НАХД № 313/2010 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против обв. Г.И.Д., ЕГН ********** *** за престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.2 и   във вр. с ал.1  от НК, а именно за това, че на 19.11.2009г. в гр.Пазарджик с думи се е заканил с убийство на А.Д.А. *** и към негови ближни – съпруга и дете,  в качеството му на длъжностно лице–разузнавач в сектор”Криминална полиция” при РУ на МВР гр.Пазарджик по повод изпълнение на службата му и това заканване би могло  да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Моли съда да постанови осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия, като го признае за виновен и  освободи от наказателна отговорност с приложението на чл.78А от НК. 

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, дава обяснения по същото и отрича основния факт на отправени закани с убийство. В хода на съдебните прения обвиняемият не се явява лично, а се представлява от защитника си, чрез който  пледира за невиновност.

          Районният съд, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и  в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК , прие за установено от фактическа страна следното:

          Св.А.Д.А. към инкриминиранат дата бил служител в сектор „Криминална полиция” при РУП – Пазарджик, като работел по линия за разкриването на престъпления, свързани  с притежание, разпорстранение и употреба на наркотици.

          Също към инкриминираната дата обв.Г.И.Д. имал двама сина, по-големият от които живеел в Р Италия, а по-малкият  – Р Д. се намирал в ОЗ”Следствени арести” гр.Пазарджик, където от началото на м.ноември 2009г. бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража” по обвинение за притежание на наркотични вещества.

           На 19.11.2009г., в  21.51  часа, в гр.Пазарджик, в района на клетка на мобилни оператори на бул.”Г. Б” № ***, обв. Д. позвънил от мобилния си телефон, марка ”Н ***” с мобилен № **** на мобилния телефонен номер на св.А. - № ****. Свидетелят приел  телефонното обаждане, при което обв.Д. монотонно и със заплашителна нотка го попитал: „Ти ли си А. ?”. Свидетелят отговорил утвърдително, след което обв.Д. отново със заплашителен глас му казал: ”На много голям се правиш, бе, нали ти  си този , който му изгоря заведението. Знаеш ли, че пак ще изгори. Ще убия и теб,  и съпругата ти, и детето ти”. В края на разговора, обв.Д. казал: „Нали знаеш, там за наркотиците”, след което прекъснал връзката. Веднага след това св.А. набрал номера, от който получил обаждането, чул два пъти свободен сигнал , след което телефонът бил изключен.

Междувременно, след като св.А. позвънил, обв.Д. изключил телефона и изхвърлил СИМ-картата, която била „Г б”. На следващия ден – 20.11.2009г.,  той си купил нова б-карта с мобилен № **** и я поставил в същия телефонен апарат, като в 18,04 часа се обадил на св.К. Последната била негова добра позната, която контактували почти ежедневно, видно и от приложената по делото /л.9-30/ разпечатка за телефонни разговори. Обвиняемият казал на св.К, че мобилният му № **** е новият му телефонен номер, както и че телефонния номер -**** вече няма да използва, тъй като предишният ден мобилният телефон му бил откраднат.

 Изплашен от отправените му закани и реалната възможност те да бъдат осъществени предвид естеството на работата му и с ясното съзнание, че те са отправени заради службата му, св.А. сигнализирал началника си. Била инициирана вътрешна проверка, възложена на св.А. – полицейски служител в РУП-Пазарджик. Последният по негово искане получил разрешение от Председателя на Окръжен съд гр.Пазарджик за предоставяне на информация от мобилния оператор, касаеща ползвателя на мобилния номер, от който било извършено гореописаното телефонно обаждане. Въз основа на предоставената разпечатка бил установен уникалният фабричен номер на мобилния телефон /IMEI/ , от който било инициирано обаждането. Било установено, че в периода от 01.06.2009г. до 21,51 часа на 19.11.2009г. мобилния апарат е бил регистриран с №****, а от 20.11.2009г. – с №****. Тъй като и двата мобилни номера били без данни за собственост, ползвателя им бил установен чрез издирването и снемане на обяснение от лицето , ползвател на телефон с мобилен номер  №****, който според разпечатката най-често е контактувал с търсения номер. Това се оказала св. Т К, която посочила обв.Д., като притежател на тел. с моб.№ **** .

След като обв.Д. бил установен като ползвател на инкриминирания мобилен номер, той бил призован в сградата на РУП гр.Пазарджик на  01.12.2009 година. В сградата на полицията обв.Д. бил посрещнат от св.А. и колегата му св.Т.. Първият въпрос, който свидетелите задали на обвиняемия би дали е притежавал и познат ли му мобилен номер ****. Отговорът на обвиняемият бил категоричен в смисъл, че никога не е притежавал телефон с такъв номер и го чува за първи път. Около два часа обв.Д. поддържал тази версия, след което св.А му показал разпечатката и му обяснил, че номерът който ползва сега – **** , е регистриран в мобилен апарат с уникален фабричен номер, съвпадащ с този, в който е бил регистриран №****.  Едва тогава обв.Д. признал, че въпросният мобилен номер му е добре познат и че го е ползвал в продължение на 10 години, включително до 19.11.2009г. В началото не дал смислено обяснение защо в продължение на два часа е отричал да познава мобилния си номер. След това пред двамата свидетели посочил, че вечерта на 19.11.2009г. телефонният апарат му бил откраднат и след около 2 дни му бил подхвърлен в пощенската му кутия, откъдето той го прибрал в дома си.

По повод на всичко това било образувано досъдебно производство, в хода на което в дома на обвиняемия било извършено претърсване и изземване. При това действие бил открит и иззет мобилният апарат, от който е реализирана заканата към св.А.. Обв.Д. предал на полицейските служители с протокол за ДП и друг свой телефон – марка „Н” модел „ ****” , ведно с активирана в същия СИМ-карта с номер на мобилен оператор „М-ТЕЛ” , а имено: ****.

Видно от назначената в дъседебнотио производство техническа експертиза, чието заключение съдът цени при условията на чл.378 ал.2 от НПК,  обект на тази експертиза е бил доброволно предадения  от обвиняемия мобилен апарат „Н 1650” , ведно с активирана в същия СИМ - карта с абонаментен номер ****. От заключението се установява, че в периода от 18.11.2009г. до 09.12.2009г. има регистрирани 11 изходящи текстови съобщения, чиито автор е обвиняемия.  Част от съобщенията  се отнасят до насрочени дела за вземане и изменение на мярка за неотклонение „задържане по стража” по отношение на сина на обвиняемия. На инкриминираната дата- 19.11.2009г. , съответно в 16,56 и в 17,09 часа в мобилния телефон са  регистрирани две  изходящи  текстови  съобщения  със следното съдържание: „ Колкото и да съм дърт и изкукал знам как да спася синя ни”   и   „ До днес бяха адвокатите, сега съм аз и те ми го признават” .

Горната фактическа обстановка съдът възприе,  въз основа на показанията  на  свидетелите А. , А.  и Т.,  дадени в  във фазата на съдебното следствие, отчасти от обясненията на обв.Д., и показанията на свидетелите К и Р, дадени в досъдеблната фаза на процеса, а също от заключението на техническата експертиза и приобщените  по делото   писмени и веществени доказателства.

          Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите А., А.  и Т., тъй   като същите са изключително последователни,  непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства и факти , включени в предмета на доказване. Тези свидетели нямат никакъв личен мотив да уличават извършителя, приписвайки му престъпление, което иначе той не е извършил, а отделно от това депозират показанията си под страх от наказателна отговорност.

За да прецени изхода от делото, респ. крайния съдебен акт, съдът  подложи на внимателна преценка обясненията на обвиняемия, т.к.  от кредитирането им  зависи изцяло отговорът на въпроса за виновността , респ. невиновността му.

Съдът не дава вяра обясненията на обв.Д. , т.к. същите  са  израз на  заетата  от  него  защитна  позиция, а не източник на доказателства за фактите от обективната действителност. Несериозно и  житейски  необосновано звучи обяснението на обв.Д., че мобилният му телефон бил откраднат от наркозависими лица, близки в миналото на сина му, за да му отмъстят за това , че той бил депозирал показания по наказателно дело в тяхна вреда.  Ако някой действително би искал да отмъсти на обвиняемия по предложения от последния начин, нелогично е последващото връщане единствено на телефона, без СИМ-картата , тъй като най-малко проследяването без карта е по-трудно.

На следващи място, индиция за съда, че обв.Д.  лъже е и фактът , че за един продължителен период от време , определен от св.А. като „час –два”   той категорично е отричал пред полицейските служители, че някога  е притежавал телефон с №**** . Тази позиция обвиняемият е поддържал преди полицейските служители да му кажат защо е извикан в сградата РУП гр.Пазарджик. Тук е мястото да се посочи , че този телефонен номер е ползван от обвиняемия около 10 години преди 19.11.2009 г. и съдът непосредствено възприе неговото безпогрешното знание на цифрите /образуващи мобилния номер/ и тяхната последователност. Отделно от това, пак според обвиняемия , на всичките му визитни картички бил изписан именно този номер.  Поведението на обвиняемия в сградата на полицията, изразяващо се в категорично отричане да познава  номер ****  сочи на извода , че той е имал причина за това. Ако обясненията на обв.Д. , че телефонът му е откраднат и не той , а друг е реализирал заканата бяха верни , то той не би имал причина да „крие” собствения си мобилен  номер , който е ползвал 10 години. Не убягна от вниманието на съда и фактът , че обвиняемият е предложил за първи път версията си за кражба на телефона едва след представянето на телефонната разпечатка.

Не без значение за съда и заявеното от обв.Д. , че е позвънял на дългогодишно ползвания си номер едва на следващата сутрин, след кражбата и то  от мобилния си телефон с номер  **** , а и по-късно -  около 18,00 часа, веднага след като поставил в току-що намерения си в пощенската кутия мобилен апарат новата карта . Тази част от обясненията на обвиняемия съдът съпостави с твърденията на същия , че е установил кражбата на телефона почти веднага след като се прибрал в дома си , намиращия се в непосредствена близост до павилиона , където е извършена.Ако това беше вяно , житейски налогично е обвиняемия да не се върне по обратния път, за да потърси телефона си или поне да позвъни веднага на номера , при положение че има на разположение още един мобилен телефон. Освен това твърде неприемлива е постъпката на обв.Д. да си закупи нова СИМ-карта , с нов мобилен номер , без да се ползва от услугите , предлагащи се от всеки мобилен опрератор за запазване на „стария”  номер в случай на кражба или изгубване. Обвиняемият е имал изключителен интерес да запази този си номер, тъй като в противен случай би скъсал връзките си с клиенти от цялата страна, търсещи го във връзка с билколечението, с което се занимава.

При оценката на доказателствата, сочещи авторството на престъплението, съдът кредитира и показанията на св.А. , в частта им , в която сочи че гласът на обвиняемия, който чул на живо за първи път в сградата на полицията на 01.12.2009г. изключително наподобявал този , с който са отправени заканите. Посоченото макар и косвено доказателство, заедно с фактите, обсъдени горе и имащи също характеристиката на косвени доказателства, сочат на единствено възможния извод,  автор на отправената закана на е обвиняемият Г.Д..  Всички тези косвени доказателства образуват една хронологично последователна верига от факти, които не разколебават по никакъв начин горепосочения извод.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна обв.Д.  е осъществил престъпния състав на чл.144 ал.3 във връзка с ал.2 и   във вр. с ал.1  от НК, тъй като  на 19.11.2009г. в гр.Пазарджик с думи: „Ще убия и теб,  и съпругата ти, и детето ти” се е заканил с убийство на А.Д.А. *** и към негови ближни – съпруга и дете,  в качеството му на длъжностно лице–разузнавач в сектор”Криминална полиция” при РУ на МВР гр.Пазарджик по повод изпълнение на службата му и това заканване би могло  да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на деянието. Безспорни са доказателствата и относно квалифициращите елементи, а именно че заканата е реализирана спрямо длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК по повод изпълнението на службата му. Последното се доказва от начина , по който е приключил телефония разговор: „Нали знаеш, там за наркотиците”.  Обвиняемият  е имал представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Същият, при реализирането на своята проява е осъзнавал, че с думи  отправя закана с убийство към св.А. и ближните му, както и , че горният работи като полицейски служител по линия на  борбата срещу разпространението и ползването на наркотични вещества. Заканата е от такова естество и съдържание, че може да възбуди основателен страх у една нормално развита психо-физически личност, за осъществяването й. Отделен стои въпросът , че за съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо  заплашения реално да е изпитал страх, но в конкретния случай такъв е бил изпитан.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.

          За да определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК – “Престъпления против личността”. Конкретното деяние, извършено от обвиняемия , също е със завишена степен на обществена опасност, предвид естеството на заканата и начина на нейното отправяне – анонимно и по телефон, при което заплашеният не може да не изпитва страх за осъществяването й, а най-малко категорично не би могъл да отхвърли нейната реалност.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост обв.Д.   е пълнолетен, не е осъждан, не е криминално проявен и е положително охарактеризиран, като настоящото деяние е инцидентно в неговия живот, с оглед на което съдът намери , че същият е с невисока степен на обществена опасност.

Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а отегчаващо-  конкретният начин , по който е извършено деянието и най-вече съобщаването на реално случили се инциденти в живото на пострадалия /пожара на заведение на съпругата му/, подсилващи усещането за реалност от сбъдването на заканата с по-тежък резултат. Последното безспорно влияе на степента на обществена опасност на конкретното деяние, която , както бе посочено по-горе е  завишена.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и правото й на телесен интегритет.

Съдът отчита и фактите, че за умишленото престъпление по чл.144 ал.3 във връзка с ал.2 и във връзка  с  ал.1  от НК, към инкриминирания период ,  се е предвиждало  наказание лишаване от свобода до три години. Съдът взе предвид нормата на престъпния състав, която е била в сила към момента на деянието, т.к. последващият закон – чл.144 ал.3 от НК в сегашната му редакция не е по-благоприятен за дееца. Отчете си това,  че обвиняемият  е пълнолетен, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.

 Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на обв.Д.  от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба.

Предвид на това  и на основание чл.78А ал.1 от НК, във връзка с чл.378 ал.4,т.1 от НПК  съдът счете, че на обв.Г.Д.  следва да  бъде наложено административно наказание –  глоба, при  превес на смекчаващите обстоятелства , а именно в размер от именно от 2000 лева /две хиляди  лева/, платима в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

За да определи такъв размер на глобата, съдът съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, както и семейното, материално положение  и  имотно състояние на извършителя и изходи от степента на вината му.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на обв.Д.  бяха присъдени и същият беше осъден да заплати в полза на държавата сторените по делото разноски в размер на 60 /шестдесет/  лева  за експертизи.

 По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови решението  си. 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: