Р Е
Ш Е Н
И Е
№1139
гр.
Пловдив, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 7212/2017 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от В.В.И. *** против
Наказателно постановление №17-1030-003266 от 29.05.2017 г., с което на
жалбоподателя са наложени следните наказания : 1. „глоба” в размер на 200 лв.
за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата на основание
чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1 т. 5 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 20,00 лв.
за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва изцяло установената в
наказателното постановление фактическа обстановка и се иска неговата отмяна
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се явява лично, както и представляван от упълномощения си защитник адв. С.С.,
който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив, редовно призована,
не изпраща представител. В придружителното писмо, с което изпраща жалбата ,
излага писмено становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е в предвидения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване, от правоимащо лице, при наличие на интерес за това, доколкото
жалбоподателят се явява и адресат на наложените му административни наказания.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна :
Административно-наказателното производство е
образувано въз основа на съставен АУАН бл. № 237574/02.05.2017 г., съставен от
мл.автокнотлольор Л.М.. Видно от съдържанието на съставения АУАН проверяващите установили, че на 02.05.2017 г. около 11: 15 ч. в
гр.Пловдив, на ул. „Елена” до № 3 като водач на товарен автомобил –ДАФ ЦФ 65 с
рег.№*** , държава Б. управлява гореописаното МПС, собственост на „Чистота”
ЕООД, при следните обстоятелства : 1. при предприемане на завой наляво за
навлизане в крайпътен имот, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
преминаващия покрай него от лявата му страна лек автомобил БМВ с рег.№ ***,
допуска ПТП със същия – удря го от дясната му страна и 2. без контролен талон
–изтекъл срок на АУАН от 17.02.2017 г.
Във връзка с горното в АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление е отбелязано, че на мястото било констатирано,
че имало 2 м спирачен път от специалния автомобил.
Извършените деяния
били квалифицирани като нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съответно на чл. чл.157, ал.6 от ЗДвП .
Във връзка с
нарушенията били приложени и санкционните норми за всяко от тях , а именно чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1 т. 5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя на датата на
констатиране на нарушението и бил подписан от същия с възражения.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателства – протокол за ПТП № 1670502 от същата дата, докладна
записка от съставителя на АУАН било издадено процесното наказателно
постановление, възпроизвеждащо описаната в АУАН фактическа обстановка по
идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени
доказателства – показания на св. Л.А.; съставената от същия свидетел докладна записка от 25.05.2017; протокол за ПТП
№1670502; докладна записка от 18.05.2017 г., съставена отново от св. Л.А.;
заповед №812з-748/24.06.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно компетентността на лицата да
съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават
наказателни постановления; също и от
изготвената съдебно-техническа експертиза.
От показанията
на разпитания актосъставител се установява, че на процесната дата и място след
получен сигнал за ПТП на място проверяващите установили, че има удар между лек
автомобил БМВ с рег.№ *** и описания в АУАН и НП товарен автомобил ДАФ ЦФ 65 с
рег.№ ***, управляван от жалбоподателя. От показанията на същия свидетел, а и
от съставения Протокол за ПТП № 1670502 от същата дата се установява, че
пострадали хора нямало, но в резултат на настъпилото ПТП имало материални щети.
Протоколът за ПТП бил съставен въз основа на обясненията на двамата участници в
ПТП. От обясненията, дадени на водача на товарния автомобил, се установявало,
че същият бил спрял на местопроизшествието, за да изчака тъй като имало вход за
предприятие, в което трябвало да влезе и да извози сметта. От обясненията на
водача на лекия автомобил, дадени пред
контролните органи, се установявало, че товарният автомобил не бил спрял, а
предприемал маневра, завивайки наляво. Независимо
от противоречията, дадени от водачите на
двата автомобила, предвид установените
на място следи от спирачен път, които
били на сметовоза, контролните органи заключили, че именно водачът на товарният
автомобил бил предприел маневрата наляво и не бил спрял както твърдял пред тях.
По същото време преминавал и лекият автомобил, като от същия нямало установени следи от
спирачен път. Това обстоятелство е
отразено както в съставения АУАН, така и в изготвената докладна записка във
връзка инцидента, а впоследствие и в издаденото наказателно постановление.
С оглед разкриване на обективната истина и
установяване на спорните обстоятелства по делото, съдът по искане на
жалбоподателя допусна да бъде изготвена съдебно-техническа експертиза.
Изготвената съдебно-техническа експертиза
отговори обективно, компетентно
и пълно на поставените задачи. Предвид липсата на достатъчно данни за
началото и края на спирачната следа от товарния автомобил вещото лице е изготвило становището си
работейки по всяка една от двете версии, като не е дало категорично становище
за причината за сблъсъка между двата автомобила. Съдът, като съобрази всички
събрани доказателства по делото приема, че в деня на нарушението товарният автомобил
е бил в процес на потегляне, а не в покой, както твърди жалбоподателят. Това е
така, тъй като по делото са събрани доказателства, че следи от спирачен път на
товарния автомобил са били установени, като такива са липсвали от страна на
лекия автомобил. Разпитаният свидетел е категоричен, че именно фактът за
установен спирачен път на товарния автомобил е доказателство, че същият е бил в
процес на завой наляво.
Този извод съдът направи и с оглед друга част от
показанията на актосъставителя, според който на мястото на инцидента шофьорът
на товарния автомобил спорел, че бил с предимство, което също е индиция за
това, че автомобилът управляван от него не е бил спрял , а се е готвел да
предприеме маневра. Дори и да се приеме,
че автомобилът се е движел с висока скорост, както твърди жалбоподателят
пред съда, това обстоятелство не може да
се приеме като основна причина за произшествието. Поведението на водача на товарния
автомобил е било продиктувано и от факта, че на мястото на инцидента, както се
установява и от изготвената експертиза, е съществувал пътен знак В24,
забраняващ изпреварването на моторни превозни средства, което е дало още едно
основание на същия да потегли и да
направи маневра, разчитайки, че знакът ще бъде спазен и от другия участник на
пътя.
Съгласно чл.25,
ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Нормата на
чл.179, ал.2 от ЗДвП въздига в състав на
административно нарушение, движението с несъобразена скорост, неспазването на
дистанция или нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДвП , в резултат на което е причинено
пътнотранспортно произшествие.
Посредством деянието,
водачът е осъществил състава на вмененото му нарушение. Наличието на причинени
имуществени вреди е доказано, като тяхното детайлно описание е ненужно, тъй
като не влияе на правната квалификация на административното нарушение,
доколкото не се стига до осъществяване състав на престъпление. Достатъчно е, че
в случая е посочено МПС, на което са
нанесени щети.
Не на последно място съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до
доказване на противното. Процесният АУАН е съставен редовно, а доказателства в
подкрепа на противното от страна на жалбоподателя не са представени.
Правилно е приложена
според съда и санкционната норма на чл.179,
ал.1 т.5 вр. чл.179, ал.1 т. 5 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба” във фиксиран
размер, който не подлежи на преценка относно неговото изменяне.
По второто нарушение административно-наказващият орган
е приел, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП.
Съгласно чл.157, ал.6 от Закона за движение по пътищата при съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението
по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един
месец от издаването му, като в разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП
е предвидено, че при връчване на наказателното постановление и доброволно
заплащане на наложената „глоба”, контролният талон се връща незабавно. В
случай, че наложената глоба не бъде заплатена, съобразно чл. 157, ал.8 от ЗДвП, наказателното постановление заменя контролния талон за период от един
месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда
при обжалване.
В обстоятелствената
част на акта за установяване на нарушението и НП е посочено, че въззивникът бил
управлявал с акт с изтекъл срок на валидност с посочена дата на съставяне на акта,
а имено 17.02.2017 г. Видно от приложената
справка за нарушител се установява, че актът от 17.02.2017г. се отнася за
издадено наказателно постановление от 06.03.2017г. като отново в справката е
отбелязано, че същото е влязло в законна сила на 10.05.2017 г. При тези данни и
като взе предвид, че към деня на проверката - 02.05.2017 г., наказателното
постановление, за което се отнася АУАН не е било влязло в законна сила, то
неправилно жалбоподателят е бил санкциониран.
В тази връзка следва да се отбележи също, че ЗДвП не предвижда санкционна норма за нарушение на чл.157,
ал.6 от ЗДвП , което не се дължи на пропуск,
позволяващ приложение чл.185 от ЗДвП, а следва да намери приложение
разпоредбата на чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП. Така описаните пропуски и несъответствия
в тази част на АУАН и на НП, следва да
се преценят като такива от категорията на съществените процесуални нарушения и дават основание на съда да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно. В останалата му част, отнасяща се до първото нарушение, за
което е санкциониран жалбоподателят, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
17-1030-003266 от 29.05.2017 г., издадено от Началник Група към ОД на
МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на В.В. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за нарушение
на чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-1030-003266 от 29.05.2017 г., издадено от Началник Група към
ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на В.В. ***, с ЕГН **********,
на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.157,
ал.6 от Закона за движение по пътищата.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия : ...............................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.