№ 247
гр. Благоевград, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500189 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Р. П. Г., ЕГН **********, адрес гр.Б., ул. П, обжалва решение № 614 от
29.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 510 от 2022 г. на РС Б, в
частите, с които са уважени претенциите на "А", ЕИК седалище и адрес на
управление гр.С.,р-н, представлявано от Ю.Х.ю, за дължимост на парични суми,
предмет на заповедно производство. В жалбата се изтъква, че атакуваното с нея
решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните и материалноправните правила. То следвало да бъде
отменено. Съдът допуснал редица нарушения на процесуалния закон, които от
своя страна довели до грешни правни изводи и постановяването на порочен
съдебен акт. Неправилно били обсъдени направените възражения, касаещи
множеството формални пороци, от които страдало обжалваното решение. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, ищецът нямал активната легитимация да предяви претенции спрямо Г.,
тъй като по отношение на нея към онзи момент цесията не била произвела
действие. Фактите относно уведомяването на длъжника за извършената цесия
следвали да се разглеждат още при издаването на заповедта за изпълнение, а не в
1
един по-късен етап - при предявяване на установителния иск. Съдът не се
съобразил и с възраженията по отношение на наличие на неравноправни клаузи в
договора. Неправилно първоинстанционният съд приел, че Г. е надлежно
уведомена за сключената цесия, след като е получила ИМ, към която е приложено
съобщението за цесия и пълномощното, касаещо уведомяване на длъжника, тъй
като упълномощаването /чл. 39 от ЗЗДог/ имало предвид представителство пред
„трети лица“, а длъжникът не бил „трето лице“, а страна по договора за кредит с
кредитора-цедент. Цесионерът не можел да бъде пълномощник на цедента в този
случай. Задължението за уведомяване на длъжника от цедента било помощно
задължение по договора за цесия към цесионера, а не към длъжника. Последният
не бил страна по договора за цесия. Трябвало да се прави разлика между
понятията „узнаване за цесията“ и „съобщение за цесията“. Цесионерът,
упълномощен от цедента, можел да уведоми длъжника за цесията, но от това не
настъпвали никакви правни последици за длъжника и третите лица, т. к. имало
изрична разпоредба на закона - чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог - „Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор“. Ако нямало съобщение от
цедента до длъжника, прехвърлянето имало действие само между цедента и
цесионера, но не и спрямо третите лица и длъжникът си оставал задължен към
цедента. Съдът не взел предвид обстоятелството, че никъде не било установено и
доказано да е съставян първичен документ /разходен касов ордер/, с който „Сити
кеш“ да е предало на Г. заемната сума по процесния договор. Това, че бланкетно
вещото лице в заключението си споменало, че „в договора Г. с подписа си
удостоверява, че е получила в брой сума в размер на 1300 лева по този договор“,
не доказвало реално предаване на процесната сума, в каквато насока били и
изложените още в отговора възражения. Първоинстанционният съд не взел
предвид факта, че ищецът не изпълнил задължението си да представи по делото
подписан екземпляр от договор № 367886/30.10.2019 г. и погасителен план към
него, както и квитанции, от които да е видно погасяването на заем по договор №
367886/30.10.2019 г., и квитанция, от която да е видно усвояването на сумата,
предмет на договор № 400374/24.02.2020 г. Първоинстанционният съд неправилно
счел възраженията относно настъпване на предсрочна изискуемост за
ирелевантни. В договора съществувала клауза „Предсрочната изискуемост
настъпва автоматично без да бъдете уведомени за това“. Липсвали правни изводи
на първоинстанционния съд във вр. с възражението за недействителност на тази
клауза, която нямало как да е породила правни последици спрямо Г.. При договор
2
за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор
не настъпвала автоматично, а било необходимо преди подаване на заявлението
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Предсрочната изискуемост следвала да се разбира като изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗДог, настъпвало с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил
длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Поради това и
предвид обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК от
основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то
при позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита,
тази предсрочна изискуемост трябвало да е настъпила преди образуване на
заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не били осъществени преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер нито било
изискуемо, нито било възникнало на предявеното от заявителя основание.
