М О
Т И В И
към присъда №176/22.12.2009 г. постановена по нохд №894/2009 г.
по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение против подсъдимия И.М.Д. - роден на *** *** ЕГН********** за това, че на 13.06.2009 г. в
гр. Стара Загора по особено мъчителен
начин и с особена жестокост, умъртвил З.М.
И., ЕГН **********, като деянието е извършено предумишлено – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и предл. 3 и
т.9 вр. чл.115 от НК.
В
съдебно заседание представителят на обвинението поддържа така повдигнатото обвинение, като в хода на
съдебните прения заявява, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, предл. 2 и предл. 3 и т.9
във вр. с чл.115 от НК и му бъде наложено
наказание “доживотен затвор
без замяна”, като счита, че това наказание ще изпълни целите на индивидуалната
и генерална превенция. Относно предявените граждански искове счита, че са доказани
по основание. Що се отнася до размера им,
моли съда да ги уважи по справедливост. Излага виждането си, че гражданските
искове за неимуществени вреди следва да
бъдат уважени съобразно практиката на съда, а гражданският иск за имуществени
вреди в размер на 1500 лева предлага да бъде уважен в пълния му размер.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители, адв.А., по съществото на делото взема
становище, че следва съдът да наложи на подсъдимия най-тежкото наказание –
„доживотен затвор без замяна”. Моли съда да присъди на всяко едно от децата на
пострадалата обезщетение в размер на 50 000 лв., както и да им присъди
имуществени вреди - разноски за погребение в размер на 1500 лв., ведно с
лихвите от датата на деянието, както и да им присъди направените по делото
разноски.
В хода
на съдебните прения защитникът на подсъдимия, адв.Б., пледира за постановяване
на присъда, с която на подсъдимия бъде наложено наказание
“лишаване от свобода” от 15 до 20 години. Счита, че гражданският иск е
основателен. Предоставя на съда да прецени точния размер на обезщетението,
което дължи подзащитният му.
Съдът, след като обсъди всички доказателства, събрани по делото в хода на съдебното следствие, а
именно обясненията на подсъдимия И.М.Д.,
дадени в хода на досъдебното
производство и тези пред настоящия
състав, показанията на свидетелите М.И.И., дадени пред съда и пред органа на
досъдебното производство, К.И.И., дадени пред съда, З.И.И., дадени пред съда, Н.З.Д.,
дадени пред съда, Р.Д.Б., дадени пред
съда и на досъдебното производство, М.С.Л., дадени пред съда, Н.А.А., дадени
пред съда, И.М., дадени пред съда, А.М.А., дадени пред съда, А. С. А., дадени
пред съда, С. Н. С., дадени пред съда, А. А. С., дадени пред съда, Р.П., дадени
входа на досъдебното производство, както
и съдебномедицинска експертиза № 254/2009 г. на
труп, съдебномедицинска експертиза № 465/2009 г. по писмени данни, съдебно
психологично-психиатрична експертиза № 166/2009 г., съдебно
психологично-психиатрична експертиза № 167/2009 г., съдебно
психологично-психиатрична експертиза № 168/2009 г., съдебно
психологично-психиатрична експертиза № 180/2009 г., съдебно химическа
експертиза, физикохимическа експертиза, дактилоскопна експертиза , техническа
експертиза, назначени в хода на
досъдебното производство, изслушани и приети от съда, ведно с доказателствата,
събрани в хода на досъдебното
производство, които са прочетени по реда
на чл.283 от НПК от съда и по този начин приобщени към доказателствения
материал по делото, намери за установена
по делото следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.М.Д. имал връзка с пострадалата З.М. И. от 1977
година. Двамата живеели на семейни начала първоначално в гр. Н.З., а по-късно
се преместили в гр. С. З.. През 1978
г. се родила дъщеря им, свидетелката И.И.М., след което през 1979 година двамата се
разделили. Подсъдимият Д. сключил брак със свидетелката Н.З.Д. ***. Въпреки
това, подсъдимият Д. продължил връзката си със З. И..***, гледал децата им, давал им пари, оставал често да пренощува в дома й.
През годините З. И. живяла на семейни начала и с други
мъже, но продължавала да поддържа интимни отношения и с подсъдимия Д..
Последният, след като се преместил със съпругата си, свидетелката Н.Д.,***, продължил
да посещавал дома на З. И..
Преди около две години, подсъдимият Д. и съпругата му Н.Д. се раздели и той отишъл да
живее при леля си - свидетелката Р.Д.П.. По-късно при него отишла да живее и пострадалата
З.И.. През месец септември 2008
г. подсъдимият Д. и пострадалата И. ходили за месец да
работят в Италия, с цел да спечелят
пари, с които да погасят кредитите, които изтеглили. След завръщането си в България пострадалата и подсъдимият заживели
на квартира. Дъщерята на З. И., Я.М. помолила
майка си да гледа двете й деца, докато тя работи в чужбина. Пострадалата И. отишла в къщата на дъщеря си –
Я.М., за да се грижи там за внуците си и
не пожелала да вземе със себе си подсъдимия Д.. Това довело да скарване между двамата.
