Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
18.05.2021 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори април, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА……възз.гр.д.№ 922 по описа на съда за 2020година, и за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 914 от 17.07.2020година., постановено по гр.д. № 5510/2019г.
Плевенският районен съд е признал за установено, на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ответника Х.К.Г.,***, че дължи на ***” ЕАД, гр. София, сумата 3712.50лв. - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК – 25.10.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
7776/2018год. по описа на Плевенски районен съд, като за разликата до
претендираната главница в размер 9757.20лв., за сумата 7604.40 лв. - договорна
лихва за периода от 05.03.2018 г. до 06.05.2018 г, за сумата 700,78лв. -
обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 15.10.2018 г., иска е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.Със
същото решение е осъден ответника, на основание чл.79 от ЗЗД да заплати на ***”
ЕАД, сумата 2475лв. - главница за периода от 05.09.2019год. до
05.02.2022год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.08.2019год., като за разликата до претендираните 7420.68лв. иска е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Присъдени
са и разноски за исковото производство в полза на ищеца в размер на 290.65лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в частта с която
е отхвърлен иска, е подадена въззивна жалба от ищеца “***“ЕАД, представлявано
от изп.директори Н. Г. С. и А.Ч.Д., чрез пълномощникът им юрисконсулт С.Р.Р.. В
жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Доводите за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС
и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло
предявения от дружеството иск.
Ответната страна не е взела конкретно становище по
жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Х.К.Г.,
в качеството му на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № *** от 26.01.2018 г., че дължи изпълнение на парично задължение към „***
ЕАД, за сума в общ размер 18 062,38 лв., от които: 9757,20 лв. главница,
7604,40лв. договорна лихва за периода от 05.03.2018г. до 06.05.2018г. и 700,78
лв.- обезщетение за забава за периода от 05.03.2018 г. до 15.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
417 ГПК до окончателното изплащане на задължението. При условията на
евентуалност е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 7420,68лв. - главница по непадежиралите вноски за периода от
05.09.2019год. до 05.02.2022год., ведно със законната лихва.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред
настоящата инстанция също, че по
приложеното ч.гр.д.№ 7776/ 2018 г. по описа на ПлРС е
било подадено на 25.10.2018год. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Вземането на заявителя
се основава на неизпълнение на договор за потребителски кредит №***/26.01.2018год.
и то е идентично по основание и размер с предявеното в настоящото исково
производство, което е заведено в преклузивния срок и е допустимо.
Безспорно
е, че с договор за потребителски кредит №***/26.01.2018год., сключен между
страните по делото, ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в
размер на 9757,20лв., от които кредит в размер на 6600 лева, застраховка BANK
КОМБО живот в размер на 1045,44лв., застраховка BANK КОМБО безработица в размер
на 1066,35 лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 1045,41 лева.
Договорен
е годишен лихвен процент в размер на 31,84%. Лихвата се изчислява ежемесечно по
метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора.
Договорен е ГПР в размер на 46,16 % . В съдържанието на договора е включен и погасителен
план, съгласно който той се погасява с една обща погасителна вноска и за
предоставения кредитен лимит и за заплатените за сметка на кредитополучателя
застрахователни премии и начислени такси. Безспорно е, че задължението по
кредита не е било изпълнявано и съгласно чл.16.2. от него, той е бил обявен за
предсрочно изискуем, считано от получаване на исковата молба от ответника на
11.11.2018г.Съгласно представеното по делото застрахователно удостоверение, за
сключени застраховки Живот и Безработица, общата застрахователна премия по тях
е в размер на 211.79лв
Спорно
е дължи ли ответникът исковите суми и
действителен ли е сключения между страните договор.
За да
отхвърли иска в посочените по-горе части, в които решението му се обжалва,
Плевенски РС е приел, че клаузата относно претендираната договорна лихва е нищожна,
поради това, че е неравноправна клауза.В конкретния случай в договора, в частта
му относно договорната лихва е посочено,
че същата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по договора. От тази формулировка относно размера на дължимата
лихва не става ясно върху каква основа/главница/ се изчислява същата - дали
върху чистата стойност на кредита – 6600лв. или върху стойността на кредита,
плюс добавка на дължимите премии по договора за застраховка и др. Съдът е
приел, че е налице неравноправно договаряне, тъй като съгласно твърдението на
ищеца в главницата, въз основа на която се определя договорната лихва са включени
и дължимите такси по сключените застраховки и
други допълнителни услуги, които не съставляват предоставена на кредит
сума, въз основа на която да се
начислява договорната лихва.
