РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Русе, 04.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 15 септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 154
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е след постъпила касационна жалба от „Лидл България ЕООД енд Ко” КД, със
седалище: с. Равно поле, област София против Решение № 65 от 24.03.2021 г.,
постановено по АНД № 18/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № МН-СЦБ-20-097 от 09.12.2020
г. на Началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Северна централна
България“ (РОМНСЦБ) на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ (ГДМН), с което на
касатора са наложени три имуществени санкции, всяка в размер от по 200 лева на
основание чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията (ЗИ) за три нарушения на чл.
44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се да се отмени решението на РС -
Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се измени издаденото
наказателно постановление като се намали размерът на наложената санкция.
Касационният
ответник – РОМНСЦБ, чрез процесуален представител в
депозирано по делото писмено възражение по касационната жалба вх. № 8227 от 21.05.2021
г. по описа на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че санкционираното лице безспорно е
осъществило вменените му три нарушения по ЗИ. Спор по фактите не е бил наличен.
Основното наведено пред РС - Русе възражение за незаконосъобразност на НП е за
допуснато от страна на АНО нарушение на принципа, заложен в правната норма на
чл. 18 от ЗАНН, като според въззивния жалбоподател се касаело за едно нарушение,
а не за три отделни.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушенията и авторството на деянията са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени.
При установяване на нарушенията няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал
посочените от страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е изчерпателно
основното възражение на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на чл.
18 от ЗАНН при издаване на процесното НП. Приел е, че нарушенията, вменени на
търговеца, по ЗИ са правилно установени и безспорно доказани, изложил е
съображения и относно индивидуализацията на наложените за тях наказания.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като се
излагат същите доводи, наведени във въззивната жалба, на които районният съд е
дал мотивиран отговор в решението си. Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на РС - Русе, изложени в
оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, приложим
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се препрати към мотивите на решението
на РС - Русе, което е предмет на касационната проверка.
Нарушенията на предписанието в
нормата на чл. 44, т. 4, във връзка с чл.43, ал. 1 от ЗИ безспорно се
потвърждават от събраните доказателства – гласни и писмени, които съдът правилно
е кредитирал изцяло, тъй като не си противоречат, а взаимно се подкрепят и
допълват, като изясняват всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, предмет
на установяване и доказване в производството, още повече, че те не са и били
оспорени от страна на санкционираното дружество. Въз основа на това първата
съдебна инстанция правилно е приела, че фактическите обстоятелства, на които се
основават предявените на търговеца административни нарушения са установени
обективно и съответстват на действителното положение.
Изложеното мотивира извод, че
процесните средства за измерване, установени на 05.08.2020 г. в търговския
обект на „Лидл България ЕООД енд Ко” КД, в гр. Русе, са използвани за измервания с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ без върху
въпросните три везни да има поставен знак за последваща проверка по чл. 43, ал.
1 от ЗИ в нарушение на задължението по чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1
от ЗИ. Адресат на нормативното предписание в чл. 44, т. 4 от ЗИ е търговецът,
като нарушаването му е скрепено с административна санкция, установена в
разпоредбата на чл. 85, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИ, налагана отделно за
неизпълнението на нормативното изискване по отношение на всяко от установените
в обекта в употреба средства за измерване. В този аспект, правилно са очертани
три състава на нарушения, за които в съответствие с принципа в чл. 18 от ЗАНН законосъобразно
са наложени три отделни имуществени санкции на търговеца.
Касационната инстанция напълно споделя
извода на районния съд относно липсата на нарушение на принципа на чл. 18 от ЗАНН, като съдът правилно и напълно обосновано е приел, че са налице три
отделни административни нарушения, за които законосъобразно са наложени три
отделни административни наказания, като всяко едно от тях е в минималния,
предвиден от санкционната норма размер.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 24.03.2021 г., постановено по АНД № 18/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.