Р Е Ш Е Н И Е
Номер 430 08.04.2019 г. гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският
районен съд
47-ми НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми март през две хиляди и деветнадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР МИТЕВ
при секретаря *, като разгледа докладваното от съдия
Т. Митев административно-наказателно дело номер 531 по описа за 2019 година на
БРС за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е
образувано по жалба на „*“ ЕООД, БУЛСТАТ:*, със
седалище на управление: гр.*, ул. „*" №1, представлявано от *, с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № */ 07.12.2018 г. на Зам.директора на ТД-НАП-
Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200
лв. на основание чл. 74, ал.1 Закона
за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл.
38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се
излагат твърдения, че търговският регистър не функционирал, а след
възстановяването на работата му, срокът бил изтърван.
В съдебно
заседание, управителят на дружеството-жалбоподател, поддържа жалбата, като
посочва, че отчетът не бил подаден, защото не били все още обработени отчети от
минали години.
Представителят
на АНО оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на
НП, като аргументира съставомерност на приетото за
установено нарушение и справедливост на наложеното наказание.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 28.08.2018г., при извършена проверка в програмен продукт „СУП“, по повод писмо № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, св. М.Г.-С. - инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас установила, че „*“ ЕООД, в качеството си на задължено лице съгласно чл. 38, ал. 1, т.1 от ЗСч не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет за 2017г., в законоустановения срок - до 02.07.2018г. Установило се, че „*“ ЕООД подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. вх. № * /02.04.2018 г. по описа на ТД на НАП Бургас, съгласно която за 2017 г. е извършвало дейност и е отчело приходи съгласно счетоводното законодателство в размер на 71131.50 лв., в това число нетни приходи в размер на 71131.50 лв. .
Предвид горното на 12.09.2018 г. св. Г.-С. съставила АУАН срещу дружеството, в който описала приетото за установено нарушение на чл. 38, ал. 1, т.1 от ЗСч. Декларация не била подадена и към датата на съставяне на АУАН.
АУАН бил
съставен в присъствието на представляващия дружеството управител. Писмени
възражения не постъпили в законоустановения срок, поради което въз основа на
материалите по преписката на 07.12.2018 г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка. В издаденото НП АНО възприел
фактическите и правните констатации на актосъставителя.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на св.Славова, тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, които съдът също напълно кредитира като
непротиворечиви помежду си и необорени с никакви доказателства. Самият
управител на дружеството завява, че действително не е подаден годишния финансов
отчет, защото имало стари отчети, които не били обработени.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена в зкаоноустановения
срок (видно от разписката на л. 5, НП е връчено на управителя на дружеството на
17.01.2019 г,, а жалбата е подадена на 23.01.2019 г.), от легитимирано лице,
против подлежащ на обжалване акт, но по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложената по делото заповед, АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП -гр.Бургас и
в сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
В хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на НП.Същото е издадено в срок, съдържа всички необходими реквизити. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са посочени обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Представляващият дружеството е присъствал при съставянето на АУАН, имал е възможност да впише и да депозира своите възражения.
Правилно АНО е приел, че е допуснато нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. Безспорно установено, че „*“ ЕООД, е търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за дружеството съществува задължение по смисъла на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да се публикува годишният финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчетът за 2017 г. е следвало да бъде публикуван до 02.07.2018 г. (като се отчете обстоятелството, че законовият срок- до 30.06.2018 г., е изтекъл в почивен ден, поради което задължението може да бъде изпълнено в първия работен ден след това), а това е не е било сторено до съставянето на АУАН.
Чл. 38, ал. 1 от ЗСч посочва
предприятията, които следва да публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от
общото събрание на съдружниците или акционерите или
от съответния орган. В т. 1 на ал.1 на този член изрично е посочено, че всички
търговци по смисъла на Търговския закон
следва да изпълнят това свое задължение чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че дейността на дружеството не е прекратена по предвидените в Търговския закон начин и ред, както и че не са налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал.9 от ЗСч, то за него не е отпаднало задължението по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Поради изложеното до тук, съдът
намира че безспорно е осъществен състав на нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от
ЗСч. Отговорността на търговеца е безвиновна,
обективна.
В конкретния случай съдът намира, че
нормата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена
опасност, различна от обичайната за съответния вид. Самото нарушение по
своя характер е формално и за неговата съставомерност
не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за
публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена
конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен, което не
е било сторено. Освен това, в съдебно заседание, като причина за неподаване на
отчета от страна на подателя бе посочено единствено, че имало стари
необработени отчети, т.е. посочена е една абсолютно неуважителна субективна
причина.
Правилно е
била определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл. 74,
ал.1 от ЗСч е предвидено налагане на наказание за не публикуване на годишен
финансов отчет, каквото поведение в случая е налице. При определяне на размера
на наложеното наказание наказващият орган правилно е взел предвид, че
нарушението е извършено за първи път и е определил наказанието в минималния
предвиден от закона размер "имуществена санкция" от 200 лв.
С оглед на
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал.1, предл.
1 от
ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */ 07.12.2018 г. на Зам.директора на ТД-НАП-
Бургас, с което на „*“ ЕООД, БУЛСТАТ:*, със седалище на управление: гр.*, ул. „*"
№1, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 74,
ал.1 Закона за счетоводството /ЗСч/, за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.