Решение по дело №18/2019 на Административен съд - Кюстендил

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 59

гр.Кюстендил, 28.02.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

               Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Г. ***, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№18/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

   Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Н.Я.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, ЗООТ „Самораново“ е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 22.05.2018г. до 22.11.2018г., резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката 22.05.2018г. до окончателното изплащане.

               Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Заключението на прокурора е за недоказаност на иска по основание и размер.

               Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът Н.Я.К. *** наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години /срав. справка за правното положение на осъдения/. От края на 2017г. е преместен в ЗООТ „Самораново“, което обстоятелство не се оспорва от страните.

Във връзка с наведените в исковата молба факти за нарушаване на правото му за медицинско обслужване във връзка с претърпян инцидент на 22.05.2018г.  са приети следните писмени доказателствени средства, от които се установява следното: Със заповед №18/06.02.2018г. Н.К. е назначен в обслужващата дейност на ЗООТ „Самораново“ като пазач КПП, считано от 05.02.2018г. при необходимост. От докладна записка вх.№Д 757/23.05.2018г. на мл.експ.С.С. се установява, че на 22.05.2018г. около 18.30ч. при извършване на смяна на пазачите ищецът е намерен паднал и с подут глезен, не можел да ходи. Въз основа на заповед от 22.05.2018г. същият е транспортиран до бърза помощ в гр.Дупница, при ортопед. В регистъра на случаите на извеждане на лишените от свобода в лечебни заведения извън МЛС за м.май 2018г. е отразена фрактура на пета и посещение на спешен център.  От копие на книга за медицински прегледи е видно, че на 22.05.2018г. на К. е направен гипсов ботуш и назначен контролен преглед на 23.05.2018г. От посочените вече писмени доказателства се установява, че такъв е извършен, а още и извършени  прегледи на 22.06.2018г. и 25.06.2018г. /срав. заповед за конвоиране от 23.05.2018г. и от 22.06.2018г., регистър, книга за медицински преглед, обяснение от Н.К.,  обяснение от А.Ц./. Ищецът е освободен от работа с медицински бележки за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г., за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. и от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. Изготвена е декларация за трудова злополука и протокол за трудова злополука от 28.05.2018г.

Събрани са гласни доказателства. Св.С. заявява, че е докладвал на началника на общежитието за инцидента с К. и по него нареждане е изпратил втория пазач, за да се помогне на ищеца да се прибере в общежитието и служебен автомобил да го транспортира. При вида на глезена  отново докладвал на началника и по негово разпореждане е извикана бърза помощ. Ищецът е изпратен на снимка, където е установено счупване и е гипсиран още същата вечер. Давал му е обезболяващи. Св. П. сочи, че не знае как е станал инцидента, но тъй като много го  боляло му носел храна и му купувал от лафката меденки, вафли и други неща. Това продължило някъде около 25 дни, след което преместили К. на горния етаж. Не може да каже дали го е посещавал фелдшер. Св. К. свидетелства, че разбрал за случая след като ищецът е бил доведен с буса на общежитието от болницата. Бил с гипсиран крак и с патерици. Пред него лично К. не се е оплаквал относно здравословното си състояние.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.

 Основателността на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.

Съдът приема за безспорно установено от докладна записка вх.№Д 757/23.05.2018г. на мл.експ.С.С., писмените обяснения на ищеца и л.св.Ц., гласните доказателствени средства, че на 22.05.2018г. ищецът е претърпял инцидент по време на работа, в следствие на което е получил фрактура на петата. Гипсиран е и е освободен от работа с медицински бележки за периода от 22.05.2018г. до 31.05.2018г., за периода от 01.06.2018г. до 30.06.2018г. и от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. През оздравителния период е посещавал лекар и в общежитието, и в гр.Дупница.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение към тези места, но лишените от свобода могат да се изпращат в лечебни заведения и извън местата за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3. са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Анализът на установената фактическа обстановка, събраните доказателства и законовата уредба обуславя извод за оказана в необходимия обем, време и квалификация медицинска помощ на Н.К. при настъпилия инцидент и след това в процеса на възстановяване. Незабавно е транспортиран до спешен център в гр.Дупница, където е извършен преглед от ортопед, направено е гипсиране и е назначено лечение и контролен преглед. Осъществени са последващи прегледи от специалисти за проследяване на здравословното му състояние – на 23.05.2028г., 22.06.2018г. и 25.06.2018г., като всички действия на медицинските специалисти са отразени в книгата за медицински прегледи и регистъра на общежитието. Лишеният от свобода е освободен от работа със съответните медицински бележки за един продължителен период от време /от 22.05.2018г. до 31.07.2018г./, като по този начин е осигурена възможност за пълно възстановяване. В този смисъл съдът счита, че не са налице незаконосъобразни действия/бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в аспекта на неосигуряване на медицинско обслужване на ищеца, а оттук че не е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и К. не е подлаган не унизително и нечовешко отношение. Липсата на първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС го прави неосновател, поради което ще бъде отхвърлен.

Воден от горното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Н.Я.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол, ЗООТ „Самораново“ иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 22.05.2018г. до 22.11.2018г., резултат на нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката 22.05.2018г. до окончателното изплащане.

 Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Кюстендилски  административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

            

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: