Мотиви по НОХД № 30 098/10 по описа на РС М.
Подсъдимият Е.Л.П. е
обвинен в това, че на 15/16.01.1993 г. в района на с. Н., област М. в съучастие
като извършител със С. И. Т. от гр. Б. и Д.К.Д. xxx се съвкупил с лице от
женски пол - Р.Г.Н. xxx, като я принудил към това със сила и заплашване –
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Д.К.Д. е
обвинен в това, че на 15/16.01.1993 г. в района на с. Н., област М. в съучастие
като извършител със С. И. Т. от гр. Б. и Е.Л.П. xxx се съвкупил с лице от
женски пол - Р.Г.Н. xxx, като я принудил към това със сила и заплашване –
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и пледира конкретни по вид и размер наказания.
Частния
обвинител Н. чрез повереник пледира за съответност на наказанията.
Подсъдимите
П. и Д. се признават за виновни, като при условията на чл. 372, т. 1 от НПК
дадоха съгласие и двамата да не се разпит свидетелите и вещите лица. При
условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите П. и Д. признаха изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
Защитника
на подс. П. и подс. Д., назначен при условията на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази
съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира за приложение на чл. 55 НК
при определяне на наказанието спрямо подсъдимите, посочвайки и конкретен вид и
размер наказание, което счита, че ще е съответно.
Производството се разви при условията и реда на Глава
27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Към
момента на извършване на процесното деяние подс. П. е бил осъждан с една на
брой влязла в сила присъда по НОХД №39/90 г. на РС Б. С. за деяния по чл. 252, ал.
1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 63 НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5
вр. с чл. 26 вр. с чл. 63 от НК на 1 година лишаване от свобода – условно с три
години изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата – 29.05.1990 г..С
последваща присъда по НОХД №298/96 г. на МРС подсъдимия е бил признат за
виновен за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 26 от НК извършено
на 12/13.11.1992 г. и осъден на 1 година лишаване от свобода – ефективно. С
тази присъда при условията на чл. 68, ал. 1 от НК е била приведена в изпълнение
условната присъда по НОХД №39/90 г. на РС Б. С., съответно отдавна и вече
изтърпяна от подс. П.. Във времето спрямо подс. П. са били постановени общо
тринадесет на брой влезли в сила присъди, които обаче нямат отношение към
правната квалификация на извършеното от него по настоящето дело деяние, и
затова съда намира за безпредметно да ги излага подробно. Всички осъждания ще
бъдат коментирани по долу в настоящите мотиви, където съда при условията на чл.
301, ал. 1, т. 3 от НПК е длъжен да изложи мотиви по групиране на настоящата
присъда с останалите постановени до настоящия момент спрямо подс. П..
Към
момента на процесното деяние и подс. Д. не е бил осъждан. Във времето е бил
осъждан с една на брой влязла в сила присъда на 22.03.1994 г. по НОХД №73/93 г.
на РС М.. За деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 18 от НК извършено
на 23.03.93 г. подс. Д. е бил осъден на 1 година лишаване от свобода при лек
режим, като е зачетено и предварителното задържане считано от 24.03.93 г..Понастоящем
подс. Д. е неосъждан, защото спрямо единственото си осъждане е бил реабилитиран
по право съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК.
Подсъдимите
Е.П. и Д.Д., а също и лицето С. Т., спрямо който материалите са отделени в
отделно досъдебно производство, респ. отделно съдебно наказателно производство,
се познавали по между си.
На 15.01.1993г.
подс. Е.П., подс. Д.Д. и С. Т. под влиянието на употребен алкохол отишли в гр. М.,
като след предварителен сговор помежду си от ул. „А.” противозаконно отнели л. а.
„Лада „ xxxx "' с ДК № xxxx А
от владението на свид. С. Д.. С отнетия автомобил тримата потеглили за с. Н.
област М., като навлизайки в селото в посока барчето около полунощ осветили с
автомобила сама движещата се свид. Р.Н.. Тримата продължили движението като
обърнали посоката на движение на автомобила на площада на селото и настигнали с
л. а. св. Н..
Подс. П.
и подс. Д. слезли от л. а. и насила качили св. Н. в автомобила на задната
седалка, която викала за помощ, но никой не я чул. Св. Н. виждала нападателите
си, но подс. П. завързал след това очите й с шалче, като през цялото време подс.
П. и подс. Д. държали св. Н., за да не избяга. Автомобилът се управлявал през
това време от лицето С. Т., който го извел в безлюдна местност намища се между
с. Н. и гр. Б.
През
цялото време подсъдимите и лицето Т. заплашвали св. Н. и я блъскали, казвали й,
че ще извадят нож и ще я заколят, ако не млъкне. Първоначално свид. Н. се
съпротивлявала, но от отправени им закани и блъскане се уплашва. След като
спират л. а. в една местност свид. Н. продължава да бъде държана от подс. П. и подс.
Д., а Т. й разкопчал колана на дънките. След това Т. свалил дънките и бикините
й, както и ботушите и чорапите, без якето и блузата на св. Н.. Т. придърпал св.
Н. към себе си, след което проникнал в нея и осъществил полов акт, който
продължил около 5 минути. След това Т. се облякъл и хванал дясната ръка на св. Н.,
подс. Д. през това време я държал за лявата ръка, а подс. Е.П. осъществил полов
акт за около 3-4 минути, като Н. усещала болка.
Впоследствие
подс. П. хванал св. Н. за лявата ръка и подс. Д.
извършил полов акт траещ също около 5 минути. През цялото време очите на св. Н.
били вързани., като тя с крака си се опитвала да се съпротивлява, но тъй като
ръцете й били силно държани от двама от подсъдимите, третия успявал да се
съвъкупи с нея. След като и тримата осъществили насила полов акт със свид. Н., пуснали
последната да се облече, а шала й продължавал да бъде вързан на очите й. След
това обв. Т. й казал, че отдавна я следят, знаят къде учи и живее и ако се
оплаче пред когото и да било, отново ще я изнасилят, като може и да я убият. Отново
с колата тримата я закарали на края на с. Н., като подс. Е.П. отдалечил св. Н.
от л. а. на около 30 метра, и едва тогава й свалил шала и я пуснал да си ходи.
Свид. Н.
отишла в дома на приятеля си свид. Л. К. – починал понастоящем, и му разказала
всичко. Същият взел през нощта колата на приятеля си свид. К. П. и обиколили из
селото да търсят извършителите заедно със св. Н., която казала, че може да
разпознае единия от тях, който добре видяла, защото я бил хванал за ръката под
уличната лампа – това бил подс. Д.Д..
Свид. Н.
отишла да й бъде извършен генекологичен преглед на 19.01.1993 г., няколко дни
след изнасилването по причина, че я било страх да не е забременяла или заразена
с венерическа болест. След това сигнализира в РПУ М. за извършеното
престъпление срещу нея.
Поради
срам и страх от родителите си св. Н. съобщила чак на 24.01.1993г. за случилото
се на майка си свид. С. Г..
При
извършената очна ставка между свид. Н. и подс. Д., същата го е разпознала, като
един от извършителите на изнасилването й.
Видно от
извършената в рамките на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза
е, че на 19.01.1993 г. при освидеталстване на св. Р.Г.Н. на 17 години / към
момента на деянието / е извършен генекологичен преглед и е установено следното:
1/
Следи от одраскване на дясната подбедрица. По половите органи не се установени
травматични увреди.
2/
По дясната подбедрица е установено одраскване с давност 4-6 дни.
Видно от
заключението на съдебно- биологична експертиза при НТЛ - РДВР В. е, че:
1/
Кръвно-груповата принадлежност на лицето С. И. Т. е" О /алфа, бета /".
Същият е несекретор.
2/
Кръвно-груповата принадлежност на лицето Д.К.Д. е „О /алфа, бета /". Същият
е несекретор.
З/
Кръвно-груповата принадлежност на лицето Е.Л.П. е „В/алфа/". Същият е
секретор на В -аглутиногени.
4/ По
предоставените за изследване три броя обтривки от вътрешността на л. а. „Лада „
xxxx / обекти №№№7, 8 и 9/ се доказа следното /
-по обект с №№ 7 и 8
се доказа наличие на човешка сперма. В човешката сперма се доказа наличие на В
-аглутиноген. В -аглутиноген се съдържа в секретите / респ. спермата / на лица
от кръвна група „В-/ алфа /", които са секретори на В -аглутиногени и в
секрет на лица от кръвна група „АВ/о/, „ които са секретори на В -аглутиногени
и несекретори на А- аглутиногени, - по обект № 9 не се доказа наличие на
човешка сперма.
5/
Предоставените за изследване косми, иззети от л. а. „Лада xxxx "
са: пет броя косми от тях / тези с №№1, 2, 3, 4 и 9 /са животински косми. Останалите
четири косми / тези с №№5, 6.7 и 8 / по морфологична оценка за форма, държина, цвят,
сърцевина, дебелина и др. са отскубнати и един прекъснат косми от глава-
човешки. Същите по горните морфологични показатели не показват сходство с
космите-сравнителен материал иззети от главите па Р. Г. Н., С. И. Т., Д. К. Д.
и Е. Л. П..
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема
за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимите и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Налице
е хипотезата на чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – изнасилване извършено от три лица в съучастие като извършители, като са се
съвкупили с лице от женски пол, принудено към това със сила и заплашване.
Имайки
предвид гореизложеното и при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подс. Е.Л.П.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152, ал.
3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:
- на
15/16.01.1993 г. в района на с. Н., област М. в съучастие като извършител със С.
И. Т. и Д.К.Д. се съвкупил с лице от женски пол - Р.Г.Н. xxx, като я принудил
към това със сила и заплашване.
Подс. Д.К.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 152, ал.
3, т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК:
- 15/16.01.1993
г. в района на с. Н., област М. в съучастие като извършител със С. И. Т. и Е.Л.П.
се съвкупил с лице от женски пол - Р.Г.Н. xxx, като я принудил към това със
сила и заплашване.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – и двамата подсъдими са съзнавали
обществено опасния харатер на деянието, предвиждали са настъпването на
обществено опасните последици и са искал тяхното настъпване.
Причините
за извършване на деянието са незачитане половата неприкосновеност на личността
и слаби волеви задръжки имайки предвид младата възраст на подсъдимите към
момента на деянието и употребения алкохол.
За извършеното от подс. Е.Л.П. престъпление визирано по -
горе съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва
да се изтърпи ефективно при първоначален
строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС.
За
извършеното от подс. Д.К.Д. престъпление визирано по горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 66, ал. 1 НК се ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО за
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства с правно значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при
условията на чл. 58а вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 21,
ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 2 НК съобразявайки нормата на чл. 372, ал. 2 НПК.
Наказанието
бе определено спрямо двамата подсъдими съгласно чл. 58а вр. с чл. 55, ал. 1, т.
1 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК в редакцията на чл. 58 а от НК преди изм. с ДВ, бр. 26/2010
г. като по – благоприятния закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 от НК, предвиждаща
възможността в производство по чл. 372, ал. 4 от НПК да се определели
наказанието задължително при условията на чл. 55 от НК, дори и да не са налице многобройни
или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, както е в случая.
При
определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са
съобразени с целите по чл. 36 НК при отчитане изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 2, ал. 2 от НК и степента обществена опасност на извършеното деяние и
степента обществена опасност на подсъдимите, съответно характера и степента на
участие на всеки един от съизвършителите. Не на последно място съдът ги намира
и за съответни по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът приложи
чл. 66, ал. 1 НК спрямо подс. Д., защото са налице условията за това –
подсъдимия Д. не е бил осъждан към момента на процесното деяние и понастоящем
заради последвалата реабилитация също не е осъждан, наложеното наказание е под
три години „лишаване от свобода”, и не на последно място с оглед целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително според
съда наказанието да се изтърпява ефективно. Процесното деяние за подс. Д. е
минало, което към настоящия момент не е в контекста на придобитата му социална
ангажираност, семейни задължения и обществена позиция. Имайки предвид горното
съдът отложи изпълнението на наложеното наказание, определяйки максималния
изпитателен срок от 5 години, съобразявайки високата степен обществена опасност
на извършеното деяние.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспада
спрямо подсъдимия Е.Л.П. времето, през
което е била взета по отношение на последния по сл. дело №204/93 г. на ОСлС М.,
респ. НОХД № 30098/10 г. на МРС мярка за неотклонение “ задържане под стража”, считано
от 21.01.1993 г. до 19.03.1993 г../ видно от писмо №840/07.04.2010 г. на ОбС
“ИН” М. /.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна спрямо подсъдимия Д.К.Д. времето, през което е била взета по отношение на
последния по сл. дело №204/93 г. на ОСлС М., респ. НОХД № 30098/10 г. на МРС мярка
за неотклонение “ задържане под стража”, считано от 20.01.1993 г. до 19.03.1993
г../ видно от писмо №840/07.04.2010 г. на ОбС “ИН” М./.
При условията на чл. 301, ал. 1,
т. 3 от НПК и на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия Е.Л.П. по присъди по НОХД №№ 25/05 г. на РС Е. П., 12849/05
г. на СРС, 1303/06 г. на РС В., 213/06 г. на РС В., 2149/03 г. на СРС, 412/08 г.
на РС Б., И 2674/04 г. на СРС и по
настоящата присъда по НОХД 30 098/10 г. на МРС общо най
– тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 24 НК
увеличи така определеното общо наказание със СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или подсъдимия Е.Л.П. следва да изтърпи общо най –
тежко и увеличено наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание следва да се
изтърпи ефективно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал.
1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
Съдът
извърши горното групиране имайки предвид следните данни:
Видно от
писмо №2080/30.04.2010 г. на Затвора С. понастоящем подс. П. изтърпяна общо
наказание, определено с влязло в сила определение на СРС от 27.10.2009 г..Това
общо наказание е започнало да се изтърпява от 22.01.2010 г., като е приспаднато
предварително задържане и изтърпяно във времето лишаване от свобода по
групираните присъди. Имайки предвид така посочената информация от Затвора С., и
съобразявайки най – благоприятното съчетание спрямо подс. П., съдът намери, че
са налице условия за групиране на горните присъди. Деянията по групираните
присъди са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да от
тях, а общото най – тежко наказание е две години и единадесет месеца. Съдът
групира присъдите по посочените дела защото – деянието по НОХД №25/05 г. на РС Е.
П. е извършено на 01.11.2004 г., а присъдата е влязла в сила на 03.11.2005 г., деянието
по НОХД №12849/05 г. е извършено на 09.11.2004 г., а присъдата е влязла в сила
на 08.12.2005 г., деянието по НОХД № 1303/06 г. на РС В. е извършено на 10.01.1992
г., а присъдата е влязла в сила на 11.12.2006 г., деянието по НОХД №213/06 г. на
РС В. е извършено на 21/22.04.1998 г., а присъда е влязла в сила на 30.03.2007
г., деянието по НОХД №2149/03 г. на СРС е извършено на 22/23.07.1998 г., а
присъдата е влязла в сила на 20.06.2007 г., деянията по НОХД №412/08 г. на РС Б.
са извършени на 29/30.04.1998 г., а присъдата е влязла в сила на 06.01.2009 г.,
деянията по НОХД №И 2674/04 г. на СРС са извършени за времето от м. 05.99 г. –
м. 06.99 г., респ. 13.03. – 04.07.00 г., а присъдата е влязла в сила на 10.08.2009
г. и деянието по настоящето НОХД №30 098/10 г. на МРС е извършено на 15/16.01.1993
г..Настоящата присъда може да се групира и с други от осъжданията на подс. П., но
това групиране е най – благоприятното, освен това съдът групира онези присъди, които
понастоящем се изтърпяват, без да се засягат вече отдавна изтърпените във
времето други присъди на подс. П., в т. ч. и приведената в изпълнение условна
присъда по НОХД №298/96 г. на МРС. Така групирани посочените присъди дават общо
най – тежко наказание от две години и единадесет месеца лишаване от свобода. Съдът
вземайки предвид чл. 24 от НК в контекста на данните по делото за високата
степен обществена опасност на деянията и подс. П., увеличи общото най – тежко
наказание с по – малко от една втора, а именно с седем месеца, така че общото
най – тежко и увеличено наказание е в размер на три години и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Съдът намира, че така определено общото най – тежко и
увеличено като размер наказание лишаване от свобода е съответно и съобразено с
целите на чл. 36 от НК. При условията на чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспада
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по групираните присъди и
дела.
На
основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъедини изцяло спрямо подсъдимия Е.Л.П. и към общо най – тежко и
увеличено наказание от три години и шест месеца лишаване
от свобода, наказанието
ГЛОБА в размер на
500 / петстотин / лева в полза на държавата, наложено с
влязла в сила присъда по НОХД № 25/05 г. на РС Е. П..
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Е.Л.П.
да заплати по сметка на ВСС сумите – 0.22 ст. / деном. / лева деловодни
разноски и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Д.К.Д.
да заплати по сметка на ВСС сумите - 0.22 ст. / деном. / лева деловодни разноски
и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
След определяне и изплащане на адвокатското
възнаграждение от НБПП гр. С. на назначения служебен защитник, съдът ще се
произнесе и за тези разноски, с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: