№………./……...06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 518 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
1583/08.01.2019 г. от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу Решение
№ 5405/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 5767/2018 г. на ВРС, с което е
отхвърлен иск за приемане за установено, че Ц.М.А., с адрес: ***, дължи на
„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД сума в общ размер на 5 226,99 лв.,
представляваща главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги, определена на основание
чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за периода от 29.09.2016 год.
до 28.09.2017 год.; 26,13 лв., лихва за забава върху главницата за периода от
16.12.2017 год. до 16.02.2018 год. и законната лихва върху главницата, считано
от 27.02.2018 год. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2883/2018год. по описа на ВРС, на
основание чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението е
неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционния съд
неправилно е приел, че не е установено и доказано ответницата фактически да е
въздействала върху водомера. Позовава се на разпоредбите на Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ относими
към начина на определяне на количеството изразходвана вода в случаите на
нарушаване на пломбите и физически въздействия върху водомерите, причинили
тяхната повреда, както и в случай на отказ на потребителя да осигури достъп на
длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера. Счита,
че по делото са събрани надлежни доказателства, установяващи физическо
въздействие върху водомера, чрез поставяне на пластмасова пръчка, която стопира
перката на водомера да се върти. Моли въззивният съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове и
да му присъди съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна Ц.М.А. е отговорила, че е собственик на имота, в който се
предоставят ВиК услуги, които редовно заплаща. Възразява, че не е присъствала
на проверката, не знае какво са намерили проверяващите и не се е подписвала
никъде. Твърди, че всеки месец си плаща водата, за което разполага с документ.
Не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание въззиваемата
Ц.А. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
От
извършената от съда служебна проверка се установява, че постановеното от ВРС
решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл по допустим установителен
иск, предявен в срока по чл. 415 от ГПК от заявител в заповедно производство
след издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и подадено от длъжника
възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е
установителен иск от "Водоснабдяване и канализация – Варна" ООД по
реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че Ц.М.А., ЕГН **********,
в качеството си на потребител на ВИК услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер 4206045, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД
сума в общ размер на 5 226,99 лв., представляваща главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги, определена на основание чл.37, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 год. МРРБ, за която има издадена Фактура № ********** от 16.11.2017 год.
за периода от 29.09.2016 год. до 28.09.2017 год. на адрес: община Бяла, село
Попович, парцел 1-227/3; сума в общ размер на 26,13 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 16.12.2017 год. до 16.02.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.02.2018 год. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д. №2883/2018 год. по описа на ВРС, 16
състав.
В исковата молба ищецът
поддържа, че ответницата А. е абонат на ВиК услуги предоставени в имот с адрес:
Община Бяла, село Попович, парцел 1-227/3, и има абонатен номер 4206045. При
извършена проверка в имота на 28.09.2017 год. служители на ищцовото дружество
установили, че на измервателния уред е поставена пластмасова лента, която пречи
на турбината на водомера да се движи, в резултат на което не се обхваща /не се
отчита/ потреблението на ВИК услуги, като по този начин потребителят избягва
пълното плащане на цялостното потребление на ВиК услуги в имота. Въз основа на съставения
констативен протокол и на основание чл. 37, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год.
МРРБ била издадена процесната фактура № ********** от 16.11.2017 год. за сумата
5 226,99 лв., с която е начислена консумация на ВИК услуги, определена по
пропускателна способност на водомерната инсталация, непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1.0 m/s за едногодишен
период.
Ответницата е подала
отговор, в който оспорва констативния протокол от 28.09.2017 год. и заявява, че
не и́ е известно как е попаднала във водомера пластмасова лента. Излага,
че е коректен абонат и заплаща своевременно месечните си задължения.
Съдът, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема от фактическа и
правна страна следното:
Установените от първоинстанционния съд
факти и обстоятелства не се оспорват от страните. Накратко те са следните: Ответницата
е собственик на имот на адрес: община Бяла, село Попович, парцел 1-227/3, който
е присъединен към водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от
ответното дружество, с абонатен номер 4206045. Между страните е налице
действащо облигационно правоотношение по силата на договор за предоставяне на
ВиК услуги, към което се прилагат Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор. След извършена проверка в обекта на
ответницата и съставяне на констативен протокол е начислена сумата от 5 226,99
лева по фактура № **********/16.11.2017г. като корекция на сметката на абоната
за периода от 29.09.2016г. до 28.09.2017г. На 28.09.2017 г. първо от инкасатора
на ВиК услуги, а впоследствие от служители ВВК (вътрешно-ведомствен контрол) на
ВиК оператора е констатирано физическо въздействие върху водомера, изразяващо
се в поставена пластмасова пръчка, която стопира перката на водомера да се
върти. За това обстоятелство е съставен констативен протокол от служители на
ищцовото дружество в отсъствието на ответницата. Протоколът не е подписан от
ответницата, която го оспорва.
