Определение по дело №855/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 август 2019 г. (в сила от 23 август 2019 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20194210200855
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

град Габрово, 23.08.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ............................... колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети  август ............... през две хиляди и деветнадесета година .......................................... в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

                  

при секретаря ….............. и в присъствието на прокурора ................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ ЧНД 855 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 244 от НПК.

С Постановление от 14.08.2019 г. прокурор при РП Габрово е  (въз основа на чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК) наказателното производство по ДП № 1752 ЗМ-231/2019 г. на РУ Габрово, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Недоволен от същото постановление е останал пострадалия Д.М.И. ***, който го е обжалвал пред едноименния районен съд с искания за неговата отмяна.

След като съпостави писмените материали, съдържащи се в приложеното досъдебно производство, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

От издаденото на 21.05.2019 г. постановление на прокурор при  РП Габрово (приложеното на л. 1 от ДП), е видно, че същото е образувано за това, че на 03.04.2019 г., на ул.”Ген. Никола Рязков” № 24, ет. 2, ап. 4 в гр. Габрово, е била противозаконно повредена чужда движима вещ – входната врата на апартамента, собственост на Д.М.И. *** – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.

В обстоятелствената част на постановлението представителя на държавното обвинение е отразил следното:

В хода на разследването е установено, че Дончо Недков Коматев от гр. Габрово посредством чук е причинил повредите по входната врата на жилището на Д.И..

От изготвената по делото оценъчна експертиза е видно, че стойността на демонтаж на старата /увредена/ врата и монтаж на нова, е 504 лева.

Съгласно Постановление № 320/20.12.2018 г. на МС на РБ минималната работна заплата за страната за 2019 г. е определена на 560 лева.

Като се е базирал на стойността на увреждането, която е била по-малка от определената за страната работна заплата към момента на деянието, прокурора е заключил, че това обстоятелство прави случая маловажен, и че с действията си Дончо Коматев (който не е бил привлечен в качеството на обвиняем – допълнението е на съда) е осъществил престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК. То (в съответствие с указаното в чл. 218в, т. 1 от НК) е престъпление от частен характер и се преследва след тъжба на пострадалия. Предвид изложеното е спрял наказателното производство въз основа на чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.

При така описаната фактическа обстановка, от правна страна съдът отбелязва следното:

От приложената на л. 33 по досъдебното производство разписка е видно, че обжалваното постановление е изпратено на пострадалия Д.И., както и че препис от същото е бил връчен на неговия баща (Марин М.) на 15.08.2019 година. Жалбата против постановлението (според отразените в нея Вх. № и дата) е постъпила в Районна прокуратура Габрово на 21.08.2019 година, или в рамките на регламентирания с чл. 244, ал. 5 от НПК срок, започнал да тече от деня за получаване на преписа от него. С оглед на изложеното и въз основа на обстоятелството, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на самото постановление.

От съдържанието на атакуваното постановление е видно, че изводът за маловажния характер на престъплението е бил формиран единствено въз основа на това, че общата парична равностойност на увреденото имущество е била под размера на съществуващата в страната минимална работна заплата към датата на деянието. Макар действително да има значение, тази стойност сама по себе си не би могла да определи случая като маловажен, тъй като прокурора не е отчел други установени по ДП факти, които също имат отношение към заключението във връзка с този въпрос. Изнесените данни в показанията на свид. Д.И. сочат, че след ударите той е предприел действия за смяна на входната врата на своя апартамент с нова, тъй като нанесените увреждания по старата не са подлежали на поправка. След като това е така и в резултат на извършеното от Коматев е настъпила обективна невъзможност тази врата да продължи да се използва според нейното предназначение, тя (на практика) следва да се приеме за унищожена, а не просто за увредена, както представителя на държавното обвинение е приел. Изложените обстоятелства не са отразени в обжалваното постановление, което сочи, че не са отчетени от представителя на държавното обвинение при неговото издаване. Те, както и безспорния факт, че нанесените щети не са били заплатени на собственика на жилището в пълен размер, всъщност водят до извод, че извършеното от Дончо Коматев не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази при останалите случаи на деяния от неговия вид, а поради това – че квалификацията на същото като престъпление по чл. 216, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК очевидно е били направена в разрез с установените по делото обстоятелства. Подбудите, които са довели до самото престъпление, също не са обсъждани от прокурора, а установените от данните в ДП възможни причини за тях (породени от желанието на дееца за саморазправа със собственика на апартамента поради възникнал спор между двамата) отново се явяват в разрез с изводите за маловажния характер на извършеното от Коматев. Към всичко изложено до тук следва да се добави, че направените изводи от страна на прокурора не биха могли да бъдат споделени и поради данните за по-високата степен на обществена опасност, с която Коматев се определя като престъпен деец, които също не са отчетени от него. Заради вече настъпилата реабилитация въз основа на указаното с чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК по отношение на първото (по ред) осъждане на Коматев (по НОХД № 302 за 1997 г. на Районен съд Габрово), той (според чл. 86, ал. 2 от НК) не би могъл да бъде повторно реабилитиран по право. По отношение на дееца е налице още едно осъждане (по НОХД № 889/2012 г. на РС Габрово), чиито последици (заради липса на данни за настъпила във връзка с него съдебна реабилитация по чл. 87 от НК) биха могли да бъдат заличени единствено въз основа на предпоставките, посочени в чл. 88а от НК. За да се случи това, в рамките на съответния петгодишен срок по чл. 88а, ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който е започнал да тече от 11.09.2015 година - датата за изтичане на определения изпитателен такъв от три години, същият би следвало да не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода. Предмета на разследване по ДП е свързан именно с такова престъпление, и тъй като то е осъществено в рамките на срока за реабилитация, последиците от последното осъждане не са заличени към инкриминираната дата. Въз основа на това Коматев безспорно е бил осъждан (и то на наказание „Лишаване от свобода”) към нея, а посоченото обстоятелство отново не е отчетено от прокурора, въпреки че то също има значение за изводите във връзка с маловажния характер на извършеното престъпление.

В обобщение на изложеното до момента съдът намери, че направения от страна на прокурора извод по отношение на престъплението, предмет на разследване по ДП, е необоснован, тъй като не е бил формиран след обективно, всестранно и пълно изследване на всички установени данни по делото, както изисква разпоредбата на чл. 14 от НПК. Поради това същият следва да се определи и като незаконосъобразен, още повече и от аспект на посочените от съда обстоятелства, които изключват маловажния характер на извършеното и сочат за наличие на осъществено престъпление по основния състав на чл. 216, ал. 1 от НК. Последното е престъпление от общ характер, при което уреденото в чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК основание за спиране на наказателното производство не би могло да се приложи. Предвид това постановлението следва да се отмени.

Воден от горното, и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът    

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА Постановление от 14.08.2019 година, с което прокурор при Районна прокуратура Габрово е спрял на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК наказателното производство по ДП № 1752 ЗМ-231/2019 г. на РУ Габрово, образувано за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

След влизане на определението в законна сила, приложеното досъдебно производство ДА СЕ ВЪРНЕ на Районна прокуратура Габрово.

Препис от определението да се изпрати на пострадалия жалбоподател Д.М.И. ***, за сведение.

Определението Е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………….