По отношение на
претенцията за установяван дължимостта на сумата от 1045,41лв.- такса оценка на
риска, посочена от ищеца като част от претендираната главница, съдът също констатирал служебно нищожност на клаузата. Приел е, че договора
за кредит от 26.01.2018г., е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит /обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр.
57 от 28.07.2015г./, а съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като съгл. ал.2 на цитираната норма, кредиторът не може
да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка
„такса за оценка на риска“, съдът е приел, че сумата 1045,41лв., представлява такса за усвояване
на заема, тъй като таксата се дължи само при одобряване на кредита. Таксата е
осчетоводена от самия ищец като част от отпуснатия кредит, поради което, съдът е
приел, че същата не съставлява
възнаграждение за действията на кредитора по преценка платежоспособността на
кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби, а по съществото
си представлява прикрита такса за управление на кредита. Позовал се е на чл.21,
ал. 1 ЗПК, съгласно който текст всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна
и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Въззивният съд, като разгледа въззивната жалба при условията на чл.268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК и според наведените от жалбоподателя
оплаквания, намира че Плевенски РС е постановил правилно решение, което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци, поради което същото следва да
бъде потвърдено.Въззивната инстанция намира, че са налице условията на чл.272
от ГПК за мотивиране на
въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен, тъй като фактическите констатации и правните
изводи на първоинстанционният съд, които засягат всички значими за решаване на делото
спорни въпроси и възражения.
Наред с това следва да бъде добавено и следното :Нормата
на чл.10, ал.1 от ЗПК, изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните. В настоящият случай представения по делото договор е сключен в
противоречие с цитираното законово изискване, той съдържа множество отделни
елементи – договор, застрахователно удостоверение, рамков договор за платежни
услуги за физически лица, заявление-декларация за установяване на договорни
отношения, искане за откриване на банкова сметка ***. Всеки отделен елемент е с
различен шрифт, като застрахователното удостоверение, рамковия договор за
платежни услуги и искането за откриване на банкова сметка ***-малък от 12 и са
трудно четими, поради малкия размер на шрифта, на който са написани. Това
обстоятелство, съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност на договора.
Договорът за застраховка също представлява елемент от договора за кредит, тъй
като сумите за премии по застраховки
BANK КОМБО Живот и BANK КОМБО Безработица също се считат за част от общия
размер на кредита и са включени за разсрочено погасяване в месечните
погасителни вноски по кредита.
При така изложеното, дори
само поради неспазване на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, процесният договор
за потребителски кредит следва да се счита за недействителен.Същевременно, съгласно
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Дължима в деня на
подписване на договора еднократна такса за оценка на риска като допълнителен
разход е извън ГПР и при включването ѝ не е ясно как ще нарасне той. Дейността на ищеца по
предоставяне кредити или друго финансиране е дейност на собствен риск, т.е.
недопустимо е прехвърляне тежестта на този риск върху кредитополучателя, чрез
изискването да бъде заплатена такса за проучване на кредитоспособността на
кредитополучателя. Както в разпоредбата на чл. 8,§ 1 от Директива 2008/48/ЕО,
така и в разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗПК е предвидено задължение на
кредитора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Дейността по
оценката касае усвояването на кредита във връзка с което в чл.10а, ал.2 ЗПК е установена
забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони. Като изисква
заплащане на разглежданата такса, ищецът реално прехвърля риска от лошото
изпълнение на собственото си задължение по чл.16 от ЗПК върху длъжника и
заобикаля забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което клаузата е нищожна на
основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, което е съобразено от РС в решението му.Поради
изложеното, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, на основание
чл.271, ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 914 на Плевенския
районен съд, постановено на 17.07.2020г. по гр.д. № 5510/2019г. по описа на
съда.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: