Р Е Ш Е Н И Е
№239
гр. Добрич, 24.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на десети
юни две хиляди и деветнадесета година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
при
секретаря В. Сандева разгледа, докладваното от председателя, адм. дело № 141 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба
вх. № 606/ 19.02.2019 г. на К.И.К., ЕГН **********,***, против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 10365 - 1/ 10.12.2018
г., издаден от *****- старши инспектор в Дирекция "МДТ" при Община град
Добрич, потвърден с Решение № 94К – 00 - 67/ 01.02.2019 г. на Директора на Дирекция
"МДТ" при община град Добрич.
Жалбоподателят сочи, че обжалва АУЗ в
частта, в която са потвърдени задължения за притежавани от него леки автомобили,
а именно „Опел Вектра“ с рег. № ТХ 34 27 СХ и ВАЗ модел 2106 с рег. № *****.
Твърди, че лек автомобил „Опел Вектра“ е бил предмет на престъпление, като още
2008 г. собствеността върху автомобила не е негова. Сочи, че след като
автомобилът не е бил в негово владение, то няма как да дължи данък за същия.
Добавя, че автомобилът е бил отрегистриран през август 2017 г., а с АУЗ се
претендира данък за цялата 2017 г. Счита, че след като автомобилът не се е
движил по републиканската мрежа, не следва да дължи данък. Прави възражение, че
данъкът е твърде висок. Прави възражение за погасяване на задължението по давност по отношение
задълженията до 2016 година. По отношение лек автомобил ВАЗ с ДК № *****,
твърди, че е отрегистриран в края на 90 – те години, поради което оспорва
задължението за данък върху него.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. А.А., редовно упълномощен, който
поддържа жалбата.
Ответникът чрез процесуалния си
представител, старши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град
Добрич, Г.К., оспорва жалбата. Представя Писмени бележки, в които излага
подробни доводи за законосъобразността на АУЗ в обжалваната му част /л. 85 –
86/
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК рег. № АУЗ –
107 – 428/ 10.12.2018 г. е издаден служебно на основание чл. 4 и чл. 9 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ от старши инспектор в Дирекция „Местни
данъци и такси“, като за издаването му е уведомено задълженото лице с писмо от
11.12.2018 г. /л. 33/ Уведомлението е получено на 17.12.2018 г. /л. 34/
В АУЗ е указано, че същият е издаден въз
основа на персонални партиди, съгласно подадени декларации, собствени данни,
данни, получени от трети лица и организации. Доколкото в настоящото
производство се обжалва само данък за притежавани леки автомобили, то по –
нататък ще се обсъжда АУЗ само в тази му част:
Длъжностното лице се е позовало на
декларация по чл. 54 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил с вх. № **********/
16.02.2018 г., отнасяща се за лек автомобил с партиден № ТХ****_040206 и декларация по чл. 54 ЗМДТ за
притежаван лек автомобил с вх. № Т79312/ 01.01.1998 г. отнасяща се за лек
автомобил с партиден № ***_980101, подадени от К.И.К.. При извършената проверка е установено,
че не са внесени дължимите суми, при което са определени задълженията на
жалбоподателя за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихвите за
просрочие към тях, изчислени към 10.12.2018 г., като е определен данък за
превозни средства в размер на 459.67 лв. главница и 140.96 лв. лихва. /л. 29/
АУЗ
е обжалван пред Директора на дирекция "МДТХСД" при Община град Добрич.
/л. 35 - 36/
С Решение № 94К – 00 - 67/ 01.02.2019 г.
/л. 13 - 18/ административният орган приема, че жалбата е неоснователна.
Посочил е, че по преписката е безспорно установено, че по отношение на
жалбоподателя не е проведено ревизионно производство по реда на глава
петнадесета от ДОПК, съответно издаденият АУАЗ не представлява ревизионен
акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. Допълнил
е, че при актовете за установяване на вземания по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен
доклад и не се издава ревизионен акт. Изтъкнал е, че на основание чл. 107, ал.
3 от ДОПК акт за установяване на задължения
може да се издаде и служебно, когато задължението не е било платено в
срок и не е била извършена ревизия. Отбелязал е, че в този случай не е
необходимо да бъде уведомявано лицето за започване на административно
производство по ДОПК. Позовал се е на приетата като доказателство по делото
Заповед № 1392/ 22.11.2018 г. на Кмета на Община град Добрич, за да обоснове
компетентността на органа, издал АУЗ. /л.49/ Приел е за неоснователно
възражението за недължимост на данък за леките автомобили, като е посочил, че
след извършена справка в регистъра на КАТ сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Добрич, е установено, че лицето към периода, за който е издаден АУЗ, все още се
води собственик на регистрирано за движение по пътната мрежа на Република
България превозно средство, което представлява лек автомобил ВАЗ с рег. № ***.
По отношение на лек автомобил Опел Вектра с рег. № ТХ**** е установено, че
регистрацията му е прекратена на 16.02.2018 г., като това обстоятелство е взето
предвид от органа по приходите и са определени задължения за този автомобил
само за периода, за който е бил регистриран за движение по пътната мрежа на Р
България. Изложил е тези фактически основания, като ги е обвързал със
съответните правни основания по чл. 52, т. 1, чл. 53 и чл. 58, ал. 4 ЗМДТ.
Добавил е, че не са налице и предпоставките на чл. 58, ал. 1 ЗМДТ за
освобождаване от данък, както и че твърденията в жалбата са останали
недоказани. При така изложените доводи е приел публичните задължения, ведно с
изчислените лихви към 10.12.2018 г., за правилно определени и е потвърдил
изцяло АУЗ.
За издаденото Решение задълженото лице е
уведомено с нарочно Съобщение /л. 19/ на 11.02.2019 г. /л. 46/
Жалбата е подадена на 19.02.2019 г.
директно в канцеларията на АдмС – Добрич.
Отделно от жалбата, по която е образувано
настоящото производство, К. *** за изтекла погасителна давност на публични
общински вземания. С писмо рег. № 94К – 00 – 120/ 27.03.2018 г. е отговорено на
Заявителя подробно за видовете погасителна давност, периодите, за които са
неговите задължения, като подробно са указани началният и крайният момент на
давностните срокове за отделните години. В нарочна таблица са представени
погасените по давност задължения /л. 25 – 26/ Изрично е указано, че
възникналите задължения след 01.01.2013 г. са дължими.
По делото бяха приети като доказателства договор
за покупко – продажба на МПС от 19.12.2003 г., с който жалбоподателят е
придобил лек автомобил с рег. № ТХ**** /л. 47/; декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ от 06.02.2004 г. за същия автомобил /л. 48/; Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство на РП – Добрич /л. 52/; приемо – предавателен
протокол от 16.10.2017 г. за лек автомобил Опел Вектра с рег. № ТХ**** /л. 54/;
тъжба до РП – Добрич от 19.52017 г. /л. 55/; жалба до ОП – Добрич срещу
Постановление за отказ на РП – Добрич /л. 56 – 57/; Заявление за прекратяване
на регистрация на МПС с рег. № *****от 15.02.2018 г. /л. 63/; декларация за
прекратяване на регистрацията на същото МПС от 15.02.2018 г. /л. 65/; СР Част
първа с отметка за прекратена регистрация на 15.02.2018 г. за МПС с рег. № ТХ****
/л. 66/; справка за историята на МПС с рег. № *** /л. 67 - 69/;
При така установените факти и събраните
доказателства, настоящият състав на Административен съд Добрич стигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се осъществява от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК.
В чл. 4, ал. 3, 4 и 5 ЗМДТ се определя
компетентността на органите в тези производства. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Чл. 4, ал. 5 ЗМДТ урежда, че кметът на
общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на
Национална агенция за приходите.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за
установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: с акт за установяване на
задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
В разглеждания
случай установяване на задълженията е осъществено с акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Компетентен да
издаде този акт е органът по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в случаите на установяване на местни данъци и такси органи
по приходите са нарочно определени служители на общинската администрация.
