Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на……………………. октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ СТОЙЧО ПОПОВ
като разгледа докладвано от съдия Димитрова ч. гр. д. № 4743/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 435 ГПК въз основа на подадена от М.И.М. жалба срещу разпореждане от 02.03.2021 г., с което ЧСИ Г.К.е оставил без уважение искането на жалбоподателя, който се явява длъжник по изпълнително дело № 20209240400597, за намаляване на определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 510 лв., за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, за вдигане на наложените запори и връщане на надвзети суми, както и за намаляване на определените по делото пропорционална и обикновени такси.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробно становище и признава, че дължи само сумата от 122,67 лв., която представлява издръжка за детето му за месец април 2020 г. Моли съда да отмени разпореждането в частта, с която се отказва намаляване на определеното адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и същото да се редуцира до сумата от 50 лв. Освен това иска от съда да отмени всички запори и възбрани, наложени върху имуществото му, с изключение на запора на банковата му сметка, както и да намали определената по делото пропорционална такса. Моли съда и да отмети разпореждането, в частта, с която се отказва прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, както и да задължи ЧСИ да върне всички надвзети суми.
В срок не е постъпил отговор от взискателя по изпълнителното производство, но са постъпили мотиви от ЧСИ, с които се излага становище за неоснователност на подадената жалба и се иска същата да бъде оставена без уважение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди
доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ, както и събраните по делото
доказателства, намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20209240400597 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие СГС е образувано по молба на С.М.М., чрез законния и представител В.К.П.(майка), чрез адвокат К.М.от САК. В молбата за образуване е посочено, че не е платена присъдената издръжка на взискателя за месеците април. 2020 г. и юни. 2020 г., но е изплатена издръжката за месеците май, юли и август 2020 г. За месец май се претендира законна лихва за 16 дни забава за периода от 10.05.2020 г. до 26.05.2020 г.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 27.08.2020 г. като с нея е възложено на ЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на събиране на вземанията за издръжка на взискателя, като конкретно е поискано да се наложи запор на банковите му сметки. Молбата е придружена с пълномощно за процесуалния представител, както и с договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че представителството се осъществява безплатно на основание чл. 38 ЗА.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен изпълнителен лист от 21.05.2020 г., издаден по гр.д. № 60375/2019 г. по описа на СРС, с който длъжникът и настоящ жалбоподател е осъден да заплаща на взискателя, чрез законния й представител, издръжка в размер на 160 месечно, считано от 07.04.2020 г.- до 10-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като привременна мярка до приключване на производството по гр.д. № 60375/2019 по описа на СРС с влязло в сила съдебно решение.
След като е образувал изпълнителното дело ЧСИ е направил справки за имуществото на длъжника, при което освен активи(суми по банкови сметки, недвижими имоти, дружествени дялове, МПС-та) е установил и наличие на публични задължения в размер на 136,90 лв.
С разпореждане от 15.10.2020 г. е наложен запор на два броя МПС, а с разпореждане от 20.11.2020 г. е наложена възбрана на два недвижими имота. С разпореждане от 15.12.2020 г. е наложен запор и на дружествени дялове на длъжника от М.Т.ООД. С разпореждане от 16.12.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в У.Б.АД.
С постановление от 16.12.2020 г. ЧСИ е приел разноските по делото както следва: по т.1 -образуване на изпълнителното дело -24 лв. с ДДС, т.2- цялостно проучване на имуществото – 60 лв., т.5 - изготвяне и връчване на книжа – 24 лв., т.9 - налагане на запор- 54 лв., т.10 искания до съдия до вписванията – 36 лв., т. 10 искане до съдия по вписвания – 36 лв., т.26 – изпълнение на парично вземане – 184,21 лв., т.31- допълнителни разноски – 35 лв., т.31- 25 лв., т.31- 25 лв., т.31- 6 лв. и т.31- 8 лв. Посочено е, че пропорционалната такса е определена при материален интерес в размер на 1 634,41 лв. към 16.12.2020 г.
На 19.01.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за следните вземания: главница от 160 лв., ведно със законна лихва в размер на 8,98 лв. за периода от 10.04.2020 г. до 29.10.2020 г., главница от 160 лв., ведно със законна лихва в размер на 2,18 лв. за периода от 10.09.2020 г. до 29.10.2020 г., главница от 160 лв., ведно с лихва в размер на 0,84 лв. за периода от 10.10.2020 г. до 29.10.2020 г., главница от 160 лв., ведно с лихва в размер на 6,27 лв. за периода от 10.06.2020 г. до 29.10.2020 г., 320,71 неолихвяеми вземания, 510 лв. адвокатско възнаграждение за адвоката на взискателя, 362 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ и 136,90 лв. публични задължения. Посочена е банковата сметка на ЧСИ, по която да се изплатят наличните задължения и в бъдеще да се изплаща издръжката на взискателя.
Със заявление № 484/27.01.2021 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да намали размера на определеното на адвоката на взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно и са оспорени всички „разходи“ по изпълнителното дело, като е поискано и да се удържи само сумата от 122,67 лв. за месец април 2020 г. и 136,90 лв. за публичното задължение, а останалите преведени в полза на ЧСИ суми да му бъдат възстановени. Поискано е да се вдигнат наложените запори, както и да се прекрати производството по делото на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Представени са разписки за извършени плащания в пълния размер на издръжката чрез ЕКОНТ на 160 лв. на 06.07.2020 г., на 04.11.2020 г.. Представена е разписка и изплащането на сумата по издръжката в полза на взискателя от 01.10.2020 г., като сумата е изплатена не на законния представител на взискателя, а на трето лице – Д.П..
Със заявление длъжникът е представил по делото и удостоверение за липса на публични задължения.
С разпореждане от 02.03.2021 г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника, обективирано в заявление № 484/27-01.2021 г. и заявление № 1243/22.02.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК, за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, за възстановяване на надвзети суми, за корекция на определените разноски по изпълнителното производство в полза на ЧСИ, за вдигане на наложени запори и възбрани( с изключение на запора на банковите сметки, което не се оспорва от длъжника с заявлението му). Уважено е само искането за редуциране на общия размер на дълга по делото като е изключена сумата от 136,90 лв. публични задължения след като е установено, че такива няма. Разпореждането е връчено на длъжника на 02.03.2021 г. на електронна поща на адвоката на длъжника.
В срока по чл. 436 ГПК по изпълнителното дело е постъпила настоящата жалба. С жалбата са представени разписки за извършени парични преводи чрез ЕКОНТ в полза на взискателката в размер на присъдената издръжка от дата 30.06.2020 г. за месец юни.2020 г., от дата 30.09.2020 г. за месец септември, като и в двата случая е налице забава и се дължи законна лихва съобразно издадения изпълнителен лист в размер на по 0,93 лв., които не са изплатени. Налице е и разписка за изплащане на издръжката за месец октомври 2020 г., но от дата 31.10.2020 г., поради което се дължи законна лихва за забава в размер на 0,98 лв., които не са заплатени. Издръжката за ноември 2020 г. е изплатена на 01.12.2020 г. и съответно е налице задължение за забава в размер на 0,98 лв., което не е изплатено. Месец декември е изплатен на 05.01.2020 г.- налице е задължение за забава в размер на 1,20 лв. Представена е разписка и за изплащане на издръжката за месец януари 2021 г. на 29.01.2021 г., при което е останало незаплатено задължение за законна лихва в размер на 0,89 лв. Представена е и справка от ЕКОНТ, с която се удостоверява, че преводът от 160 лв., направен от длъжника за издръжка на взискателя за октомври 2020 г. е бил насочен за получаване от трето лице от самия получател( законния представител на взискателя) след проведен телефонен разговор.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното по повдигнатите от жалбоподателя искания и възражения:
По отношение на искането за отмяна на разпореждането, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.1 ГПК:
1. При съобразяване на подробно изложените горе обстоятелства се установява, че към момента на образуване на процесното изпълнително производство е налице поне едно неизплатено задължение за издръжка към взискателя и то е за месец април 2020 г., по отношение на което не е представена разписка за плащане, издадена от взискателя. Отделно от това се установява, че и по някой от представените квитанции за направени парични преводи, към датата на образуване на изпълнителното дело не е изплатена дължимата законна лихва(за месеците май- 0,76 лв. и юни- 0,93 лв.). Предвид това не се установява да е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК и постановлението следва да се потвърди като правилно в тази му част.
2.По отношение на частта от жалбата, която е насочена срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложените запори и възбрани, с изключение на запора на банковата сметка (последния се счита за законосъобразен от самия длъжник) съдът намира жалбата за неоснователна. Насочването на принудителното изпълнение към определено имущество е допустимо само в хипотезата на чл. 435, ал.2, т.2 ГПК т.е. при твърдения за засягане несеквестируемостта му, а такива твърдения не са изложени и доказани в рамките на настоящето производство.
3. Отказът на ЧСИ да възстанови парични суми, които са събрани по неговите сметки не подлежи на обжалване съобразно лимитативните хипотези, посочени в чл. 435 ГПК, поради което в тази част жалбата не подлежи на разглеждане. Отношенията между страните следва да се уредят по исков ред.
4. При преценка на извършените от ЧСИ действия съдът намира, че обикновените такси по делото са начислени правилно и не подлежат на редуциране, поради което в тази част жалбата е неоснователна.
5. По отношение на определената пропорционална такса, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че при образуване на изпълнителното дело не е била изплатена издръжката за месец април 2020 г. в размер на 160 лв. и законната лихва до датата на постановяване на обжалваното разпореждане в размер на 11,16 лв. или общо сумата от 171,16 лв. Не е изплатена и дължимата законна лихва за месец май в размер на 0,76 лв. Издръжката за месеците юли и август е платена в срок, но тази за юни е със закъснение, поради което е останала незаплатена законна лихва в размер на 0,93 лв. Или общо към датата на образуване на изпълнителното производство задълженията за издръжка за минало време са в размер на 172,85 лв. Към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение задължението за минал период нараства до сумата от 177,82 лв. Съобразно правилото на т.26 от ТТР към ЗЧСИ за този размер на вземането по изпълнителния лист се дължи такса в размер на 27,78 лв. След 16.12.2020 г. пропорционалната такса ще продължи да се събира от ЧСИ по правилата на т.26, забележка 2 от ТТР към ЗЧСИ. Следва да се посочи, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът следва да изплаща дължимата издръжка по обявена му сметка на ЧСИ, като изплащането на сумите директно на кредитора няма да доведе до отпадане на задължението му да заплати на ЧСИ дължимата върху тях пропорционална такса.
С оглед изложеното, начислената пропорционална такса в постановлението за разноските от 16.12.2020 г. в размер на 184,21 лв. следва да се намали до размера от 27,78 лв. като съответно следва да се отмени отказа на ЧСИ да редуцира размера на таксата, а общия размер на дължимите по делото такси към 16.12.2020 г. следва да се намали със сумата от 156,43лв.
6.По отношение на отказа на ЧСИ да намали размера на определеното в полза на адвоката на взискателя на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че представителя на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, като с нея е поискал извършването и на действие по изпълнението, като е възложил останалите действия да се извършат по преценка на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ. С оглед посоченото адвокатът има право на възнаграждение в размер на 200 лв. на основание чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Материалния интерес по изпълнителното производство се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.7 ГПК и в настоящия случай е в размер на 5760 лв. Доколкото процесуалния представител на взискателя е взел участие в делото, предоставяйки съдействие и защита на правата на взискателя по повод на подаваните от длъжника искания, то на основание чл. 10, т. 2 вр. чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 38 ЗА той има и право на възнаграждение в размер на 309 лв. или общо възнаграждението му е в размер на 509 лв.
При така установеното съдът намира, че определеното от ЧСИ с разпореждане от 16.12.2020 г. адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което обжалвания отказ същото да бъде намалено следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
В производството по чл. 435 ГПК не се разпределят разноски между страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. 01829/12.03.2021 г., в частта, с
която се иска от съда да отмени наложените запори и възбрани по изпълнително
дело № 20209240400597 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие
СГС.
ОТМЕНЯ разпореждане от 02.03.2021 г., с което е
отказано намаляване на определената с постановление от 16.12.2020 г.
пропорционална такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20209240400597
по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА начислената с постановление от 16.12.2020 г. пропорционална такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20209240400597 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие СГС от 184,21 лв. на 27,78 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.03.2021 г., по изпълнително дело № 20209240400597 по
описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 и район на действие СГС в останалата част.
Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването. В останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.