В къщата на Я.М. живеел и брат й - свидетелят А. М.А.,
заедно със съпругата си и детето им. В непосредствено съседство се намирала и
къщата на общата дъщеря на подсъдимия Д. и пострадалата З. И. - свидетелката И.И.М..
Подсъдимият Д. не желаел да преустанови отношенията си
с пострадалата, поради което започнал да ходи всеки ден до къщата, в която
живеела З.. Последната отказвала да има взаимоотношения с подсъдимия Д., тъй
като той често я биел и тормозил, като искал от нея пари и храна. За тези си
отношения с подсъдимия, пострадалата И. често
се оплаквала на дъщеря си И.М.. Свидетелката И.М. и съпругът й, свидетелят С. С.,
често ходили да спасяват пострадалата от
физическия тормоз, който подсъдимият упражнявал над нея.
Подсъдимият Д. започнал да заплашва З. И. и синът й свидетеля
Асен А., че ще ги подпали. Междувременно подсъдимият се изнесъл да живее у
своята леля - свидетелката Р.П.. Той
решил, че З. И. не го пуска в къщата си, защото има любовник. За
да се убеди в съмненията си, подсъдимият изкопал дупка в стената на стаята, в
която спяла З. И. и вечер я наблюдавал оттам.
На 10.06.2009 г., около 09.00 часа сутринта, свидетелката
И.М. отишла до къщата на майка си. В стаята заварила баща си – подсъдимия И.Д..
Майка й, пострадалата И., в този момент спяла,
заедно с двете деца на Я.М.. Свидетелката М. попитала баща си какво иска от
майка й, но той я отпратил. Пострадалата И. се събудила от разговора и като
видяла, че подсъдимият Д. е в стаята, започнала да го гони и отново се скарали.
Подсъдимият Д. казал на З. И., че ще я запали с бензин. Тогава З. И. показала
на дъщеря си И. дупката в стената и й обяснила, че оттам подсъдимият Д. я
наблюдава вечер. Пострадалата и подсъдимият продължили да се карат и последният,
след като я заплашил, че ще я убие, си тръгнал.
На 13.06.2009 г., около 09.00 часа сутринта, З. И.
излязла в двора на къщата на дъщеря си да пере. При нея отишъл подсъдимият Д. и
двамата отново се скарали. Той посегнал да я удари, но И. успяла да избяга и се
скрила в къщата на свидетелката И.М.. Подсъдимият
Д. започнал да крещи на З. И., че ще я запали жива. Свидетелката И.М. изгонила
баща си от двора на къщата. Подсъдимият Д.
отишъл в близкото барче, за да пие кафе. След известно време той отново се
върнал в двора на къщата и започнал
да заплашва З. И., че ще я убие или ще й остави белег за цял живот. Свидетел
на тези закани отново станала свидетелката И.М..
След възникналия
скандал, подсъдимият Д. се
отправил към таксиметровата стоянка, в близост до заведението „Манхатън” в гр.
Стара Загора. Той взел решение да отиде до близката бензиностанция, откъдето да купи бензин, с който
да залее З. И. и да я запали. По този начин подсъдимият целял да я
накаже затова, че тя не желае да бъде повече с него. Наел таксиметрова кола,
управлявана от свидетеля М.Л. и го помолил да го закара до бензиностанция
„Енерджи", в близост до стадион „Берое”. По пътя подсъдимият Д. обяснил на
свидетеля Л., че му свършил бензина в колата и се налага да купи. Със себе си
носел празна бутилка с вместимост три литра,
от минерална вода. Като стигнали до бензиностанцията, подсъдимият Д. слязъл и
отишъл на колонката за бензин. Свидетелят Р.Д.Б. - продавач на петролни
продукти в бензиностанцията, не се съгласил да налее бензин на подсъдимия Д. в
пластмасова бутилка. Тогава подсъдимият Д. се върнал до таксито, с което дошъл
и помолил свидетеля Л. да му купи бензин. Шофьорът купил около 2 литра бензин, който бил
налят от св. Б. в пластмасовата бутилка, след което откарал подсъдимия Д. ***.
Около 13.00 часа подсъдимият Д. се върнал в къщата на З.
И.. Пострадалата И. лежала в леглото си, а в стаята била внучката й, свидетелката
М.И.И. - дъщеря на свидетелката И.М.. Подсъдимият Д. отново започнал да се кара
с И.. Докато двамата се карали, свидетелката М.И. отворила черната найлонова
торбичка, която носел дядо й и видяла, че вътре има шише от минерална вода, пълно с жълтеникава
течност, която силно миришела на бензин. Свидетелката М. била в двора на къщата
си и чула виковете на майка си и баща
си, след което веднага отишла при тях. Попитала подсъдимия Д. защо се карат, а той й отговорил, че ще запали
майка й. М. се скарала на баща си и той
обещал, че ще остави майка й на мира. Свидетелката М. излязла от стаята и
отишла в своята къща, като оставила дъщеря си М.И. при баба й.
След като останали тримата, подсъдимият Д. направил
знак с очи на внучката си М.И. да излезе от стаята, но тя останала, след което Д.
и И. отново се скарали. Подсъдимият Д.
седнал на земята и започнал да гледа телевизор. През това време пострадалата И.