Именно тези служители са компетентни да издадат акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В конкретния случай
със Заповед № 1392/ 22.11.2018 г. на Кмета на Община град Добрич издателят на
АУЗ е определен за лице с правата и задълженията на орган по приходите по смисъла
на ДОПК. /л. 49/ Съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК
актът по ал. 3 подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция на Национална агенция за приходите. В чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е уредено, че правомощията
на такъв в производството по установяване на местни данъци и такси се
упражняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община,
т. е. той е органът, който е компетентен да осъществи задължителния според чл. 156, ал. 2 от ДОПК, приложим по
препратка от чл. 144 ДОПК, административен контрол. В
случая това е Директорът на Дирекция "МДТ" при Община град Добрич,
който се е произнесъл по жалбата срещу АУЗ и го е потвърдил изцяло. След
произнасянето на този орган, но в рамките на производството по обжалване на
първоначалния акт, за задълженото лице възниква правото да обжалва акта по чл. 107, ал. 3 от ДОПК пред съда, ако не е
уважена жалбата му с решението на директора.
В разглежданата
хипотеза Актът за установяване на задължения по декларация е издаден от орган
по приходите, определен, както бе посочено, с нарочна заповед на кмета на
общината. В срок пред решаващия орган - Директора на Дирекция "МДТ" в
община град Добрич е осъществено обжалване на този акт относно установеното
задължение за данък превозни средства и начислените върху данъка задължения. С изложеното
са осъществени положителните абсолютни процесуални предпоставки по чл. 156, ал. 2 и 3 от ДОПК за допустимост на
съдебното оспорване. Жалбата до съда е предявена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от страна с правен
интерес.
Изхождайки от
предходния анализ, съдът счита, че заведеното пред него съдебно оспорване е
допустимо и в съответствие с това е оправомощен да разгледа спора по същество.
Административен съд
- Добрич, I състав,
въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на
оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК
на всички основания по чл. 146, счита жалбата за неоснователна.
Съобразно формираните вече мотиви за
компетентността на органите в развилото се производство по установяване на
задължения по декларация, изводът е, че оспореният акт за установяване на
задължение е издаден от компетентен орган. Съответно с оглед приложимите правни
норми от компетентен орган е издадено и потвърждаващото акта решение.
Не са допуснати нарушения на формата,
които да опорочават оспорения акт и потвърждаващото го решение. По - горе подробно се изложи същността в
съдържанието му. Въз основа на същото се установява, че са описани всички
фактически обстоятелства, сочещи начина на определяне данъка за превозни
средства.
Не са допуснати и съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
По материалната законосъобразност на
оспорения акт, съдът счита следното:
В процесния случай предметът на спора
се отнася до определен данък за превозни средства. В тази връзка следва да се
има предвид следното:
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък
върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за
движение по пътната мрежа в Република България, като съобразно чл. 53 ЗМДТ
данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. В случая е
безспорно, че собственик и на двете превозни средства, цитирани по – горе, е К.И.К.,
както е безспорно, че и двете превозни средства са били регистрирани за
движение по пътната мрежа на Република България. В тази насока са представените
по делото доказателства от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич. До
прекратяване на регистрацията на МПС данъкът е дължим. В тази връзка е без
значение дали ПС е било управлявано или не, респ. дали е било спряно от
движение, след като не е прекратена регистрацията му. По отношение лек автомобил с рег. № ТХ**** Заявление за прекратяване
на регистрацията е подадено на 15.02.2018 г. /л. 63/ и същия ден е извършено
прекратяването. По отношение МПС с рег. № *** е налице справка от сектор „ПП“
при ОДМВР – Добрич от историята за регистрация на автомобила, от която се
установява, че на 10.05.2004 г. автомобилът е спрян от движение, а от
01.10.2008 г. е поставен под запор за продажба по изп. дело № 20088100400103/
24.09.2008 г., но регистрацията на автомобила не е прекратена.
Административният орган е съобразил тези факти и обстоятелства, като за лек
автомобил с рег. № ТХ**** са начислени задължения до месец февруари 2018 г.
вкл., когато е прекратена регистрацията на същия, а за МПС с рег. № *** по АУЗ е
начислено задължение до 31.12.2018 г., доколкото за последното няма
доказателства да е прекратена регистрацията. Правилно с писмените си бележки
процесуалният представител на ответника сочи, че следва да се прави разлика
между понятията „спрян от движение“ и “автомобил с прекратена регистрация“.
Спрените от движение автомобили са все още регистрирани за движение по пътната
мрежа на страната и по отношение на тях се дължи данък превозно средство, извод
за което се черпи от разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, съгласно която за
превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се
дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за
движение, т.е. за спрените данък се дължи. Включително и към момента на
приключване на съдебното производство не бяха представени доказателства за
прекратяване регистрацията на този автомобил. Вярно е, че разпоредбата на чл.
58, ал. 4 ЗМДТ, в редакцията ѝ до 01.01.2007 г., предвижда възможност за
освобождаване от данък на МПС, които са спрени от движение. С изменението на
чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ обаче от
01.01.2007 г. отпада тази възможност, като собствениците, чиито превозни
средства са спрени до 31.12.2006 г., от 01.01.2007 г. дължат данък превозно
средство, ако не е върнат регистрационният талон до края на предходната година
и не е представено удостоверение за разкомплектоване: изм. ДВ. бр.105 от 22
Декември 2006г.: „(4) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.,
изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) За превозно средство,
което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на
предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е
представил удостоверение за разкомплектоване.“ По същия начин е формулирана
разпоредбата и към настоящия момент, като е прецизирана и гласи: „За излезлите
от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено
задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след
прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за
предаване за разкомплектуване“. Такива доказателства жалбоподателят не е
представил, а освен това автомобилът е предмет на изпълнително дело.
Съдът е указал на жалбоподателя
доказателствената тежест, но по делото не са представени доказателства, които
да опровергават изводите на органа по приходите.
Жалбоподателят настоява, че лек автомобил с рег. № ТХ****
е бил предмет на престъпление и очевидно по този начин желае да черпи права от
изр. второ на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. В случая обаче е налице Постановление на
РП – Добрич, с което е прието, че по отношение този автомобил не е било налице
престъпление, поради което не е налице издирване на автомобил по смисъла на чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ. Установено е, че през 2009 г. е поставено начало на сделка
за продажба на автомобила, но сумата по сделката не е била изплатена и съответно
сделката не е била изповядана пред нотариус. К. признава в тъжбата /л. 55/, че
сам е предоставил автомобила си на купувача Слави Славов, който обаче
впоследствие е починал, а отношенията между страните са останали неуредени. В
този смисъл жалбоподателят сам се е поставил в положение в противоречие със
закона, като автомобилът му е продължил да бъде негова собственост, независимо
че е получил сума за продажбата му. Като не е действал съобразно изискванията
на закона за прехвърляне на лек автомобил и е предоставил ползването му на
лицето, без сделката да е изповядана пред нотариус, като в договора да се впише
остатъкът от задължението, жалбоподателят е останал собственик, който дължи
данък превозно средство като такъв, доколкото пък това ПС е продължило да бъде
регистрирано за движение по пътната мрежа.
По отношение възражението за погасени
по давност задължения, следва да се отбележи, че съдържащите се в АУЗ са за
периоди, за които не са били погасени по давност. Погасените по давност
задължения, видно от приложената по делото Таблица /л. 25 – 26/, съпоставени
със задълженията в АУЗ, не са включени като такива в АУЗ.
По делото няма направено искане за
назначаване на експертиза, която да установи дали задълженията са правилно
изчислени, като главница и лихва, а само голословни твърдения, че задълженията
са много високи. Предвид липсата на искания по доказателствата съдът не е
назначил такава. Проверка на съда по определените суми по периоди за главница и
лихва налага извод за правилно определяне на същите.
С оглед изложеното, настоящият състав приема,
че АУЗ и потвърдителното Решение, в обжалваната част за данък превозни
средства, са правилни и законосъобразни, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника, съдът
следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК да му присъди сторените по делото
съдебно - деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., които подателят на жалбата да заплати.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 606/ 19.02.2019 г. на К.И.К., ЕГН **********,***, против Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 10365 - 1/ 10.12.2018 г., издаден от *****-
старши инспектор в Дирекция "МДТ" при Община град Добрич, потвърден с
Решение № 94К – 00 - 67/ 01.02.2019 г. на Директора на Дирекция "МДТ"
при Община град Добрич, в обжалваната част, с която
на К.И.К., ЕГН **********,***, са определени задължения за данъци, по видове и
периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 10.12.2018 г., като е
определен данък за превозни средства в размер общо на 459.67 лв. главница и
140.96 лв. лихва.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Община град Добрич сумата от 100 лв. /сто лева/ съдебно –
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните пред Върховния административен съд на Република
България.
СЪДИЯ: