№ 6156
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110109520 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на определение № 1053/28.01.2022 г. по
гр.д. № 8391/2021 г. на Районен съд – гр. Пловдив, с което същото е прекратено пред
този съд и изпратено по местна подсъдност на СРС.
След като се запозна с изпратеното му подсъдност дело, СРС намери, че същото
не му е местно подсъдно, поради което следва да го прекрати и повдигне спор за
подсъдността му пред съда по чл. 122, изр. 2 ГПК, а мотивите за този извод са
следните:
Районен съд – гр.Пловдив е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.
439 ГПК от ЕМ. ИВ. К., против „......“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр.София.
С Определение № 1053/28.01.2022 г. по гр.д. № 8391/2021 г. на Районен съд – гр.
Пловдив е прекратил производството пред себе си, на основание чл. 119, ал.4 ГПК, във
вр. чл. 105 ГПК, като е приел, че адресът на ответника е в гр. София, уважил е
възражението за местна неподсъдност на ответника и е изпратил делото за разглеждане
на Софийски районен съд, приемайки, че последният е местно компетентен да разгледа
делото, с оглед седалището на ответника. Приел е, че не са налице разпоредби на ГПК
изключващи общото правило на въведената местна подсъдност и в частност
разпоредбата на чл. 113 ГПК, тъй като предявеният иск не бил заявен от ищеца в
качеството му на потребител.
Софийски районен съд намира, че компетентен да се произнесе е Районен съд –
Пловдив и съображенията за това са следните:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЕМ. ИВ. К.,
против „......“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК, за недължимост на суми по сключен с „.....“ АД договор за
банков кредит, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ ..../2011 г. на ПРС,
1
въз осн. на който е образувано ИД ..../2011 г. по описа на ЧСИ Марияна Обретенова,
по което изпълнително дело е конституиран в качеството на взискател ответника ......“
ЕАД.
От извършената служебна справка се установява, че регистрираният адрес на
ищеца е в гр. Пловдив.
Съгласно чл.113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда,
в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния. В конкретния случай, ищецът има качеството потребител на
основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като
потребителският характер на настоящото дело се запазва. Предметът на делото
произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, спорът е
потребителски, поради което и приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената
места подсъдност по чл.113 ГПК. Аргументи в този смисъл Определение № 547 от
23.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4967/2016 г., IV г.о., Определение № 117 от 12.03.2018г. по
ч.гр.д.№ 821/2018г. на ВКС, IV г.о. и др. Настоящият адрес на потребителя е в гр.
Пловдив, поради което производството пред Софийски районен съд следва да бъде
прекратено, а делото изпратено на местно компетентния съд – РС – гр. Стара Загора,
на основание чл.113 ГПК.
В случая ищецът има качеството потребител по договор за кредит сключен с „.....”
ЕАД, вземанията по който договор се оспорват като погасени по давност, след
издаване и влизане в сила на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, като се
оспорва и надлежното уведомяване на длъжника за прехвърляне на тези вземания от цедента по
договор за цесия. Ищецът е физическо лице и като страна по договора за кредит е действал извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което на основание чл.113
ГПК, доколкото се касае до иск на потребител, същият се предявява пред съда, в чийто район се
намира настоящият му адрес, а при липса на такъв - по постоянния адрес, които са в Пловдив.
Настоящия съдебен състав не споделя извода на ПРС, че спорът не е
потребителски, а се отнася до недължимост на парично задължение, установено с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. който
настоящият състав не споделя. Действително, предмет на делото е иск с правно
основание чл. 439 ГПК, касаещ дължимостта на вземания, предмет на изпълнително
производство във връзка с издаден изпълнителен лист за суми, дължими по договор за
кредит, сключен между „....“ ЕАД и ЕМ. ИВ. К.. Същият обаче представлява
потребителски спор, доколкото е свързан с качеството на ищеца като потребител на
финансови услуги, като в тази връзка е приложима нормата на чл. 113 ГПК,
определяща местна подсъдност на делото съобразно настоящия или постоянния адрес
на ищеца. Така и определение от 14.08.2019г. по ч.гр.д. № 10509/2019г. на СГС, ЧЖ VІ
състав, на което с определение № 18/16.01.2020г. по ч.т.д. № 2502/2019г., ВКС, ІІ т. о.
2
не е допуснал касационно обжалване.
Съгласно изричната разпоредба на чл.119, ал.3 ГПК, възражение за неподсъдност
на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор
на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. В конкретния случай, след служебна справка за регистрирани адреси
на ответника се установи, че адресът е регистриран вгр. Пловдив, поради което и съдът
въз основа на служебните си правомощия по чл.119, ал.3 ГПК, намира, че делото не му
е подсъдно.
Възникналият между районните съдилища спор за определяне на местната
подсъдност на делото следва да се реши от СГС, защото в неговия съдебен район се
намира последният отказал да го разгледа съд.
Воден от горните мотиви, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА СПОР за местната подсъдност по гр. дело № 9520/2022 г. по описа на
СРС, 36 състав между Софийски районен съд и Районен съд – гр.Пловдив, КАТО ГО
ИЗПРАЩА за разрешаването му на Софийски гра....и съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3