Спорът между страните се свежда до надлежното
упражняване на правото на ищеца, в качеството му на оператор предоставящ услугите
водоснабдяване и канализация (В и К) по смисъла на чл. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата), при
установеното физическо въздействие върху водомера, да определи количеството
изразходвана от ответницата вода по реда на чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 35, ал. 6 от наредбата – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за едногодишен период.
Предпоставките за прилагането на
посочената разпоредба са: да е установено физическо въздействие върху водомера
и това въздействие да е причинило повреда на измервателния уред. При това, на
доказване подлежи както фактът на установено въздействие, така и фактът на
повреда на измервателния уред. Под повреда следва да се разбира всяко
отклонение от точното измерване на количеството вода, което е пряка и
непосредствена последица от оказаното върху водомера неправомерно въздействие. Това
следва и от изричния текст на чл. 51, т. 2 от ОУ на оператора, според който редът за определяне на
количеството изразходвана вода, предвиден в чл. 49 от ОУ, се прилага в
случаите, когато чрез физически въздействия върху водомерите потребителят
причини тяхната повреда или неточност на показанията им.
Наредбата не съдържа специален ред за
установяване на тези обстоятелства. Облекченият ред по чл. 37, ал. 3 от
наредбата, който предвижда установяване и доказване на фактите с протокол,
съставен от длъжностно лице на оператора, подписан от длъжностното лице и от
най-малко един свидетел, който може да бъде и лице от състава на оператора, се
отнася за случаите на незаконно присъединяване към водоснабдителните и
канализационните системи. Затова в случаите на твърдяно неправомерно
въздействие операторът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на всички
релевантни факти.
По делото е представен като
доказателство констативен протокол от 28.09.2017 г., за установено от служители
на ищеца след сваляне на водомера наличие на пластмасова лента, която според
отразеното в протокола стопира перката на водомера да се върти. Протоколът е
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила. Удостоверените в същия факти са оспорени от ответницата. Разпитан е като
свидетел един от съставителите на протокола – К.С.. Показанията му потвърждават
написаното в протокола. От същите се установява още, че проверката е извършена
в отсъствие на ответницата. Последната сочи, че в дома е била единствено
малолетната и́ дъщеря.
Същевременно, по делото е приета като
доказателство справка за облога и плащанията на абоната, от която е видно, че в
периода от м. август 2016 год. до м. юни 2018 год. са извършвани ежемесечни
отчети в имота на ответницата за консумирано количество вода, което е средно
около 10 куб. м. на месец. По изявления на ответницата домакинството и́ се
състои от нея и двете и́ дъщери. В този смисъл показанията на свидетелката
Павлина Минчева, инкасатор при ищцовото дружество, според която консумацията на
вода в имота била ниска – два куб. м. на месец, не могат да бъдат кредитирани. Видно
е от справката, че потребяваните ВиК услуги са заплащани редовно.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства води до извода, че ищецът не е доказал по несъмнен начин, че
намирането на пластмасова лента във водомера се е отразило на правилното
отчитане на показанията на измервателния уред. Ищецът не е ангажирал специални
знания на вещо лице за установяване на повреда във водомера, респ. неточно
измерване. От друга страна, от справката за облога и плащанията на абоната е се
установява, че отчитаното количество вода не се отклонява съществено от обичайното
потребление за нетоплофицирано жилище – 5 куб.м. за всеки обитател съгласно чл.
19, ал. 8 от ОУ на оператора, още повече, че се касае за селски имот, в който
двама от обитателите са деца. Не са налице твърдения и данни за ползване в
имота на вода за други, различни от обичайните битови нужди.
Ето защо, въззивният съд намира иска
за недоказан по своето основание. Съответно, не са налице предпоставките за определяне
количеството изразходвана от ответницата вода по реда на чл. 37, ал. 1 във вр.
с чл. 35, ал. 6 от наредбата – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за
едногодишен период.
Поради
съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата
страна не е претендирала разноски във въззивното производство, поради което
такива не се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5405/28.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 5767/2018 г.
по описа на PC – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.