Договорът за заем не отговарял на изискванията на ЗПК. Предвид императивните
норми на ЗПК, които установявали формата и съдържанието на потребителския
кредит, какъвто бил процесният договор, недопустимо било съществени елементи
от договора да се установяват със счетоводни експертизи в рамките на исковото
производство и експертът да ползва за изводите си данни от погасителен план по
договора за заем, който му е предоставен от ищеца-заемодател в хода на това
производство. Моли се за отмяна на решението в атакуваните му части и
отхвърляне на предявените искове.
3
Подаден е отговор от насрещната страна. В него се поддържа тезата за
неоснователност на жалбата. Правилно първоинстанционният съд счел, че цесията
е редовно връчена на ответника по делото. Ответникът бил уведомен по реда на
чл. 99 от ЗЗДог, тъй като към исковата молба било приложено уведомително
писмо, като е направено искане за връчване на уведомителното писмо с исковата
молба и същата е редовно връчена от страна на съда. Не било необходимо
договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от
цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор. Съобщаването на
договора за цесия не било елемент от фактическия му състав, тъй като вземането
преминавало върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне
на вземането. Правилото на чл. 99, ал. 4 от ЗЗДог поставяло като условие за
противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на
факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор. Неуведомяването
обаче не се отразявало на валидността на договора за цесия. До съобщаването на
длъжника той можел валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен
ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане
вече било преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, и цесионерът имал качеството на кредитор по отношение на
цедирания длъжник. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не можело да бъде
игнорирано. Освен това, в общите условия към договора, подписани на всяка
страница от заемателя, било уговорено фингирано получаване на кореспонденция
между страните. Правилно първоинстанционният съд счел, че заемателят е
получил заемната сума, тъй като в чл. 4, ал. 1 той е декларирал, че с полагането на
подписа си в договора удостоверява, че надлежно е получил заемната сума в брой.
На основание ЗЗДог, предаване на заемна сума до 5000 лева можело да се доказва
с разписка. Съдържанието на договора за заем следвало да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума,
но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете
страни, имало свидетелстващ характер. Договорът за заем бил сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество. Договорът бил реален, защото единият елемент от фактическия му
състав бил предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане.
Ако първият елемент липсвал, налице било обещание за заем, а ако липсвал
вторият, нямало договор и даденото било без основание. Реалният елемент -
4
получаването, се удостоверявал от заемателя с поемането на задължението „да
върне“, а не „да даде“ нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване
на благото било да установи отрицателния факт на неполучаването. С оглед на
обстоятелството, че ответникът не оспорил положения на договора подпис, то
правилно първоинстанционният съд счел, че подписът е положен от страна на Г..
По отношение на възражението, че ответникът не бил уведомен за настъпила
предсрочна изискуемост, следвало да се вземе под внимание фактът, че всички
вноски били с настъпил падеж към датата на входиране на заявлението в съда. Не
били налице и неравноправни клаузи. Моли се за потвърждаване на решението в
обжалваните му части.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха доказателства от въззивната инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Анализът на приобщения от първата инстанция доказателствен материал налага
заключение за правилност на направените от същата фактически и правни изводи
по съществото на спора между страните.
Оплакванията в жалбата, отнасящи се до твърдяното неуведомяване на длъжника
за извършената цесия, не се споделят от въззивния съд. Допустимо е, по силата на
принципа на свободата на договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗДог, предишният
кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да съобщи на
длъжника за цесията. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания /цедента/, съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗДог, като обемът
й се определя според това, което упълномощителят е изявил, съобразно чл. 39 от
ЗЗДог. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.
3 и 4 от ЗЗДог. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство, станало с връчването на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изхождащото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗДог, не може да бъде
игнорирано. С връчване на уведомлението в хода на исковото производство,
цесията проявява действието си и спрямо длъжника /Решение № 114 от 07.09.2016
г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В./. Отделно от
това, следва да се има предвид и че самото придобиване на вземането от
цесионера става по силата на сключването на договора за цесия, доколкото от
този момент последният поражда действие за страните по него. Уведомяването на
длъжника е относимо единствено към изпълнението на прехвърленото
5
задължение и не изключва активната легитимация на цесионера /Решение № 126
от 30.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2042/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Б.Б./. То настъпва с получаване на копие на исковата молба на цесионера от
длъжника, защото е факт, осъществил се до приключване на устните състезания и
подлежащ на съобразяване от съда - чл. 235, ал. 3 от ГПК. В конкретния казус се
установява, че към исковата молба на цесионера са приложени пълномощно от
цедента и уведомително писмо за цесията. Те са надлежно връчени на ответника-
длъжник. Прехвърлянето на вземанията е проявило действието си по отношение
на последния. Решаващият извод на районния съд, който е в същата насока, е
правилен.
Обосновани са и разсъжденията на първата инстанция за получаването на сумата
по договора за потребителски кредит от страна на ответника. Реалното предаване
на сумата от заемодателя на заемателя може да бъде документирано както в
отделен от договора, с който е постигнато съгласието, документ, така и в самия
договор. В последния случай, в частта си, документираща предаването на сумата,
договорът има характер на свидетелстващ документ и служи едновременно както
за доказателство, че изявленията в него са направени от страните, така и за
доказателство за факта на предаването на сумата. Затова, при спор за
действителното съдържание на договора и за предаването на сумата, съдът следва
да съобрази и свидетелстващия характер на изявлението, че сумата е предадена на
заемателя, който е потвърдил този факт с полагането на подписа си под договора
/Определение № 60783 от 3.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2021 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Л.А./. По същия начин следва да се процедира и в
настоящия казус, който е именно такъв. Обективираното в договора изявление, че
при подписването му заемателят е получил посочената в него сума като заем,
съставлява достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване
на факта на реалното й предаване /Решение № 142 от 7.10.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1601/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е.В./. Противно на твърдението в
жалбата, правилно районният съд е приел за доказано получаването на парите и
въз основа на заключението на вещото лице. Несъгласието на длъжника с този
извод на първата инстанция не е основание да се приеме обратното /така и
Определение № 50133 от 14.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 999/2022 г., II т. о., ТК,
докладчик председателят К.Н./. Експертното заключение не е оспорено и не е
оборено. Обстоятелството, че със заетата сума е рефинансиран стар дълг по друг
договор за заем, действително се явява ирелевантно за спора.
При извършената служебна проверка от въззивната инстанция за наличие на
6
неравноправни клаузи в договора, на основание чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК, такива
не бяха констатирани. Същият е изводът и на районния съд. Не се установява
неспазване на императивните правила, залегнали в нормите на чл. 10, ал. 1, и чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК.
Оплакванията за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията правилно са
счетени от първата инстанция за ирелевантни, доколкото ищецът не се позовава
на такава и падежите на всички вноски по погасителния план са настъпили преди
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Решението е правилно в обжалваните му части и следва да бъде потвърдено.
Предвид цената на всеки от исковете, която е под предвидените в чл. 280, ал. 3, т.
1, предл. 1 от ГПК 5000 лева, настоящият въззивен съдебен акт няма да премине
през касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 614 от 29.10.2022 г., постановено по гражданско
дело № 510 от 2022 г. на РС Б, в обжалваните му части, с които са уважени
претенциите на "А", ЕИК седалище и адрес на управление гр.С.,р-н,
представлявано от Ю.Х.ю, предявени срещу Р. П. Г., ЕГН **********, адрес гр.Б.,
ул. П, за дължимост на парични суми, за които по частно гражданско дело № 2956
от 2021 г. на РС Б е издадена заповед за изпълнение № 952 от 29.11.2021 г.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7