легнала в леглото си и след няколко минути заспала. Подсъдимият Д. бръкнал в
джоба на елека й, откъдето взел пари. В
това време в стаята влезли и двете деца на Я.М.. Подсъдимият Д. ги пратил до
близкото барче да му купят кафе. В този момент от стаята излязла и свидетелката
М.И., за да отиде до къщата на родителите си, след което отново се върнала. Още
в двора чула виковете на баба си за помощ. Вратата на къщата, в която оставила
баба си да спи, била залостена и М.И. не успяла да я отвори. През прозореца
същата видяла как дядо й връзва с едно шалче баба й за спалнята, като скъсал
шалчето на две части. С едната част вързал
ръцете й зад гърба, а с другата вързал краката й. След това видяла как подсъдимият взел
шишето с бензин и започнал да
залива с течността баба й. Последната викала силно за помощ „Недей ме залива,
помощ” и се извивала на леглото. Тогава подсъдимият
Д. стегнал по-здраво ръцете й, след
което се надвесил над нея и я запалил. Пострадалата И. започнала много силно да вика
и да гори цялата.
Свидетелката М.И. в този момент започнала да блъска
силно вратата, успяла да я отвори и да влезе вътре в стаята. Виждайки, че
детето влиза, подсъдимият счупил прозореца на стаята и избягал зад къщата.
Пострадалата вече горяла цялата и тъй
като шалчето, с което била вързана се стопило, тя успяла да стане и да отиде на
двора. Там се посипала с пясък, но не успяла да загаси пламъците. През цялото време пострадалата И. викала
силно “ Горя, горя, искам вода”. Отишла
в двора на дъщеря си И.М. и от бидона си
сипала вода с канче. Детето през цялото време, след излизането на пострадалата
от къщата, тичало след нея и плачело. Когато пострадалата загасила пламъците с
водата, дрехите паднали от тялото й и детето видяло, че тялото и лицето на З. И.
са в рани, а косата изцяло изгоряла. Пострадалата продължила да вика, че иска
вода, след което паднала на земята по
гръб. Събрали се много хора и един от съседите,
свидетелят Н.А.А., вдигнал пострадалата на ръце и успял да я попита
какво е станало, на което тя отговорила, че И. я запалил и избягал. Свидетелят А.
отнесъл пострадалата до линейката и я положил в нея. Линейката отвела З. И. в
болницата.
Междувременно за случилото се бил уведомен дежурния при РПУ гр. Стара Загора и била изпратена
веднага следственооперативна група,
която извършила оглед на
местопроизшествието. В задния двор на къщата била намерена и иззета пластмасова
туба с вместимост три литра с белезникава течност, която е веществено
доказателство по делото. Същата подробно е описана в протокола за оглед на
местопроизшествието, съставен на
13.06.2009 г.
Пострадалата З. И. ***, където лекарите установили, че има голям процент изгаряния по тялото. Това
наложило тя да бъде транспортирана на 14.06.2009 г. в Клиниката по изгаряния при УМБАЛ „Св. Г."***,
където, въпреки проведеното специализирано лечение и активна реанимация, З. И. починала на 19.06.2009 г. в 7.10 часа.
Тройната съдебномедицинска експертиза, изготвена по
писмени данни, установява, че смъртта на З.М. се дължи на остра сърдечносъдова
и дихателна слабост в резултат на тежките процеси на ендогенна интоксикация, вследствие
на пламъковото обгаряне. Описаните некротични изменения на кожата на лицето,
шията, гръдния кош и горните и долните крайници са в резултат от действието на
висока температура. В конкретния случай от изгарянето са засегнати обширни
области от тялото, което дава основание на експертите да приемат, че
пострадалата З. И. е изпитвала силни, интензивни, продължителни болки и
страдания, т.е смъртта е настъпила по особено мъчителен за пострадалата начин.
Подсъдимият, след като извършил деянието, се
укрил в близката горичка, където
по-късно бил задържан от органите на МВР.
За установяване на конкретните
обстоятелства, свързани с извършеното от подсъдимия И.М.Д. престъпление,
безспорно съществена роля имат
показанията на разпитаните малолетни свидетели М.И., К.И. и
З.И..
В хода на досъдебното производство за
всеки един от малолетните свидетели е
изготвена психиатричнопсихологична експертиза, която има за задача да
установи дали тези лица страдат от
психично заболяване и дали всяко едно от тях е в състояние правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях. На фазата на досъдебното производство експертите психиатър и психолог,
след обсъждане на протоколите за разпит
и след извършен преглед на всяко едно от малолетните лица и обсъждане на
анамнеза, дават заключение, че свидетелите К.И. и М.И. не страдат от психични
заболявания, при З.И. е установена лека
умствена изостаналост. Същите са в състояние правилно да възприемат фактите,
имащи значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях.
Съдът извърши разпит на всеки един от малолетните свидетели М.И., К.И.
и З.И. в присъствието на вещите лица, изготвили психиатричнопсихологичната
експертиза, след които разпити експертите депозираха пред съда становището си
относно способността на малолетните свидетели правилно да възприемат фактите,
имащи значение за делото и да дават достоверни обяснения за тях. Експертите
заявиха, че и пред първоинстанционния съд малолетните свидетели правилно излагат фактите и обстоятелствата, имащи
значение за делото.
Най-обстойни са показанията на
свидетелката М.И., която възпроизвежда обстоятелствата, на които е станала
очевидец. Към доказателствата по делото
бяха приобщени и показанията й, дадени на досъдебното производство, които са по-подробни,
поради това, че същите са дадени при
по-спокойно атмосфера. Тази свидетелка последователно и логично изложи фактическите
обстоятелства, свързани с процесния случай и съдът счита, че нейните показания
са от особено значение за установяване на съществените подробности, на които тя
е единствен свидетел-очевидец. Малолетната М.И. подробно разказва как са се развили отношенията между нейната
баба З. И. и подсъдимия в деня на извършване на престъплението от последния. Свидетелката присъствала на конфликтите между двамата, при
които подсъдимият искал от пострадалата
да му осигурява пари и храна и да го допуска в жилището, в което живеела. Тази свидетелка видяла, че дядо й И. носил със себе си найлонова торбичка с
черен цвят и когато дошъл в къщата, оставил същата зад вратата. Детето отворило
торбичката и видяло, че в едното от двете шишета от минерална вода се съдържа
течност с жълт цвят и с миризма на бензин. Свидетелката И. за малко напуснала къщата, в
която се намирали баба й и дядо й. След като
се върнала, намерила вратата на стаята на баба си залостена, а отвътре
чувала писъците й. Тъй като детето не
успяло да влезе в стаята, погледнало през прозореца на същата и видяло как
подсъдимият връзва с шалче пострадалата за леглото. Малолетната свидетелка
подробно описва как била завързана баба й с шалчето, разкъсано от подсъдимия на
две части, като с едната част подсъдимият вързал ръцете й зад гърба, а с
другата краката. След това детето видяло как дядо му взема голямото шише с
бензин, отваря го и започва да залива пострадалата. Подсъдимият се навел над пострадалата и със запалката, която
държал в ръцете си, доближил тялото на З.. След като детето видяло как баба му
пламва, започнало да блъска вратата и да пищи, след което успяло да отвори и да
влезе в стаята. В този момент подсъдимият, виждайки, че детето влиза, счупил
прозореца на стаята и избягал зад къщата.
Между показанията на свидетелката М.И.
и показанията на другите двама малолетни свидетели К.И. и З.И., които са
видели своята баба в пламъци, не се
констатират противоречия, макар и последните двама свидетели да установяват
много по-малък обем от обстоятелства, свързани с процесния случай. Свидетелят К.И.
и свидетелката З.И. установяват с показанията си лошите отношения и
конфликтите, които са съществували между подсъдимия и пострадалата. Свидетелката
З.И. също твърди, че е видяла как дядо й бяга зад къщата, като хвърля
пластмасовата туба.
Съпоставени с показанията на
свидетелката И.М., показанията на тримата малолетни свидетели също следва да
бъдат оценени като логични, последователни и подробни и като такива,
установяващи конфликтните отношения, които са съществували между подсъдимия и
пострадалата. Свидетелката И.М., която е дъщеря на подсъдимия и пострадалата,
пред съда разказа как са живели нейните родители, посочи конкретни случаи между
двамата, при които подсъдимият е упражнявал физическо и психическо насилие над
нейната майка. Тази свидетелка установи, че
подсъдимият е ревнувал пострадалата, като е смятал, че тя поддържа
интимни контакти с други мъже. Именно поради това той изкопал дупка в стената, за да следи
постоянно З. И. с кого поддържа отношения. Липсата на желание у пострадалата
да живее с подсъдимия, както и да му
осигурява храна и средства са формирали у него решението да й отмъсти. Преди да извърши престъпното си деяние,
подсъдимият е отправил заплахи към пострадалата в присъствието на дъщеря си,
свидетелката И.М., като й казал, че ще й остави белег, както и че ще убие сина
й А.. В хода на проведената очна ставка
между подсъдимия и свидетелката М., последната заяви, че баща й казал за намеренията си да запали майка
й или да й остави белег.
При обсъждане на събрания по делото доказателствен материал,
съдът взе предвид и обясненията на подсъдимия Д., дадени пред съда. Обясненията
на подсъдимия са от една страна доказателствено средство, но от друга страна са средство за осъществяване
правото на защита на подсъдимото лице. Поради тази причина обясненията на
подсъдимия винаги следва да бъдат ценени много внимателно и бъдат съпоставени с
всички останали по делото доказателства. С обясненията си подсъдимият установява, че причината за
влошаване на отношенията му с пострадалата е решението й да се прибере в къщата
на дъщеря си Я., където да отглежда внучетата си. Нежеланието на пострадалата З.
И. да живее с подсъдимия породило у него и силна ревност, която била причина Д.
да изкопае дупка в стената на къщата, в която живеела З., за да я следи.
Подсъдимият твърди, че от тази дупка наблюдавал съпругата си да осъществява
интимни контакти с друг мъж и на въпросите -
кой е човекът, пострадалата отговаряла, че не му дължи обяснения. По
този начин подсъдимият мотивира пред съда решението си да извърши престъпното
деяние. Същият в обясненията си твърди, че не е имал намерение да изгори
пострадалата, а само да й остави белег. В изпълнение на това си решение, Д. залял
с бензин само краката и полата на пострадалата, докато тя стояла седнала срещу него, след което хвърлил запалена
клечка кибрит. Подсъдимият Д. видял, че полата на пострадалата
пламнала и тя се навела да гаси огъня, като излязла от стаята, след
което чул писъците на децата. Въпреки това същият веднага напуснал къщата. Подсъдимият отрича да е
връзвал пострадалата на леглото и да я залива цялата с бензин, тъй като искал
единствено да й остави белег. Тези твърдения на подсъдимия съдът не приема за
достоверни и ги отчита като негова защитна теза. Съдът приема, че фактическите
обстоятелствата, свързани с начина, по
който е запалена пострадалата, който начин сочи и на намеренията на подсъдимия
да я умъртви, се установяват с показанията на малолетната свидетелка М.И..
По-горе съдът изложи доводите си защо отчита като достоверни нейните показания.
Тези показания следва да бъдат кредитирани с доверието на съда и поради факта,
че се подкрепят от обективни данни по делото, съдържащи се в протокола за оглед
на местопроизшествие, изготвен на 13.06.2009 г., както и в приложения фотоалбум. Видно от протокола за
оглед тапетът с жълтеникав цвят, намиращ се по протежение на леглото е
силно обгорял. По дървените рамки на
леглото при огледа са намерени също така обгорени парчета от плат. В цитирания
протокол също така са отразени като
находки, намиращи се в двора непосредствено пред къщата силно обгорял дюшек, юрган, леко обгорял по краищата, а под него
оранжев на цвят губер, също леко обгорял по краищата. Отразеното в протокола за оглед се установява
и от снимка пореден номер 4 от
приложения по досъдебното производство фотоалбум. Описаните по-горе находки
опровергават защитната версия на подсъдимия, че не е връзвал пострадалата за
леглото и не е целял причиняване на смъртта й чрез изгаряне. Тези обективни находки, ведно с показанията на
свидетелката М.И., дават основание на
съда да приеме, че пострадалата З. И., преди да бъде залята с бензин, била
вързана за леглото. В това й положение
избухналите пламъци са обгърнали тялото й, възпламенили са дрехите й и едва след като същите силно са обгорели,
ведно с връзките, с които била закрепена
здраво към леглото, тя успяла да стане.
Точно в този момент внучката й, свидетелката М.И., успяла да отвори вратата и
да види как дядо й И. счупил прозореца
на стаята и избягал зад къщата. Така приетите за установени фактически
обстоятелства налагат извода, че докато дрехите и тялото на пострадалата били
обгърнати в пламъци и тя пищяла от
болка, подсъдимият се намирал в стаята и наблюдавал всичко това. Същият
напуснал стаята едва когато внучката му влязла.
Аргумент в подкрепа достоверността на показанията на свидетелката
М.И. е и факта, че тубата /три литровата
пластмасова бутилка от минерална вода/, в която се намирал бензина и за която
същата свидетелка твърди, че била изхвърлена от дядо й зад къщата, преди той да побегне към боровата гора, е намерена и отразена като такава също в
протокола за оглед на произшествие. Мястото, на което е намерена тази бутилка,
съвпада напълно с изложените от малолетната И. факти в тази връзка.
Подсъдимият, след като се убедил,
че пострадалата З. И. не желае повече да
съжителства с него, да се грижи за неговата прехрана и издръжка и да поддържа с
него интимни контакти, взел решение да я умъртви по начина, по който извършил
самото деяние, т.е. чрез изгаряне с бензин. В изпълнение на това си решение той
отишъл до бензиностанцията, в близост до
заведението “Манхатън”, откъдето закупил
средството на престъплението. Д. наел таксиметрова кола, управлявана от шофьора
М.Л., който го закарал до бензиностанция “Енерджи”, в близост до стадион
“Берое”. Със себе си носел пластмасова бутилка от минерална вода с надпис
“Девин”, с вместимост три литра. След като продавачът в бензиностанцията,
свидетелят Р.Б., отказал да му налее бензин,
подсъдимият се върнал при таксиметровия шофьор, свидетеля М.Л..
Последният се върнал в бензиностанцията и помолил да му налеят бензин в същата
пластмасова бутилка, обяснявайки, че е
за нуждите на човек, закъсал на пътя. Тези
обстоятелства относно начина на набавяне на средството, с което е извършено
престъплението от подсъдимия се установяват от показанията на свидетелите М.Л.
и Р.Б., дадени пред съда, както и показанията на свидетеля Р.Б., дадени в хода
на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 от НПК.
Изложените по-горе действия
на подсъдимия Д. сочат на предумишлено
извършено деяние, при което решението за
извършването му е взето предварително –
часове преди да го осъществи, обмислил това спокойно и хладнокръвно, като в
този период набавил и средството за извършване на убийството.
От изготвената в хода на досъдебното
производство и приета от съда химическа експертиза, съдържаща се в Протокол
№181/25.06.2009 г., безспорно се установява, че жълтеникавата течност, която е
изследвана от експерта, съдържаща се в представена за изследване пластмасова
бутилка, е бензин, който е нефтопродукт и представлява изключително лесно
запалима течност. Следователно, както естеството на използвания продукт, така и
начина по който същият бил използван, сочат на умисъла на подсъдимия Д. да
умъртви пострадалата чрез запалване.
Химическата експертиза, съдържаща се в
Протокол №180/25.06.2009 г., която също е приета от съда, установява че по
обтривките, иззети от ръцете на И.М.Д., са установени следи от бензин. Дактилоскопната
следа, намерена и иззета от пластмасова бутилка, три литра “Девин”, която е веществено
доказателство по делото, иззета при огледа на местопроизшествието, е идентична
с ляв палец на подсъдимия Д. и този
резултат се установява от дактилоскопна експертиза,
изслушана и приета от съда.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така приетата за
установена по делото фактическа обстановка съдът квалифицира деянието на
подсъдимия като такова по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и предл.3 и т.9 вр. чл.115 от НК.
От обективна и субективна страна съдът прие, че
подсъдимият И.М.Д. на 13.06.2009 г. по особено мъчителен начин и с особена жестокост умъртвил
З.М. И., като деянието е извършено
предумишлено.
Деянието е извършено
от подсъдимия Д. предумишлено, тъй като деецът извършил същото по предварително
решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след
обсъждане на мотивите за и против извършването му, като набавил предварително и
средството за извършването му. Между вземането на предварителното решение за
извършване на убийството на пострадалата З. И. и привеждането на това решение в
изпълнение съществува известна
отдалеченост по време.
Подсъдимият, след като се убедил, че пострадалата З. И. не желае повече да
съжителства с него, да се грижи за неговата прехрана и издръжка и да поддържа с
него интимни контакти, взел решение да я
умъртви по начина, по който извършил
самото деяние, т.е. чрез изгаряне с бензин. В изпълнение на това си решение
той отишъл до бензиностанцията, в
близост до заведението “Манхатън”, откъдето да закупи средството на
престъплението. За целта Д. наел таксиметрова кола, управлявана от шофьора М.Л.,
който го закарал до бензиностанция “Енерджи” откъдето било закупено средството,
с което е извършено престъплението от
подсъдимия. Именно в изпълнение на своя план, подсъдимият Д. посетил къщата,
която била обитавана от пострадалата, като носел със себе си пластмасовата
бутилка, пълна с бензин. Подсъдимият не се отказал да осъществи намерението си,
въпреки присъствието на внуците си. След
като успял за кратко време да ги отпрати, заключил вратата, залял пострадалата
с бензин и я запалил.
Убийството на пострадалата З. И. е
извършено от подсъдимия по особено мъчителен начин, с оглед на това, че същата,
преди да умре, е изживяла големи болки и
страдания и тежки предсмъртни мъки в един по-продължителен период от време. При
определяне наличието на квалифициращото обстоятелство по т.6 предложение 2 на чл.116 от НК следва да се има предвид, че
мъчителният начин изисква обективно пораженията да са особени, в резултат на
тях пострадалият да е преживял извънредни предсмъртни мъки по обем и качество. Необходимо е и деецът да е съзнавал, че
умъртвява пострадалия по особено мъчителен начин.
В конкретния случай по делото са
налице множество доказателства, които обосновават квалифициращото обстоятелство
“особено мъчителен начин” за пострадалия. На първо място в тази посока са показанията на малолетните свидетели М.И.,
К.И. и З.И. и на свидетеля Н.А..
Малолетните свидетели описват състоянието на своята баба, която, цялата
обхваната от пламъци, тичала на двора,
пищяла от болка и молила за помощ,
като искала да сипват върху горящото й
тяло вода, след което влязла в бидона с вода. Свидетелят Н.А., който в това
състояние видял пострадалата, описва състоянието й по следния начин: “З.
викаше: Ох, много ме боли, хвърляй ми вода. Ревеше, викаше, пищеше.” Описанията
на свидетелите-очевидци сочат действително на нечовешки мъки и страдания,
преживяни от пострадалата, вследствие на изгарянията, даващи основания на съда
да приеме, че е налице квалифициращото обстоятелство по смисъл на чл.116 т.6
предложение 2 от НК. Тези болки и страдания при пострадалата са обхванали продължителен
период от време – същата първоначално била приета в ОАРИЛ гр.Стара Загора, след
което била транспортирана в Клиниката по изгаряне при УМБАЛ “Св.Г.”***, където
на 19.06.2009 г. починала. Съгласно заключението на тройната съдебномедицинска
експертиза, изготвена по писмени данни, пациенти с пламъково изгаряне,
непосредствено след това, остават в съзнание и могат да извършват активни
действия – да реагират, да оказват съпротива, да се движат и да търсят помощ.
По отношение на конкретния пациент експертизата установява, че от изгарянето са
засегнати обширни области от тялото, което дава основание на вещите лица да
приемат, че пострадалата З. И. е изпитвала силни, интензивни, продължителни
болки и страдания.
Съдът квалифицира деянието на
подсъдимия и като убийство, извършено с особена жестокост по следните
съображения:
При определяне дали убийството е
извършено с особена жестокост се взема предвид начина на извършване на
деянието, причинените телесни увреждания на пострадалия и поведението на
подсъдимия по време на извършване на изпълнителното деяние. Особената жестокост
се определя не само като се изхожда от отношенията към убития, но и от отношенията към други
лица. Под особена жестокост се разбира извършване на убийството с такива
способи, особено мъчителни за потърпевшия, с които хладнокръвно се довежда
престъпният замисъл докрай и без да се обръща внимание на молбите на
потърпевшия или на намесата на други лица в негова защита. Като елемент от
състава на квалифицираното убийство, “особената жестокост” трябва да се съзнава
от дееца, т.е. да се обхваща от неговия умисъл.
В настоящия случай всички изисквания по отношение на
това квалифициращо обстоятелство са налице. От събраните доказателства,
обсъдени по-горе, се установява, че подсъдимият
е избрал способ за причиняване
смъртта на жертвата, чрез който да бъдат причинени множество и тежки телесни
увреждания и изборът на този начин на извършване на престъплението сочи на една
личност на подсъдимия, за която е характерно хладнокръвното довеждане на
престъпния замисъл до край. Подсъдимият, след като останал сам в стаята,
залостил вратата, завързал пострадалата и след като я залял обилно с бензин, я
възпламенил. Всички тези действия говорят, че той желаел на всяка цена да
причини такова мащабно обгаряне на тялото на пострадалата, с което да я умъртви
и от което тя да понесе нечовешки болки. Подсъдимият, след запалване на тялото,
не напуснал стаята, където се намирала пострадалата. Напротив, същият останал
въпреки виковете на внучката си, свидетелката М.И., и молбите й да я пусне в
стаята. Д. напуснал стаята едва когато свидетелката И. успяла да отвори вратата
и да влезе в стаята. Всички тези действия на подсъдимия, както и фактът,
че допускал причиненото от него на
пострадалата да бъде видяно от внуците му, сочи на една особена жестокост при
извършване на престъплението му. Същият бил решен да доведе престъпния си
замисъл докрай, поради което не обърнал внимание на писъците на пострадалата,
която горяла завързана на леглото, както и на писъците на детето, което се
опитвало да влезе в стаята и да помогне на своята баба. В конкретния случай и
при избрания от подсъдимия начин на извършване на изпълнителното деяние, се налага изводът, че той, за да умъртви
пострадалата, действал с ярост, свирепост и садизъм, съзнавайки, че по този
начин проявява особена жестокост.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ Д.:
При определяне наказанието на подсъдимия съдът се съобрази
с двата основни принципа на наказателноправната ни система – принципа на
законоустановеност на наказанието и принципа на неговата индивидуалиация.
Съгласно първия принцип нормата на чл.116, ал.1 от НК
предвижда наказание “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет
години, “доживотен затвор” или
“доживотен затвор без замяна”.
При индивидуализация на наказанието съдът се съобрази с
изискванията на чл.54 от НК.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства за подсъдимия Д. съдът отчете предходните му осъждания, недобрите
характеристични данни и упоритостта, с
която е извършил деянието си. Подсъдимият имал твърдата решимост да осъществи
деянието си, въпреки молбите на самата пострадала и присъствието на малолетното
дете.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът прие направените частични самопризнания.
При обсъждане на въпроса за размера на наказанието, което
подсъдимият следва да понесе за
извършеното от него деяние, съдът се съобрази с обществената опасност на
извършеното деяние и обществената опасност на личността му.
В конкретния случай съдът взе предвид, че е извършено най-тежкото
престъпление против личността, при което предмет на посегателство е човешкия
живот. Касае се за отнемане живота на жена на средна възраст, която по никакъв
начин не е предизвикала с действията си
извършителя. От друга страна, както и самият подсъдим твърди,
пострадалата е жена, към която е изпитвал силни чувства, от която имат общо
дете и внуци. Престъплението по отношение на нея е извършено с изключителна
жестокост, пред очите на техните внуци и е оставило за дълъг период от време
отпечатък върху психиката им. Свидетелката И.М. установи с показанията си, че
ужасът, породен от случилото се, държи децата и до момента в постоянен страх.
Същите се стряскат на сън и казват, че дядо им ще ги убие. Всички тези
обстоятелства дават основания на съда да приеме, че в случая се касае за
престъпление с изключително висока степен на обществена опасност, предвид
конкретния начин на извършването му.
Като изключително висока съдът прецени и обществената
опасност на личността на подсъдимия,
като изходи от самия начин на извършване на деянието, сочещо на престъпна
упоритост и изключителна жестокост. Психиатричнопсихологичната експертиза
охарактеризира личността на освидетелствания Д. като маниерна, с показна, но
повърхностна емоционалност. За неговата личност са характерни вискозност,
съчетана с недоверчивост и агресивна претенциозност спрямо околните, които
характеристики са предпоставка за конфликтност, емоционална възбудимост и
непредсказуемост на постъпките. От друга страна критичността на подсъдимия
спрямо собственото му поведение е ниска или формална, като се наблюдава
безразличие към чувствата на другите, стремеж към налагане чрез сила,
игнориране на социалните норми и неспособност за изживяване на вина. Тези характеристики на неговата личност съответстват
на извършеното от него деяние и сочат на личност, която е непредсказуема в действията си, неспособна
да контролира своята емоционалност и импулси, с изразена враждебност и
агресивност, с неуравновесено поведение, склонна поради тези причини да има
диссоциално поведение, респ. да извърши престъпление. Именно, с оглед на това, психиатричната експертиза дава заключение,
че престъпленията, извършени от хора с
подобен личностов профил, са безсмислено жестоки и непланувани.
При обсъждане на изложените по-горе обстоятелства съдът
прие, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. За
определяне вида и размера на наказанието от съществено значение е изводът, че личността
на подсъдимия Д., с оглед изложеното в предходния абзац, представлява заплаха
за близките му.
Изхождайки от всичко,
изложено по-горе, съдът намери,
че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, по отношение на подсъдимия И.Д.,
ще бъдат постигнати с наказание “доживотен затвор”, предвиден като втора алтернатива в разпоредбата на
чл.116 ал.1 от НК, което следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „закрит” тип, при
“специален” режим съгласно чл.61 т.1 от ЗИНЗС.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
В настоящото наказателно производство
бяха приети за разглеждане предявените граждански искове за неимуществени вреди
за претърпени болки и страдания от престъплението против подсъдимия И.М.Д.,
както следва:
- от А.М.А.
в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2009 г.
- от И.И.М. в размер на 50 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.06.2009 г.
- от Я.М.А.
в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2009 г.
Приет е
за съвместно разглеждане и предявеният
от А.М.А., И.И.М. и Я.М.А. против подсъдимия И.М.Д. граждански иск за
имуществени вреди от престъплението в размер на 1 500 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2009 г.
Съдът, след като призна за виновен подсъдимия Д. в
извършване на престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело,
намери, че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Налице е противоправно деяние, извършено от подсъдимия виновно, настъпил
вредоносен резултат, като е причинена смъртта на едно лице и е налице
причинноследствена връзка между виновното поведение на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат. Именно поради тези съображения съдът намира, че следва да
бъде ангажирана имуществената отговорност на
подсъдимия, който следва да заплати на наследниците на починалата
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението.
При определяне размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от всеки един от пострадалите, съдът се
ръководеше от степента на родство и на близост между наследниците и пострадалата
от престъплението, от възрастта на наследниците и пострадалата, от
обстоятелството, че същата не е предизвикала с действията си причиняването на
вредоносния резултат, както и от принципа на справедливост.
В
конкретния случай съдът взе предвид, че наследниците на починалата З. И. са
нейните деца, с които тя е поддържала близки отношения. Между майката и
гражданските ищци са съществували обичайните за тази степен на родство обич, уважение
и взаимна помощ. От събраните доказателства по делото се установи, че
пострадалата отишла да живее в къщата на дъщеря си Я., за да гледа двете й
деца. В същото време тя се грижила и за семейството на другата си дъщеря,
свидетелката И.М., както и за семейството на сина си – А.А.. Къщите им били в
непосредствена близост и пострадалата помагала на техните семейства в отглеждането
на децата и осигуряването на средства за съществуване. Смъртта на З. И., с
оглед начина, по който е причинена, е предизвикала шок у нейните деца –
гражданските ищци по делото. Същите до последния момент се борили за живота й,
като осигурили кръв и всички необходими средства за лечението й. Смъртта на тяхната майка им причинила душевно
страдание и болка, които трудно могат да бъдат изразени в паричен еквивалент.
При обсъждане размера на обезщетението за
претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди съдът взе предвид
изложените по-горе обстоятелства и счете, че за обезщетяването на същите, за
всеки един от пострадалите, са необходими и достатъчни по 30 000 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2009 г. С оглед на
този си извод, съдът осъди подсъдимия И.Д.
да заплати на всеки един от гражданските ищци
- И.М., Я.А. и А.А., обезщетения за претърпени от тях неимуществени
вреди в размер на 30 00 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2009 г., като отхвърли иска
до размера на 50 000 лева, за всеки един, като неоснователен и недоказан.
При
определяне размера на обезщетението за претърпени имуществени вреди, съдът взе
предвид факта, че пострадалата З. И. била погребана, съобразно всички ритуали,
характерни за мюсюлманския обичай. Съобразно каноните на този обичай били
извършени и възпоминателните ритуали. По тези съображения съдът счете, че за
обезщетяване на имуществените вреди от престъплението са необходими и
достатъчни 1 500 лева, които съдът присъди да бъдат заплатени от
подсъдимия И.Д. на гражданските ищци И.М., Я.А. и А.А..
Съдът осъди подсъдимия И.М.Д. да заплати по сметка ***.Стара
Загора държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер
на 3 660 лева, на А.М.А., И.И.М. и Я.М.А.
направените от тях разноски за адвокатско пълномощно в размер на 300 лева.
Съдът осъди подсъдимия И.М.Д. да заплати по сметка *** – гр.Стара Загора направените по делото разноски в размер
на 1973 лева.
Причините за извършеното от подсъдимия престъпление са особеностите на неговата
личност.
Мотивиран от горните
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН СЪДИЯ: