№ 2041
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110111812 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е предявен иск
от ИВ. КР. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. П., ул. Г. №17, в качеството й на майка
и законен представител на детето КР. М., ЕГН ********** срещу ИЛ. Б. М., ЕГН
********** от село К., община П., ул. и.р. №25, за изменение на определена със
съдебно решение №2643/29.06.2016г., постановено по гр. дело № 15226/2016г. на ВРС
месечна издръжка дължима в полза на детето, като същата бъде увеличена от 130 лева
на 240 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда – 18.08.2021г., на осн.
чл. 150 СК.
Излага се, че от определяне на първоначалната издръжка с цитираното съдебно
решение в размер на 130 лева до момента са изминали пет години, през които
потребностите на детето са се увеличили, вследствие на което и разходите за неговото
отглеждане също са нараснали. Детето е в ученическа възраст като допълнително
посещава курсове по аеробика, за които през 2021г. е заплатена такса в размер на 360
лева; детски лагер в размер на 130 лева; посещава уроци по математика, за които се
заплаща такса в размер на 90 лева месечно, съответно уроци по английски, за което се
дължат 240 лева месечни разходи, съответно се дължат и разходи за училищен стол в
размер на 30 лева.
Твърди, че ответникът работи по трудово правоотношение като международен
шофьор, като реализира доход над средният за страната. Намира, че същия без особено
затруднение би имал възможността да изплаща посочения размер на увеличената
издръжка в полза на детето.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва по размер. Не оспорва, че е баща на детето, както и че със
съдебно решение е определен посочения в исковата молба размер на дължимата в
полза на детето месечна издръжка. Не оспорва, че работи по ТПО като международен
шофьор. Посочва, че за периода 01.09.2020г.-01.09.2021г. е реализирал доход от
упражняваната от него трудова дейност от общо 3880,16 лева, както и 63,91 лева
обезщетение за времето на въведените в страната извънредни мерки. С реализираните
от него доходи издържа още едно дете – К.И. М., роден на 14.09.2020г., по отношение
на което посочва, че предвид реализирана операция в областта на главата (осъществена
на 14.05.2021г.), реализира повишени разходи за лечението му. Посочва, че поради
необходимостта от осигуряване на спешна нужда от лечение на детето е усвоил
кредити в общ размер на 6900 лева, за които е уговорен гратисен период за погасяване
считано от 2023г.Счита, че може да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 160 лева, поради което не възразява да бъде определена такава в
минималния определен от закона размер.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено по делото е удостоверение за раждане на детето КР. М., ЕГН
**********, от което се установява, че детето е родено на 04.06.2013г. , като родителни
на същото са страните по спора.
Представено по делото е съдебно решение № 2643/29.06.2016г., постановено по
гр.дело № 15226/2016г. на ВРС, с което е прекратен сК.ения между страните
граждански брак, утвърдено е споразумение, съобразно което родителските права
досежно детето се предоставят на майката, а бащата се задължава да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 130 лева с падеж 10-то число на съответния
месец, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла
вноска.
От представената служебна бележка №1184/08.07.2021г. се установява, че
детето е ученик – редовна форма на обучение, като за учебната 2020/2021г. е записана
във 2-ри клас при ОУ „А.К.“ гр. Варна.
Представена е квитанция за заплатена сума от 130 лева в полза на туристическо
дружество „Родни балкани“ – Варна, както и квитанция за заплатена сума в размер на
360 лева, представляваща тренировъчна такса за периода месец 1- ви месец 6-ти, во
полза на КСА „А.С.“ – Варна.
Представен по делото е трудов договор от 04.11.2015г., от който се установява,
че ответникът осъществява трудова дейност, като заема длъжността „шофьор товарен
автомобил (международни превози)“, при уговорено основно трудово възнаграждение
в размер на 431 лева.
От удостоверение издадено от търговското дружество „К. Й.Г“, ЕИК
********** се установява, че за периода 17.11.2020г. – 30.11.2020г., 05.10.2020г. –
2
16.10.2020г., 04.09.2020г. – 17.09.2020г. или за общо 29 дни, ответникът е бил в
неплатен отпуск поради въведените в страната извънредни мерки.
