№ 20049
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110110694 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. М. Х., чрез адв. Д. М., срещу
„Сити Кеш“ ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл.
140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
11.09.2024г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1145038, по силата на
който му била предоставена сума в размер на 3 000 лв., при уговорен лихвен процент – 50%
годишно, ГПР – 65,22%, срещу насрещното задължение да върне заемната сума на 2
двуседмични вноски от по 58,33 лв. и 7 двуседмични вноски от по 462,55 лв. Съобразно чл.
5 от процесната сделка изпълнението на задължението следвало да се обезпечи чрез банкова
гаранция или поръчителство в 3-дневен срок, като при непредставянето на обезпечение се
дължала неустойка в размер на 1 307,49 лв. Сочи, че още със сключването на договора
неустойката била начислена и включена в погасителния план. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
въпросната неустойка не била включена при изчисляването на ГПР, въпреки че
представлявала разход по кредита и че нейната стойност е предварително известна на
кредитора. Релевира доводи за недействителност на сделката поради противоречие с добрите
нрави, тъй като неустойката била уговорена извън типичните обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Навежда твърдения за нищожност на договора и
поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като неустойката представлявала едно
допълнително обезщетение за кредитора при забавено изпълнение на задължението, при
което се кумулирали неустойка за забава и мораторна лихва. Счита, че клаузата на чл. 11 не е
индивидуално уговорена, неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Поради изложените съображения моли договора за кредит да бъде обявен за нищожен в
цялост. В условията на евентуалност моли да бъде установена недействителността на чл. 11
от процесната сделка, регламентираща неустойката. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага
1
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията за
недействителност на договора с аргументи, че ищецът е получил подробна информация
относно имуществените последици на договора и е разполагал с 14-дневен срок да се откаже
от договора. Възразява, че клаузите на сделката били уговорени индивидуално и отговаряли
на изискването за добросъвестност. Релевира възражения срещу твърденията за
недействителност на договора, като излага доводи, че за периода от 2023г.-2024г. страните
били обвързани от общо 7 договора за идентични кредитни продукти и при идентични
условия, поради което многократно се бил запознал с конкретните условия. Навежда
твърдения, че в преддоговорните отношения между страните ищецът е действал
недобросъвестно. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителен
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД – противоречие със
закона, с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит № 1145038 от 11.09.2024г., съединен в
условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пред. 3 ЗЗД,
във вр. с 19, ал. 4, във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 11 от договора за потребителски кредит № 1145038 от
11.09.2024 г. като неравноправна.
III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че на 11.09.2024 г. между К. М. Х. и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит № 1145038, по силата на който на ищеца била предоставена в заем
сумата от 3 000 лв., при лихвен процент – 50 % годишно, годишен процент на разходите –
65,22%, подлежаща на връщане на 2 двуседмични погасителни вноски по 58,33 лв. и 7
двуседмични погасителни вноски от по 462,55 лв.
СРС намира, че страните не спорят, че ако аритметично сумата от 1 307,49 лв. се
включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %.
Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че към датата на сключване
на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на
главно и пълно доказване твърденията си за сключен договор за кредит със соченото в
исковата молба съдържание, в това число и съглашение за неустойка, както и основанията,
обуславящи недействителност на процесния договор за кредит, в частност на клаузата по чл.
11 от договора.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже възраженията
си, че е сключен валиден договор за кредит между страните, в частност оспорената клауза е
валидна, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК, че на
потребителя е била предоставена информация, за да прецени икономическите последици от
сключването на договора, че клаузите са индивидуално уговорени.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, доколкото въпросните писмени
доказателства са представени с исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото същото
2
не се явява необходимо за установяването на обстоятелствата от предмета на делото.
СЪОБЩАВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в която връзка УКАЗВА
на страните, че могат в срок до първото о.с.з. да вземат становище.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 5.6..2025 г. от
9,30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3