС-Петрич издръжка от 70 лв., като вместо него

П О С Т А Н О В Я В А:

ИЗМЕНЯВА размера намесечна издръжка, която И. К. С., ЕГН: *, с адрес с. К., общ. П., ул. „ В. К.” №, . ., жилищен блок /собственост на БДЖ е осъден ДА ЗАПЛАЩАза малолетното си дете К. И. С., ЕГН:*, чрез неговата майка и законна представителка К. И. Д., ЕГН:*, определена на 70 лв. с Решение №98/07.06.2008г. по гражданско дело №880/2007г. по описа на Районен съд - Петрич и изменена до размер на сумата 80 лева с влязлата в сила част от обжалваното решение № 84/28.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1769 по описа за 2011 г. на Районен съд – Петрич, като я УВЕЛИЧАВА на 90.00/деветдесет/ лева месечно, и ГО ОСЪЖДА ДА ЗАПЛАЩА този размер от 90 лв. месечна издръжка на малолетното си дете К. И. С., чрез неговата майка и законна представителка К. И. Д., считано от 02.12.2011 година до настъпване на законови основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН: *, с адрес с. К., общ. П., ул. „В. К.” №, . ., жилищен блок /собственост на БДЖ/, да ЗАПЛАТИ на малолетното си дете К.а И. С., ЕГН:*, чрез неговата майка и законна представителка К. И. Д., ЕГН:*, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, сторени разноски пред първата инстанция за адвокат, в размер на 120 лв.

ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН: *, с адрес с. К., общ. П., ул. „В. К.” №, . ., жилищен блок /собственост на БДЖ/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград , държавна такса общо в размер на 21,60 лв..

ПОТВЪРЖДАВА решение № 84/28.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 1769 по описа за 2011 г. на Районен съд - П. в отхвърлителната му част за разликата над присъдените 90 лв. месечна издръжка до претендираните 150 лв.

В ОСТАНАЛАТА част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: