Решение по дело №1212/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………

Гр. София, 12.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание състояло се на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

              СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

 

при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т. д. № 1212/2019 г.към което е присъединено т. д. № 1951/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по повод на подадени искова молба с вх. № 84023/26.06.2019 г. и искова молба с вх. № 117140/27.09.2019 г. от „Л.И.“ АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******№*******срещу „К.А.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Илинден“, бул. „*******, и „К.А.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** – ТЦ „Парк Мол *******помещение 2.26.    

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във връзка с 430, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ищецът има вземания към ответника - „К.А.“ ЕООД в размер на сумата от 1 000 000 евро, представляваща част от общо вземане за предсрочно изискуема главница в размер от 4 924 743,04 евро, ведно със законната лихва върху вземането /500 000 евро/, считано от 18.01.2019 г. до окончателното му изплащане, респективно върху вземането /500 000 евро/, считано от 17.06.2019 г. до окончателното му изплащане – съставляваща отпуснат, усвоен и непогасен банков кредит, произтичащ от сключен договор за банков кредит от 14.02.2007 г. изменен и допълнен с Анекси от 06.10.2009 г., 09.12.2010 г., 22.12.2011 г., 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г., което вземане е било предмет на прехвърляне с договори за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г. и 28.09.2018 г., а също така е било обезпечено с договорна ипотека, която е учредена с Нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти  № 038, том I, рег. № 328, дело № 33 от 2007 г. на нотариус С.М., рег. № 50 на НК, с район на действие – СРС, който нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е вписан в СВ с вх. рег. № 6555, акт № 129, том V, дело  № 3779, и за която сума ответникът - „К.А.2.“ ЕООД в качеството му на ипотекарен длъжник отговаря до цената на ипотекираните с посочения нотариален акт имоти, а именно : недвижими имоти, находящи се в гр. София, Столична община, р-н „Илинден“ на бул. „******* представляващи, както следва : УПИ  № II. в кв. № 42 по плана на гр. София, м. „Разсадника-Бежанци“ с площ от 5 924,49 кв.м. и идентификатор 68134.1203.708, УПИ  № III. в кв. № 42 по плана на гр. София, м. „Разсадника-Бежанци“ с площ от 7 165 кв.м. и идентификатор 68134.1203.926 заедно с построената в него Сграда „К.А.2001“, както и УПИ IV  в кв. № 42 по плана на гр. София, м. „Разсадника-Бежанци“ с площ от 3 532,36 кв.м. и идентификатор 68134.1203.925.

В исковата молба  се твърди, че между чуждестранната банка – „Ю. И Е.Д.П.Б.Л.“, с регистрация в Л. и ответника „К.А.“ ЕООД на 14.02.2007 г. бил сключен договор за банков кредит, като според изразената в него воля банката се е задължила да предостави на търговското дружество в качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на сумата от 14 000 000 евро, чието предназначение е да се осъществи рефинансиране на вече усвоени кредити към други банки, както и да се осигурят средства за финансиране на определени проекти. Уговорено е, че срокът на ползване на кредита ще бъде 180 месеца, считано от сключването на договора. Възприето е отпуснатия кредит да бъде връщан на 174 отделни вноски, с краен срок до 14.02.2022 г. според утвърден погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. За да се постигне обезпечаване изпълнението на задължението за връщане на отпускания кредит, от страна на трето за кредитното задължение лице, а именно „К.А.2.“ ЕООД с нотариален акт от 15.02.2007 г. била учредена договорна ипотека върху притежавани от същото недвижими имоти, разположени в гр. София. Визираната ипотека била надлежно вписана по партидата на учредяващия я в СВ-София. Ипотеката била подновена през 2017 г. Сочи се, че с два анекса от м.10 и м.12.2010 г. били внесени промени в кредитното правоотношение създадено между страните, които се отнасяли до броя, падежите и размерите на погасителните вноски, които следва да бъдат извършвани от кредитополучателя. Фактическите твърдения продължават с това, че на 07.10.2011 г. банката-кредитор сключила договор за прехвърляне на своето вземане към  „К.А.“ ЕООД в актуален размер от 12 036 234,33 евро и имащо за източник договора от 14.02.2007 г., като същото е било трансферирано в полза на нов кредитор – „Ю. Б.“ АД. Освен самото вземане по кредитната сделка в полза на новия кредитор били прехвърлени и всички обезпечения, привилегии и пр. принадлежности, в т.ч. и правата по учредената с нотариалния акт от 15.02.2007 г. договорна ипотека. Извършената цесия била сведена до знанието на длъжника-кредитополучател на 21.10.2011 г., респективно вписана на 21.02.2012 г. имотния регистър при АВ. Последвало сключването на нов анекс от 22.12.2011 г. към кредитната сделка, по който страни вече били новия кредитор и кредитополучателя, като с него били въведени промени в броя, падежите и размерите на погасителните вноски, вкл. бил съставен нов погасителен план за обслужването на кредита. Съществуващото кредитно правоотношение било изменено и посредством подписването на още 3 анекса през 2015, 2016 и 2017 г. Ищецът поддържа, че зареди неплащане на следващите се суми по кредитното задължение възникнало с договора от 14.02.2007 г., както и поради активиране на предпоставки в уговорените по кредитната сделка „Специални условия“ и чл. 14 от ОУ клауза за обвързано неизпълнение /взаимна изискуемост/, считано от 21.03.2018 г. носителят на вземането „Ю. Б.“ АД е обявил същото за изцяло и предсрочно изискуемо преди да настъпи крайния уговорен срок за погасяването. Изтъква се, че кредитополучателят бил надлежно уведомен за това действие на банката, считано от 27.03.2018 г. чрез връчена му нотариална покана. Допълва се и това, че на 28.09.2018 г. „Ю. Б.“ АД сключило договор за цесия с ищеца, като му прехвърлило всички свои вземания по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него, вкл. всички обезпечения, привилегии и принадлежности, с които се ползва въпросното вземане, в т.ч. и конкретизираната договорна ипотека. Споменава се, че общият размер на вземането предмет на извършеното прехвърляне възлиза на сумата от 5 198 791,10 евро и 1 200 лв. Дружеството – длъжник по кредита било надлежно уведомено за така стореното прехвърляне, считано от 05.11.2018 г. посредством връчено му нотариална покана. И този договор за цесия бил вписан в имотния регистър на АВ по партидата на длъжника. На 16.05.2019 г. между предходния кредитор - „Ю. Б.“ АД и „К.А.“ ЕООД е бил подписан анекс, в чието съдържание тези страни са потвърдили съгласието си, че с визирания договор за цесия било извършено прехвърляне на всички вземания произтичащи от сключения договор за кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него, вкл. са приели, че тези вземания са изискуеми. Предвид това, че длъжникът-кредитополучател се въздържал от плащането на тези изискуеми негови парични задължения кредиторът пристъпил към депозиране на заявления за издаване на заповеди за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК относно отделни части от вземанията си. Такива заповеди му били издадени от сезираните РС-Стара Загора и Софийски районен съд в пределите на образуваните ч.гр.д № 409/2019 г. и 34526/2019 г. „К.А.“ ЕООД своевременно възразил по съществуването на възприетите в тези заповеди вземания /две частични вземания от по 500 000 евро/. С оглед на това и след дадени до него указания кредиторът с оспорени вземания  „Л.И.“ АД е упражнил исковата защита очертана в чл. 422 ГПК предявявайки иск за установяване на вземанията си по посочените две заповеди за изпълнение.              

На 10.01.2019 г. ответните дружества – „К.А.“ ЕООД и „К.А.2.“ ЕООД, чрез процесуалния им представител – адвокат Д. И. депозират по делото съвместен писмен отговор. С него най-напред възразяват по допустимостта на предявените претенции. Отрича се ищецът да разполага с процесуалната легитимация да инициира заповедни производства за защита на твърдените от него субективни права, а оттам се създавала и процесуална пречка за провеждане на искови производства имащи за предмет установяване съществуването на тези вземания, за които се сочи да произтичат от договор за кредит от 14.02.2007 г. За да мотивират довода за липса на процесуална легитимация на ищеца, на първо място ответните страни се позовават на това, че кредитополучателя по договора за кредит от 14.02.2007 г. не е бил надлежно уведомен за извършената цесия от 2011 г. от стария кредитор в полза на новия такъв „Ю. Б.“ АД. Сочат се конкретни недостатъци на ангажираната с ИМ обратна разписка, за която от ищеца се поддържа да свидетелства за този факт. Резерви се изказват и по отношение твърдяната дата на договора за цесия, а именно, че той не датира от 07.10.2011 г. и не е подписан в гр. София. Дори и пратката, която се сочи да удостоверява връчването на уведомлението за цесия да се установява посредством представената разписка, то се възразява, че същата е приета от лице, което никога не е представлявало кредитополучателя. Отбелязва се и това, че втория ответник – „К.А.2.“ ЕООД също не бил уведомен за извършената цесия от 2011 г. Базирайки се на тези пропуски ответните страни смятат, че този договор за цесия не е произвел съответния обвързващ ефект спрямо кредитополучателя и субекта учредил ипотеката, а това изключвало качеството кредитор за „Ю. Б.“ АД. Липсата на такова качество лишавала този правен субект от възможността да упражнява права по кредитната сделка, вкл. да прави вземанията по нея предсрочно изискуеми, а така също на свои ред да ги прехвърля на други субекти, в частност на ищеца. Предвид това ищецът нямал никаква легитимация да търси изпълнение на вземания по договора за кредит от 14.02.2007 г., в т.ч. не може да упражнява правата произтичащи и от ипотечния акт. Привежда се и възражението, че ищецът няма качеството на банка, а това означава, че той не отговаря на изискуемото качество на заявител уредено в чл. 417, т. 2 ГПК. Освен това се обръща внимание и на факта, че договорът за банков кредит от 14.02.2007 г. е без нотариална заверка на подписите. Аргументи за отсъствие на правно основание за снабдяване на ищеца със заповед за изпълнение са наведени и по хипотезата на чл. 417, т. 6 ГПК, защото „Л.И.“ АД не е вписан в ипотечния акт субект. Договорът за прехвърляне на вземане не го снабдява с подобно процесуално право. Отбелязва се и това, че ответникът „К.А.2.“ ЕООД няма качеството на страна по договора за кредит от 14.02.2007 г. и следователно този правен акт не го обвързва. Доколкото ищецът е инициирал двете заповедни производства без да са налични законовите предпоставки за това, то извършените от него действия са лишени от юридическа сила, а издадените заповеди за изпълнение за съответните парични вземания са недопустими. Аргументира се, че липсва тъждество между предмета на вземанията заявен в заповедните производства и в последвалото исково такова, като е недопустимо в производството по чл. 422 ГПК да се установява наличието на вземане, което не е било заявено в съответното заповедно производство. Сочи се, че в рамките на заповедното производство развило се пред РС – Стара Загора е признато, че двамата ответника отговарят в условията на солидарност по отношение плащането на сумата от 500 000 лв., а в исковата молба отговорността на  „К.А.2.“ ЕООД е сведена само до размера на цената на имотите спрямо които е учредена съответната договорна ипотека. Друг ползван от ответните страни довод е, че към датата на упражняване на второто заявление за издаване на заповед за изпълнение в размер на сумата от 500 000 лв. дружеството-заявител вече се е било снабдило с издадена му заповед за изпълнение от РС –Стара Загора, в която е признато идентично по размер вземане, чиито източник е все договора за банков кредит от 14.02.2007 г. По същество ответните страни оспорват съществуването на кредитно правоотношение, което да произтича от сключен договор за кредит с дата – 14.02.2007 г. Налице е позоваване, че на страницата, където следва да фигурират подписите на страните по сделката присъства дата – 26.02.2007 г. Изложеното обосновавало извод, че преди тази дата няма как да е подписван договор с подобен предмет, респективно документ, в чието съдържание да е инкорпорирана сделка от 14.02.2007 г. липсва. Акцентира се над това, че ищецът изобщо не излага твърдения в ИМ относно размера на предоставения на кредитополучателя „К.А.“ ЕООД банков кредит по релевирания договор, респективно на коя дата се е случило това. Това означавало, че няма доказване за изпълнението на основното задължение поето от първоначалния кредитор, а именно да предостави средствата по кредита на дружеството, в чиято полза същия е отпуснат. Несъгласие се изразява и относно следващ елемент от фактическия състав на спорното материално право на вземане сочено от ищеца, а именно придобиването на вземането от страна на ищеца, чрез договора от 28.09.2018 г. Опонира се, че „К.А.“ ЕООД в качеството му на длъжник не е бил валидно уведомен за подобна цесия и промяна в субекта носител на вземането, което означавало, че няма как основателно ищецът да търси изпълнение от този длъжник. Освен това от прегледа на съдържанието на договора за цесия датиращ от 2018 г. не се установявало, че прехвърляното вземане съставлява такова произтичащо от договора за кредит с дата 14.02.2007 г. Ответните страни дават гласност на това, че „Ю. Б.“ АД е била страна по договор за банков кредит сключен с „К.А.“ ЕООД на датата 14.02.2007 г. и именно вземането предмет на тази кредитна сделка най-вероятно е било обект на транслиране в полза на ищеца с договора за цесия от 2018 г. Друго направление в градената от ответните страни защита почива на това, че ищецът изобщо няма качеството на банка от групата на Е.Е.G., респективно „Ю. Б.“ АД не е могла валидно да му прехвърли вземанията си по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. ако изобщо е разполагала с такива. Доводът се черпи от изрична клауза в кредитната сделка от 14.0.2007 г, където е разписано, че носителят на вземането /банката-кредитор/ може да го прехвърля на ограничен кръг от правни субекти /такива участващи в групата на Е.Е.G./, а не свободно на което прецени трето лице. Касаело се до възприета от страните клауза за непрехвърлимост, която била нарушена с договора за цесия от 28.09.2018 г., поради което сделката била недействителна и нямала правно обвързващ ефект за „К.А.“ ЕООД, респективно не се явявал пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на ищеца. Следващите резерви на ответните страни са в посока, че вземането на ищеца не съществува, защото то не е успешно трансформирано в предсрочно изискуем дълг по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. Водещ довод е, че „Ю. Б.“ АД не е могла да упражни успешно спрямо длъжника преобразуващото право за обявяване на предсрочно изискуем на остатъка по предоставения кредит, защото „К.А.“ ЕООД изобщо не е бил обвързан от извършеното през 2011 г. прехвърляне на това вземане, тъй като не е бил надлежно уведомен за извършената цесия между първоначалния кредитор /чуждестранната Л.ска банка/ и новия такъв /българската банка/. Така също, нито един от двамата ответника не е получил уведомление за предсрочна изискуемост на дълга по кредита от 14.02.2007 г. В приложената от ищеца към ИМ покана от 21.03.2018 г. не се наблюдава изявление за предсрочна изискуемост. Същевременно уведомлението от 19.03.2018 г. изходящо от „Ю. Б.“ АД няма данни да е било получено от длъжника - „К.А.“ ЕООД. Изтъква се, че удостоверяването направено от нотариуса е на гърба на нотариалната покана, а не върху самото уведомление, което изключвало извод, че длъжника е успешно известен за упражненото от кредитора право целия остатък от коментирания кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем и да се изиска неговото връщане. Анализът на самия договор за цесия от 28.09.2018 г., които следва твърдения момент за узнаване на обявената предсрочна изискуемост също потвърждавал тезата, че кредитът не е бил направен предсрочно изискуем към сочената от ищеца дата. Отбелязва се и това, че за да неизменен елемент за пораждане правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем според договореното между страните по кредитната сделка е същата да бъде прекратена. Подобно изявление за прекратяване обаче липсвало в представената към ИМ нотариална покана изпратена от „Ю. Б.“ АД до  „К.А.“ ЕООД. Не съществували и типичните предпоставки за предсрочната изискуемост на целия остатък по предоставения кредит, защото към 18.03.2018 г. от страна на длъжника не било допуснато неплащане на следващите се парични суми по договора за кредит от 14.02.2007 г. От ищеца нямало никакви твърдения, които да изясняват, за кое конкретно парично задължение по кредитната сделка „К.А.“ ЕООД е допуснал закъснение по отношение на установения падеж за плащане. Не били проявени и условията на клаузата предвиждаща т.нар. обвързано неизпълнение /взаимна изискуемост/ - нямало предсрочна изискуемост на което и да е било задължение по кредитно илиЛ.ово правоотношение, по което  дружества от групата на „А.Г.“ да са неизправна страна. Освен това „Ю. Б.“ АД изобщо не е страна по цитираните в уведомлениетоЛ.ови договори за да може да се позовава на тяхното неизпълнение. Всичко изложено формирало извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост относно заявеното за установяване парично вземане. Следващият пункт в защитата на ответните страни е базиран над това, че в нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека от 15.02.2007 г. не са инкорпорирани всички съществени елементи от договора за кредит сключен на 14.02.2007 г., в т.ч. размерът на уговорения за отпускане кредит, страните по кредитната сделка, както и крайният срок за погасяването на кредита. Това означавало, че този нотариален акт не е такъв, от чието съдържание да може да се удостовери подлежащо на изпълнение вземане по договора за кредит от 14.02.2007 г. Напротив същия разкрива условни вземания, като не е ясно дали поставените условия са се сбъднали – физическото предаване и усвояване на сумите по кредита, както и предсрочната изискуемост за тяхното връщане. Оспорва се и размера на заявеното от ищеца за съществуващо вземане, а именно – 4 924 743,04 евро, като се подчертава, че от ищеца няма никакви твърдения за размера на дадения кредитен ресурс, каква част от него е била върната от длъжника, респективно каква е непогасената част, респективно в какво се състои допуснатото от кредитополучателя неизпълнение /забава в плащане на главница, лихва, както и кои са вноските по погасителния план, за които е обявена предсрочна изискуемост. По отношение на ответника - „К.А.2.“ ЕООД се излага самостоятелно възражение, че това дружество изобщо няма качеството на страна по кредитната сделка от 14.0.2007 г. в това число не е поемал солидарно да отговаря наред с кредитополучателя, поради което няма основание да се ангажира неговата договорна отговорност. Пояснява се, че дружеството „К.А.2.“ ЕООД  е единствено ипотекарен длъжник, което създава за него единствено обезпечително задължение, но не и задължение да връща пари на кредитора. Възразява се и по търсените от ищеца разноски, в т.ч. и тези генерирани в заповедните производства.                      

На 19.02.2020 г. ищецът – „Л.И.“ АД, чрез пълномощникът си – адвокат М. Р. подава допълнителна искова молба по делото, с която прави пояснение и допълнение на първоначалната си такава. Поддържа се, че инициираното исково производство с предмет предявен иск за установяване съществуване на вземане по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. е при наличието на необходимите процесуални предпоставки за това. Отрича се легитимацията на заявителя за провеждане на заповедно производство да има значение за допустимостта на исковия процес. Обръща се внимание, че направените от ответните страни възражения по издаването на заповедните за изпълнение и допускането на тяхното предварително изпълнение са били предмет на разглеждане в рамките на съдебен контрол в самото заповедно производство, като са били оставени без уважение с нарочни съдебни актове, което означавало, че те не могат да бъдат повторно анализирани в пределите на започналия процес по чл. 422 ГПК. По отношение съобщаването на длъжника за извършената през 2011 г. първа цесия с вземането по договора от 14.02.2007 г. се твърди, че писменото уведомление е било получено от длъжника – кредитополучател, като по отношение лицето приело уведомлението следвало да се приложи правилото на чл. 301 ТЗ, а именно че длъжникът не се е противопоставил на действията извършени от това лице, дори същото да не е разполагало с необходимата представителна власт. Освен това факта на узнаването за тази сделка се потвърждавал красноречиво от подписаните впоследствие анекси към договора за банков кредит от 14.02.2007 г., където като страни по кредитното правоотношение вече участвали „Ю. Б.“ АД /новия кредитор/ и кредитополучателя – „К.А.“ ЕООД. Не отговаряло на действителното правно положение и възражението, че към датата на изпращане на уведомлението до длъжника за извършеното прехвърляне на вземането – 20.11.2011 г. между стария и новия кредитор липсвала сделка за транслиране на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Сочи се, че последната е с дата – 07.10.2011 г. Обръща се внимание, че по естеството си този договор е частен диспозитивен документ, като сред съдържанието му фигурира и дата на сключване. Така също положените върху него подписи на страните са били заверени от нотариус в Л. на 10.10.2011 г., респективно на 11.10.2011 г. върху документа е положен и апостил. Моментът на удостоверяване на подписите положени върху частния документ от страна на български нотариус не въздействало върху датата на сключване на договора, тъй като се касае до удостоверяване на вече положени подписи по смисъла на чл. 589 ГПК. Що се касае до уведомяването на другия ответник – „К.А.2.“ ЕООД за извършената цесия, ищецът поддържа, че подобно законово задължение няма, тъй като нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предвижда, че уведомяването следва да се извърши само спрямо длъжника адресат на вземането, което е предмет на прехвърляне, а не и по отношение на третите лица учредили обезпечения върху свое имущество във връзка с гарантиране изпълнението на чужд дълг. Ищецът отново излага твърденията за начина на придобиване на съдебно предявеното вземане в своята правна сфера, а именно прехвърлянето му договор за цесия през 2018 г. от страна на стария кредитор „Ю. Б.“ АД, в т.ч. и дадените обезпечения гарантиращи неговото изпълнение – учредената с нотариален акт от 15.02.2007 г. договорна ипотека върху имущество притежавано от   „К.А.2.“ ЕООД, като този договор за цесия е бил вписан в АВ. Прави се разяснението, че заповедните производства, по които „Л.И.“ АД се е снабдил със заповеди за изпълнение на парични вземания от общо 1 000 000 евро са инициирани не по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, където заявителя трябва да има специално качество – банка, а по реда на чл. 417, т. 6 ГПК – ипотечен акт по чл. 173, ал. 3 ЗЗД. Признава се, че ищецът не е страна по ипотечен акт, но е частен правоприемник на страна по такъв акт – придобил е правата на обезпечения с договорна ипотека кредитор. Обосновава се, че по силата на договора за цесия от 2018 г. ищецът е придобил обезпеченото вземане, като длъжникът е бил надлежно известен за това обстоятелство по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД., поради което е предпоставките за ползване на реда по чл. 417, т. 6 ГПК от страна на частния правоприемник са били налице. На следващо място се твърди, че съдебно заявените за установяване вземания са такива произтичащи от сключен на 14.02.2007 г. договор а кредит и анекси към него, като тези вземания са обезпечени с учредена договорна ипотека с н.а. от 15.02.2007 г. Именно позовавайки се на последния ищецът се е снабдил със заповедните за изпълнение. Настоява се, че в съдържанието на ипотечният акт вземанията са ясно конкретизирани, като присъства и изричното поясняване, че тези вземания са следствие от сключения договор за кредит с дата – 14.02.2007 г. Нямало разминаване, а напротив наблюдавало се пълно тъждество между вземанията, за които са издадени двете заповеди за изпълнение и вземанията предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК, като единствената особеност е тази, че в двете производства са заявени две различни части на едно общо парично вземане, а именно сумите от по 500 000 евро, като част от общо вземане равно на 4 924 743,04 евро. По отношение на субекта учредил ипотеката отговорността произтича от нормата на чл. 173 ЗЗД и е законна последица от снабдяването на кредитора с изпълнителен титул срещу длъжника, чието задължение е обезпечено, като тази отговорност се свежда само до цената на ипотекираните имоти. По повод наведеното от ответните страни възражение за несъществуването на договор за кредит сключен на датата – 14.02.2007 г. ищецът изтъква, че това не кореспондира на фактическата действителност, защото това негово твърдение ясно се установява от приложения и двустранно подписан договор за банков кредит между чуждестранната банка и „К.А.“ ЕООД, като волята е изразена от съответните представители на страните. Нямало основание да се смята, че датата на този коментиран договор за кредит е различна от 14.02.2007 г., и по конкретно – 26.02.2007 г. Това показва анализът на съдържанието на договора, където непосредствено преди подписите на страните е отразена дата – 14.02.2007 г., като това се потвърждава и от двете страни с подписването на всеки от допълнителните анекси. Отбелязаната след подписите дата – 26.02.2007 г. до положения печат е такава, на която вероятно е извършена проверка на вече положените подписи. Ищецът сочи, че ясно е изложил твърдения за размера на дадената под формата на банков кредит парична сума, а именно – 14 000 000 евро, като за по голяма пълнота добавя, че преводът е направен на два транша – веднъж сумата от 10 005 418,75 евро на 21.02.2007 г. и втори път на сумата от 3 994 581,25 евро на 28.02.2007 г. Това, че кредитополучателя е усвоил тези суми било видно от изявленията съдържащи се във всеки от трите анекса към договора сключени през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. От ищецът се допълва, че вземанията предмет на исковите претенции са придобитите от него през 2018 г. вземания именно по договора от 14.02.2007 г. сключен между чуждестранната банка и „К.А.“ ЕООД, като от съдържанието на договора за цесия категорично се разкривало, че волята на страните по него е да се прехвърлят именно тези вземания. Нещо повече към този момент „Ю. Б.“ АД е била носител на вземания спрямо „К.А.“ ЕООД единствено по коментирания договор за кредит, като ги е придобило в резултат на договора за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г. сключен с чуждестранната банка, която е отпуснала на ответника – кредитополучател сумата от 14 000 000 евро под формата на банков кредит. По наведеният довод за съществуването на кредитно правоотношение между „Ю. Б.“ АД и „К.А.“ ЕООД по друг договор за кредит също от дата – 14.02.2007 г. ищецът потвърждава, че това е вярно, но дава сведението, че този договор е прекратен заради своето изпълнение още през 2012 г. и няма как вземания по него да бъдат предмет на договор за цесия от 2018 г. Освен това размерът на този кредит е бил равен на сумата от 2 300 000 евро, което е съществено по-ниско от вземането, което е транслирано с договора от 2018 г. В последния били  ясно назовани всички обезпечения дадени за гарантиране на вземанията по договора за кредит от 14.02.2007 г. /договорни ипотеки, особени залози и пр./, което разкривало недвусмислената воля на страните да прехвърлят именно вземанията имащи за източник именно тази кредитна сделка. Настоява се, че подлежащия на вписване според чл. 17, ал. 3 ПВ е само договора за цесия, а не и молбата за вписване. Предприетото на 28.09.2018 г. прехвърляне на вземане е било надлежно съобщено на длъжника – „К.А.“ ЕООД по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уточнява се, че с анекса от 16.05.2019 г. встъпилите в цесионното правоотношение страни единствено потвърждават вече извършеното прехвърляне на вземанията имащи за източник договора за кредит от 14.02.2007 г., като с него не се извършва ново прехвърляне, респективно не подлежи на вписване по смисъла на чл. 17 ПВ. На следващо място ищецът поддържа, че договорът за цесия от 28.09.2018 г. е напълно действителен, доколкото в договора за кредит от 14.02.2007 г. противно на твърдението на ответните страни не е налице клауза забраняваща прехвърлянето на вземането по давания кредит в полза на лица извън групата на „Е.Е.G.”. Коментираната в отговора на ИМ договореност имала за цел единствено да се елиминира възможността за прехвърляне на вземанията по сделката в полза на друга банка, която да има седалище в страна различна от Р. Б., респективно дейността й да е регулирана от друг правен ред, тъй като при такава хипотеза можело да се стигне до утежняване правното положение на кредитополучателя чрез обременяването му с по високи данъчни задължения или такси. Освен това посочения договорен текст имал само декларативен характер, поради което с него не се въвежда правно задължение за непрехвърлимост на вземането по отпускания кредит в полза на трети лица. Волята на страните била в насока, че с кредиторът може да осъществява прехвърляния на вземанията си по договора за кредит, като се пояснява, че това може да се извърши вкл. и по отношение на банка попадаща в обхвата на групата „Е.Е.G.”. В този смисъл категорично не можела да се споделя позиция, че уговорката въвежда забрана в полза на трети лица, които са различни от субекти попадащи под шапката на тази финансова група. Подобна конкретна, категорична и изчерпателна забрана в съдържанието на договора не се наблюдавала. Дори обаче да се допуснело, че такава уговорка е установена между страните по кредитното правоотношение, то според ищеца тя не можела да се противопостави на третите лица, които не са участници в тази договорна връзка. Законовата норма на чл. 99, ал. 1 ЗЗД трябвало да се тълкува стриктно, като се отбелязва, че никъде законодателят не е посочил цесията да няма действие спрямо новия кредитор или спрямо длъжника. Ако се приеме, че цесията е недействителна заради пренебрегването на ограничителната клауза относно прехвърлянето на вземането, то това би противостояло на принципа за относителния характер на облигационните правоотношения, както и на положението, че договорът може да поражда за третите лица само права. Не трябвало да се забравя и това, че подобна уговорка би имала ефект на изваждане на блага от гражданския оборот, което обаче може да става само със закон, следователно предвиждането й от страните противоречи на целта на закона. Според ищеца неспазването на ограничителната клауза за прехвърляне на вземането е факт, които може да осигури в правната сфера на длъжника възможност да ангажира договорната отговорност на неговия първоначален кредитор позволил си да прехвърли вземането, но не и до недействителност на договора за цесия, с които това вземане е било прехвърлено. В контекста на направеното възражение за недействителност от ответните страни, ищецът подчертава, че цесионния договор от 28.09.2018 г. следва по време допуснатото от кредитополучателя неизпълнение на задълженията му по договора за кредит от 14.02.2007 г.  /плащане на дължими вноски и лихви по него/, вкл. и след отправяне до длъжника от страна на стария кредитор на изявление за незабавна изискуемост на целия дължим остатък по кредитния дълг. Това водело до прекратяване на кредитната сделка, вкл. и до преустановяване приложимостта на клаузата ограничаваща прехвърлянето на предсрочно изискуемия кредитен дълг. Във връзка с довода на ответните страни, че вземанията по договора за кредит от 14.02.2007 г. не са обявени по надлежния ред за предсрочно изискуеми, ищецът припомня, че към ИМ е приобщена нотариална покана, в чието съдържание изпращачът „Ю. Б.“ АД е формулирал изрично изявление за обявяване предсрочна изискуемост на вземането по коментирания договор за кредит. Тази покана била лично получена от С. К. - лице имащо качеството на законен представител на длъжника – „К.А.“ ЕООД /, като това се случило на 27.03.2018 г. В този контекст било и съдържанието на договора за цесия от м.09.2018 г. като в него прехвърляните вземания били назовани като изцяло изискуеми, именно затова защото към този момент те вече са били обявени от прехвърлящия ги субект за предсрочно изискуеми, и това уведомление е било съобщено на длъжника. Следователно ищецът бил придобил тези вземания именно в такъв вид – изцяло изискуеми. Не било вярно и позоваването на ответните страни, че абсолютна предпоставка за обявяването на предсрочна изискуемост на кредитното задължение е прекратяване на договора за банков кредит. Подчертава се, че подобно действие представлява право, но не и задължение на кредитора. Последният не бил се възползвал от тази своя правна възможност, а на основание чл. 14 от ОУ към договора за кредит, банката е отправила изявление за незабавна предсрочна изискуемост на всички дължими от кредитополучателя суми по кредита, първо - заради неплащането от длъжника на дължими суми за лихви в размер от 160 587,67 евро, и второ – заради предпоставките на чл. „Специални условия“, а именно обвързано неизпълнение /взаимна изискуемост/ без да е упражнено правото на прекратяване на договора. По отношение сбъдването на предпоставките за обявяване целия остатък от кредитното задължение за предсрочно изискуем, ищецът сочи, че към 19.03.2018 г. и 21.03.2018 г. има допуснато от длъжника неплащане на дължими суми по кредита – 160 587,67 евро са просрочените /неплатени на падеж/ лихви. Забавата в плащането на това вземане се сочи да е настъпила в периода от 15.07.2017 г. до 14.03.2018 г. Успоредно с това към датите : 14.03.2018 г., 19.03.2018 г. и 21.03.2018 г. кредита е могъл да бъде обявен за предсрочно изискуем и по причина, че е допуснато неизпълнение и по задължения на длъжника свързани с договорено обвързано неизпълнение, а именно такива по три договора заЛ. сключени на 14.02.2007 г. и 18.06.2012 г. На следващо място ищецът излага позиция, че в исковия процес с установяване съществуването на вземането по договора за кредит от 14.02.2007 г. без всякакво релевантно значение е това какво е съдържанието на ипотечния акт и дали в него е извършена достатъчна конкретизация на договора за кредит от 14.02.2007 г., като се подчертава, че тази преценка се прави единствено на фазата на заповедното производство и към момента е приключила с извод, че ипотечния акт е годен за издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение. Извън това се посочва, че към ИМ са представени достатъчно по обем доказателства, които показват, че уговорената по кредита сума е била предоставена на ответника „К.А.“ ЕООД в пълния й размер. Що се касае до размера на вземането, чието съдебно установяване се преследва, а именно сумата от 4 924 743,04 евро ищецът пак отбелязва, че събраните доказателства ясно разкриват това, че кредитополучателя е усвоил кредит в размер на 14 000 000 евро, като към 07.10.2011 г. от него изрично е признато, че продължава да дължи главница в размер от 12 036 234,33 евро. Носителят на това вземане към м.03.2018 г. „Ю. Б.“ ЕООД го е обявила остатъка по кредита за изцяло предсрочно изискуем към момент преди уговорения краен срок за погасяването му. Сочи се, че изцяло изискуеми са били всички вноски по кредита към този момент. Ищецът излага съображения и за пасивната материална легитимация на ответника „К.А.2.“ ЕООД да отговаря по предявения иск. Обръща се внимание, че е формирана константна практика на ВКС по въпроса за това, че ипотечният акт може да бъде ползван като документ по чл. 417, т. 6 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, както срещу длъжника, чиито дълг е обезпечен с ипотека лично от него или от трети лица, така и срещу третото лице, учредило ипотека върху свои собствен имот за обезпечаване на задължения на длъжника към заявителя – кредитор. Следователно този ответник отговаря пред ищеца за удовлетворяването на обезпеченото вземане до размера на ипотекираното имущество, като доколкото „К.А.2.“ ЕООД е упражнил възражение срещу издадената и срещу него заповед за изпълнение, то ищецът е предприел и спрямо него защита чрез предявения иск по чл. 422 ГПК.                   

Последвало е депозиране на основание чл. 373 ГПК на допълнителен отговор съвместно от ответните страни „К.А.“ ЕООД и „К.А.2.“ ЕООД, чрез процесуалния им представител по делото – адвокат Д. И., с които е изразено становище и са направени оспорвания по твърденията изложени в допълнителната ИМ. Продължават да се подържат всички наведени с първоначалния отговор възражения по процесуалната допустимост на предявените за разглеждане искове. Отрича се в рамките на реализиралото се производство по оспорване на допуснатото незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК да е осъществено разглеждане на упражнените възражения срещу издаване на заповедите за изпълнение. Напомня се, че в производството по чл. 422 ГПК са допустими всякакви възражения и средства за защита, докато в това по оспорване допуснатото незабавно изпълнение на заповед за изпълнение тези възражения могат да почиват само на недостатъци на актовете по чл. 417 ГПК. На следващо място отново се споменават възраженията свързани с неуспешното уведомяване на длъжника „К.А.“ ЕООД за извършената на 07.10.2011 г. цесия на вземания, като отново са развити съображения в посока невъзможност за приложение на чл. 301 ТЗ. Във връзка с коментираната цесия в подписания на 22.12.2011 г. анекс липсвало признание от този длъжник такава да му е била надлежно съобщена. В допълнение се споменава, че нямало доказателство, дали с представената от ищеца обратна разписка е било получено именно уведомлението за цесията от 07.10.2011 г., а освен това се опонира, че пратка с подобна разписка никога не е била получавана от „К.А.“ ЕООД. Не се изоставя и довода, че ангажирания от ищеца договор за прехвърляне на вземания с дата – 07.10.2011 г. не е бил подписан от страните по него към така упоменатата дата, а напротив по-късно 27.10.2011 г., което пък правело невъзможно изпращане на уведомление до длъжника за неговото сключване към датата – 20.10.2011 г. Изложената група от причини формирала категоричен извод, че твърдяното от ищеца първо прехвърляне на вземанията по договора за кредит от 14.02.2007 г. изобщо не е произвело обвързващ спрямо него ефект, което означава, че нито  „К.А.“ ЕООД, нито „К.А.2.“ ЕООД могат да бъдат пасивно легитимирани пред новия кредитор да отговарят за погасяването на тези вземания. Приповторени са съображенията относно това, че нотариалния акт от 15.02.2007 г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане по договор за кредит, защото вземането на кредитора възниква под условие /предоставяне на сумата по кредита/, за което от съдържанието на акта не може да се съди. Закономерна последица от това било, че вземането на ищеца не произтича от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 15.02.2007 г., което съставлява самостоятелен аргумент за неоснователност на предявените искове. Както в първоначалния отговор и в допълнителния такъв ответните страни са се спрели на възражението си, че вземането по издадената втора заповед за изпълнение е идентично с това по първата издадена такава от РС – Стара Загора, поради което исковата претенция за сумата от 500 000 евро по заповедта издадена от СРС, 159 с-в е недопустима.  На следващо място е направено оспорване на това, че договорът за кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него са подписани от надлежни представители на банката – кредитор /“ИЕ.Д.П.Б.Л.“/. Резерви са изразени и що се касае до твърдението на ищеца, че уговорената по кредита сума е била усвоена от кредитополучателя  „К.А.“ ЕООД на два транша, а именно на 21 и 28.02.2007 г. Прави се оспорване на това, че подписите положени под двете писма за усвояване са на законния представител на кредитополучателя –С.М.. Освен това удостоверяването на усвояването на кредита уговорен с договора от 14.02.2007 г. изобщо не било уредено да става посредством подобни писма за усвояване, каквито ищецът ангажира с ДИМ. На следващо място от ответните страни се прави оспорване и спрямо представената от ищеца с ДИМ два броя изходящи SWIFT  съобщения, като се изтъква, че техния превод на български език не кореспондира на езика на тяхното изготвяне, доколкото не е съобразена утвърдената от БНБ терминология при разчитането на такива съобщения през системата SWIFT. Не на последно място се акцентира, че в двете авиза ангажирани от ищеца нямало посочване по чие нареждане са били извършени операциите по задължаването на сметката, в т.ч. кой е платецът, бенефициент и сметка по която да бъде преведена сумата. Що се касае до двете бордера от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. се поддържа, че същите са нечетливи, като се настоява за тяхното повторно представяне от ищеца вече в четлив вид. Същевременно същите се оспорват, като се сочи, че те нямат подпис и печат на съставител и не са били връчвани на ответника „К.А.“ ЕООД. Тъй като в тях няма вписване на наредител и сметка, от които са получени преводите, то същите не могат да се смятат за документи свързани с плащане по договор за кредит от 14.02.2007 г. Позицията на ответните страни е, че липсва признание за усвояване на сумата по договор за кредит от 14.02.2007 г. от „К.А.“ ЕООД, както и за размер на непогасена главница, като аргумент в тази посока било изричното възражение, че няма доказване на факта, че първоначалния кредитор изобщо е изпълнил основното свое задължение по кредитното правоотношение, а именно да предостави уговорената под формата на кредит парична сума. Именно в този контекст се напомня, че в тежест на ищеца е да проведе необходимото доказване, че договорът за кредит е бил изпълнен от банката – кредитор, респективно че е придобил вземане което е възникнало и се дължи от „К.А.“ ЕООД. По отношение прехвърлянето на вземане станало с договор от 28.09.2018 г. ответните страни продължават да са на мнение, че това прехвърляне всъщност има за предмет вземане, което е възникнало по договор за кредит от 14.02.2007 г., но сключен между „Ю. Б.“ АД и „К.А.“ ЕООД, а не по този сочен в ИМ. Коментирано е, че ангажираното с ДИМ удостоверение от „Ю. Б.“ АД във връзка с действието на договора за кредит от 14.02.2007 г. не свидетелства за факта, че същото правоотношение е преустановено поради изпълнението си през 2012 г., както ищецът сочи, а напротив съдържа удостоверяване, че  „К.А.“ ЕООД няма задължения по визирания договор за кредит към „Ю. Б.“ АД, считано от 01.02.2012 г., което обаче не означава, че това е довело до прекратяване на договора, тъй като се касае до договор з предмет – кредит овърдрафт. Във връзка с твърдението на ищеца, че “ИЕ.Д.П.Б.Л.“ не е упоменато в договора за цесия от 2018 г., защото бил изгубил качеството си на титуляр на вземане по договор за кредит от 14.02.2007 г., ответните страни се позовават на това, че договорът за цесия от 2011 г. не прави „Ю. Б.“ АД страна по сключения договор за кредит от 14.02.2007 г. Последният е именно основанието от което произтича прехвърляното впоследствие вземане, като този договор всякога се индивидуализира с дата, страни и размер на кредит. По аргумент за обратното договорът за цесия не може да се разглежда, като първоизточник на дадено вземане. Това че дадена цесия е била отразена в имотния регистър нямало никакво правно значение относно липсващата индивидуализация на вземането в самият договор за цесия, като не бива да се пренебрегва и това, че вписването се е реализирало единствено въз основа на молба упражнена от новия кредитор – цесионера. Всичко това допълнително аргументирало тезата, че с договора за цесия от 28.09.2018 г. всъщност не е осъществено прехвърляне на вземането по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. сключен с “ИЕ.Д.П.Б.Л.“. Изказана е позиция, че правната същност на подписаният Анекс 3/16.05.2019 г.  към договор за цесия от 28.09.2018 г. е договор за цесия на вземане по договор за кредит от 14.02.2007 г. сключен с “ИЕ.Д.П.Б.Л.“, а не потвърждение на вече извършено прехвърляне, като именно този анекс ясно показва, че договорът за цесия от 28.09.2018 г. няма транслиращ ефект в полза на ищеца, а като последица от това същият не се легитимира като материален носител на предявените за установяване парични вземания. Допълва се, че „К.А.“ ЕООД не е уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за така сключения анекс 3, поради което същия не може да се смята за обвързан от осъществената с него цесия в полза на ищеца и да отговаря пред него за прехвърлените вземания. На следващо място защитата на ответните страни отново се концентрира и върху това, че още с договора за кредит от 14.02.2007 г. страните са поставили ограничения пред прехвърлянето на вземанията, които ще се породят от тази кредитна сделка, а именно само в полза на банки от конкретна финансова група, а не изобщо в полза на каквито и да е било правни субекти. Ответникът е направил свое тълкуване на вложения смисъл в клаузата на чл. 15 от договора в подкрепа на виждането си за ограничена прехвърлимост. Относно действието на уговорката за непрехвърлимост, и в частност спрямо длъжника- кредитополучател, с допълнителния отговор се изказва позиция, че „К.А.“ ЕООД се ползва от тази уговорка, като ако кредиторът се отклони от нея, то прехвърлянето на вземането извън обхвата й не би могло да се противопостави на длъжника и той да се счита обвързан от него. В този контекст ищецът няма как валидно да е придобил вземане, което да може да изиска да му се изпълни от кредитополучателя - „К.А.“ ЕООД. Следващ пункт в защитата на ответните страни формулирана чрез допълнителния им отговор е вече изказаното възражение, че „Ю. Б.“ АД не е упражнил надлежно право на предсрочна изискуемост на целия остатък от вземането по договора за кредит от 14.02.2007 г., защото такова не е съществувало в неговата правна сфера, по причина, че не се е сбъднало условието за прекратяване на договора за кредит, и освен това уведомлението за предсрочна изискуемост датиращо от 19.03.2018 г. се отрича да е било получено от „К.А.“ ЕООД, като паралелно с това в нотариалната покана 21.03.2018 г. изобщо няма изявление за предсрочна изискуемост на дълга по договора за кредит и няма как същата да се квалифицира, като надлежно отправено от банката уведомление по смисъла на чл. 62 ЗКИ. Относно установената клауза за взаимна изискуемост определена, като специално условие за предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит от 14.02.2007 г. е налице позоваване, че тя може да бъде задействана само тогава, когато се допусне състояние на предсрочна изискуемост на което и да е било от задълженията по паралелно действащите договори за кредит илиЛ., по които „К.А.“ ЕООД или други дружества от групата на А.Г. са страна. Подобно положение на предсрочна изискуемост на вземания по визираните правоотношения не се било осъществило, поради което „Ю. Б.“ АД не разполагало към 19.03.2018 г. с основание да приложи тази клауза и да пристъпи към обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. На самостоятелно основание  „Ю. Б.“ АД не следвало да се смята за носител на преобразуващо право за предсрочна изискуемост, чиито адресат да е „К.А.“ ЕООД, защото последното дружество не било валидно обвързано от договора за цесия сключен през 2011 г. и правата по него не могли да му се противопоставят в т.ч. и правото на новия кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем. По отношение легитимацията на втория ответник - „К.А.2.“ ЕООД изцяло са приповторени вече изказаните в първоначалния отговор доводи за липса на такава. 

С определение от 14.05.2021 г. на основание чл. 637, ал. 2, т. 3 ТЗ съдът е конституирал за страна в настоящото исково производство – А.К. в качеството му на избран постоянен синдик на ответното дружество – „К.А.“ ЕООД /н./. Процесуалният представител на синдика – адвокатМ.е предоставила изцяло на съда преценката за основателността на предявените за разглеждане искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Представен от ищеца и приет като писмено доказателство по делото e Договор от 14.02.2007 г. за банков кредит сключен между чуждестранна търговска банка – EFG Р.В.(L.) S.A.,  действаща в качеството й на кредитор и „К.А.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател,  като с това съглашение е постигнато съгласие за отпускане на срочен обезпечен кредит в размер на сума до 14 000 000 евро. Кредитът е уговорено да бъде отпуснат с цел рефинансирането на други текущи кредити, който кредитополучателя, а така също и други упоменати дружества имат към търговски банки. Договорът е подписан при срок на действие от 180 месеца с опция за удължаване. Предвидено е, че срокът за усвояване на одобрения за отпускане кредитен ресурс е 6 месечен, считано от датата на подписване на договора. Уговорено е, че усвояването се извършва след предоставяне на определена категория документи от кредитополучателя пред банката, като сред този набор от документи попада и искане за усвояване. Определен е и начина на формиране на следващата се лихва за периода на ползване на кредита, а именно променлива и фиксирана част, като лихвеният период за изчисляването й един месец. В договора са разписани хипотезите и процедурата, по която кредиторът има право да прекрати договора за кредит, като сред тези хипотези присъства такава, в която кредитополучателят не успее да заплати която и да е дължима вноска по договора на дата на дължимо плащане. Присъства и утвърден погасителен план, в чието съдържание са описани съответните вноски и падежни дати, съобразно които отпуснатия кредит следва да бъде връщан на банката от кредитополучателя. С цел обезпечаване на главницата, лихвата, таксите, комисионните и разноските по предоставения кредит от кредитополучателя е дадено съгласие да предостави в полза на банката редица обезпечения, като сред тях са вписване на втора поред ипотека върху три УПИ-та разположени в гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площи от 7 165 кв.м., 3 532,36 кв.м. и 5 724,49 кв.м., ведно с построената в първия имот сграда, съответно заедно с откритите временни паркинги във втория и третия имот. В кредитната сделка присъства и клауза относно правото на прехвърлимост на вземането за предоставен банков кредит, като според съдържанието й банката и кредитополучателят се съгласяват, че във всеки един момент от действие на договора, банката разполага с възможност едностранно да прехвърли вземанията си произтичащи от така сключвания договор за кредит, на която и да е банка от групата – Е.Е.G., при условие, че вследствие на прехвърлянето размерът на задълженията на кредитополучателя няма да се увеличи, поради данъчни или прочее причини, съответно при условие, че след прехвърлянето задълженията на кредитополучателя ще се уреждат от правото на държавата, където кредитополучателя е регистриран. В т. 6 от Специалните условия приложими към договора за кредит е предвидено, че в случай на предсрочна изискуемост на което и да е от задълженията по договори за кредит илиЛ., сключени или които ще бъдат сключени между дружества от А.Г. от една страна и „Б.П.Б.“ АД или EFG Р.В.(L.) S.A. или „ИЕ.Д.Л.“ ЕАД от друга страна, то банката има правото да обяви за изцяло и предсрочно изискуеми задълженията на „К.А.“ ЕООД по договора за кредит от 14.02.2007 г. В т. 1 от допълнителните условия към договора за кредит страните по кредитното правоотношение са установили, че дружества от групата А.Г. са следните : „К.А.“ ЕООД, „К.А. 2001“ ООД, „К.А.2005“ ООД, „А.Г.Х.“ ООД, както и всички дъщерни компании на „А.Г.Х.“ ООД. Към договора действат и Общи условия за кредити утвърдени от EFG Р.В.(L.) S.A.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти  № 038/15.02.2007 г. на нотариус – С.М., с рег. № 50 по НК, с район на действие – Районен съд София чуждестранната търговска банка - EFG Р.В.(L.) S.A. предоставя съгласно договор за кредит от 14.02.2007 г. в полза на кредитополучателя – „К.А.“ ЕООД кредит в размер на 14 000 000 евро, която сума ще бъде преведена по банкова сметка ***, като крайният срок за усвояване на кредита е 180 месеца, считано от датата на подписване на договора, а в случай на удължаване на срока на кредита, съгласно договора за кредит – съответната дата по анекса. Предвидено е, че за обезпечаване на отпуснатия кредит в размер на 14 000 000 евро, в т.ч. главницата, лихвите, комисионните, таксите и разноските, вкл. и в случай на удължаване на срока на кредита, ипотекарния длъжник „К.А.2001“ ООД учредява в полза на EFG Р.В.(L.) S.A. договорна ипотека върху следните собствени на дружеството недвижими имоти, намиращи се в гр. София, Столична община, р-н „Илинден“, а именно :  Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № III, на бул. „*******, кв. 42 по устройствения план на гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площ от 7 165 кв.м., заедно с построената в него сграда „К.А.2001“, обект от верига „М.Кинотеатри“ със застроена площ от 4 269,56 кв.м. и разгърната застроена площ от 16 828,38 кв.м., Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № II, в кв. 42 по устройствения план на гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площ от 5 724,49 кв.м., заедно с временен открит паркинг за 98 леки автомобила, и Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № IV, в кв. 42 по устройствения план на гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площ от 3 532,36 кв.м., заедно с временен открит паркинг за 86 леки автомобила, ведно с всички подобрения в така описаните имоти, съответно за обезпечаване на отпуснатия кредит до размера от 5 000 000 евро, от общ такъв в размер на 14 000 000 евро в т.ч. главницата, лихвите, комисионните, таксите и разноските, вкл. и в случай на удължаване на срока на кредита, ипотекарния длъжник и кредитополучател  „К.А.“ ЕООД учредява в полза на EFG Р.В.(L.) S.A. договорна ипотека върху  следните собствени на дружеството недвижими имоти :  Комплекс „Арена II”с подобект Кино „Арена II“ и околно пространство, цялото със застроена площ от 4 400 кв.м. и разгъната застроена площ 15 167 кв.м., състоящ се от следните функционални и планировъчни групи :  централно фоайе и атриум, зона за кинопрожекции, зона за заведения за бързо хранене, административна зона, технически помещения и надземни паркинги за 482 коли.  

Представени са два броя писма за усвояване, на които е даден вид да изхождат от кредитополучателя - „К.А.“ ЕООД, като същите са адресирани до EFG Р.В.(L.) S.A. С тези писма е изявена воля за изтегляне на суми осигурени за усвояване от банката – кредитор в полза на кредитополучателя по сключения на 14.02.2007 г. договор за кредит, като с първото писмо е поискано да бъде усвоена сума от 10 005 418,75 евро с вальор от 21.02.2017 г., съответно с второто писмо за усвояване е поискано да бъде усвоена сумата от 3 994 581,25 евро с вальор от 28.02.2007 г. В двете писма присъстват специални указания при съдържание, че постъпленията от усвояването най-напред трябва да бъдат кредитирани по разплащателна сметка на „К.А.“ ЕООД, която е открита в EFG Р.В.(L.) S.A., а след това да бъдат изпратени до Б. по банкова сметка *** №  **********в „Б.П.Б.“ АД, като се ползва за кореспондентска банка – EFB В.Е., Атина, Гърция. След извършено от ответните страни оспорване на съдържанието и авторството на тези частни документи и заявено от ищеца поддържане, че желае да се ползва от тях за целите на доказването в исковия процес, то по реда на чл. 193 ГПК по искане на ответника с цел доказване на заявеното оспорване е допусната съдебно-почеркова експертиза, като в пределите на извършеното експертно изследване е депозирано заключение от вещото лице, като според изводите на същото изпълнените в анализираните документи ръкописни цифрови текстове за сумите от 10 005 418,75 евро и 3 994 581,25 евро не са написани от лицето –С.С. М., а по отношение положените под основните текстове в писмата подписи е даден отговор, че те са дело на лицето –С.С. М..  Процесуалният представител на ответните страни е възразил по приемането на заключението в частта му отнасяща се до изпълнението на задачата имаща за предмет да прецени, дали положените в двете писма за усвояване подписи са изпълнени от лицето –С.М., като се е позовал на това, че при изследването си вещото лице е ползвало за сравнителен материал и образци предоставени от ищеца, което било в отклонение с указанията на съда досежно подлежащия на изследване сравнителен материал от подписа на лицето.  

Приложени са два броя SWIFT съобщения излъчени от изпращач с код ********, Сесия ******** до получател с код ********, Сесия********, като заглавието на първото съобщение е  „МТ 103 Кредитен превод на индивидуален клиент“, и текст на съобщението : референция на изпращач – FT0705200032, код на банкова операция – SSTD, вальор, валута, сума за междубанков сетълмент – дата : 21 февруари 2007 г.; валута : еверо; сума : 10 005 418,75, наредител – ********, банка кореспондент на изпращача –********, банка кореспондент на получателя –********, Бенефициент - BG ********„К.А.“ ЕООД, Информация за превода – Псимо за усвояване на кредит, Информация за таксите – Споделени, и информация от Изпращача до Получателя - /R./L., съответно заглавието на второто SWIFT съобщение е : „МТ 103 Кредитен превод на индивидуален клиент“, и текст на съобщението : референция на изпращач – ********, код на банкова операция – SSTD, вальор, валута, сума за междубанков сетълмент – дата : 28 февруари 2007 г.; валута : евро; сума : 3 994 581,25, наредител – ********, банка кореспондент на изпращача –********, банка кореспондент на получателя –********, Бенефициент - BG ********„К.А.“ ЕООД, Информация за превода – Псимо за усвояване на кредит, Информация за таксите – Споделени, и информация от Изпращача до Получателя - /R./LON. Във връзка с извършено оспорване на превода на тези доказателства от английски на български език по делото е допусната преводаческа експертиза, със заключението по която вещото лице е осъществило надлежен превод по отношение съдържанието на двата броя SWIFT съобщения. Страните не оспорват предложеното експертно заключение.   

Сред приетите писмени доказателства по делото са два броя бордера с № 142611/21.02.2007 г. за сумата от 10 005 418,75 евро  и с № 81408/28.02.2007 г. за сумата от 3 994 581,25 евро.

Приложено е извлечение от разплащателна сметка с аналитичен номер 1814 978 ********* 01 9, с **********в евро, чиито титуляр е дружеството - „К.А.“ ЕООД, като от отразеното за периода 21.02.2007 г. до 28.02.2007 г. движение на преводите по тази сметка се констатира, че на 21.02.2007 г. е получен валутен превод на сумата от 10 005 418,75 евро, съответно на 28.02.2007 г. е получен валутен превод на сумата от 3 994 581,25 евро.                     

Съгласно Анекс от 06.10.2009 г. сключен към договор за кредит от 14.02.2007 г. страните по учреденото кредитно правоотношение са осъществили промяна в съдържанието на същото, като са приели, че към момента на подписване на анекса по договора за кредит е извършено усвояване на кредит в размер на 14 000 000 евро, като от същия към датата на погасяване на просрочена главница в размер от 54 581 76 евро остава редовна главница в размер 12 771 374,89 евро. С цел финансиране на част от забавената главница в размер от 54 581 76 евро между страните е уговорено отпускане на допълнителна сума от 48 508,76 лв., която да се оползотвори за частично рефинансиране на задавената вноска от  54 581 76 евро. В анекса присъства погасителен план според, чието съдържание главницата по кредита подлежи на погасяване чрез заплащането на 149 погасителни вноски в периода от 14.10.2009 г. до 14.02.2022 г. От кредитополучателя в полза на банката е дадено допълнително обезпечение чрез учредяване на нова договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. София, СО- Район „Младост“, ж.к. „Младост-4“ на бул. **********“, собственост на кредитополучателя.

С нов анекс от 09.12.2010 г. страните по договора за кредит от 14.02.2007 г. отново са внесли промяна в неговото съдържание, като са предвидили, че главницата по кредита се погасява на 135 погасителни вноски в периода от 14.12.2010 г. до 14.02.2022 г. Към момента на подписване на този анекс подлежащата на връщане по усвоения кредит главница възлиза на сумата от 12 290 301,89 евро.  В този анекс са извършени изменения и допълнителния и по отношение на обезпеченията, които кредитополучателя е дал във връзка с изпълнението на поетите от него задължения по кредитното правоотношение.

Съгласно договор за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г. първоначалният кредитор EFG Р.В.(L.) S.A. се е разпоредил в полза на „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД прехвърляйки му притежаваните вземания произтичащи от договор за банков кредит сключен на 14.02.2007 г. с длъжника – „К.А.“ ЕООД и анексите към него, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, в т.ч. начислената до датата на прехвърлянето лихва, вкл. вземанията от поръчителя, като прехвърлянето е възмездно срещу заплащане на уговорената в договора цена. Посоченото прехвърляне е уговорено да влезне в сила, считано от 07.10.2011 г. В договора е упоменато, че към датата на подписване на анекса прехвърляното с договора вземане включва, както следва : 11 740 590,41 евро – редовна главница; 295 643, 92 евро – просрочена главница; 33 679,19 евро – текущо начислени лихви за периода от 14.09.2011 г. до 07.10.2011 г.; 33 549,85 евро – просрочени лихви за периода от 16.08.2011 г. до 14.09.2011 г.; 607,45 евро – лихви за просрочие; и 12 771,37 евро – такса за обработка за документи. Или общо прехвърлена сума в размер от 12 116 842,19 евро. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите положени от представителите на страните по него.

Ангажирано е уведомление за прехвърляне на вземане изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от стария кредитор - EFG Р.В.(L.) S.A. до длъжника – „К.А.“ ЕООД, с което дружеството – длъжник се осведомява за сключения договор за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г. и затова, че занапред изпълнението на задълженията му по този договор трябва да бъде насочено към новия титуляр на вземанията, а именно - „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД. Съгласно приложена разписка от пощенска пратка адресирана до „К.А.“ ЕООД се установява, че на 21.10.2011 г. в 12,45 ч. изпратената до посоченото дружество пратка от „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД е получена от лицето – А.Петров, за когото няма данни в качеството си на какъв е получил пратката предназначена за „К.А.“ ЕООД.

На 22.12.2011 г. вече между новия кредитор и носител на вземането по договор за кредит от 14.02.2007 г. „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД и „К.А.“ ЕООД е сключен анекс към договора за кредит, като с него актуалните страни по материалното кредитно правоотношение се съгласяват, че към датата – 22.12.2011 г. усвоената и непогасена главница предоставена под формата на банков кредит съгласно договора от 14.02.2007 г. възлиза на сумата от 12 036 234,33 евро, като е прието, че считано от 07.10.2011 г. се внасят промени в действащия по договора погасителен план, като е посочено, че оставащата част от отпуснатия кредит подлежи на връщане чрез изплащането на 123 разсрочени вноски в периода от 20.12.2011 г. до 14.02.2022 г. Уговорена е и промяна в обема на дадените обезпечения от длъжника и трети лица в полза на кредитора. От името на кредитополучателя - „К.А.“ ЕООД анексът е подписан от законния му представител –С.М..

Впоследствие се констатира сключването на още три анекса за изменение и допълнение на договора за банков кредит от 14.02.2007 г. датиращи съответно от 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г.

Представено е уведомление от 19.03.2018 г., с което „Ю. Б.“ АД се обръща към „К.А.“ ЕООД във връзка с отношенията създадени между тях по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. с внесените по него през годините в съответната форма допълнения и изменения, като банката уведомява кредитополучателя, че към момента на съставяне на уведомлението по договора за кредит са констатирани нарушения на поетите от кредитополучателя задължения, а именно : неизпълнение на задължението за заплащане на суми по договора на съответния падеж, както и просрочия поЛ.ови финансирания отпуснати от „И А.Б.Л.“ ЕАД по три договора заЛ. датиращи от 14.02.2007 г. и 18.06.2012 г., като са посочени и съответните незаплатени суми по тезиЛ.ови правоотношения. По отношение задълженията по договор за кредит от 14.02.2007 г. е уточнено, че неизпълнението се отнася до просрочване в плащането на начислени лихви в размер на сумата от 160 587,67 евро. Общият дълг обявен от банката за предсрочно изискуем и незабавно дължи за плащане от „К.А.“ ЕООД възлиза на сумата от 5 085 918,94 евро. Това уведомление е изпратено за връчване на длъжника - „К.А.“ ЕООД с нотариална покана с рег. № 4321/21.03.2018 г. на нотариус – В. И., като е извършено удостоверяване, че книжата към нея са връчени на адресата на поканата на 02.04.2018 г. чрез С.Н. К. – управител.    

 С договор за цесия от 28.09.2018 г. „Ю. Б.“ АД, действащ, като цедент и „Л.И.“ АД действащ от друга страна, като цесионерса се споразумели на основание чл. 99 и чл. 100 ЗЗД за прехвърлянето на вземания от цедента на цесионера на вземания описани в приложение към договора, срещу заплащане от страна на цесионера на определена цена за тяхното придобиване. Предвидено е, че вземанията преминават в правната сфера на цесионера ведно с всички обезпечения посочени в приложението към договора, а така също с всички привилегии и принадлежности. Според приложението към договора цесията има за предмет  на прехвърляне всички вземания на „Ю. Б.“ АД произтичащи от договор за банков кредит от 14.02.2007 г. със съответните му изменения и допълнения, по който договор кредитополучател е „К.А.“ ЕООД, като към датата – 21.09.2018 г. те са както следва : редовна главница – 4 746 808,02 евро, просрочена главница - 177 935,02 лв., 22 494,23 евро - договорни лихви; 251  553,83 евро – наказателни лихви. В приложението ясно са упоменати и учредените от ипотекарния длъжник - „К.А.2.“ ЕООД, както и от самия кредитополучател - „К.А.“ ЕООД договорни ипотеки върху недвижими имоти. Договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите от 28.09.2019 г. положени от законните представители на банката и от пълномощника на цесионера. С писмена молба с нотариална заверка на подписа на представляващия молителя - „Л.И.“ АД от 12.11.2018 г. към Служба по вписванията –гр. София е отправено искане за вписване на основание чл. 17, ал. 1, буква „а“  от ПВ, във връзка с чл. 171 ЗЗД за вписване на извършеното прехвърляне от „Ю. Б.“ АД на „Л.И.“ АД  с договор за цесия от 28.09.2018 г. на вземания възникнали въз основа на упоменати в молбата договори за кредити. Вписването е извършено на 14.11.2018 г.

Ангажирано е уведомление от 28.09.2018 г. относно прехвърляне на вземания по договор за кредит, което е изпратено от „Ю. Б.“ АД до „К.А.“ ЕООД и „К.А.ВТ“ ЕООД, с което банката в качеството й на кредитор прехвърлил вземанията си към тези субекти на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД ги информира, че с договор за цесия от 28.09.2018 г. сключен между „Ю. Б.“ АД и „Л.И.“ АД   банката е прехвърлила на упоменатото дружеството- цесионер всички свои вземания произтичащи от договор за кредит от 14.02.2007 г., със съответните му изменения и допълнения. В този контекст на адресатите на уведомлението е указано занапред да осъществяват изпълнението на всички свои задължения произтичащи от цитирания договорен източник в полза на новия кредитор - „Л.И.“ АД, като осъществяват плащанията им по някоя от двете посочени в уведомлението банкови сметки. Констатира се, че това уведомление под формата на нотариална покана с рег. № 14535 е било връчено със съдействието на нотариус – И. Н. на двете дружества негови адресати на 05.11.2018 г., като приемането е станало от техните управители.            

Според Анекс 3/16.05.2019 г. към договор за цесия от 28.09.2018 г. страните по това съглашение „Ю. Б.“ АД и „Л.И.“ АД са потвърдили следните обстоятелства свързани с цесионното правоотношение и неговия предмет : с цитирания договор за цесия от 28.09.2018 г. кредиторът Ю. Б.“ АД е прехвърлил в полза на „Л.И.“ АД всички вземания произтичащи от договор за кредит от 14.02.2007 г. /с проверени подписи на 26.02.2007 г./ със съответните изменения и допълнения правени в него с шест боря анекси от 06.10.2009 г., 09.12.2010 г., 22.12.2011 г., 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г., по който договор за кредит качеството кредитополучател има - „К.А.“ ЕООД. Пояснено е, че договор за кредит от 14.02.2007 г. първоначално е бил сключен между „ИЕ.Д. П.Банк /Л./“ С.А. и „К.А.“ ЕООД, като впоследствие с договор за цесия от 07.10.2011 г. вписан на 21.02.2012 г. вземанията породени от този договор за кредит са били прехвърлени в полза на „Ю. Б.“ АД, ведно с обезпеченията и привилегиите, чието подробно описание присъства в договора за цесия от 07.10.2011 г. Потвърдено е и това, че вземанията предмет на цитирания договор за кредит от 14.02.2007 г. които впоследствие са прехвърлени в полза на „Ю. Б.“ АД са били обявени от този кредитор за предсрочно изискуеми в пълен размер в т.ч., но не само цялата главница посочена в договора за цесия. За избягване на съмнения цедента потвърждава, че е прехвърлил в полза на цесионера всички притежавани от него вземания по всички договори за кредит, които са описани в договора за цесия, заедно с обезпеченията им описани в договора за цесия, в т.ч. и вземанията произтичащи от договор за кредит от 14.02.2007 г. Положените в този анекс подписи от представителите на страните са нотариално заверени на 16.05.2009 г. от нотариус – И. Н., което е установимо от нотариално удостоверяване с рег. № 7312.                                            

 На 31.01.2019 г. в пределите на образуваното ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа на РС- Стара Загора в полза на „Л.И. АД срещу длъжника – „К.А.“ ЕООД по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ, с която на длъжника е разпоредено да плати в полза на кредитора – сумата от 500 000 евро представляваща част от цялата главница в размер на 4 924 743,04 евро по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечена с ипотека, учредена с нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том 1, рег. № 328, дело № 33/2007 г. на нотариус – С.М., с рег. № 50 на НК с район на действие – СРС, вписан в Служба по вписванията, с вх. рег. № 6555, акт 129, том V, дело № 3779, както и законна лихва, считано от 18.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19 558,30 лв. – държавна такса и 19 000 лв. – адвокатско възнаграждение, като едновременно с това пред кредитора да отговаря и ипотекарния длъжник – „К.А.2001“ ООД за същата сума от 500 000 евро -  представляваща част от цялата главница в размер на 4 924 743,04 евро по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечена с ипотека, учредена с нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том 1, рег. № 328, дело № 33/2007 г. на нотариус – С.М., с рег. № 50 на НК с район на действие – СРС, вписан в Служба по вписванията, с вх. рег. № 6555, акт 129, том V, дело № 3779, както и законна лихва, считано от 18.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19 558,30 лв. – държавна такса и 19 000 лв. – адвокатско възнаграждение до размера на цената на ипотекираните имоти, а именно :  Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № III, на бул. „*******, кв. 42 по устройствения план на гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площ от 7 165 кв.м., заедно с построената в него сграда „К.А.2001“, обект от верига „М.Кинотеатри“ със застроена площ от 4 269,56 кв.м. и разгърната застроена площ от 16 828,38 кв.м., Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № II, в кв. 42 по устройствения план на гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площ от 5 724,49 кв.м., заедно с временен открит паркинг за 98 леки автомобила, и Урегулиран поземлен имот /УПИ/ № IV, в кв. 42 по устройствения план на гр. София, местност „Разсадника – Бежанци“ с площ от 3 532,36 кв.м., заедно с временен открит паркинг за 86 леки автомобила, ведно с всички подобрения в така описаните имоти. Въз основа на така издадената заповед за изпълнение в полза на „Л.И. АД на 31.01.2019 г. е издаден и изпълнителен лист.          

На 26.07.2019 г. в пределите на образуваното ч.гр.д. № 34526/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 159 с-в в полза на „Л.И. АД срещу длъжника – „К.А.“ ЕООД и ипотекарният длъжник „К.А.2.“ ЕООД по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ, с която на длъжника е разпоредено да плати в полза на кредитора – сумата от 500 000 евро представляваща част от цялата главница в размер на 4 924 743,04 евро по договор за банков кредит от 14.02.2007 г. и анекси към него, обезпечена с ипотека, учредена с нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том 1, рег. № 328, дело № 33/2007 г. на нотариус – С.М., с рег. № 50 на НК с район на действие – СРС, вписан в Служба по вписванията, с вх. рег. № 6555, акт 129, том V, дело № 3779, както и законна лихва, считано от 17.06.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 19 558,30 лв. – държавна такса и 19 000 лв. – адвокатско възнаграждение. Въз основа на така издадената заповед за изпълнение в полза на „Л.И. АД на 26.07.2019 г. е издаден и изпълнителен лист.         

Приложен е договор за овърдрафт № 100-467 от 14.02.2007 г. сключен между „Б.П.Б.“ АД, в качеството й на кредитор и „К.А.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател според което съглашение банката предоставя на кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в общ размер на сумата от 2 300 000 евро. В договора са разписани условията за усвояване и погасяване на задълженията по тази кредитна сделка, както и обезпеченията дадени от кредитополучателя във връзка с нея. Съгласно удостоверение от 18.04.2019 г., което изхожда от „Ю. Б.“ АД /с предишно наименование – „Б.П.Б.“ АД/ се дава сведение, че „К.А.“ ЕООД, с ЕИК *******, няма задължения по договор за кредит  № 100-467 от 14.02.2007 г. към „Ю. Б.“ АД, считано от 01.02.2012 г.   

Събрани като доказателства са три броя договори заЛ. с № 003459-001/14.02.2007 г., № 003459-002/18.06.2012 г. и № 003459-003/18.06.2012 г., като те са сключени между „ИЕ.Д.Л.“ ЕАД в качеството му наЛ.одател и „К.А.“ ЕООД наред с други търговски дружества в качеството им наЛ.ополучатели. Сред отдадените за използванеЛ.ови активи по тези договори са – недвижими имоти разположени в гр. София и употребявано оборудване, като по всеки договор е уговоренаЛ.ова цена за периода на ползването на актива, която е разсрочена за плащане във времето посредством изготвен и утвърден погасителен план с ежемесечни вноски.  След изискване по реда на чл. 192 ГПК по делото постъпват и са приети за писмени доказателства 6 броя справки за размера на задълженията на  „К.А.“ ЕООД по всеки един от трите договора заЛ. упоменати по-горе към датите 14.03.2018 г. и съответно 27.03.2018 г., като от тях е видно допуснато закъснение в обслужването на утвърдените по погасителните планове падежи наЛ.ови вноски по всеки един от трите подписани договора заЛ..

По делото е допусната съдебно-преводаческа експертиза, като от заключението на вещото лице – П. депозирано на 18.09.2020 г. е установим превод спрямо изписания на английски език текст в договора за кредит от 14.02.2007 г. и по конкретно клаузата на т. 6 от Специалните условия, а именно Клауза по взаимно подразбиране – „С настоящето страните се споразумяват, че в случай на какъвто и да е одобрен кредит или отпуснат срок за погасяване наЛ. по договор към някоя от компаниите на „А.Г.“ с подписани споразумения или предстоящи за подписване между която и да е компания към „А.Г.“ от една страна и „Б.П.Б.“ АД или „ИЕ.Д. Частна Банка“ (Л.) S.A., или „ИЕ.Д.Л.“ ЕАД от друга страна, бъде просрочен или обявен за предсрочно изискуем, то банката може да обяви предсрочна изискуемост на предоставения кредит на „К.А.“ ЕООД по настоящия договор за отпуснат кредит“.          

По делото във връзка с искания на страните е допусната еднолична съдебно-счетоводна експертиза възложена на вещото лице – Т., като в рамките на същата са изготвени, изслушани и приети основно и допълнително заключения с предмет въпроси из материята на счетоводството, финансите и банковата дейност. В основното си заключение от 10.11.2020 г. след всестранен и подробен анализ на приложените по делото писмени доказателства, както и след предоставени счетоводни справки и документи от страните и от третите за процеса лица – „Ю. Б.“ АД и „МЛ.“ ЕАД вещото лице е извело следните отговори по формулираните в предметния обхват на експертизата въпроси : кредитът отпуснат по силата на договора от 14.02.2007 г. е бил усвоен от кредитополучателя по него – „К.А.“ ЕООД на два транша, а именно на 21.02.2007 г. е усвоена сумата в размер от 10 005 418,75 евро, съответно на 28.02.2007 г. сумата от 3 994 581,25 евро, като това е станало първоначално по банкова сметка *** № ********, като впоследствие от тази сметка сумите са наредени по сметка с IBAN *** - „К.А.“ ЕООД, като е установено, че сметката от която е извършено нареждането с № ******** в чуждестранната банка също е с титуляр - „К.А.“ ЕООД; размерът на дължимата главница по договора за кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него  определени към датата на подаване на заявлението по заповедното производство /18.01.2019 г. – има се предвид заявлението подадено до РС – Стара Загора/, а и към момента на изготвяне на експертното заключение възлиза на сумата от 4 924 743,04 евро; към датите 21.03.2018 г. и 27.03.2018 г. размерът на неизпълненото задължение по главница, което произтича от договора от 14.02.2007 г. и анексите към него е 4 924 743,04 евро, а задължението за лихва е в размер на 160 587,67 евро; размерът на начислените и дължими просрочени договорни лихви по обследвания договор за кредит от 14.02.2007 г. към датата – 14.03.2018 г. възлиза на сумата от 161 175,90 евро, като по отношение периода на натрупване на това лихвено задължение е детайлизирано, че за времето от 14.06.2017 г. до 13.02.2018 г. начислените лихви са в размер на 144 117,18 евро, респективно от 14.02.2018 г. до 14.03.2018 г. те са равни на сумата от 16 998,10 евро. По отношение на последния формулиран въпрос засягащ вида и размера на падежиралите и неплатени задължения на „К.А.“ ЕООД към „И А.Б.Л.“  ЕАД /с актуално наименование „МЛ.“ ЕАД/, които задължения произтичат от три договора заЛ. от дата 14.02.2007 г. и 18.06.2012 г. вещото лице е дало отговор в табличн вид, от чието съдържание е видно, както следва : по договор заЛ. с № 003459-001001-001/14.02.2007 г. размерът на падежиралите и неплатени задължения на „К.А.“ ЕООД къмЛ.одателя спрямо датата – 23.02.2018 г. възлизат на 7 875 078,16 лв., съответно спрямо датата – 26.03.2018 г. възлизат на 8 061 893,27 лв.; по договор заЛ. с № 003459-001002-0001/18.06.2012 г. размерът на падежиралите и неплатени задължения на „К.А.“ ЕООД къмЛ.одателя спрямо датата – 23.02.2018 г. възлизат на 974 506,63 лв., съответно спрямо датата – 26.03.2018 г. възлизат на 994 319,59 лв.; и по договор заЛ. с № 003459-001004-0001/18.06.2012 г. размерът на падежиралите и неплатени задължения на „К.А.“ ЕООД къмЛ.одателя спрямо датата – 23.02.2018 г. възлизат на 10 680 688,05 лв., съответно спрямо датата – 26.03.2018 г. възлизат на 10 934 387,54 лв.  В съдебно заседание състояло се на 20.11.2020 г. вещото лице е изложило при защитата на заключението си, че относно извода за усвояването на средствата по договора за кредит от 14.02.2007 г. почива на отправените писма за усвояване на чуждестранната банка – кредитор от страна на дружеството-кредитополучател и SWIFT съобщенията излъчени по повод наредените преводи от тази банка към банка в Р. Б.. Усвояването на средствата било извършено чрез първоначалното им превеждане по сметка на  „К.А.“ ЕООД разкрита в Л.ската банка – кредитор, а след това те са трансферирани по сметка на дружеството открита в банка в Р. Б. – П.Б.. Изказано е мнение, че техническата процедура по усвояване на отпуснат кредит винаги се съпровожда от постъпване на усвояваната сума в банкова сметка ***-кредитор, като едва след това тя бива превеждана по избрана от самия кредитополучател сметка в която и да е било банка. Така било процедирано и в случая с кредита по договора от 14.02.2007 г. Вещото лице смята, че ролята на нареждане за плащане играят писмата за усвояване, като въз основа на тях се извършва заверка на сметката на кредитополучателя открита в банката – кредитор. Експерта пояснява, че не е виждал извлечение от банковата сметка на „К.А.“ ЕООД в банката в Л., което да му послужи за почерпване на информация, че сумите от 10 005 418,75 евро и 3 994 581,25 евро към даден момент са били налични по нея. Отбелязва се обаче, че за да бъде излъчена една сума /тоест преведена от банкова сметка ***ългарска такава/, то тази сума е необходимо да е била налична по сметката, ако тази предпоставка не е налице, то очевидно превод не би могъл да бъде изпълнен. Относно характеристиката на писмото за усвояване вещото лице сочи, че то покрива функциите на счетоводен документ, още повече че същото е предвидено изрично в договора а кредит, като основанието /волеизявлението/ на кредитополучателя изразяващо желанието му да се пристъпи към усвояване на отпуснатия кредит. Прави се допълнение, че доколкото банката-кредитор е излъчила SWIFT съобщенията за преводите на сумите към българската банка, то това означавало, че тази банка е приела да е валидно сезирана от кредитополучателя с ангажираните пред нея писма за усвояване, съответно ако те не изхождали от законния представител на „К.А.“ ЕООД, то тогава нямало как да се приеме, че те са валидно отправени от дружеството и заключението на вещото лице би се променило. По отношение на бордерата изготвени от българската банка били видни сумата и датата на постъпването й, както и банковата сметка по която те постъпват, като неин титуляр е „К.А.“ ЕООД. В съдържанието на бордерата не присъствали данни за банковата сметка на наредителя. Обръща се внимание, че по делото се намират два броя дебитни авиза издадени от чуждестранната банка, като от съпоставката им със SWIFT съобщенията се констатира, че дебитираната сметка е една и съща, като от нея има излъчени преводи към Б.. Прави се бележка, че само по себе си вписването в авизото не показва, че упоменатата в него дебитирана сметка е била заверена преди това със сумата излъчена към Б.. В дебитното авизо няма информация за бенефициент и негова сметка в Б., а има данни за датата и сметката, която е била дебитирана. Вещото лице акцентира на това, че има съвпадения между вписаните в авизата номера на референциите с тези отразени в излъчените SWIFT съобщения за прехвърляне на средства именно от дебитираната банкова сметка ***. Съвпадение се констатира и в назованата кореспондентска банка в SWIFT съобщенията и в бордерата издадени от П.Б.. Запознавайки се с приложените по делото Потвърждения за отпускане на кредит от „ИЕ.Д. П.Банк /Л./“ С.А. и по специално реквизитите налични в тях вещото лице отново препотвърждава изводът си за усвояване от страна на „К.А.“ ЕООД на сумите  10 005 418,75 евро и 3 994 581,25 евро по договора за кредит от 14.02.2007 г. Ответните страни, чрез пълномощника им в производството са оспорили основното заключение на вещото лице по счетоводната експертиза посочвайки, че то е необосновано доколкото с дадените от вещото лице отговори се поставя под съмнение неговата правилност.                    

С допълнително заключение от 16.02.2021 г. вещото лице Т. дава отговори на поставените от страните задачи, както следва : съгласно погасителния план утвърден с Анекс от 22.12.2011 г. към договора за кредит със сумите заплатени на 29.06.2012 г. в размер на 6 207 553,61 евро и 793 937,68 евро с основание „погасяване на главница“ е извършено погасяване на задължения по договора за кредит от 14.02.2007 г., както следва : със сумата от 793 937,68 евро са погасени вноските по главница от 3 до 7 вкл., респективно със сумата от  6 207 553,61 евро е осъществено пълно погашение на вноски по главница от № 8 до № 80 вкл., както и частично погашение на вноска № 81 до сумата от 27 847,27 евро. Към датите 21.03.2018 г. и 27.01.2018 г. анализа на вещото лице показва, че всички уговорени и падежирали вноски по главницата на кредита са заплатени на кредитора, съответно просрочени са падежирали плащания по възнаградителна лихва на вноски от 68 до 76 вкл. в размер на сумата от 160 587,67 евро. Към  датите 21.03.2018 г. и 27.01.2018 г. по воля на кредитора са обявени за предсрочно изискуеми останалите вноски по главницата от № 81 /погасена частично/  до 123 вкл., чиито падеж не е настъпил /те имат уговорени падежи в периода от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г./ и възлизат на сумата от общо 4 924 743,04 евро. Към 18.01.2019 г. непогасената обявена за предсрочно изискуема главница възлиза на сумата от 4 924 743,04 евро и включва вноски по главницата от № 81 /погасена частично/ до 123 вкл., съответно към датата – 18.01.2019 г. съобразно приложимия към договора за кредит погасителен план е настъпил падежа на вноски от 81 до 86 вкл., като техния размер възлиза на сумата от 596 228,91 евро. Към 17.06.2019 г. непогасената обявена за предсрочно изискуема главница възлиза на сумата от 4 924 743,04 евро и включва вноски по главницата от № 81 /погасена частично/ до 123 вкл., съответно към датата – 19.06.2019 г. съобразно приложимия към договора за кредит погасителен план е настъпил падежа на вноски от 81 до 91 вкл., като техния размер възлиза на сумата от 1 131 975,14 евро. Размерът на договорната лихва, която е установена с договор за кредит от 14.02.2007 г. с последно извършено в него изменение от 25.01.2017 г. начислена за периода от 14 06.2017 г. до 14.03.2018 г. възлиза в размер на сумата от 160 587,67 евро, като това се явява сборът на общо 9 броя падежирали вноски по лихва, а именно от вноска  № 68 с падеж по погасителен план на 14.07.2017 г. до вноска № 76 с падеж по погасителен план на 14.03.2018 г. По отношение генериране на  SWIFT съобщение МТ 103 вещото лице е отбелязало, че за да се генерира съобщение с подобно означение е необходимо наличието на платежно нареждане, което съставлява волеизявление на титуляра по банковата сметка да се разпореди със средствата по нея, или пък друг документ отново покриващ изискването за волеизявление от страна на титуляра по сметката, в зависимост от държавата на извършването на превода и банковата практика там. Даден е отговор каква е минимално нужната информация, която се изисква от „Ю. Б.“ АД наредителят да представи на обслужващата го банка при презграничен превод, а именно – сума на превода, валута на превода, ЕГН/Булстат на наредител, IBAN ***, IBAN ***, име и адрес на получателя, тип разноски и вальор на превода. Вещото лице е заключило при съпоставка на утвърдените и общоприети международни стандарти за кореспонденция между банковите институции и приложените по делото две SWIFT съобщения от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. не показват наличието на съществени несъответствия от утвърдените правила и стандарти, като се подчертава, че се касае до съобщени излъчени преди 14 години, като международни правила в редакцията им към 2007 г. не са открити в публично достъпните източници.  Отбелязано е, че не се наблюдават категорични различия с установените актуални международни стандарти за кореспонденция между банките. Въведено е и пояснението, че при некоректно изготвено и изпратено от дадена банка SWIFT съобщение, то същото изобщо няма да бъде изпратено през системата, а подлежи на връщане за отстраняването на локализираните грешки и/или непълноти в него. Даден е и отговор, че референцията с код МТ 103 към двете SWIFT съобщения от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. не съответства на референцията на получен валутен превод на сума от  10 005 418,75 евро и такъв на сума от 3 994 581,25 евро в оформените бордера от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. Това било нещо обяснимо, доколкото двете банки изпращач и получател генерират свои самостоятелни уникални референтни номера за операциите извършени при тях, съответно изходящ превод за банката-изпращач и входящ за тази получател. Пояснено е, че с чисто информативна цел би могло в бордерата за получен превод да се опише референцията за излъчен превод, но това не е задължително и зависи от възприетите за прилагане стандарти за издаване на подобни документи от всяка банка. Направено е изчисление и за това, че към 16.02.2021 г. според утвърдения между страните погасителен план към Анекс от 22.12.2011 г. падежиралите според него погасителни вноски са тези от 1-ва до 111-та вкл., като техния размер възлиза на сумата от 10 537 548,16 евро, а този на непадежиралите погасителни вноски от 112-та до 123-та, вкл. е 1 498 686,17 евро. Констатирано е, че по отношение на падежиралите погасителни вноски, чиито общ размер е определено да възлиза на 10 537 548,16 евро е извършено погасяване чрез плащане на такива в размер до сумата от 7 111 491,29 евро, а оставащата разлика между падежиралите вноски и падежиралите неплатени такива възлиза на сумата от 3 426 056,87 евро. При защитата на заключението си в съдебно заседание вещото лице посочва, че относно установените погашения от 29.06.2012 г. в размер на сумите 6 207 553,61 евро и 793 937,68 евро относно главница дължима по договора за кредит от 14.02.2007 г. се осланя на отразяването в издадено бордеро, което му е било показано от „Ю. Б.“ АД, няма спомен за това, дали е налице платежно нареждане за извършването на тези преводи от „К.А.“ ЕООД към банката. Броят погасени вноски от 1 до 80 и частично 81-ва съответствал напълно със сумата по извършеното погасяване. Изтъкнато е, че първата дължима погасителна вноска след погасените такива с плащането от 29.06.2012 г. е тази имаща падеж – 14.08.2018 г. и върху нея на общо основание трябва да се начислява лихва. По отношение на изнесената от вещото лице таблица, в която е изчислена договорната лихва следваща се за периода от 14.07.2017 г. до 14.03.2018 г.  е изтъкнато, че тя е подадена от банката, като се отбелязва, че кредитополучателят продължава да дължи договорна лихва върху остатъка от главното вземане възлизащ на 4 924 743,04 евро за посочения период, като плащането на част от главницата по вноски от 1 до 81 не рефлектира върху уговореното задължение да се начислява и заплаща договорна лихва според погасителния план, единствено при изчисляване размера на тази лихва е съобразен размера на дължимия остатък по кредита. По отношение функционалността на международната  SWIFT система за размяна на съобщения между банкови институции от вещото лице се изтъква, че тази система е предназначена да предава по сигурен начин съобщения между банките, като по нея не се извършват банкови преводи. За да бъде генерирано съобщение, което да се транслира по тази система е нужно да е налице платежен документ от наредител, названието на този документ в отделните държави може да бъде различно. И това заключение е оспорено от процесуалния представител на ответните страни при позоваване, че в него са налице противоречия от взаимоизключващ се характер и това го прави необосновано.                      

С оглед извършеното оспорване на допълнителното заключение по допуснатата еднолична счетоводна експертиза, съдът след направено своевременно искане от ответните страни за проверка правилността на изводите в това заключение е допуснал тричленна съдебно-счетоводна експертиза с експертен състав, в който не присъства вещото лице по едноличната експертиза.

На 05.05.2021 г. по делото е депозирано експертно заключение по допуснатата тричленна ССч.Е изготвено от екип вещи лице – З.Д., И.Б. и Р.С.. В него са дадени следните отговори по формулираните въпроси : на 29.06.2012 г. е осъществено плащане от кредитополучателя по договора за кредит от 14.02.2007 г. с утвърден погасителен план с Анекс от 22.12.2011 г., като с него е осъществено погасяване на суми по кредитния дълг в размер на 6 207 553,61 евро и 793 937,68 евро с посочено основание „погасяване на главница“, като това е довело до погасяване на вноски по главницата на кредита от 3-та до 7-ма вкл. със сумата от  793 937,68 евро и от 8-ма до 80-та вкл. със сумата от 6 179 706,34 евро, съответно със сумата от 27 847,27 евро е платена частично вноска 81-ва. Посочено е, че към датите 21.03.2018 и 27.03.2018 г. всички падежирали вноски по главницата на кредита са платени, а е налице просрочие в издължаването на възнаградителната лихва начислима върху вноски от 68-ма до 76-та за сума от 160 587,67 евро. Към 21 и 23.03.2018 г. са направени предсрочно изискуеми вноски с ненастъпил падеж, както следва : 81-ва с падеж на 14.08.2018 г. частично за сумата от 74 766,09 евро и вноски по главница от 82-ра до 123-та, вкл., чиито падеж настъпва съответно от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г. – за сумата от 4 849 976,95 евро, или общо за сумата от 4 924 743,04 евро. Към 18.01.2019 г. останалата непогасена част от главницата е в размер на 4 924 743,04 евро, която включва частично вноска 81-ва за сумата от 74 766,09 евро и вноски по главница от 82-ра до 123-та, вкл. падежиращи съответно от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г. – за сумата от 4 849 976,95 евро, като с настъпил падеж към 18.01.2019 г. са вноски от 81-ва /частично погасена/, падежирала на 14.08.2018 г. до вноска 86-та, падежирала на 14.01.2019 г., като размерът им възлиза на сумата от общо 596 228,91 евро.  Към 17.06.2019 г. останалата непогасена част от главницата е в размер на 4 924 743,04 евро, която включва частично вноска 81-ва за сумата от 74 766,09 евро и вноски по главница от 82-ра до 123-та, вкл. падежиращи съответно от 14.09.2018 г. до 14.02.2022 г. – за сумата от 4 849 976,95 евро, като с настъпил падеж към 18.01.2019 г. са вноски от 81-ва /частично погасена/, падежирала на 14.08.2018 г. до вноска 91-ва, падежирала на 14.06.2019 г., като размерът им възлиза на сумата от общо 1 131 975,14 евро. Размерът на договорната лихва по договор за кредит от 14.02.2007 г. последно изменен с Анекс от 25.01.2017 г. начислена за периода от 14.06.2017 г.  до 14.03.2018 г. е в размер на сумата от 160 587,67 евро, като тази сума се формира от общо 9 броя падежирали лихвени вноски от 68-ма с падеж - 14.07.2017 г. до 76-та с падеж  - 14.03.2018 г., като размерът на лихвените вноски е определен при начисляване на лихва от 4,30 % върху общия размер на остатъчната непогасена главница от 4 924 734,04 евро. при съпоставка на утвърдените и общоприети международни стандарти за кореспонденция между банковите институции и приложените по делото две SWIFT съобщения от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. не показват наличието на съществени несъответствия от утвърдените правила и стандарти, като се подчертава, че се касае до съобщени излъчени преди 14 години, като международни правила в редакцията им към 2007 г. не са открити в публично достъпните източници.  Отбелязано е, че не се наблюдават категорични различия с установените актуални международни стандарти за кореспонденция между банките. Въведено е и пояснението, че при некоректно изготвено и изпратено от дадена банка SWIFT съобщение, то същото изобщо няма да бъде изпратено през системата, а подлежи на връщане за отстраняването на локализираните грешки и/или непълноти в него. Даден е и отговор, че референцията с код МТ 103 към двете SWIFT съобщения от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. не съответства на референцията на получен валутен превод на сума от  10 005 418,75 евро и такъв на сума от 3 994 581,25 евро в оформените бордера от 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. Това било нещо обяснимо, доколкото двете банки изпращач и получател генерират свои самостоятелни уникални референтни номера за операциите извършени при тях, съответно изходящ превод за банката-изпращач и входящ за тази получател. Пояснено е, че с чисто информативна цел би могло в бордерата за получен превод да се опише референцията за излъчен превод, но това не е задължително и зависи от възприетите за прилагане стандарти за издаване на подобни документи от всяка банка. Направено е изчисление и за това, че към 16.02.2021 г. според утвърдения между страните погасителен план към Анекс от 22.12.2011 г. падежиралите според него погасителни вноски са тези от 1-ва до 111-та вкл., като техния размер възлиза на сумата от 10 537 548,16 евро, а този на непадежиралите погасителни вноски от 112-та до 123-та, вкл. е 1 498 686,17 евро. Констатирано е, че по отношение на падежиралите погасителни вноски, чиито общ размер е определено да възлиза на 10 537 548,16 евро е извършено погасяване чрез плащане на такива в размер до сумата от 7 111 491,29 евро, а оставащата разлика между падежиралите вноски и падежиралите неплатени такива възлиза на сумата от 3 426 056,87 евро.  Налице е пълно тъждество между изводите направени по тричленната експертиза и тези по едноличната такава. При изслушване на заключението пред съда от вещите лица се прави пояснение, че те не са видели двустранен документ /споразумение/ подписан между страните във връзка с конкретното погасяване сторено на 29.06.2012 г., но това погасяване било факт, доколкото за него има издадено банково бордеро и е отразено по счетоводната партида на ответника водена при „Ю. Б.“ АД. Изводите за погасването на конкретни вноски от актуалния към момента на плащането реализирано на 29.06.2012 г. погасителен план се базират на движението на сметката по кредита водена при банката. Относно лихвата е направено уточнението, че доколкото тя е от вида на договорната такава, то за нея важи уговорения начин на погашение по договора за кредит, като в случая е подчинен на погасителен план. Според него възнаградителната лихва падежира, тогава когато падежира и съответната вноска. С извършеното предсрочно погасяване на 29.06.2012 г. са погасени вноски по главница до 14.07.2018 г., съответно на 14.08.2018 г. настъпва първата неплатена вноска за главница. Независимо от това обаче за периода след погасяването до падежирането на вноската от 14.08.2018 г. е налице усвоена по кредита главница, чиято изискуемост действително не е настъпила, но съгласно договора за нейното ползване се следва възнаградителна лихва, като именно така се е генерирала и лихвата от  160 587,67 евро. По експертно мнение на вещото лице – С.  SWIFT представлява съобщение посредством което се потвърждава от една банка до друга банка, че даден превод е извършен, респективно ако подобен превод не е изпълнен, то изобщо няма да бъде генерирано SWIFT съобщение. Отбелязано е и това, че SWIFT съобщението отчита изпълнението на една финансова транзакция, като за да бъде изпълнена тази транзакция, то наредителят на операцията, който се явява евентуално титуляра на съответната сметка или негов пълномощник е необходимо да попълни форма на образец на искане за плащане, което условно би могло да се казва „платежно нареждане“. От практиката си вещото лице С. споделя, че тези документи могат да имат различно терминологично название в съответната държава, но тяхната банково предназначение преследва посочената по-горе функция. Изрично се подчертава, че такава форма на нареждане от клиента задължително следва да има, защото не е възможно банката да замести волята за изпълнение на някакво плащане поискано от клиент титуляр на дадена сметка. Разяснено е и това, че при нареждане на дадена финансова транзакция банките правят връзка посредством банковите си кодове, като следващата точка е IBAN ***, като дори и да няма изписване на ЕГН или ЕИК на някое от лицата наредител или получател, то е достатъчно да се въведе банковия код на банката получател и IBAN ***, като наред с това да има надлежно нареждане за направа на плащане, като в тези случай операцията ще бъде успешно изпълнена.

Други допустими и относими доказателства по делото не са налични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените за разглеждане при условията на чл. 422 ГПК установителни искове срещу „К.А.“ ЕООД и „К.А.2.“ ЕООД са допустими – в производството по чл. 417 ГПК дружеството-ищец се е снабдило със заповеди за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК – акт за вписване на ипотека по чл. 173, ал. 3 ЗЗД – поради което разполага с изпълнително основание за процесните суми. При подадени възражения от ответните страни срещу издадените против тях заповеди за изпълнение, които имат за предмет вземания за части от общо вземане по отпуснат банков кредит с договор за кредит от 14.02.2007 г. /4 924 743,04 евро/, а именно за по 500 000 евро, които са издадени на основание чл. 417, т. 6 ГПК въз основа на ипотечен акт, от  заявителя „Л.И.“ АД в срок за предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на тези негови вземания спрямо главния длъжник и ипотекарния такъв.   

Основателността на предявените установителни искове е предпоставена от реализацията на следните материални предпоставки : 1) сключването между страните на описания в исковата молба договор за предоставяне на банков кредит; 2) предоставянето на уговорената с договора кредитна сума в полза на кредитополучателя, както и настъпилите промени в субекта носител на вземането за връщане на дадения кредит, въз основа на сключени договори за цесия в периода след усвояването на отпуснатия кредит; 3) настъпването на предпоставки за обявяването на предсрочна изискуемост на остатъка по предоставения кредит; 4 ) упражняване от носителя му на субективното право остатъка по кредитното задължение да бъде обявен за предсрочно изискуем; 5) уведомяване на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем; 6) размерът на изискуемото вземане за връщане на предсрочно изискуемия остатък от отпуснатия кредит.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договорът за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. С ал. 3 е установена писмена форма за сключване на договора за банков кредит. Това, че „К.А.“ ЕООД е встъпило в кредитно правоотношение с „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“, с регистрация в Л., съгласно сключен договор за банков кредит от 14.02.2007 г. е факт безпротиворечиво установен по делото от събраните писмени доказателства. Приложен е договор, чиито предмет напълно покрива характеристиките на дефиницията на договор за банков кредит дадена от обективното ни търговско право. Този договор е сключен в писмена форма, като е подписан от законните представители на страните, в т.ч. за кредитополучателя от управителя –С.М. и за ипотекарния длъжник също от управителя му –С.М.. С него е уговорено отпускането на банков кредит в размер на 14 000 000 евро, като са установени определени условия за неговото усвояване, ползване и погасяване, както и срок за връщането му, в т.ч. погасителен план за определяне на месечни вноски с конкретни падежи, при които в условията на разсроченост отпуснатия кредитен ресурс да бъде погасяван. Уговорено е заплащането и на определена по размер възнаградителна лихва за периода на ползване на паричните средства по кредита, като е установен и ясен механизъм за определяне на лихвеният процент подлежащ на начисляване върху главницата по кредита. Предвидено е и осигуряването от кредитополучателя и от трети лица, в т.ч. от втория ответник „К.А.2.“ ЕООД на обезпечения, с които да се гарантира изпълнението на задължението за връщане на предоставената на кредит сума. Следователно се касае до кредитно съглашение, което е съобразено с минимално установените законови изисквания, за чието сключване е изявена воля от страните по него, респективно е спазена разписаната в ТЗ писмена форма за действителност. Тоест касае се за валидно сключен договор произвеждащ заложените в него правни последици обвързващи страните по него. Оспорването въведено от ответните страни свързано с липсата на договор за кредит сключен от „К.А.“ ЕООД на датата 14.02.2007 г. е несъстоятелно и не се подкрепя от приложените по делото доказателства. Вярно е, че в договора за кредит след полагане на подписите от страните непосредствено до печата присъства и вписване на дата – 26.02.2007 г., но тя не може да се разглежда, като релевантната такава за сключване на кредитната сделка. От съдържанието на  редица писмени доказателства – анекси към договора за кредит, които са парафирани от ответните страни присъстват удостоверявания, че с тях се внася  изменение и допълнение на договор за кредит от 14.02.2007 г., като никъде не е упомената дата – 26.02.2007 г. В този контекст договорната връзка следва да се смята за учредена на 14.02.2007 г., като в подкрепа на това е и ипотечния акт от 15.02.2007 г., по силата на който в полза на банката-кредитор е учредено вещно обезпечение за гарантиране изпълнението на задължението на кредитополучателя - „К.А.“ ЕООД да върне предоставения му банков кредит от 14 000 000 евро.    

 На следващо място за да възникнат облигационни задължения за кредитополучателя да връща на банката уговорения за отпускане банков кредит е необходимо освен постигане на договорно съгласие за такова отпускане, кредитът реално да бъде предоставен на кредитополучателя, като за целта последния следва да го усвои. Съществуването на този релевантен за спорното право факт е първият във връзка, с който страните спорят, като ищецът сочи, че банката-кредитор е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя уговорената за кредитиране сума в размер на 14 000 000 евро на два транша, веднъж сумата от 10 005 418,75 евро, за която се сочи да е преведена по сметка на „К.А.“ ЕООД на 21.02.2007 г. и втори път сумата от 3 994 581,25 евро, за която се изтъква да е преведена на 28.02.2007 г. след депозирани писма за усвояване от страна на законния представител на дружеството-кредитополучател.  Ответните страни оспорват тези суми да са постъпвали по сметката на „К.А.“ ЕООД, респективно нямало валидно отправени искания от това дружество за усвояването им. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и експертни заключения мотивира решаващият състав да смята, че фактът на предоставяне на сумата по кредита е установен успешно в пределите на настоящото производство. По делото са ангажирани два броя писма за усвояване, които изхождат от кредитополучателя „К.А.“ ЕООД и са адресирани до банката – кредитор „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“, като с тях е манифестирано искане от кредитополучателя за усвояването на съответните суми от 10 005 418,75 евро и 3 994 581,25 евро, за които е постигнато съгласие да му бъдат предоставени под формата на банков кредит. Изявленията за това усвояване са подписани от законния представител на дружеството - „К.А.“ ЕООД, а именно –С.М.. Това е установено вкл. чрез проверка автентичността на положения подпис под тях, чрез използването на специални знания по реда на чл. 195 и сл. ГПК, като изготвеното и прието експертно заключение без колебания потвърждава, че изпълненият върху двете писма за усвояване на сумите подпис е на лицето -С.М.. Възраженията на ответните страни, че при изследването е използван разширен сравнителен материал, което го е опорочило не се споделят от съдебния състав, доколкото изпълнилото експертизата вещо лице не подлага под съмнение крайния си извод, дори и изследването да се сведе само до съобразяване на сравнителния материал събран от заявленията за издаване на документи за самоличност подавани от лицето, чиито подпис се анализира. Тоест „К.А.“ ЕООД в качеството му на кредитополучател е заявило в съответната договорена форма искане пред банката за усвояване на разрешения му кредитен ресурс. Дали обаче този кредитен ресурс е бил предоставен от банката по сметка на дружеството-кредитополучател. По делото са събрани достатъчно по обем банкови документи – авиза, SWIFT съобщения, бордера, както и едностранно изявление от „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“, че сумите от 10 005 418,75 евро и 3 994 581,25 евро са били наредени на 21.02.2007 г. и 28.02.2007 г. първоначално по банкова сметка ***  „К.А.“ ЕООД открита в банката – кредитор, а оттам с международен трансфер по банкова сметка ***. Б. – „П.Б.“ АД /понастоящем „Ю. Б.“ АД/. Еднопосочен извод в тази насока е направен и от вещите лица занимали се с този въпрос в предмета на едноличната и тричленни експертизи допуснати с оглед изясняването му по делото. Съдът изцяло кредитира тези експертни заключения приети по делото, доколкото същите са изготвени професионално и след обстоен анализ на приложените по делото писмени доказателства. Изводите в тях кореспондират на отразеното в писмените документи по делото, като пропуските в оформянето на част от тези документи не са в състояние да повлияят по съществен начин върху редовността на изпълнените банкови операции. Банковите операции са инициирани от „К.А.“ ЕООД с депозирането на писмата за усвояване, като именно те следва да се разглеждат, като формалния документ съдържат волеизявление за нареждане на суми, в какъвто контекст са разсъжденията направени от вещите лица, доколкото няма как определена банкова операция да бъде предприета без да е налице изразена воля за нейното извършване от клиента. Доводът на ответните страни, че няма данни - „К.А.“ ЕООД да е титуляр на банкова сметка „***“, по която първоначално да са били преведени средствата по кредита в размер на сумата от 14 000 000 евро от страна на банката – кредитодател, както и данни, че такива средства са постъпили по подобна сметка е в противовес със събраните в производството писмени доказателства- в това число и изявление дадено от страна на „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“, като не е необходимо за установяване на този факт непременно да се представят доказателства показващи искане от кредитополучателя за откриване и закриване на подобна банкова сметка. ***тановените по делото банкови операции, като процедурата по нейното създаване не е със съществено правно значение за спора. В допълнение е необходимо да се посочи, че със самостоятелно и изключително съществено доказателствено значение относно факта на усвояването на средствата по сключения на 14.02.2007 г. банков кредит се явяват изявленията на кредитополучателя присъстващи в сключените няколко на брой анекси към кредитната сделка, в чието съдържание присъства признание за дължимост на главници в определени размери, произтичащи от обсъждания договор за банков кредит, което означава, че от страна на „К.А.“ ЕООД е налице признание на факта, че обещаната за отпускане сума по кредита е била реално предоставена на дружеството от страна на банката-кредитор, което очевидно включва реализирана процедура по нейното усвояване. Освен това трябва да се държи сметка и за това, че отричайки да е получавал сумата по кредита в размер на 14 000 000 евро, кредитополучателят не навежда твърдения за това, че притежаваната по банковата му сметка към края на м. 02.2007 г. сума в размер на 14 000 000 евро е била преведена на някакво различно от коментираната кредитна сделка основание.      

В рамките на неговото съществуване кредитно правоотношение създадено първоначално между „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“ и „К.А.“ ЕООД е претърпяло трансформация отнасяща се до субектите участници по него, като това е станало посредством сключване на договор за прехвърляне на вземанията, с които банката-кредитор разполага към кредитополучателя, вследствие на сключения договор за кредит от 14.02.2007 г. Това е станало на 07.10.2011 г., когато по волята на договарящите „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“-цедент и „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД – цесионер е постигнато съгласие за придобиване от цесионера на вземанията и правата, с които цедента разполага към длъжника - „К.А.“ ЕООД по договора за кредит от 14.02.2007 г. Тези вземания е упоменато да възлизат в общ размер на сумата от 12 116 842,19 евро, като наред с тях на цесионера се прехвърлят и принадлежащите им привилегии и обезпечения. По повод на заявеното от ответника-кредитополучател оспорване, че този договор не е подписан от надлежни законни представители на цедента - „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“, а оттам, че същия не е произвел правните си последици, защото няма успешно завършен фактически състав по сключването му, следва да се отбележи, че прегледа на договора показва, че същия е подписан за „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“ от лицата –А.Д.Д.и Т.С.. Съгласно представените и приети по делото за доказателства извлечения от Търговския регистър в Л. за актуалното състояние на банката-цедент, както и на списъка с подписите и лицата имащи право да представляват банката се установява, чеА.Д., в качеството й на Заместник-председател на кредитната институция и Т.С. упълномощен Заместник-председател притежават правото да полага подпис от клас А, което означава, че съвместното полагане на подписи от тяхна страна обвързва банката с извършените от нейно име действия, в т.ч. и сключването на правни сделки, каквато е и цесията. Сделката следва да се възприема за сключена на 07.10.2011 г., доколкото към този момент от представения писмен договор се установява наличието на насрещни съвпадащи си волеизявления изхождащи от двете страни с предмет прехвърляне на вземанията възникнали по силата на договора за кредит от 14.02.2007 г. Вярно е, че подписите положени в договора за цесия са нотариално заверени, като това е станало към по-късни дати през м.10.2011 г., но доколкото в закона не е предвидена специална писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, като форма за действителност на договора за цесия, то следва да се възприеме, че договорът се сключва, считано от момента на постигане на съгласието между тях, като този момент в случая се явява датата – 07.11.2011 г. За да бъде обвързан длъжника с това прехвърляне, то съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД същия следва да бъде уведомен от стария кредитор /цедента/ за извършеното транслиране на вземането в полза на нов кредитор с оглед това занапред длъжника да изпълнява на него, а не на стария такъв. В случая цедента - „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“ е осъществил това действие изпращайки уведомление за прехвърляне на вземането по договора за кредит от 1.02.2007 г. до длъжника-кредитополучател „К.А.“ ЕООД на упоменатия в договора адрес за кореспонденция. От приложената по делото на лист 26 разписка обаче не може да се удостовери факта, че „К.А.“ ЕООД е получило цитираното уведомление, защото в разписката липсва отразяване на наименованието на изпращания с писмото документ, съответно няма яснота в какво качество лицето - А.П.е приело предназначеното за „К.А.“ ЕООД писмо. Независимо от това факта на уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД може да се извежда и от други писмени документи, стига в тях да е налице изявление на длъжника, че счита цесионера за свои кредитор. Именно такъв документ се явява подписания на 22.12.2011 г. анекс към договора за кредит от 14.02.2007 г., като по него страните са „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД упоменато в качеството му на кредитор и „К.А.“ ЕООД – упоменато в качеството му на кредитополучател. Следователно към този момент „К.А.“ ЕООД следва да се счита за надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по договора за кредит от 14.02.2007 г., доколкото извършва действия по предоговаряне на съдържанието му, което очевидно означава, че се счита обвързан по кредитното правоотношение с новия кредитор - „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД имащ качеството на цесионер по договора за цесия от 07.10.2011 г. 

В отражение на тази субективна промяна в договорното правоотношение създадено от сключения договор за кредит от 14.02.2007 г. на 22.12.2011 г. „Ю. ИЕ.Д. Б.“ АД действайки като кредитор и „К.А.“ ЕООД, като кредитополучател са постигнали споразумение, че към датата на подписване на този анекс усвоената и непогасена главница по кредита възлиза на сумата от общо 12 036 234,33 евро. С това си съглашение страните са изменили погасителния план за обслужване на предоставения на кредитополучателя кредит, като са предвидили, че същия ще бъде погасен при заплащането на 123 месечни погасителни вноски имащи падежи от 20.12.2011 г. до 14.02.2022 г. От събраните по делото доказателства се установява, че уговорените погасителни вноски от по 55 000 лв. с падежни дати – 20.12.2011 г. и 16.01.2012 г. са погасени от кредитополучателя с известни просрочия, а именно на 27.12.2011 г. и на 07.02.2012 г. Следващите пет погасителни вноски от 3 до 7-ма вкл. възлизащи на сумата от общо 793 937,68 лв. са погасени с излъчването на едно плащане датиращо от 29.06.2012 г. Пак на 29.06.2012 г. от кредитополучателя е предприето предсрочно погасяване на част от главницата дължима по договора за кредит, а именно със сумата от 6 207 553,61 евро. След извършването на посоченото частично предсрочно погасяване остатъчната главница следваща се по кредитното правоотношение възлиза на сумата от 4 924 743,04 евро. Тъй като не се наблюдава предоговаряне на условията по договора за кредит след осъществяването на коментираното предсрочно погашение, то следва да се приеме, че постигнатия с осъщественото плащане ефект е на погасяване на съответния брой вноски, за които сумата е достатъчна, а именно от 8-ма до 80-та вноска изцяло, и частично за вноска 81-ва. Според действащия и непроменен към м.08.2018 г. погасителен план по договора за кредит 81-ва вноска има уговорен падеж на плащане на 14.08.2018 г., а вноска 82 на 14.09.2018 г., като техния общ размер възлиза на сумата от 177 935.02 евро /74 766,09 евро – остатък по вноска 81-ва и 103 168,93 евро – пълен размер на вноска 82-ра. Макар ответника-кредитополучател да отрича да е инициирал подобни плащания на дата – 29.06.2012 г. в полза на банката кредитор, то съдът кредитира напълно заключенията на вещите лица, които след справка в банката констатират осъществените погашения по договора за кредит със сумите от 793 937,68 лв.  и 6 207 553,61 евро. Вярно е, че в чл. 2.3. от анекса подписан на 22.12.2011 г. страните по кредитното правоотношение се съгласяват в хипотеза на предсрочно погасяване на главница по кредита със средства от продажба и опция за обратно изкупуване на Кино „АРЕНА II“ да подпишат споразумение за промяна на погасителния план, но несъблюдаването на тази уговорка не означава, че реализираното от кредитополучателя погашение на 29.06.2012 г. погашение не обвързва страните с правни последици. Тъкмо обратното, същото следва да се приеме, че е произвело своите последици, а именно предсрочно погасяване на част от главницата по кредита, като отсъствието на воля между страните как това погашение да се отрази върху съдържанието на кредитното правоотношение предпоставя тълкуване, че плащането е постигнало погасителен ефект върху вноските по главницата, за които е достатъчно, тоест до вноска 81-ва. Наред с това няма данни, от какви средства е извършено плащането на сумите от 29.06.2012 г., а именно дали те са набавени от източници упоменатите в чл. 2.3. от анекса подписан 22.12.2011 г., в която хипотеза страните са уговорили подписването на нарочно споразумение. Аргумент в посока на това, че „К.А.“ ЕООД знае за извършените от негова страна предсрочни погашения на главница през 2012 г. пряко следва и от анализираната от вещото лице Справка по счетоводна сметка 152 – Получени дългосрочни заеми /аналитична 152-2-3/, в която за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е видно кредитно салдо без регистрирани движения за периода възлизащо на сумата от 9 631 96014 лв., което съответства изцяло на сумата по остатъчната главница по договора за кредит от 14.02.2007 г. в размер на 4 924 743,04 евро. Що се касае до начислените от банката-кредитор задължения за договорна лихва за ползване на кредитен ресурс по сключения договор за кредит от 14.02.2007 г. от експертния анализ на вещото лице почиващ на данни предоставени му от „Ю. Б.“ АД непогасените вземания за лихва за периода от 14.06.2017 г. до 13.02.2018 г. възлизат на сумата от общо 161 175,90 евро, съответно при съобразяване на счетоводната справка предоставена от кредитополучателя „К.А.“ ЕООД задълженията му за лихви отразени в счетоводна сметка 496, Разчети по лихви показват през целия период на 2018 г. едно и също кредитно салдо без регистрирани движения по него, като то възлиза за сумата в размер от 118 234,88 евро. Тоест налице е известно разминаване в показателите на лихвата. Независимо от това няма как да се възприеме тезата на ответната страна, че „К.А.“ ЕООД не дължи заплащането на договорна лихва върху отпуснатия и кредитен ресурс за периода до м. 09.2018 г., защото е извършено погашение на главницата до този момент. Задължението за заплащане на договорна лихва е ясно уредено в договора за кредит от 14.02.2007 г., като е посочено, че тя се заплаща в последния ден на всеки лихвен период, изчислена върху остатъка от непогасената главница по кредита, а лихвеният период е договорен да има продължителност от 1 месец. Следователно задължението за заплащане на договорна лихва продължава да съществува за кредитополучателя независимо от осъщественото частично предсрочно погасяване на главница по кредита, като начисляването на лихвата се извършва, като се взема предвид остатъка от непогасената и непадежирала главница, която в случая възлиза на 4 924 743,04 евро. Това начисляване  е ежемесечно, съответно падежира всеки месец. Предвид казаното напълно договорно обосновано е за периода от 14.06.2017 г. до 13.02.2018 г. кредитополучателя да е акумулирал задължение за заплащане на договорна лихва, което да е просрочил. Тъй като вземането за договорна лихва не е предмет на настоящия спор, а е от значение единствено за това, дали е реализирано основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от банката, то настоящият съдебен състав не намира за необходимо да разисква въпросът за реалния размер на това задължение. В случая с уведомление от 19.03.2018 г. „Ю. Б.“ АД се е обърнал, като кредитор към „К.А.“ ЕООД известявайки го, че по сключения на 14.02.2007 г. договор за кредит, под чието действие страните са обвързани, от кредитополучателя е допуснато неизпълнение съставляващо неплащане на суми по договора за кредит на съответния падеж, а така също е нарушена клауза за обвързано неизпълнение, а именно допуснати просрочия от  „К.А.“ ЕООД по три договора за финансовЛ. сключени с дружеството – „И А.Б.Л.“ ЕАД през 2007 г. и 2012 г., като подробно са упоменати сумите на просрочените по всеки един от тях главници, лихви и други задължения и позовавайки се на тези неизпълнения е манифестирал изявление за предсрочна изискуемост на задълженията произтичащи от договора за кредит от 14.02.2007 г. възлизащи на общата сума от 5 085 918,94 евро /4 924 743,04 евро – редовна главница, 588,23 евро – текущо начислена лихва по редовна главница и 160 587,67 евро – просрочени лихви/. Това уведомление е достигнало до адресата му -  „К.А.“ ЕООД на 02.04.2018 г., като е получено от неговия законен представител – управителя – С.К., чрез връчването на нотариална покана на Нотариус –В.И.. В договора за кредит са предвидени хипотези, в които в полза на кредитора се поражда правото да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по отпуснатия кредит, като сред тези хипотези присъства такава при която кредитополучателят не успее да плати която и да е дължима вноска по договора на датата на дължимото плащане, както и такава установена в т. 6 о раздел Специални условия към договора /чието коректно и приложимо съдържание се извлича от превода на текста на английски език на договора/, а именно – „Страните се споразумяват, че в случай на какъвто и да е одобрен кредит или отпуснат срок за погасяване наЛ. по договор към някоя от компаниите на „А.Г.“ с подписани споразумения или предстоящи за подписване между която й да е компания към „А.Г.“ от една страна и „Б.П.Б.“ АД или „ИЕ.Д. ЧАСТНА БАНКА“ (Л.) S.A., или „ИЕ.Д.Л.“ ЕАД от друга страна, бъде просрочен или обявен за предсрочно изискуем, то банката може да обяви предсрочна изискуемост на предоставения кредит на „К.А.“ ЕООД по настоящия договор за отпуснат кредит.“. За да се приеме, че обявената с цитираното уведомление предсрочна изискуемост на кредитното задължение произтичащо от договор за кредит сключен на 14.02.2007 г. е обвързала страните по кредитното правоотношение трябва да се установи, че банката-кредитор към момента на отправянето на волеизявлението си с подобно съдържание е била носител на преобразуващото право да обяви кредита отпуснат в полза на „К.А.“ ЕООД за предсрочно изискуем. Събраните в хода на производството доказателства са достатъчно убедителни по своята тежест и еднопосочност, че към 19.03.2018 г. „Ю. Б.“ АД е разполагал с потестативното право да обяви остатъка по кредита за предсрочно изискуем, поради реализиране на неизпълненията на договорните клаузи очертани по горе, а именно : допуснато е просрочие в изпълнение на задължението за заплащане на начислена договорна лихва следваща се по непогасения остатък по главницата по кредита, доколкото както се посочи по-горе в изложението „К.А.“ ЕООД е допуснал забава в плащането на това си задължение по кредитното правоотношение за периода от 14.06.2017 г. до 13.02.2018 г.; допуснато е нарушение и по поетия ангажимент за взаимна обвързаност, доколкото по делото са приобщени доказателства, от чието съдържание се установява, че „К.А.“ ЕООД е встъпил в паралелни договорни отношения създадени по сключени договори за финансовЛ. между него и „И А.Б.Л.“ ЕАД /с актуално наименование „МЛ.“ ЕАД. Касае се за три договора датиращи от 2007 и 2012 г., с които  „К.А.“ ЕООД в качеството му наЛ.ополучател е получил ползването на определениЛ.ови активи срещу задължение за заплащане наЛ.ови вноски с падежи съобразно утвърдени погасителни планове. „К.А.“ ЕООД се е отклонил от тези си договорни задължения, като преди момента на отправяне на изявлението за предсрочна изискуемост на кредитното задължение по договора от 14.02.2007 г. до него дружеството имащо паралелното качество наЛ.ополучател по цитираните по-горе три договора за финансовЛ. е допуснало неизпълнение в задължението си да заплаща според уговорените срокове възникващите вземания за главница, лихви и такси, чиито размери са подробно онагледени в заключението по едноличната съдебно-счетоводна експертиза. Няма данни по делото тези просрочени по своята правна характеристика парични задължения да са заплатени от „К.А.“ ЕООД в полза на „МЛ.“ ЕАД, което означава, че и това заявено от „Ю. Б.“ АД основание за обявяване на кредита от 14.02.2007 г. за предсрочно изискуем е осъществено. При горните констатации и реализирани субективни преобразуващи права по съществуващото кредитно правоотношение трябва да се приеме, че остатъка от дължимия кредит отпуснат по договора за банков кредит от 14.02.2007 г. успешно е обявен за предсрочно изискуем, като размерът му възлиза на сумата от 4 924 743,04 евро.

Ищецът извежда легитимацията си на кредитор по вземанията възникнали по договора за кредит от 14.02.2007 г. сочейки, че ги е придобил от предходния им носител „Ю. Б.“ АД посредством сключване на договор за цесия от 28.09.2018 г. Този факт се разкрива от приложения по делото писмен договор с нотариална заверка на подписите на лица извършващи надлежно представителство на страните по него, което означава, че соченото от ищеца основание за прехвърляне на вземанията от коментираната кредитна сделка в неговата правна сфера действително се е реализирало. Прочитът на договора за цесия не оставя никакви съмнения, че волята на страните по него е била да се извърши разпореждане с вземанията, произтичащи от договора за кредит от 14.02.2007 г., чиито предмет е отпускането на кредит в размер на 14 000 000 евро, които вече веднъж са били цедирани от първоначалния кредитор – „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“ АД  в полза на „Ю. Б.“ АД, който на свой ред съвсем надлежно се е разпоредил с оставащите за дължими по този договор парични вземания, като ги е прехвърлил възмездно на „Л.И.“ АД. Въведеното от ответника - „К.А.“ ЕООД възражение, че всъщност с тази цесионна сделка не се извършва прехвърляне на вземанията по сочения от ищеца договор за кредит от 14.02.2007 г., а по различно кредитно съглашение, което следва от сключен отново на 14.02.2007 г. договор за кредит – овърдрафт страни по който са „Ю. Б.“ АД и „К.А.“ ЕООД съдът намира за успешно опровергано от приобщените по делото писмени доказателства. Действително през 2007 г. между „Ю. Б.“ АД и „К.А.“ ЕООД е възникнало кредитно правоотношение почиващо на договор от 14.02.2007 г., но на първо място неговия предмет е за отпускане на кредит в размер на 2 300 000 евро, което е значително под размера на прехвърлените вземания по договора за цесия от 28.09.2018 г., и наред с това по делото е представено удостоверение изхождащо от самата „Ю. Б.“ АД, в което присъства изявление, че още към 2012 г. задълженията по този договор за кредит са обслужени и действието му е прекратено. В допълнение целейки да избегнат всякакви разногласия и спорове относно предмета на договора си от 28.09.2018 г. страните по него са сключили анекс от 2019 г., където подробно са разяснили волята им относно вземанията, които са предмет на прехвърляне, като от същия еднозначно се разбира, че се касае за разпореждане именно с тези вземания имащи за  техен източник договора за кредит от 14.02.2007 г. сключен първоначално между „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“ АД и „К.А.“ ЕООД, на не някакви различни вземания, каквито доводи привежда ответника-длъжник. Последният е бил надлежно известен в съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключения на 28.09.2018 г. договор за цесия, като цедентът „Ю. Б.“ АД му е съобщил, че всички оставащи вземания по обявения за предсрочно изискуем кредит по договор от 14.07.2007 г. са били прехвърлени в полза на „Л.И.“ АД. Уведомлението е манифестирано в писмена форма, като то е връчено надлежно на длъжника - „К.А.“ ЕООД на датата – 05.11.2018 г., чрез законния му представител – управителя С.Н. К..  Считано от този момент цесията има действие и за кредитополучателя - „К.А.“ ЕООД, като същият занапред следва да изпълнява произтичащите от договора задължения в полза на новия му кредитор -  „Л.И.“ АД.          

Следващият спорен въпрос между страните е концентриран върху това, дали „Ю. Б.“ АД валидно е прехвърлил вземанията по договора за кредит от 14.02.2007 г. в полза на „Л.И.“ АД, доколкото в съдържанието на кредитната сделка присъствала клауза въвеждаща ограничения в субектите, в чиято полза вземанията по този договор могат да бъдат прехвърляни, а именно – субекти от групата на Е.Е.G.. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД всяко вземане може да бъде прехвърлено, освен в случаите, когато законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Следователно, законодателят е уредил правната възможност страните по едно облигационно отношение да уговорят правно задължение за кредитора да не отчуждава породените от договора вземания на трети лица (т.н. договорна непрехвърлимост на вземането). В клаузата озаглавена „Прехвърляне на вземания“ от процесния договор за кредит страните са уговорили, че "във всеки един момент от действието на договора за кредит банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от този договор в полза на която и да е банка от групата - Е.Е.G., при условие, че като последица от прехвърлянето размерът на задълженията на кредитополучателя няма да се увеличи, поради данъчни или други причини, и при условие, че след прехвърлянето задълженията на кредитополучателя ще се уреждат от правото на държавата, където кредитополучателят е регистриран“.  Тълкувайки посочената клауза, съгласно нормативните правила, уредени в чл. 20 ЗЗД, и настоящата съдебна инстанция достига до правния извод, че тази уговорка притежава само декларативен характер, поради което не поражда правно задължение за непрехвърлимост на вземането, т.е. забрана за цедиране на процесните парични вземания на трети лица, различни от банки от групата - Е.Е.G.. Целта на тази  клауза е страните само да изяснят, че кредиторът има право да прехвърли вземането си по договора за кредит, като се пояснява, че това би могло да се извърши включително и по отношение на банки от групата - Е.Е.G., но в случая не може да се приеме, че подобна уговорка въвежда повсеместна забрана за цедиране на вземането на трети лица, различни от попадащите в означената група. Предвид това, че с уговорката за непрехвърлимост на вземанията се ограничават основните принципи на облигационното право - договорната свобода и автономията на волите (арг. чл. 8 и чл. 9 ЗЗД), тя трябва изрично да установява забрана за цедиране, т. е. да е конкретна, категорична и изчерпателна, като тази забрана не може да се извежда по тълкувателен път. Следователно не сме изправени пред хипотеза на уговорена между страните по кредитното правоотношение договорна непрехвърлимост на паричните вземания, породени от процесния договор за кредит, поради което договорът за цесия от 28.09.2018 г. е породил своето правно действие, целените от страните правни последици. С оглед така развитото разбиране, настоящата съдебна инстанция няма да изследва принципния въпрос дали е необходимо да е налице добросъвестност/недобросъвестност у цесионера относно наличието на клауза за договорна непрехвърлимост, респ. относно порока от който страда сключения договор за цесия - относителна недействителност, нищожност или друг порок (в този смисъл решение № 1173 от 29.05.1975 г. по гр. д. № 692/1975 г., I ГО на ВС, решение № 833 от 19.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 531/2007 г., ТК, I ТО).

При очертаните облигационни последици обвързали „Л.И.“ АД и „К.А.“ ЕООД трябва да се приеме, че първия разполага с кредиторово качество спрямо втория, като то произтича от договора за кредит сключен на 14.02.2007 г. и това кредиторово качество е придобито валидно по реда на чл. 99 ЗЗД чрез придобиване на вземането от предходни негови носители, съответно че вземането по договора за кредит успешно е обявено за предсрочно изискуемо, като към момента на приключване хода на съдебното дирене и даване хода на устните състезания размерът на главното вземане за връщане на предсрочно изискуем остатък от кредит отпуснат  по договор от 14.02.2007 г. възлиза на сумата от 4 924 743,04 евро. Следователно заявените по реда на чл. 422 ГПК за установяване вземания в размер на 1 000 000 евро, като част от общо вземане в размер на 4 924 743,04 евро се доказва да съществуват, както по тяхното основание така и по размера им. 

По отношение насочването на претенцията по чл. 422 ГПК срещу втория ответник, а именно ипотекарния кредитор – „К.А.2.“ ЕООД, съдът намира следното :

За обезпечаване на изпълнението на задълженията по Договора за кредит е учредена ипотека на недвижими имоти, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 038, том I, per. № 328, дело № 33/2007 г., по описа на нотариус С.М., с район на действие - Софийски районен съд, вписана под per. № 50 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 6555 от 15.02.2007 г., акт.№ 129, том V. Ипотекарен длъжник съобразно този ипотечен акт освен кредитополучателя - „К.А.“ ЕООД е и дружеството - „К.А.2.“ ЕООД, като последното е обезпечило отпуснатия с договора от 14.02.2007 г. кредит в размер на сумата от 14 000 000 евро, в т.ч. главницата, лихвата, таксите, комисионните и разноските, дори и в случай на удължаване срока на кредита, учредявайки договорна ипотека в полза на кредитора - „Ю. ИЕ.Д.П.Б.Л.“ АД върху имотите индивидуализирани надлежно в пункт II от нотариалния акт. Според възприетото в разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той, като ако вземането е за определена парична сума, въз основа на акта за учредяване на ипотеката кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 от ГПК /чл. 173, ал. 3 от ЗЗД/. Това искане почива на облигационното правоотношение между кредитора и длъжника по договора за кредит, от който именно произтича задължението за плащане.           Няма пречка да се издаде заповед по чл. 417, т. 6 ГПК срещу ипотекарния длъжник (така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 552 ОТ 23.08.2013 Г. ПО ч. т. д. № 1884/2013 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), като изпълнителният лист ще бъде издаден за тази сума, но до размера на цената на ипотекирания имот (определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 498/2012 г. т.о.). Следователно при възражение, в исково производство по чл. 422 ГПК, където предметът се определя от издадената заповед за изпълнение, ипотекарният длъжник, трето лице за договорните отношения, следва да е надлежно пасивно легитимирано да отговаря по предявения срещу него иск (РЕШЕНИЕ № 97 ОТ 04.08.2016 Г. ПО В. ГР. Д. № 260/2016 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС). Същевременно е налице практика (РЕШЕНИЕ № 1907 ОТ 20.10.2014 Г. ПО Т. Д. № 2146/2014 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, недопуснато до касационно обжалване с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 968 ОТ 22.12.2015 Г. ПО Т. Д. № 791/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 113 ОТ 13.06.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 190/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, позоваващо се на тази практика), с което е отречена пасивната материално(но не и процесуално) правна легитимация на ипотекарния  длъжник в хода на исковото производство по чл.422 ГПК. Становището е мотивирано с това, че съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗЗД кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира той, като ако вземането е за определена парична сума, въз основа на акта за учредяване на ипотеката кредиторът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 вр. чл. 417 т. 6 от ГПК /чл. 173, ал. 3 от ЗЗД/. Това искане почива на облигационното правоотношение между кредитора и длъжника по договора за кредит, от който именно произтича задължението за плащане. Предвидения в чл. 417 т. 6 от ГПК като изпълнително основание акт за договорна ипотека не би могъл да обоснове законосъобразно конституиране на ипотекарния длъжник като ответник в заповедното производство. Последният не е лично задължен по паричното вземане, за обезпечаване изпълнението на което е гарантирал със собствения си имот, тъй като не е поемал задължение за плащане по конкретната облигационна връзка, от която произтича вземането на кредитора. Това може да бъде изведено и по аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, която по императивен начин придава на изпълнителния лист, издаден срещу длъжника, обвързваща сила и спрямо третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга само когато изпълнението се насочва върху тази вещ. Поради това осъдителен диспозитив за сумата по кредита може да бъде постановен единствено и само срещу длъжника по това облигационно правоотношение. Собственикът на ипотекирания имот не може да бъде страна в производството по чл. 418 от ГПК, а се конституира като ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, образувано срещу длъжника по облигационното правоотношение /в случай, че изпълнителният титул е издаден по реда на чл. 173, ал. 3 от ЗЗД вр. чл. 417 т. 6 от ГПК/. След като се конституира като такъв същият има право на възражение по чл. 414 от ГПК, с оглед защита на правата, които законът му предоставя с разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД.

По пасивната легитимация съдът намери следното:

Ипотекираният имот, служещ за обезпечаване на вземането на кредитора, може да бъде предмет на индивидуално принудително изпълнение, дори без да се води такова срещу титуляра на самото вземане, като няма пречка да се издаде заповед за изпълнение по чл.417, т.6 ГПК въз основа на акта учредяване на ипотека, срещу третото лице, обезпечило чужд дълг - ипотекарен длъжник(опр.№ 552/23.08.2013 г. по ч.гр.д.№1884/13 г. на ВКС). Ако се откаже защита по чл.422 ГПК и искът бъде отхвърлен поради липса на легитимация,  заповедта и изпълнителния лист не подлежат на обезсилване, но се препятства образуване на изпълнително производство, а образуването такова се прекратява (т.13 от ТР 4/13г.) Следователно тезата за липса на легитимация би обезмислила нормираното в полза на правото кредитора  на снабдяване със заповед по чл.417 ГПК само срещу ипотекарния длъжник. Това мотивира съда да приеме, че ипотекарния длъжник е материално правно легитимиран да отговаря по иск по чл.422 ГПК, основан на обезпечителното правоотношение, като в диспозитива се отрази сумата, но до размера на цената на ипотекирания имот, аналогично на приетото разрешение в  определение № 531 от 25.09.2012 г. на ВКС по ч.т.д. № 498/2012 г. т.о.

Следователно предвид изложеното основателна се явява и установителната претенция насочена спрямо ипотекарния длъжник - „К.А.2.“ ЕООД, като отговорността му за удовлетворяване на обезпечения от него чужд длъг – този на длъжника - „К.А.“ ЕООД /н./ се ограничава до размера на ипотекираното имущество с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 038, том I, per. № 328, дело № 33/2007 г.     

Относно отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в настоящото дело сезирания съд, приема следното:

Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход на спора право да получи разноски се поражда в полза на дружеството-ищец, а отговорост за тяхното заплащане носят ответните страни. Своевременно от процесуалния представител на ищеца е заявено искане за присъждане на направените по делото разноски. По отношение на разноските в исковото производство : техният вид и размер в исковото производство според приложен списък съставен от ищеца по реда на чл. 80 ГПК е както следва : 39 116,60 лв. – заплатена държавна такса; 1 750 лв. – заплатени възнаграждения за вещи лица, както и 56 327,90 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Приобщените по делото доказателства показват реалното извършване на тези разходи за водене на делото от страна на ищеца, като относно адвокатското възнаграждение са ангажирани фактура и извлечение от банкова сметка *** – М.Р. свидетелстващи за това, че на 01.07.2019 г. от адвоката е извършено фактуриране на услуга по процесуално представителство по настоящото т.д. № 1212/2019 г. на СГС, VI-2 състав на стойност от 46 939,92 лв., като към тази стойност е начислен и ДДС в размер на 9 387,98 лв., предвид което е формиран и краен размер на начислено за плащане от ищеца-клиент адвокатско възнаграждение равен на 56 327,90 лв. Тази сума е била наредена от „Л.И.“ АД по сметката на адвокат Р. на 19.07.2019 г., с което плащането й следва да се смята за реално осъществено. Своевременно по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК ответните страни, чрез пълномощника им в производството – адвокат И. са възразили за прекомерност на така заявеното за присъждане възнаграждение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при защитаван материален интерес по делото равен на 1 000 000 евро /1 955 830 лв./ определен съгласно правилата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба 1/2004 г. регулираща минималните размери на адвокатските възнаграждения е равен на сумата от 31 088,30 лв. Посоченият размер отнесен към уговорения такъв  - 46 939,92 лв. без ДДС показва повече от 50 % надвишение над установения минимален размер. Преценката, дали подобно възнаграждение се следва на ищеца под формата на разноски, трябва да почива на степента на фактическата и правна сложност на спора разрешаван в настоящия процес. Тази степен предвид предмета на делото, проведеното по него доказване, сложността на развилите се материални отношения и обема на въведените от ответните страни защитни възражения несъмнено е в диапазона на високият стандарт за фактическа и правна сложност заложен от законодателя, като мерило за преценка евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение. Делото е с обем от приблизително 1 300 страници, като преобладаващата част от материалите по него са писмени доказателства, допуснати са различни по вид експертизи, по които са изслушани експертни заключения, в значителната им част оспорени от ответните страни, проведени са общо 6 на брой съдебни заседания, като в пределите им е било провеждано интензивно съдебно дирене с активно участие на процесуалните представители на страните. От материално-правна гледна точка спорът е усложнен предвид множеството юридически факти подлежащи на изясняване от 2007 г. до момента, в т.ч. и участието на трети за процеса лица носители на права и задължения рефлектиращи върху спорното материално право към определени периоди от време. Всичко изложено мотивира съда да смята, че заплатения адвокатски хонорар кореспондира на степента на фактическа и правна сложност на спора по делото, което изключва основание за неговото редуциране по реда на чл. 78, ал.  5 ГПК в каквато насока е наведено възражение от процесуалния представител на ответните страни. В този контекст на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за водене на исковото производство в размер на сумата от общо – 97 194,50 лв., като те следва да се възложат за плащане на ответните страни.  По отношение на инкасираните  от ищеца разноски в двете развили се заповедни производства пред СРС и РС – Стара Загора анализът на исковия съд показва, че те възлизат  в общ размер на сумата от 77 116,60 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и тяхното заплащане трябва да се възложи на ответните страни. 

С оглед изхода на делото ответните страни нямат право на разноски.

Конституираният, като заинтересована страна в производството синдик – А.К., също не разполага с право на разноски с оглед особеното процесуално качество, което изпълнява в производството.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

  Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Л.И.“ АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******№*******срещу „К.А.“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** – ТЦ „Парк Мол *******помещение 2.26. и „К.А.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Илинден“, бул. „*******, иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с 430, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че „Л.И.“ АД има вземания спрямо  ответника - „К.А.“ ЕООД в размер на сумата от 1 000 000 евро, представляваща част от общо вземане за предсрочно изискуема главница в размер от 4 924 743,04 евро, ведно със законната лихва върху вземането /500 000 евро/, считано от 18.01.2019 г. до окончателното му изплащане, респективно върху вземането /500 000 евро/, считано от 17.06.2019 г. до окончателното му изплащане – съставляваща отпуснат, усвоен, обявен за предсрочно изискуем и непогасен остатък от банков кредит, произтичащ от сключен договор за банков кредит от 14.02.2007 г. изменен и допълнен с Анекси от 06.10.2009 г., 09.12.2010 г., 22.12.2011 г., 05.06.2015 г., 15.06.2016 г. и 25.01.2017 г., което вземане е било предмет на прехвърляне с договори за прехвърляне на вземания от 07.10.2011 г. и 28.09.2018 г., а също така е било обезпечено с договорна ипотека, която е учредена с Нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти  № 038, том I, рег. № 328, дело № 33 от 2007 г. на нотариус С.М., рег. № 50 на НК, с район на действие – СРС, който нотариален акт за учредяване на договорна ипотека е вписан в СВ с вх. рег. № 6555, акт № 129, том V, дело  № 3779, и за която сума ответникът - „К.А.2.“ ЕООД в качеството му на ипотекарен длъжник отговаря до цената на ипотекираните с посочения нотариален акт имоти, а именно : недвижими имоти, находящи се в гр. София, Столична община, р-н „Илинден“ на бул. „******* представляващи, както следва : УПИ  № II. в кв. № 42 по плана на гр. София, м. „Разсадника-Бежанци“ с площ от 5 924,49 кв.м. и идентификатор 68134.1203.708, УПИ  № III. в кв. № 42 по плана на гр. София, м. „Разсадника-Бежанци“ с площ от 7 165 кв.м. и идентификатор 68134.1203.926 заедно с построената в него Сграда „К.А.2001“, както и УПИ IV  в кв. № 42 по плана на гр. София, м. „Разсадника-Бежанци“ с площ от 3 532,36 кв.м. и идентификатор 68134.1203.925.

ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** – ТЦ „Парк Мол *******помещение 2.26. и „К.А.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Илинден“, бул. „*******, да заплатят в полза на „Л.И.“ АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******№*******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 97 194,50 лв., съставляваща сбор от разноски реализирани от ищеца в провелото се исково производство пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** – ТЦ „Парк Мол *******помещение 2.26. и „К.А.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Илинден“, бул. „*******, да заплатят в полза на „Л.И.“ АД, с ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „*******№*******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 77 116,60 лв., съставляваща сбор от разноски реализирани от ищеца, в качеството му на заявител по образуваните заповедни производства развили се в пределите на ч.гр.д. № 34526/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 159-ти състав и ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението е постановено при участието, като заинтересована страна по реда на чл. 694, ал. 4 ТЗ на А.Георгиев К. – назначен за постоянен синдик на „К.А.“ ЕООД – в открито производство по несъстоятелност, с ЕИК *******.  

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

 

             СЪДИЯ: