ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500327 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 205/ 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 327/ 2022 г. на АС -
Пловдив е отменено Решение № 260007/ 04.05.2022 г. по гр. д. № 222/2019 г.
на ОС – Х. в частта, в която предявените от Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. против
„М.б.а.л.-Х.“ ЕООД искове по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД са уважени
съответно за сумата от 40 000 лв., 25 000 лв. и 10 000 лв., вместо което е
постановил ново, с което е отхвърлил същите, като е потвърдил решението в
частта, в която предявените от В. Д. Д. и Г. Ж. Ю. против „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД
са уважени за сумата от 80 000 лв.
С посоченото решение ответникът „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД е осъден на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на К. В. Г. адвокатско възнаграждение за
производството пред ОС – Х. и АС – Пловдив в размер на 15 780 лв., а
ищците Величко Д. Д., Г. Ж. Ю., Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. всеки един от тях
да заплати на „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД разноски по делото в размер на 2152. 72 лв.
В едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила Молба вх. №
9958/ 19.12.2022 г. от „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД за изменение на решението в частта
за разноските с искане за допълнително присъждане на разноски в размер на
1086. 40 лв. над присъдените общо 10 763. 60 лв.
От „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД е постъпило Изложение вх. № 85/ 06.01.2023 г.,
с което по същество се иска измение на решението в частта, в която на
пълномощникът на ищците адв. К. Г. е присъдено на основание чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 15 780 лв. за двете инстанции чрез
отхвърляне на претенцията му за адвокатско възнаграждение над сумата от
9460 лв. Направеното искане се поддържа с доводи, че адвокатското
1
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се изчисли въз основа на
Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждения в редакцията й към ДВ бр. 84/ 2016 г., която е била в сила
към момента на сключване на договора за правна помощ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите В. Д.
Д., Г. Ж. Ю., Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. члез пълномощника им адв. К. Г. с
който оспорват направеното искане.
Молбите са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК и при наличие на представен списък на разноските.
По Молба вх. № 9958/ 19.12.2022 г.:
Молбата е основателна. С постановеното решение на ответника
„М.б.а.л.-Х.“ ЕООД са присъдени разноски общо в размер на 10 763. 60 лв.,
които обаче съдът неправилно е разпределил по равно между всички ищци,
тъй като претенцията на В. Д. Д. и Г. Ж. Ю. е уважена изцяло и те не дължат
разноски на ответника. Независимо от изложеното решението в тази част не
следва да се ревизира чрез отхвърляне на претенцията за разноски по
отношение на тях, тъй като не са заявили изрично искане по реда на чл. 248
ГПК. Направеното по реда на чл. 248 ГПК искане следва да се разгледа само
по отношение на Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д., чиито искови претенции да
отхвърлени.
От материалите по делото е видно, че за двете инстанции ответникът
„М.б.а.л.-Х.“ ЕООД е направил разходи за адвокатско възнаграждение, вещо
лице и ДТ по предявените от Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. общо в размер на 11
850 лв., от които 4 700 лв. по отношение на Х. А. Д., 3 950 лв. по отношение
на В. В. Д. и 3 200 лв. по отношение на Д. В. Д.. Апелативният съд е присъдил
общо 10 763. 60 лв., т. е. с 1086. 40 лв. по – малко от действителния размер на
направените разноски. Посочената сума следва да се присъди на ответника,
като се разпредели между Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д. съобразно частта на
разноските на всеки един от тях от общия размер на разноските от 11 850 лв.,
както следва: Х. А. Д. следва да заплати допълнително 430. 89 лв. (4700/ 11
850) х 1086. 40; В. В. Д. - 362. 13 лв. (3950/ 11 850) х 1086. 40 и Д. В. Д. – 293.
37 лв. (3200/ 11 850) х 1086. 40. Предвид изложеното постановеното решение
следва да се измени в частта за разноските, като Х. А. Д. следва да заплати
допълнително на ответника „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД сумата от 430. 89 лв., В. В. Д.
- 362. 13 лв. и Д. В. Д. - 293. 37 лв.
Що се отнася до искането за допълване на диспозитива на съдебното
решение с уточнението, че Х. А. Д., В. В. Д. и Д. В. Д., на които са възложени
направените от „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД разноски, са непълнолетни и малолетен и
като такива действат със съгласието или се представляват родителите им като
законни представители, следва да се отбележи, че дееспособността на лицата
е без значение за възникване на имуществената им отговорност, поради което
и не е необхоД. в съдебния акт да се сочат обстоятелства относно тяхната
дееспособност и представителство, което е от значение само за реализиране
на отговорността им.
По Изложение вх. № 85/ 06.01.2023 г.:
С посоченото изложение, което по характера си представлява молба по
чл. 248 ГПК, въззивникът „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД желае да се измени
2
постановеното решение в частта относно присъденото на основание чл. 38, ал.
2 ЗА адвокатско възнаграждение съобразно действалата към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие редакция на Наредба
№ 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (ДВ
бр. 84/ 2016 г.). Към датата на приключване на съдебните прения в ОС - Х. на
04.05.2022 г. е била в сила Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от ДВ бр. 84/ 2016 г., а към
датата на приключване на съдебните прения във въззивната инстанция на
16.11.2022 г. – в редакцията й към ДВ бр. 88/ 2022 г., с което са увеличени
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 3 ЗА от значение е не датата на
подписване на договора за правна защита, а датата на приключване на
съдебните прения, към който момент следва да се приложи Наредба № 1/
2004 г. според актуалната й редакция. В този смисъл е Определение № 398 от
12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., в което е прието, че
последното по делото заседание, в което е приключило събирането на
доказателството и е обявен ход по същество е релевантният момент, към
който следва да се преценя размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на
основание сключен договор за правна защита и съдействие. Предвид
изложеното адвокатското възнаграждение за предоставената на ищците В. Д.
Д. и Г. Ж. Ю. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА безплатна правна помощ за
първата инстанция следва да се определи според редакцията на чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1/ 2004 г. от ДВ бр. 84/ 2016 г., което е в размер на 4 730 лв., а
за втората – според редакцията на Наредба № 1/ 2004 г. от ДВ бр. 88/ 2022 г.,
възлизащо на 11 050 лв. съобразно отхвърлената част на въззивната жалба,
поради което не е налице основание за изменение на решението в частта на
разноските в атакуваната част. Посочените в молбата по чл. 248 ГПК съдебни
актове на ВКС (Определение № 189/ 29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/ 2014 г., IV
гр. о. и Определение № 270/ 24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/ 2013 г., IV гр. о.)
макар и да възприемат разбирането, че изменението на Наредба № 1/ 2004 г.
има действие за напред, не са относими към настоящия случай, тъй като
разглеждат възражения за прекомерност на изплатено адвокатско
възнаграждение, чийто минимален размер следва да се съобрази според
действалата към момента на изплащане на адвокатското възнаграждение
редакция на Наредба № 1/ 2004 г.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 205/ 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 327/ 2022 г. на
АС - Пловдив в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Х. А. Д. да заплати на „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД още 430. 89 лв.
разноски по делото, В. В. Д. да заплати на „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД още 362. 13 лв.
разноски по делото и Д. В. Д. да заплати на „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД още 293. 37
лв. разноски по делото.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М.б.а.л.-Х.“ ЕООД,
направено с Изложение вх. № 85/ 06.01.2023 г., за изменение на Решение №
205/ 28.11.2022 г. по в. гр. д. № 327/ 2022 г. на АС - Пловдив в частта за
разноските чрез отхвърляне претенцията на адв. К. Г. за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА над сумата от 9460 лв.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4