Представено по делото е удостоверение № 52/20.09.2021г. издадено от
търговското дружество „К. Й.Г“, ЕИК **********, в което се посочва, че за периода
01.09.2020г. – 01.08.2021г. на ответникът е изплатено брутно трудово възнаграждение
в размер на 5030,60 лева, респ. нетно такова в размер на 3880,16 лева.
Представено е удостоверение за раждане на детето К.И. М., ЕГН **********, от
което се установява, че детето е родено на 14.09.2020г., като баща на детето е
ответникът по делото.
Представена по делото е епикриза от УБАЛ „С.И.Р.“- С., в която се посочва, че
детето К.И. М., ЕГН ********** е претърпял операция на главата. Дадени са
препоръки за проследяване на статуса на детето и последващи медицински
консултации при необходимост.
Представено е становище от ДСП Варна, в което се посочва, че нуждите на
детето са увеличени предвид възрастта, в която се намира, при което молбата на
майката следва да бъде уважена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си
благоприятност спрямо децата. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Доколкото от доказателствата по делото се установи, а и не се спори между
страните, че ответникът е баща на детето, то съдът намира, че така предявения иск е
доказан по основание.
Размерът на издръжката се съобразява с възможностите и материалното
състояние на родителите и същевременно с необходимите за развитие на детето
условия на живот, в границите установени от чл.142, ал.2 от СК. За определяне
нуждите на детето следва да се вземе предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите на лицата, които дължат
издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете следва да се определи адекватна на нуждите на детето
издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира
последната. При отчитане на променените обстоятелства за определяне размера на
издръжката, следва да се вземе в предвид възрастта на детето, неговото здравословно
3
състояние и пр. потребности, които обуславят разходи, които следва да бъдат поети от
неговите родители.
Към настоящият момент детето К. е навършила 9 години, същата ученик в
редовна форма на обучение в основно училище в гр. Варна. Детето е в ученическа
възраст, което предполага заплащане на разходи по неговото образование, съответно
подлежат на заплащане и съпътстващи разходи по дължими такси при участие на
детето в допълнителни извънучебни спорни занимания, летни лагери и пр., по
отношение на които между страните няма спор, че се дължат. От определяне на
първоначалния размер на дължимата издръжка с решение на ВРС до момента на
приК.ване на съдебното дирене в първа инстанция са изминали пет години. Нуждите на
детето, като вече съдът посочи са се увеличили, увеличен е и размера на дължимата
минимална издръжка, която е в размер надвишаващ първоначално определеният такъв.
Минималната издръжка е само онази законово определена минимална граница, която е
дължима в полза на детето от неговия родител, като съответния размер следва да бъде
преценяват конкретно, съобразно всеки един отделен спор.
Размерът на издръжката се преценява съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителите. Издръжка на детето се дължи и от двамата
родители,независимо от това, на кой от тях са предоставени родителските права, като
при определяне на съответния размер съдът единствено с оглед обстоятелството, че
непосредственото упражняване на родителските права е възложено на единия от
родителите, то другия следва да престира по-голямата част от издръжката в полза на
последното. Изложеното налага извода, че издръжката се преценява с оглед нуждите на
детето и възможностите на двамата родители.
Не се спори между страните, че ищцата и майка на детето не работи, като към
момента на сезиране на съда същата се намира в отпуск по майчинство, в която насока
е и нейно изявление в о.с.з., чрез процесуалния й представител. Не се спори също така,
че ответникът работи по ТПО, като заема длъжността „шофьор товарен автомобил
(международни превози)“. От представените по делото доказателства съдът приема, че
за периода 01.09.2020г.-01.08.2021г. ответникът е реализирал трудово възнаграждение
в размер на 5030 лева за посочения период (от по 420 лева на месец), през който
период е използвал и неплатен отпуск предвид въведеното в страната извънредно
положение. Установи се по делото,че ответникът е баща и на друго дете – Кристиян
М., роден на 14.09.2020г. Прима съдът от представените по делото писмени
доказателства, че детето след раждането си в ранна възраст е претърпяло операция на
главата, която предполага полагане на медицински грижи за детето и съпътстващите с
това медицински разходи. Така изложеното налага извода, че при определяне размера
на дължимата в полза на К. издръжка, следва да бъде отчетено, че ответникът е
задължено за издръжка лице и към друг негов низходящ.
Съдът при отчитане потребностите на детето К. и възможностите на родителите
4
на същото намира, че следва да определи издръжка на последното в размер на 330 лева
месечно, като по-голямото парично участие от по 200 лева месечно следва да бъде
възложено на бащата, за сметка на преките родителски права, които осъществява
майката. Съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен да изплаща определения
размер на месечната издръжка доколкото ответникът е в работоспособна възраст,
работи от което реализира доходи, посредством които да изпълнява задължението си.
Определения общ размер на издръжката е съобразен и с възможностите на майката да
престира такава, като се вземе в предвид, че същата към момента не упражнява труд по
ТПО, от което да реализира доход. Съдът съобрази и доходите на бащата предвид
задължението му за издръжка и на другото му непълнолетни дете.
При тези съображения предявеният иск се явява частично основателен в размер
на сумата от по 200 лева – месечна издръжка в полза на детето К., като за разликата
над уважения размер от 200 лева до пълно предявеният размер от 240 лева предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от подаването на исковата молба в съда – 12.08.2021г.,
ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
уважената част на предявеният иск или сумата от 250 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на предявеният
иск, като за определяне на този размер съдът следва да обсъди и направеното
възражение за прекомерност от страна на ищеца, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Минималното определено възнаграждение за процесуално представителство по дело за
издръжка е в размер на 300 лева, на осн. чл.7, ал.1, т.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че следва за
основа, по която да изчисли припадащите се разноски в полза на ответника съобразно
отхвърлената част, следва да вземе минималния размер на издръжката посочен в
цитирания нормативен акт от 300 лева. Делото не е с правна и фактическа трудност,
което да обоснове определяне на размер над минимума. Производството по делото
приК.и в рамките на едно съдебно заседание, в което бяха осъществени процесуалните
действия от страните. Така изложеното налага извода, че в полза на ответника се
дължат разноски в размер на 50 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
В полза на съда следва да бъде присъдена и дължима от ответника държавна
такса в размер на 4% от тригодишните платежи върху увеличената стойност на
дължимата издръжка или сумата от общо 100,80 лева. Дължи се ДТ и в размер на 5
5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената със съдебно решение №2643/29.06.2016г.,
постановено по гр.дело № 15226/2016г. на Варненски районен съд, с което е
определена месечната издръжка в полза на детето КР. М., ЕГН **********, дължима
от ИЛ. Б. М., ЕГН ********** от село К., община П., ул. и.р. №25, платима чрез
неговата майка и законен представител ИВ. КР. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, с.о.
П., ул. Г. №17, като я УВЕЛИЧАВА от 130 лева на 200 (двеста) лева месечно,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -12.08.2021г. до настъпване
на законово основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка една закъсняла вноска до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 200 лева
до пълно предявеният размер от 240 лева, на осн. чл. 143,ал.2 във вр. с чл. 150 СК.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта му
относно увеличението на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. М., ЕГН ********** от село К., община П., ул. и.р. №25 ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. КР. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. П., ул. Г. №17 сумата от
250 (двеста и петдесет) лева представляващи заплатено възнаграждение за
процесуално представителство съразмерно уважената част на предявеният иск, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. КР. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, с.о. П., ул. Г. №17 ДА
ЗАПЛАТИ на ИЛ. Б. М., ЕГН ********** от село К., община П., ул. и.р. №25 сумата
от 50 (петдесет) лева представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно отхвърлената част на предявеният иск, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ИЛ. Б. М., ЕГН ********** от село К., община П., ул. и.р. №25 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД държавна такса върху увеличения размер на дължимата в полза на
децата издръжка в размер на 100,80 (сто лева и 80 ст.) лева, както и 5 (пет) лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните ведно с препис от съдебния акт.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7