№ 1394
гр. Варна, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20223110114390 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „В. и к. -
В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П. В. срещу Е. Н. Д., с
адрес: гр. Варна, * с искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 795.37
лв., представляваща дължима главница за периода от 09.01.2020 г. до
10.01.2022 г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *,
за които са издадени фактури за периода от 11.02.2020 г. до 11.01.2022 г., за
обект-имот, находящ се в гр. Варна, * ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
08.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; 86.63 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2022 г.,
като върху главницата не е начислявана лихва за забава за периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП,
за което вземане по ч. гр. д. № 1480 по описа на ВРС за 2022 год. е издадена
Заповед № 764/09.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените разноски в заповедното и в
настоящото производство.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от
общите условия за предоставянето на В и К - услуги на потребителите от В и
К - оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД. Ответникът не е
заплащал предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е
1
инициирано заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. №
1480/2022 г. на Варненски районен съд е издадена заповед за изпълнение №
764/09.02.2022 г.
Ответникът – Е. Н. Д., чрез процесуален представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за допустимост
и неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството на
потребител на лицето, както и доставката на фактурираното количество ВиК -
услуги. Възразява се срещу начина на отчитане на ВиК – услугите, като
намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ правила. Отправя
искане за отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се и
присъждане на извършените разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния
съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч. гр. д. № 1480/2022 г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а
именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните с
твърдяния предмет, по която е изправна страна, т. е. доставил е посочените
количества вода и от която е възникнало задължение на ответника за
заплащане на търсената сума.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията
между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които
се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на
посочената наредба. С влизането в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че
условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
2
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите
ВиК. От това следва, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба № 4 договори,
намират приложение общите условия на доставчика, като, ако потребителят
желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите,
когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди
влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването е достатъчен да се приеме наличие
на договорни отношения между страните, които се уреждат от общите
условия на доставчика.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК оператора,
„потребители“ са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В
настоящата хипотеза, установява се приобщената справка от АВ,
обстоятелството че Е. Н. Д. е собственик на ап. № *, находящ се в гр. Варна,
*. Същевременно, от данните по делото (справка за недобора на частен
абонат, справка за облога и плащанията) се установява наличие на открита на
името на ответника в ищцовото дружество партида. Не се спори относно
факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа,
поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна връзка
между страните, правилата в отношенията между страните по която се
уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Ето защо, следва да се приеме, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма спор между страните по отношение на цените, по които следва да
бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице възникнало задължение, в
тежест на ответното дружество е да установи, че осчетоводеното количество
ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва да бъдат съобразени
правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от
ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на средствата за търговско
измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК
оператора, след предварително обявяване датата за това, чрез писмено
съобщение, в присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и представител на ВиК оператора, като се
посочват три имена и адрес на свидетеля. Съгласно последното изречение на
чл. 23, ал. 4 ОУ – този ред за отчитане на водомерите не се прилага в случаите
на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
В случая, видно от приобщените карнетни листи, приложима е
3
регламентацията за дистанционното отчитане, която изключва
необходимостта от подпис на потребителя или негов представител. Ето защо,
и в предвид липсата на изрични възражения относно изправността на СТИ,
налага се извода, че за ВиК оператора e възникнало правото да получи
стойността на отчетените посредством дистанционно техническо устройство.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
претенцията поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 86.63 лв., представляващо мораторна
лихва за периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2022 г., като върху главницата не е
начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, поради което и следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното производство, определени
съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
и извършените за водене на настоящото производство разноски, в размер на
475.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, *, дължи на ищеца „В. и к. - В.” ООД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумите от: 795.37
(седемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки) лева,
представляваща дължима главница за периода от 09.01.2020 г. до 10.01.2022
г., за фактурирани В и К – услуги по партида с абонатен номер *, за които са
издадени фактури за периода от 11.02.2020 г. до 11.01.2022 г., за обект-имот,
находящ се в гр. Варна, * ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 08.02.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; 86.63 (осемдесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки) лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 12.03.2020 г. до 31.01.2022 г., като върху главницата не е
начислявана лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.,
съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за което вземане по ч. гр. д.
№ 1480 по описа на ВРС за 2022 год. е издадена Заповед № 764/09.02.2022
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
4
ОСЪЖДА Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, *, да заплати на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 75.00
(седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. Д., с адрес: гр. Варна, *, да заплати на „В. и к. - В.”
ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 475.00
(четиристотин седемдесет и пет) лева, представляваща разноски за
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5