Определение по дело №1002/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2958
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Валерия Иванова Братоева Дамгова
Дело: 20201100901002
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София,  18.06.2020 г.

 

Валерия Братоева съдия в Софийския градски съд, като разгледа търг. д. 1002/2020 г. по описа на СГС, VІ-16 състав намира следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „В.“ АД, ***, срещу „ЗАД „А.“ АД искове за престиране на застрахователно обезщетение, заедно с обезщетение за забава върху главницата.

С определение от 04.03.2020 г. първоначално сезираният с исковата молба Софийски окръжен съд е прекратил производството по търг. дело № 24/2020 г. и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, поради това, че застрахователното събитие било настъпило в съдебния район на последния.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател (какъвто именно е предявеният главен иск), Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая не е налице нито една от хипотезите, обуславящи подсъдност на Софийски градски съд. А за спазване на специалната подсъдност по дела с предмет вземания по КЗ, съдът служебно следи – чл. 119, ал. 3 ГПК.

По приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о., възприета впоследствие и от останалите състави на ВКС, Търговска колегия, съгласно която с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник - юридическо лице се предявяват по неговото седалище.

В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК - съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца (седалището на ищеца е в гр. Стара Загора, поради което тази алтернатива не подлежи на разглеждане), или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие, като правото на избор принадлежи на ищеца. В случая ищецът е упражнил правото си на избор като е предявил исковете пред съда по местонастъпването на застрахователното събитие – 37,8 км на автомагистрала „Тракия“ в посока град Пловдив, поради което не се е налагало сезираният съд (СОС) да дава указания на ищеца за избор измежду алтернативно предвидените в разпоредбата привръзки, обуславящи кой съд е компетентен да разгледа спора, за да прецени собствената си компетентност.

Исковете са предявени пред съда по местонастъпване на застрахователното събитие и с това изборът е на ищеца е направен. Застрахователното събитие е настъпило на 37,8 км от автомагистрала „Тракия“, поради което неясно поради какви причини сезираният Софийски окръжен съд е стигнал до извод, че местонастъпването на процесното ПТП е в района на Софийски градски съд, за да му препрати за разглеждане местно непосъден нему спор.

Ноторно е, но и видно от постъпилото от АПИ писмо, км 37+800 дясно платно посока от гр. София към гр. Пловдив на автомагистрала „Тракия“, се намира в района на община Ихтиман, а община Ихтиман попада в съдебния район на първоначално сезирания Софийския окръжен съд. Следователно местонастъпването на застрахователното събитие не е в съдебния район на СГС и той не разполага с компетентност да разгледа и реши спора.

По тези съображения, тъй като местно компетентният съд - СОС е прекратил производството като неподсъдно нему, а Софийски градски съд също счита, че спорът по аргумент от чл. 115, ал. 2 ГПК, не му е местно подсъден, налице са предпоставките на чл. 122 ГПК за повдигане препирня за подсъдност, по която да се произнесе Софийският апелативен съд.

  Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

  ПОВДИГА ПРЕПИРНЯ за подсъдност пред Софийския апелативен съд между Софийски окръжен съд и Софийски градски съд, за това кой съд е компетентен да разгледа исковете, предявени от „В.“ АД, ***, срещу „ЗАД „А.“ АД с искова молба, вх. № 1230/10.02.2020 г..

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     СЪДИЯ: