Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
девети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА МЛАДЕНОВА
ри участието на секретаря Виктория И. като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №490
по описа за 2021година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №175606 от 13.08.2020г., постановено
по гр. д. №8394/2019г. по описа на СРС, 118-ти състав е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД искове с правна
квалификация чл. 79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В.Х.М., с ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК
******* сумата от 3660,64 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до апартамент
№81, в гр.София, ж.к..“*******с aбонатен №248894, през периода от 01.05.2013г.
до 30.04.2016г. ведно със законна лихва за периода от 05.06.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 715,61лева за периода от 15.9.2014г. до 16.5.2017г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 23.10.2017г. по ч. гр.д.№ 36722/2017г. по описа на СРС, 118 състав. Осъден е
В.Х.М. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.78. ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 137,12 лева - съдебни разноски за
заповедното производство и сумата от 406,81
лева - разноски за исковото производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника В.Х.М.,
чрез адв. И., негов пълномощник в която сочи, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и моли да се отмени и да
се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че
неправилно първоинстанционният съд е възприел фактите и обстоятелствата по
делото и след като изрично са оспорени сумите по фактурите. Сочи, че в случая е
потребявана само топла вода и при липса на представени по делото документи за
извършено дялово разпределение не се установяват реално дължимите суми и в тази
връзка и експертизите по делото не помагат по делото и съобразно останалите
доказателства да се прецени реалната фактическа обстановка по делото. Направено
е искане да се задължи третото лице помагач да приложи документите за годишните
отчети за процесния период и което е допуснато от въззивния съд, както и
изслушване на вещото лице по СТЕ. В съдебно заседание пред въззивния съд не се
е явил въззивникът или неговия пълномощник и с писмена молба до съда е поискано
делото да се гледа в тяхно отсъствие и да се уважи въвзивната жалба.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна ищец „Т.С.“ЕАД. В молба до въззивния съд оспорва въззивната
жалба и иска да се потвърди първоинстанционното решение.
Третото лице помагач “Т.С.“ ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 36722/2017г. срещу В.Х.М. за
заплащане на посочените суми и по което е образувано гр.д. №36722/2017г.
по описа на СРС, 118-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2013год. до месец 04.2016г. в размер на 3660,64лв.-главница, сумата от 30,11лв.
–за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК “*******, с аб. №248894 и 715,61лв.-мораторна лихва за забава за
периода от 15.09.2014год. до 16.05.2017год. и 5,67лв.-лихва
върху сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва
върху главницата от 05.06.2017год.-датата на подаване на заявлението до
окончателното и изплащане. Първоночално с разпореждане от 10.07.2017год.
заявлението е отхвърлено, но с определение от 13.10.2017год. на СГС, VІ-17-ти
състав, постановено по гр.дело №12295/2017год. е отменено частично
разпореждането и вместо него е постановено да се издаде заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, с която да бъде разпоредено длъжникът В.Х.М. да заплати на „Т.С.“ЕАД
сумата от 3 660,64лв., стойност на потребена ТЕ за периода 05.2013год.
до месец 04.2016г. и сумата от 715,61лв.-мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2014год. до 16.05.2017год.,
137,12лв.-разноски в заповедното производство, съразмерно на основателната част
от искането. След като е прието, че
издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК са дадени указания до заявителя и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо длъжника за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано
гр.д. №8394/2019г. СРС, 118-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника В.Х.М., чрез неговия
пълномощник по делото адв.И. и в който оспора исковете. Заявява, че претендираните суми за посочените периоди не
почиват на действително доставяните количества топлоенергия и след като в
жилището няма радиатори. Към писмена молба с която се заявява становище да се
гледа делото в отсъствие на страната е приложен главен отчет от 20.05.2015год.
за отчет на уредите в процесния апартамент №81 с абонат В.М., за отоплителен
период 05.2014-30.04.2015год. с отбелязване на брой лица- едно, наличие на
щранг лира, демонтирани радиатори от 2003год. и подпис на потребителя.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е приел за
установено, че ответникът се явява потребител на ТЕ, дължи сума за ТЕ от 3660,64лв., съобразно заключението на
СТЕ, която е кредитирана изцяло и сумата от 715,61лв.-лихва за забава за
периода 15.09.2014год. до 16.05.2017год.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично
основателна по следните съображения:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответникът дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва
да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот,
че в сградата, където е имотът на ответника, за които се твърди, че е собственик
на същия и с адрес в гр.
София, ЖК “*******, с аб. №248894, има
монтиран топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
По делото не се оспорва от ответника и с
оглед на приложените писмени доказателства се установява, че ответникът като
собственик на процесния имот и съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, която регламентира,
че потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или
титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление
за домакинството си, има качеството на потребител на топлинна енергия, поради
което е материалноправно легитимирана
да отговарят по предявените искове.
Съобразно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба- чл. 139-чл. 148 ЗЕ и Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
По делото в първоинстанционното производство е приета СТЕ, изготвена от вещо лице специалист
по топлотехника от която се установява, а и не се спори по делото, че сградата, в която
е процесното жилище, собственост на ответника е била топлоснабдена, ТЕ е отчитана с топломер, който е преминал
метрологична проверка и съответства на одобрения тип, при електронно отчитане
на данните ежемесечно, като не са констатирани несъответствия в отчетите и
показанията в абонатната станция, независимо, че не са представени оригинали на
отчетите, като също така се установява, че са приспаднати технологичните
разходи в АС, извършвани са годишни отчети на уредите в отделните обекти и
количеството ТЕ за разпределение, като
са изготвяни и изравнителни сметки. За процесното жилище е посочено, че няма
отоплителни тела-радиатори, които са демонтирани/затапени/, има 1 брой щранг
лира в банята, за което липсва възможност за монтаж на измервателно устройство
и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път и са начислявани разходи за
ТЕ за сградната инсталация на база
отопляем обем и ТЕ за подгряване на вода за БГВ на база начислед разход за брой
ползватели- четири лица, поради липса на технически изправен и узаконен водомер
за топла вода. Посочено е, че за процесния период и от 05.2013год. до
04.2016год. сумата за ТЕ за сградна инсталация е от 158,29лв., сумата за ТЕ за имота е от 638,92лв. и сумата
за БГВ е от 3619,01лв. или общо по фактури от 4 416,22лв. Посочени са и изравнителните сметки като за първия период
е посочена сума от 32,77лв. за доплащане, през втория отоплителен период от 9,36лв.
за доплащане и за последния перод от 797,69лв.-за получаване или общо за
изравняване-755,56лв.-сума за получаване и която е извадена от сумата по
фактурите, като е посочено, че задължението възлиза на 3660,66лв. Също така
вещото лице е посочило, че е работило по отчетите за имота, предоставени му от
дружеството, извършващо дялово разпределение и трето лице помагач по делото.
Независимо, че в случая не е оспорена СТЕ след
като по делото от ответника е представен главен отчет за процесния имот ап.81 на името на абоната В.М.
от 20.05.2015год. за периода 01.05.2014год.-30.04.2015год. с подпис за потребител и с отчет на удерите,
в който е посочено, че има щранг лира, радиаторите са демонтирани от 2003год. и за БГВ и топла вода потребител е
едно лице, неправилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло СТЕ и в която
изрично е посочено, че ТЕ за БГВ е начислявана за четири лица и за което по
делото не са представени доказателства.
След като пред въззивния съд е изслушано
вещото лице, депозирало СТЕ пред първоинстанционния съд и което заявява, че след като е взело в придвид приложените от
третото лице помагач три главни отчети за процесния период, но в които изрично
е посочено, че в имота радиаторите са затапени,
има щранг лира и топла вода за един потребител на база е допуснало грешка и следва да се коригира първоначалното заключение, в което
е посочило сумите за ТЕ за БГВ начислени за четирима потребители вместо за
един, което е действително отразеното във всеки от отчетите.
С оглед на приложените по делото главни
отчети за имота и това, че същите са подписани от потребителя, което не се
оспорва по делото, се установява, че в процесния топлоснабден имот радиаторите са затапени, има щранг лира в
банята, за която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път с оглед на т.6.9
от методиката към Наредба №16-334/-6.04.2007год. за топлоснабдяването във
връзка с т.6.5 от същата, която правилно е приложена с оглед на СТЕ и
потребление на топла вода за един
потребител на база, както и в тази
връзка индивидуалните справки за отопление и топла вода и които са отразени и в
СТЕ за отопление и включващо ТЕ за
страдна инсталация и за имота за първия отоплителен период от м.05.2013год.-04.2014год.
дължима се явява сумата от 274,34лв.-за
отопление, а от сумата за БГВ от общо 1203,09лв.-само за ¼ / или
само за един потребител/ или от 300,77лв., като общо дължимата сума е в размер
на 575,11лв. с ДДС. По същия начин
при съобразяване на индивидуалната справка за отопление и топла вода за периода
м.05.2014год. до 30.04.2015год., която е изготвена след изравняване и реално
отчитане на уредите и в тази част и СТЕ се установява, че сумата от 255,89лв.-
е за ТЕ за отопление/ и с ДДС от
271,07лв./ и от сумата от 1 139,44лв. за БГВ и 1/4 от
същата / и за един потребител/ от 284,86лв. или от 341,83лв. с ДДС е за БГВ и
общо за периода дължимата сума за ТЕ е от 612,90лв.
За третия отоплителен период от
м.05.2015год. до 30.04.2016год. с оглед на индивидуалната справка за отопление
и за топла вода и в тази връзка СТЕ само за отопление дължимата сума включва
сумата от 239,34лв. и от 287,21лв. с ДДС, както и сума за ТЕ за БГВ от
214,67лв. и от 257,60лв. с ДДС или общо от 544,81лв. В индивидуалната
справка за отопление и топла вода за периода 05.2015год.-30.04.2016год. сумата
за ТЕ за БГВ е за 50,540 куб..м. и което
съответства на потребление на база за един потребител, което е посоченото в
главните отчети и с оглед на чл.69, ал.2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007год.
за топлоснабдяването. Разпоредбата предвижда, че изразходваното количество
гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление
на гореща вода от 140л на обитател за едно денонощиие-когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода. С
оглед на което предявения иск срещу ответника за установяване на сумата за ТЕ
за процесния период м.05.2013год. до 30.04.2016год. се явява основателен за сумата от общо 1732,82лв.
и от която 832,62лв.-за отопление и 900,21лв. за БГВ за имота, а в останалата
част до пълния претендиран размер искът се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед на уважения размер от главницата
и при заявената акцесорна претенция за лихва за забава, настоящия състав
намира, че следва да бъде съобразено, че за
процесния период са приложими различни ОУ, което не е взето в предвид от
първоинстанционния съд и при заявен изричен довод във въззивната жалба, че
решението не е обосновано. След като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, изпаднал е в забава и
дължи обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
сумата от 367,72лв., представляваща сбора от сумите по прогнозните фактури за
периода от 05.2013год. до 01.2014год. в които е се включват сумите за отопление
на имота, за сградна инсталация и ¼ от сумите за БГВ за същия период с
оглед на СТЕ, таблица №4. В чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008год. е уговорено, че
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и съобразявайки се с
определения от БНБ основен лихвен процент за процесния период както е посочен
от 15.09.2014год. до 16.05.2017год. върху
главницата от 367,72лв. и се явява основателен за сумата от 99,69лв.
В
случая съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия за
останалата част от процесния период от м.02.2014год. е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год. Неоснователна се
явява претенцията за мораторна лихва
върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 02.2014год. до 04.2016год. при
действието на ОУ от 2014год. и след като съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
както по прогнозните суми по ежемесечните фактури, така и сумата по общата
фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача и за публикуването на
които няма доказателства по делото. В тази връзка необосновано
първоинстанционният съд е приел, че по делото за това обстоятелство не се спори
и е приел, че се дължи лихва за забава върху главница за ТЕ, за което е
следвало да се издадат фактури, но и да бъдат публикувани на интернет
страницата на ищеца. С оглед на което при липсата на доказване, че процесните
фактури, включително и общите такива за всеки от отоплителните периоди са
публикувани на интернет страницата на продавача или има покана за плащането им
до потребителя е неоснователен
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за сума за ТЕ в останалата част за пълния
претендиран размер и период, поради което искът следва да се отхвърли.
Поради изложените съображения и поради частичното
несъвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд, следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за
сумата над 1732,82лв. до уважения размер от 3 660,64лв.—стойност на ТЕ за
периода 05.2013год. до 30.04.2016год. и за сумата над 99,69лв.-лихва за забава
за периода 15.09.2014год. до 16.05.2017год. до уважения размер от 715,61лв. и
постановено друго решение, с което исковете за тази разлика се отхвърлят, а в
останалата обжалвана уважена част решението следва да се потвърди.
При
този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата страна ищец с оглед на
уважената част от исковете спрямо ответника и от общо направените разноски за
заповедното производство от 137,12лв. и
в размер на 57,42лв. с оглед на уважената част и за първоинстанционното
производство от общо направени разноски от 406,81лв. се дължат 170,33лв. с
оглед на уважената част от исковете, като не следва да се присъждат разноски за
въззивното производство след като такива не са направени. С оглед на отхвърлената част от исковете се дължат
разноски на ответника, но за първоинстанционното производство не следва да се
присъждат след като няма доказателство да са направени и следва да се присъдят
за въззивното производство при направени разноски за адвокатско възнаграждение
от 400лв. следва да се присъдят в размер на 232,50лв. с оглед на отхвърлената
част от исковете. На въззиваемата страна следва да се възложи държавната такса
за въззивното производство с оглед уважената част от въззивната жалба/отхвърлената
част от исковете/ и с оглед на това, че въззивникът е освободен от държавна
такса и за сумата от 50,87лв.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №175606 от 13.08.2020г., постановено по гр.
д. №8394/2019г. по описа на СРС, 118-ти състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД
искове с правна квалификация чл. 79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на В.Х.М., с ЕГН **********, че дължи на „Т.С.“ ЕАД с
ЕИК ******* сумата над 1732,82лв до 3660,64 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия до апартамент №81, в гр.София, ж.к..*******с
aбонатен №248894, през периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. ведно със
законна лихва върху тази разлика за периода от 05.06.2017 г. до изплащане на
вземането, лихва за забава за сумата над 99,69лв. до уважения размер от
715,61лева за периода от 15.9.2014г. до 16.5.2017г., както и в частта в която е
осъден В.Х.М. да заплати на „Т.С.“
ЕАД на основание чл.78. ал.1 и ал.8 ГПК
сумата от над 57,42лв. до 137,12 лева -
съдебни разноски за заповедното производство
и сумата над 170,33лв. до 406,81 лева - разноски за първоинстанционното
производство производство и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С." ЕАД искове с правна квалификация чл.
79, ал 1 предл първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
отношение на В.Х.М., с ЕГН **********,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* сумата над 1732,82лв до
3660,64 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия до апартамент №81, в гр.София, ж.к..*******с aбонатен №248894, през периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. ведно със законна лихва върху тази разлика за
периода от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава за сумата
над 99,69лв. до уважения размер от 715,61лева за периода от 15.9.2014г. до
16.5.2017г.,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана уважена част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати
на В.Х.М., с ЕГН ********** сумата от 232,50лв. -разноски за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати държавна
такса по сметка на СГС в размер на 50,87лв.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.