Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение №26/23.05.2008г, постановено по гр.д. № 132/2007г.Районен съд П. е. приел за установено по отношение на ОСЗГ гр.П. по предявения от Р. Н. А., с ЕГН * от с.К. Белово, О. Л. иск, че наследниците по закон на Л. И. М.,починал на 26.06.1961 г.,б.ж. на с.С., О. П., имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху земи до една втора идеална част от следните имоти: 1.НИВА в местността „О. п.” 4,2 дка,при граници Х. А., Т. А., път и И. М.;2.НИВА в местността „К. л. „ от 4 дка, при граници Д. Ц., А. К., Й. А. и път;3.НИВА в местността „ „Г. б.” от 4,5 дка,при граници : път, П. С. М. и А. К. Т.;4.НИВА в местността „К.” от 3 дка с граници:И. Г., Л. Р., Т. М. и път;5.НИВА в местността „К.” от 3 дка, с граници: Х. А.,Н. З., Г. А. и А. К.;6.НИВА в местността „Р. к.” от 4 дка, при граници:И. М., А. К.,Й. А. и М.Л.;7.НИВА в местността „Б.” от 5 дка, при граници:Г. А., Д. С., и А. В.;8.НИВА в местността „У.”, 4 дка, с граници:К. М., Д. П. Д. М. и Д. А.;9.ЛИВАДА в местността „Г.” от 2 дка с граници:Х. А., А. К. и В. Т.;10.ЛИВАДА в местността „П. г.б.”, от 2 дка, при граници:път, С. И. и Н. Т.;11.НИВА в местността „П. с.” от 3 дка, при граници: К. п., О. нива,Х. А.;12.НИВА в местността „Л.”, от 7 дка, при граници: И. Х., А. М.,Н. В. и Г. М.;13.НИВА в местността „Г. б.” ¯т 3 дка, при граници:Х. А. от две страни И. Б. и С. И.;14.НИВА в местността „Г. б.” от 5 дка, при граници: С. И., Ц. М.,Б. П. и Г. А.;15.ВИВА в местността „Над големия дрен” от 3 дка, с граници:Г. А., И. К., и Д. А.;16.НИВА в местността „Т. м.”, от 3 дка, при граници: И. М., С. И.,А. К. и път;17.НИВА в местността „Ц.” от 7 дка, при граници:Д. Т., Х. С., от две страни и Д. К.;18.НИВА на „Х.” от 3 дка, при граници: Х. А.,мера, Б. Г. и Х. П.;19.НИВА в местността „О. м. п.”, 3 дка, при граници:О. м. п., Л. Р., Х. А. и Е. А.. Със същото решение съдът е отхвърлил исковата претенция за признаване правото на възстановяване собствеността върху гореописаните земеделски земи за останалата Ѕ идеална част от тях. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане исковата претенция на Р. А. против ОСЗГ П., с която се претендира да бъде признато правото на възстановяване на земеделски земи, представляващи Ливада в местност „П. Л. „ в землището на с. С. и Нива в местността „М. ч.” в землището на същото село. Против това решение в частта му, с която е признато правото на възстановяване на земеделски земи, е постъпила въззивна жалба от ОСЗГ гр. П.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че земите, за които е признато правото на възстановяване в полза на ищцата, са възстановени на друго лице, поради което исковата претенция на ищеца се явявала неоснователна. Ответникът по жалбата заема становище за неоснователност на същата. О. П. не заема становище по жалбата. С решение № 168/19.05.2008г. по в.гр.д. № 733/2008г. решението на ПРС е оставено в сила. С Решение № 851/11.12.2010г. на ВКС посоченото решение на ВТОС е отменено и делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на съда при дадени указания. В рамките на повторното разглеждане на делото страните поддържат становищата си така, както са ги заявили. О. П. не заема становище по делото. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания , доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното: Жалбата против решението на ПРС е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество подадената жалба е неоснователна, по следните съображения: С исковата си молба ищцата Р. Н. А. е заявила, че е наследник на Л. И. М., бивш жител на с. С., О. П.. Твърди, че наследодателят й е притежавал земеделски земи, подробно изброени, включително и посочените по- горе земеделски имоти, с описани граници. Сочи, че в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ претендираните земи не са заявявани за възстановяване, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае на наследниците на Л. И. М. правото на възстановяване на подробно посочените земеделски земи. Ответникът по делото ОСЗГ П. е заел становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че описаните с исковата молба земеделски земи вече са били заявени по преписка № С 452/20.02.1992г. със заявител Я. Х. Г.. Твърди се, че земите са били собственост на друго лице и са възстановени на наследниците му, поради което се настоява исковата претенция да бъде отхвърлена. О. П. не заема становище по предявения иск. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е наследник на Л. И. М. бивш жител на с. С.. С оглед представените валидни документи за право на собственост върху недвижими имоти, се установява и че наследодателят на ищцата е бил собственик на Ѕ идеална част от посочените по- горе земеделски земи. Безспорно е, че срокът за подаване на заявление за възстановяване правото на собственост върху тези земи е изтекъл. Спори се единствено по въпроса дали процесните земеделски земи вече са заявявани.