№ 283
гр. Пазарджик, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно
гражданско дело № 20225200500234 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез клон България, редовно призовани.
Постъпила е молба от жалбоподателя, в която е посочено, че поради
служебна ангажираност „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ няма да има
възможност да осигури процесуален представител, който да вземе участие в
насроченото съдебно заседание. Поддържа подадената въззивна жалба. Няма
да сочи нови доказателства или да прави нови доказателствени искания.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена изцяло жалбата.
Прилага се и препис от молбата за противната страна.
Ответникът по въззивната жалба Н. АН. ИЛ., редовно призован не се
явява. За него се явява адв. И.Т. - особен представител.
Адв. Т. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 136 от 10.02.2022 г. на Районен съд - Пазарджик,
1
постановено по гр. д. № 956/2021 година, съдът е отхвърлил предявените от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк
София, Сграда 14, представлявано по закон от ***, действащ чрез
упълномощен юрисконсулт Н. АНГ. М. против Н. АН. ИЛ., с ЕГН**********
от гр. Септември, ул. „Кирил и Методий“ №89 искове, като моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият
дължи на ищцовото дружество следните суми: 1061,10 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит CREX-11266824, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и 92,32
лева- лихва за забава за периода от 20.12.2016 г. до
16.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№1399/29.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2962/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, чрез
юрисконсулт *** в отхвърлителната част, като неправилно. Твърди ,че не
може да бъде споделен решаващият извод на съда, че процесният договор за
кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Други оплаквания в жалбата няма.
Искането е да се отмени обжалваното решение в цялост и съдът да
постанови друго, с което да уважи предявения по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск срещу Н. АН. ИЛ..
Моли се в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100.00
лева.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв.
И.Т. - особен представител на Н. АН. ИЛ. с искане да се остави без движение
подадената въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, тъй
като въззивникът не бил заплатил авансово дължимото възнаграждение за
2
особен представител за защита във въззивното производство на въззиваемата
страна - Н. АН. ИЛ..
Въпреки горепосоченото искане, в законоустановения срок представя
отговор по въззивна жалба като счита, че въззивната жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и мотивирано, като
моля да бъде потвърдено в неговата цялост.
Правилно районния съд бил приел, че в договора за кредит формално
фигурира размерът на ГПР - 32.02 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение N0 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Така нито в договора, нито в условията по договора за
кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви точно
разходи, освен възнаградителната лихва от 28,10 %, са включени в ГПР и
какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР
компоненти. Това, освен че противоречало на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишавало
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за
съответствието на договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за
максималния размер на разходите по кредита. Поради това правилно съдът
приема, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение
на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и, че не е достатъчно
в договора за потребителски кредит да бъде посочен общия размер на ГПР в
процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит. Затова
правилно било съждението на съда, че освен общият размер на ГПР в
договора, трябва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и
Приложение N 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и
размер в ДПК трябвало да е посочена и общата сума, която е дължима от
потребителя, представляваща ГПР, съгласно непротиворечивата практика на
Окръжен съд-Пазарджик. Правилно съдът в обжалваното решение бил приел,
че когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. На основание
чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Във връзка с изложеното и на
3
основание чл.23 ЗПК, ответникът следвало да върне само чистата стойност на
кредита. От заключението на ВЛ се установило, че ответникът е извършил
плащания в общ размер на 3 729,20 лева, т.е. той е платил сума по-голяма от
отпусната - 2806 лева. Поради тази причина правилно първоинстанционният
съд бил отхвърлил предявения иск и постановеното решение е правилно и
законосъобразно.
В отговора е направено искане за заплащане на възнаграждение за
особен представител за защита във въззивното производство.
Въззивната инстанция след съвещание намира за основателно
възражението, което е направено от назначения особен представител на
ответника по иска - адв. И.Т. за прекратяване на производството пред
въззивната инстанция и връщане на делото на първоинстанционния съд за
изпълнение на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК. От данните поделото се
установява, че адв. И.Т. е назначен в качеството му на особен представител
на ответника по иска Н.И.. С оглед разпоредбата на чл. 29, ал. 4, изр.2 от ГПК
разноските по възнаграждението на особения представител следва да се
поемат от ищцовата страна, като тези разноски се внасят авансово преди
разглеждането на делото, а в конкретния казус и според съдебната практика
на ВКС, която еднозначно и категорично приема, че възнаграждението на
особения представител е процесуална предпоставка за разглеждането на
въззвината жалба и за образуване на въззивното производство. В случая няма
данни възнаграждението на особения представител да е заплатено авансово от
въззивната страна. Това налага да се прекрати производството пред
въззивната инстанция и делото да се върне на първоинстанционния съд с
указания за изпълнение на процедурата по чл. 29 , ал. 4, изр. 2 от ГПК, а
именно за събиране авансово възнаграждението на назначения особен
представител на ответника, а именно адв. И.Т. от противната страна, в случая
от ищеца БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 29, ал. 4, изр. 2 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ВГД № 234/2022 г. по описа на
Окръжен Съд -Пазарджик.
4
ВРЪЩА ГД № 956/2021 г. по описа на РС-Пазарджик на Районен съд –
Пазарджик за изпълнение на процедурата по чл. 29, ал. 4, изр. 2 от ГПК, а
именно за авансово събиране възнаграждението на назначения особен
представител на ответника Н. АН. ИЛ., адв. И.Т. АК-Пазарджик
В зависимост от изпълнение на указанията по внасяне
възнаграждението на особения представител, първоинстанционният съд
следва да предприеме и съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5