Съгласно разпоредбата на чл. 11,ал.2 от ЗСПЗЗ предпоставка за допустимостта на исковата претенция по този текст е именно земеделските земи, предмет на иска, да не са били заявявани за възстановяване. По делото принципно фактът на незаявяване на земеделските земи за възстановяване следва да се установи от ищеца с удостоверение, което се издава от ответника. Такова в случая няма издадено с мотив, че срокът за издаването му е изтекъл преди ищцата да е подала молбата си за това. Ответникът от своя страна твърди, че спорните земеделски земи са заявени и възстановени на трето лице. От значение по делото е обстоятелството дали в действителност претендираните с исковата молба земеделски земи са били заявени. Ответникът сочи, че те са заявени с конкретна преписка, като я представя по делото. От същата е видно, че наследник на Х. Л. И. е заявил още през 1992г. земеделски земи в местностите „З. б.”,”Б. л.”,”Ч.”, „Б.” „О.”,”Л.”, ”О. п.”,”Ц.”,”Х.”,”Н.г. д.”, ”К.”, „Г. б.”, „З. б.”,”П.” „П. г. б.””П. Л.”,”Г.” „М. ч.”, „С. л”, „П. Л.”, „К. л.”, в землището на с. С.. Към заявлението е приложена опис – декларация, удостоверяваща правото на собственост върху заявените с тази преписка земеделски земи. За част от тях освен местностите и площта, са посочени и границите на имотите при одържавяването им. След щателно сравнение на преписката и представените по делото документи за собственост върху заявените от ищцата земеделски земи, съдът установи, че единствено е налице частично съвпадение в местонахождението на заявените с цитираната преписка и тези с исковата молба земеделски земи. Не са идентични нито площите, нито границите им, което дава основание да се приеме, че с посочената от ответника преписка са заявени земеделски земи, различни от тези, за които първоинстанционният съд е признал право на възстановяване в полза на ищцата При тези данни от фактическа страна и с оглед разпоредбата на чл. 127 от ГПК/ отменен, но приложим към настоящото производство/, че всяка страна следва да докаже фактите, които твърди, съдът намира, че следва да се приеме за доказан фактът на незаявяване по реда на ЗСПЗЗ на земеделските земи, предмет на въззивната жалба. Очевидно е, че по цитираната от ответника ОСЗГ преписка С452 от 1992г. на ПК П. не са заявени земите предмет на исковата претенция. Обстоятелството, че службата е отказала да издаде удостоверение на ищцата, с което да удостовери, че земите, посочени в исковата й молба не са заявявани, не може да бъде тълкувано в ущърб на последната. Щом ОСЗГ твърди, че земите са заявени, следвало е да докаже този факт, при което, независимо кому са възстановени земите, искът по чл. 11,ал. 2 от ЗСПЗЗ по отношение на тях би бил недопустим. С оглед установеното от фактическа страна по- горе въззивната инстанция намира, че исковата претенция на Р. А. е допустима и основателна в частта, в която е уважена от първоинстанционния съд. По тези съображения настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно, не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26/23.05.2008г, постановено по гр.д. № 132/2007г.Районен съд П. в частта му ,с която е прието за установено по отношение на ОСЗГ гр.П. по предявения от Р. Н. А., с ЕГН * от с.К. Бел, О. Л. иск, че наследниците по закон на Л. И. М.,починал на 26.06.1961 г.,б.ж. на с.С., О. П., имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху земи до една втора идеална част от следните имоти: 1.НИВА в местността „О. п.” 4,2 дка,при граници Х. А., Т. А., път и И. М.; 2.НИВА в местността „К. л. „ от 4 дка, при граници Д. Ц., А. К., Й. А. и път;3.НИВА в местността „ „Г. б.” от 4,5 дка,при граници : път, П. С. М. и А. К. Т.;4.НИВА в местността „К.” от 3 дка с граници:И. Г. ,Л. Р., Т. М. и път;5.НИВА в местността „К.” от 3 дка, с граници: Х. А.,Н. З., Г. А. и А. К.;6.НИВА в местността „Р. к.” от 4 дка, при граници:И. М., А. К.,Й. А. и М.Л.;7.НИВА в местността „Б.” от 5 дка, при граници:Г. А., Д. С., и А. В.;8.НИВА в местността „У.”, 4 дка, с граници:К. М., Д. П. Д. М. и Д. А.;9.ЛИВАДА в местността „Г.” от 2 дка с граници:Х. А., А. К. и В. Т.;10.ЛИВАДА в местността „П. г.б.”, от 2 дка, при граници:път, С. И. и Н. Т.;11.НИВА в местността „П. с.” от 3 дка, при граници: К. п., О. нива,Х. А.;12.НИВА в местността „Л.”, от 7 дка, при граници: И. Х., А. М.,Н. В. и Г. М.;13.НИВА в местността „Г. б.” от 3 дка, при граници:Х. А. от две страни И. Б. и С. И.;14.НИВА в местността „Г. б.” от 5 дка, при граници: С. И., Ц. М.,Б. П. и Г. А.;15.НИВА в местността „Над големия дрен” от 3 дка, с граници:Г. А., И. К., и Д. А.;16.НИВА в местността „Т. м.”, от 3 дка, при граници: И. М., С. И.,А. К. и път;17.НИВА в местността „Ц.” от 7 дка, при граници:Д. Т., Х. С., от две страни и Д. К.;18.НИВА на „Х.” от 3 дка, при граници: Х. А.,мера, Б. Г. и Х. П.;19.НИВА в местността „О. м. п.”, 3 дка, при граници:О. м. п., Л. Р., Х. А. и Е. А.. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните ,пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |