Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 22.01.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА ВИКТОРИЯ МИНГОВА
при секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа
докладваното от младши съдия Мингова в. гр. дело № 2080 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С Решение № 20284581 от 29.12.2020 г., постановено по гр. д.
№ 15205/2020 г. по описа на СРС, ІІ Гражданско отделение, 78 състав, съдът е отхвърлил изцяло исковете
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и евентуалния по чл.
45, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Е.М.5“ ООД, ЕИК: ********, адрес: *** за осъждане
на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********, адрес гр. София 1784,
бул. „****************, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център да му заплати съответно
сумите от 8 111,69 лв. , 16 892,50 лв. и 16 892,50 лв.; съдът е отхвърлил изцяло
исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и
евентуалния по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищеца „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: ********,
адрес: *** за осъждане на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********,
адрес гр. София 1784, бул. „****************, бл. „Бенч Марк“, Бизнес център да
му заплати съответно сумите от 8 023,63 лв. , 7 876,80 лв. и 7 876,80 лв.;
съдът е отхвърлил изцяло исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД и евентуалния по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Р.1“ ООД, ЕИК: ********, адрес: *** за
осъждане на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ********, адрес гр. София
1784, бул. „****************, бл. „Бенч Марк“, Бизнес да му заплати съответно
сумите от 7 076,53 лв., 8 496,91 лв. и 8 496,91 лв. С решението ищците са
осъдени да заплатят общо на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 3 700 лв. деловодни разноски.
Срещу решението е
депозирана в законоустановения срок въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство – „Е.М.5“ ООД, ЕИК: ********, „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: 1. „Р.1“ ООД,
ЕИК: ********, с която го оспорват изцяло с доводи, че е неправилно, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. По отношение на исковете с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, въззивниците излагат, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че като са платили и осчетоводили процесните фактури,
ищците са се съгласили с отразеното в тях съдържание на сделките и съответно са
се задължили по тях. Поддържат, че ответникът е начислил суми за небаланс въз
основа на неутвърдени от КЕВР принципи, поради което считат, че не е възникнало
в тяхна тежест задължение за плащане на процесните суми поради липса на
основание за това и като са ги платили на ответника, за тях се е породило право
да ги поискат обратно като платени без основание. По отношение на исковете с
правно основание чл. 82 ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД
излагат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице пряка и
непосредствена последица между факта на неизпълнението на договора от ответника
– съответно деликта, и произвелите се вреди – сключването от ищците на договори
с по-неблагоприятни финансови последици. Наведени са доводи за наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените от ищците вреди, под формата на
претърпяна загуба, и изменението на Общите принципи от страна на ответника. Молят
да се отмени решението на СРС, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна – ответникът
„Е.П.“ АД, ЕИК: ********
(с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД), в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде
оставена без уважение, а постановеното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирани страни, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
в неговата цялост, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по
останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в
иницииралата производството жалба.
Съобразно така
установените си правомощия, този въззивен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в една част. Аргументите за
това са следните:
Първоинстанционният съд
е бил сезиран със субективно и обективно съединени искове за цена за
балансираща енергия, платена при начална липса на основание и обезщетение за имуществени
вреди, под формата на претърпяна загуба.
Ищците твърдят в исковите
молби (уточнени във въззивното производство), че са производители на
електроенергия от възобновяеми източници – вятър и са собственици на вятърни
електроцентрали – всяка с мощност до 4 мегавата. Твърдят, че сключили с ищеца
договори за участие в специална балансираща група с координатор ответникът, за
притежаваните от тях енергийни обекти, които прекратили на 31.03.2019 г. През
м. януари 2019 г. ответникът уведомил ищците, че считано от 01.02.2019 г., ще
влязат в сила нови Общи принципи за разпределение на небалансите, с които се
въвежда нова Методика за разпределяне на небалансите в балансиращата група, с която
отделните групи производители – ВЕЦ, ФтЕЦ, БиоЕЦ, ВтЕЦ, ще бъдат третирани като
отделни подгрупи и за всяка подгрупа ще се определя отделна цена за балансираща
енергия. Сочат, че тези общи принципи не са представени за одобрение от КЕВР и
не са одобрени от Комисията. Независимо от това, от 01.02.2019 г. ответникът
начислил цена за балансиране по отношение членовете на балансиращата група,
която координира. Твърдят, че поради едностранното и неутвърдено от КЕВР
изменение на общите принципи, ищците прекратили договора с ответника и считано
от 01.04.2019 г. сключили договори с друг координатор и се присъединили към
комбинирана балансираща група. Ищците навеждат доводи, че за ответника не
съществува възможност за едностранно изменение на договора, без общите принципи
да са одобрени от КЕВР, поради което платената от тях цена за балансираща
енергия за периода м. февруари 2019 г. и м. март 2019 г. е дадена без основание
и ответникът неоснователно се обогатил със същата. Навеждат доводи, че в резултат
на изменение на договора и неговото прекратяване на 31.03.2019 г. по нормативно
установения ред (съобразно уточнението на исковите молби във въззивното
производство), ищците претърпели имуществени вреди, под формата на загуби,
изразяващи се в разликата в цената за балансираща енергия, платена съгласно
договорите за участие в комбинирана балансираща група, сключени с „Компания за
енергетика и развитие“ ООД и тази, която би се дължала, съгласно договорите за
участие в балансираща група, сключени с ответника преди изменение на Общите
принципи.
В срока и реда по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** (с ново наименование „Е.П.“ АД), в
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Релевират
се доводи, че нито общите условия, нито общите принципи предвиждат изискване
общите принципи за разпределение на небалансите да бъдат одобрени от КЕВР, а
съгласно чл. 21 ОУ, координатор има право едностранно да измени или допълни
принципите. Според ответника в нормативната уредба не съществува задължение
изменението на общите принципи да бъде одобрено от регулаторния орган, като
тълкуването на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ обуславя извода, че в посочената разпоредба е
поставено изискване към координатора на специализираната балансираща група да е
преминал процедура по лицензиране и да отговаря на всички общи първоначални
изисквания. В тази връзка излага доводи, че съгласно чл. 12 Наредба №
3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата),
лицето, което кандидатства за лицензия следва да разработи общи принципи.
Съгласно чл. 49 от същата наредба, приложенията към лицензията периодично се
актуализират, но не съществува регламентирано изискване и ред, измененията да
се утвърждават от КЕВР. Съгласно чл. 49, ал. 3 Наредбата, актуализирането на
изменението не е изменение на лицензията. Релевира доводи, че се касае до
равнопоставени отношения между търговци, между които действа принцип на
търговската свобода и избор. Във връзка с тезата си, че не е необходимо
изменението на общите принципи да бъде одобрено от КЕВР, сочи, че съгласно чл.
58 ПТЕЕ, търговските участници имат право да се регистрират като координатори
на балансиращи групи, ако са разработили и публикували общи принципи за
разпределение на небаланси. Релевира доводи, че е изпълнил задълженията си по
договора, съответно, за ищците е възникнало задължение да платят за това. В
тази връзка излага доводи, че ищците са осчетоводили издадените фактури за цена
на балансираща енергия за м. февруари 2019 г. и м. март 2019 г. По отношение на
иска за вреди релевира доводи, че съгласно чл. 10 ОУ, ответникът не носи отговорност
за небалансите с прекратяване на договора.
Не се спори по делото,
а и се установява от събраните писмени доказателства, че между всеки от ищците
и ответника са сключени договори за участие в специална балансираща група, с
предмет предоставяне на услугата отговорност за
балансиране от страна на краен снабдител, в качеството му на координатор на
балансираща група. Съгласно договорите, производителят на електрическа
енергия прехвърля отговорността за балансиране на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД в
качеството му на краен снабдител и координатор на балансираща група, при
условията на Общите условия на договорите за участие на производители в
специална балансираща група на краен снабдител с координатор „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД. Не е спорно, че с решение № 55/17.12.2018 г. на Управителния
съвет на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, в сила от 01.02.2019 г., са изменени Общите
принципи за разпределяне на небалансите на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, в
качеството му на координатор на специална балансираща група на производители от
възобновяеми източници с инсталирана мощност до 4 мегавата. Между страните не е
спорно, че по нормативно установения ред, посочените договори са прекратени на 31.03.2019
г., като всеки от ищците е сключил договор за участие в балансираща група с „Компания
за енергетика и развитие“ ООД, считано от 01.04.2019 г.
Между страните не се
спори, че между тях са съществували облигационни правоотношения, възникнали въз
основа на договори за участие в специална балансираща група. Не е спорно, че
Общите принципи за разпределение на небаланси са изменени, считано от
01.02.2019 г., като договорите за участие в специализирана балансираща група са
прекратени на 31.03.2019 г. и ищците са сключили договори за участие в
комбинирана балансираща група, считано от 01.04.2019 г.
Фактите и
обстоятелствата при осъществяването на които правният субект е претърпял вреда,
определят основанието, от което тя произхожда. Ето защо, ако увреждането е в
пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на
задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за
изправната страна, са следствие договорното правоотношение. Договорна е още
отговорността, произтичаща от всяко друго съществуващо облигационно отношение,
възникнало в тежест на длъжника.
Когато увреждането не е
резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо
облигационно отношение, а от неизпълнение на общото задължение на всички към
всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е
деликтна.
И при договорната
отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на обезщетение за вреди е
неизпълнение на съществуващ дълг. Увреденият обаче не може сам да избира
основанието, то се определя от материалния закон, който се съотнася към
конкретните юридически факти.
Конкретиката на случая
сочи, че ищците обосновават предявените искове с твърдения за вреди, за които
се твърди да са настъпили след прекратяване на договорите, което обуславя
извод, че отговорността на ответника би следвало да се ангажира на плоскостта
на деликтната отговорност. Касае се до прекратяване на цитираните договори по
общо съгласие на страните и до отпадане на правните им последици, поради което
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана на плоскостта на
договорната отговорност.
Съдебната практика е
константна по въпроса, че правната квалификация се дава от съда с оглед
наведените обстоятелства и петитума на исковата молба. Същата изисква от
изложените факти в исковата молба съдът да извлече точното правно основание,
въз основа на което решава конкретния правен спор (в този смисъл: решение № 9
от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., IV г. о., ГК, решение № 52 от
18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 117 от
20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1254/2011 г., II т. о., ТК, решение № 231 от
11.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г., II т. о., ТК, решение № 398 от
25.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 738/2009 г., IV г. о., ГК и др.). По отношение
на едни и същи факти е възможна само една правна квалификация. Конкретиката на
случая сочи, че ищците са обосновали исковете си за обезщетение за вреди с
доводи, че в следствие на изменението на общите принципи за разпределение на
небалансите, договорите между страните са прекратени и ищците са сключили
договори за присъединяване към комбинирана балансираща група, в резултат на
което са претърпели вреди, изразяващи се в разликата между цената за
балансираща енергия, която ищците са платили на координатора на комбинираната
балансираща група и тази, която ищците биха платили, ако бяха останали членове
на специализираната балансираща група, с координатор ответника, ако общите
принципи не бяха изменени. Както беше посочено по-горе и при договорната
отговорност, и при деликтната, основанието за търсене на обезщетение за вреди е
неизпълнение на съществуващ дълг. При идентитет на фактите, на които са
основани исковете, възможната правна квалификация е една и тя се дава от съда
въз основа на посочените от ищците факти. От твърденията, изложени в исковите
молби за причинени от ответника на ищците вреди, последващи прекратяването на
договорите, съдът е следвало да даде само една правна квалификация на иска.
Както бе посочено, правната квалификация не може да се сочи при условията на
евентуалност, тя са извлича от твърденията, изложени в исковата молба и не може
да варира. В случая няма основни (предпочитани) и евентуални претенции.
С оглед на изложеното,
като се е произнесъл по така заявените от ищците факти, като им е дал правна
квалификация и по чл. 82 ЗЗД, съдът е постановил недопустимо решение в тази
част, което следва да се обезсили, а производството по делото в тази част – да
се прекрати. В останалата част, решението е допустимо.
Освен изложеното, съдът
е дал и неправилна правна квалификация на така предявените искове, а имено по
чл. 45 ЗЗД. Предвид твърденията в исковите молби, същите е следвало да бъдат
квалифицирани като такива по чл. 49 ЗЗД. Изложеното обаче не е довело до порок
в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, тъй като
първоинстанционният съд, съобразно основания принцип в българския граждански
процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), изцяло се е произнесъл
по наведените фактически твърдения от ищците в исковите молби и при формиране
на своето вътрешно убеждение е разгледал всички правопораждащи спорното
материално право факти относно предявените срещу дружеството искове по чл. 49,
ал. 1 ЗЗД, за възникване на деликтната отговорност на възложителя за вреди.
Следователно дадената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация не
води до порок на решението. Районният съд е разгледал всички правнорелевантни
факти, представляващи елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
По доводите за
неправилност на първоинстанционния съдебен акт, релевираните в подадената
жалба, въззивният съд намира следното:
По исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Източниците на
облигационни отношения, като белег на основно разграничение за възникване на
задълженията се делят на няколко групи, еманиращи институти на облигационното
право, които поради различната си правна природа следва да бъдат възприемани
като самостоятелни и съответно изрично обособени като правен регламент.
Основният източник на облигационни задължения е договорът, като неговото
съдържание е изведено от възможността гражданскоправните субекти да регулират
автономно отношенията си по начин, който те определят като най - добър за тях.
Друг основен източник на задължения е деликтът, който като институт
регламентира защитата на вече придобитите права срещу противоправни
посегателства, като обхватът на тази защита на плоскостта на гражданското право
съставлява преразпределение на неблагоприятните последици в тежест на правния
субект, отговорен за настъпването им. Третият основен източник на задълженията
е неоснователното обогатяване. Самостоятелната и различна правна природа на
тези институти, както вече бе отбелязано, изисква и различна и самостоятелна
правна уредба.
Както съдебната
практика, така и доктрината последователно и еднозначно поставят
неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните отношения, с оглед
разгледания по-горе основен критерий на делението, обусловен от източника на
облигаторното отношение. При неоснователното обогатяване задълженията възникват
независимо от това дали са желани и съдържанието им се определя от закона, а не
от волята на страните. Субективният състав на това правоотношение включва
лицето, което е дало нещо без основание и този който е получил облагата.
Съдържанието на правоотношението обхваща правото на обеднелия да иска връщане
на неоснователното даденото и задължение на обогатилия се да върне неоснователно
получената облага. Или субективният и обективен обхват на правоотношението
изключва приложението на правилата на договорната отговорност, която се поражда
от друг фактически състав, респективно самото облигационно отношение има
различно съдържание обусловено от източника му - договорът между страните. Неоснователното
обогатяване е нетърпимо от закона състояние независимо от какъв фактически
състав е възникнало и без оглед на обстоятелството от кой клон на правото е
регламентирано правоотношението, което го е породило. То е недопустимо и в
случаите на несъобразяване и неправилно прилагане на нормативни актове за
образуването на цените.
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са
уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване,
което е един от източниците на облигационни отношения по българската
гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за получаване
на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като
валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на
престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да
бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание- в
този смисъл и ППВС № 1/1979 г.
С оглед предмета на
конкретния спор и твърденията на ищците, в случая следва да бъде разгледана
хипотезата, формираща предметния обхват на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а
именно – даване на нещо при начална липса на основание.
Не се спори, а и се
установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ,
че ищците и ответника са били обвързани от договорни правоотношения до
01.04.2019 г., от която дата договорите са прекратени, както и че са платили
цената за балансираща енергия за м. февруари 2019 г. и м. март 2019 г. по
издадените от ответника фактури по договорите с предмет
предоставяне на услугата отговорност за балансиране от страна на краен
снабдител, в качеството му на координатор на балансираща група, която цена
е определена съгласно Общите принципи за разпределение на небалансите, в сила
от 01.02.2019 г., които от своя страна не са представени за одобрение от КЕВР. Страните
спорят имал ли е основание ответникът да получи сумата, формирана като
разликата в цената за балансираща енергия, определена съгласно Общите принципи
за разпределение на небаланси, действащи считано от 01.02.2019 г. и тези,
действащи до посочената дата, както и подлежи ли изменението на
общите принципи на одобрение от КЕВР. Твърдението на ищците е, че
предвид липсата на одобрение на изменените от ответника общи принципи от страна
на КЕВР, което не е спорно, то ответникът не е имал основание да получи
платените от тях суми за цената на балансираща енергия за м. февруари 2019 г. и
м. март 2019 г. по договорите, сключени между всеки от ищците и ответника.
Твърдението на ответника е, че нито общите условия, нито общите принципи
предвиждат изискване общите принципи за разпределение на небалансите да бъдат
одобрени от КЕВР, а съгласно чл. 21 ОУ, координатор има право едностранно да
измени или допълни принципите. С оглед изложеното, релевантният
материалноправен въпрос е подлежи ли изменението на общите принципи на одобрение
от КЕВР.
Дейността по
производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е обществено
значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури качествено и
сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, като
същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането на
енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване
на енергията и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които
възникват между отделните правни субекти по повод производството, преноса и
разпределението на електрическа енергия, са законово регулирани с императивни
правни норми, с които е ограничена свободата на договаряне между участниците на
пазара на електрическа енергия. Такива норми се съдържат в Закона за
енергетиката (ЗЕ) и в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
издадени въз основа на него от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР),
съгласно законовата делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
Основен принцип на
пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ и ПТЕЕ е осигуряване на
баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. В чл. 99, ал.
1 ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на производството и
потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа
организира пазар на балансираща енергия. Съгласно ПТЕЕ отговорността за
балансиране се осъществява като се въвежда принципа на формиране на балансиращи
групи, което има следните посочени в чл. 56, ал. 1 цели: 1) да бъде въведена
нова организация при администриране на сделките с електрическа енергия,
реалното им изпълнение и сетълмент; 2) да бъде подобрено планирането на състава
на генериращите мощности и определянето на балансиращите източници за
поддържане на баланса на електроенергийната система; 3) да бъдат разделени
задълженията по физическата доставка на електрическа енергия от финансовите
взаимоотношения при отклонение на реалното производство/консумация от
предварителните прогнози, регистрирани графици и диспечерски инструкции от
независимия преносен оператор; 4) да бъдат агрегирани небалансите на
търговските участници и смекчаване на икономическите последици от цените на
балансиращата енергия; 5) да бъдат съсредоточени отговорностите по обмен на
информация с независимия преносен оператор при малък брой участници на пазара.
В ПТЕЕ са определени по императивен и изчерпателен начин видовете балансиращи
групи, които се формират, както и това кои правни субекти могат да бъдат
координатори на всеки различен вид балансираща група, както и кои субекти могат
да бъдат участници в тях.
В чл. 56, ал. 2 ПТЕЕ е
предвидено, че балансиращите групи, които се формират са четири вида: 1.
стандартни балансиращи групи; 2. комбинирани балансиращи групи; 3. специални
балансиращи групи, които се регистрират от независимия преносен оператор и към
които се прилагат еднакви принципи за балансиране; 4. виртуална търговска
балансираща група на обществения доставчик. Специализираните балансиращи групи
са дефинирани в ПТЕЕ – чл. 56а, и разграничени от останалите видове балансиращи
групи като са посочени кои са субектите, които могат да бъдат техни
координатори и са регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно
лице, за да има правото да участва в тях.
Съгласно чл. 56а, ал. 1
ПТЕЕ, специалните балансиращи групи са групите с координатори: независимия
преносен оператор, обществения доставчик, крайните снабдители, операторите на
електроразпределителни мрежи, разпределителното предприятие на тягова
електрическа енергия и доставчиците от последна инстанция. Разпоредбата на ал.
5 на същата разпоредба (в приложимата редакция), крайните снабдители са
координатори на следните специални балансиращи групи: 1. група на битови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, които крайният снабдител снабдява с електрическа енергия; 2. група
на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обекти с
обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 4 kW, чиято енергия крайният
снабдител изкупува, когато същите не са избрали друг координатор на балансираща
група. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, в приложимата редакция,
когато производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с
обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по- малка от 4 kW, каквито са
ищците, не са избрали да прехвърлят отговорността за балансиране на координатор
на комбинирана балансираща група, крайните снабдители и общественият доставчик
в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия ги
регистрират и ги балансират съгласно утвърдените от комисията общи принципи за
разпределение на небалансите в специалната балансираща група. В тази група не
се допуска участие на други търговски участници. С оглед изложеното, е необходимо
изменението на общите принципи да бъде одобрено от КЕВР. Няма причина и не може
да бъде обосновано становището, че режимът за изменение на общите принципи
следва да е различен от този за тяхното създаване. В подкрепа на този извод е и
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, която се намира
в глава пета „Отговорност за балансиране“, раздел 1 „Координатори на
балансиращи групи“. В конкретния случай изменените общи принципи, действащи от
01.02.2019 г., не са одобрени от КЕВР, което обуславя извод, че не е налице от
фактическия състав, пораждащ вземането на координатора на балансиращата група
за цена на балансираща енергия за м. януари 2019 г. и м. февруари 2019 г.,
формирана като разлика между платената цена за балансираща енергия и тази,
която ищците биха платили преди изменението на общите принципи, считано от
01.02.2019 г., поради което посочените суми се явяват платени без основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение по ССчЕ (л. 180-207 от делото на СРС),
което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и безпристрастно дадено, а е и
безспорно между страните, че всеки от ищците е заплатил на ответника цената за
балансираща енергия за м. февруари и м. март 2019 г. по издадените от ответника
фактури. От заключение по ССчЕ се установява, че разликата в цената за
балансираща енергия, определена съгласно Общите принципи за разпределение на
небаланси, действащи считано от 01.02.2019 г. и тези, действащи до посочената
дата, за посочения период е: за ищеца „Е.М.5“ ООД, ЕИК: ******** е в размер
8 111, 69 лв. без ДДС; за ищеца „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: ******** е в размер
8 023, 63 лв. без ДДС; за ищеца „Р.1“ ООД, ЕИК: ******** е в размер 7076,
53 лв. без ДДС.
С оглед на
гореизложеното, предявените от ищците срещу ответника искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД са доказани по основание и размер. Изложеното
обуславя извод за основателност на въззивната жалба на ищците. Поради несъвпадението
на правните изводи на двете съдебни инстанции по предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, налага се извод, че обжалваното решение
в тази част е неправилно и като такова следва да бъде отменено
и вместо това постановено друго, с което предявените от ищците срещу ответника
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъдат уважени в
претендираните размери.
По исковете с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
Както беше посочено
по-горе, конкретиката на случая сочи, че ищците обосновават предявените искове
с твърдения за вреди, за които се твърди да са настъпили след прекратяване на
договорите, което обуславя извод, че отговорността на ответника би следвало да
се ангажира на плоскостта на деликтната отговорност. Касае се до прекратяване
на цитираните договори по общо съгласие на страните и до отпадане на правните
им последици, поради което отговорността на ответника не може да бъде
ангажирана на плоскостта на договорната отговорност.
Релевантните към
предмета на спора въпроси са възлагане на работа от страна на ответника; вреда,
причинена при или по повод изпълнението на тази работа, т. е. в причинна връзка
с действието или бездействието на лицата, на които е възложена работа;
противоправност на действието или бездействието; вина на извършителя. От всички
посочени елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД само вината се
предполага. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в
тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване
наличието на останалите елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Спорните въпроси по
делото са наличие на претърпени от ищците вреди, за причинна връзка между
вредите и действия на служители на ответника, както и относно противоправността
на същите. Законът в чл. 51, ал. 1 ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. На
обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане.
Имуществената вреда е
разликата между имуществото на кредитора след засягането на негово благо и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претърпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага – погиване или отнемане на вещи, намаляване на стойността им, понасяне на
разноски и др. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като
разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, както е
увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено.
Причинната връзка между
неизпълнението и вредата очертава границите на отговорността. Кредиторът може
да е понесъл всякакви загуби и да е пропуснал да реализира различни ползи, но
обезщетение се дължи само за тези от тях, които са в причинна връзка с
неизпълнението. В конкретния случай не е налице правнорелевантната причинна
връзка между неизпълнението и твърдените загуби.
В правната теория и
съдебна практика безпротиворечиво се приема, че преки и непосредствени са
вредите, които са нормален, безусловен и закономерен резултат от
неизпълнението. Причинната връзка следва да е обуславяща и непосредствена, а
вредите – да са преки, което означава, че те следват закономерно от
неизпълнението, без да се опосредяват от действия на кредитора или на трети
лица или да са резултат на непреодолима сила. Неизпълнението е необходимо
условие, когато без него в конкретния случай вредата не би настъпила. То е
достатъчно условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение
на обстоятелства. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от
волята и желанието на длъжника (напр. от поведението на кредитора, трето лице
или непреодолима сила) те са косвени. Косвени са вредите, които са нетипичен
резултат на неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно
стечение на обстоятелствата не настъпват.
Не се спори по делото,
че ищците са предприели действия за смяна на балансиращата група, към която са
присъединени по тяхна инициатива и след изпълнение на предвидената в ПТЕЕ
процедура за смяна на координатор на балансираща група. Вредата, която ищците
са претърпели от последващото сключване на договор за присъединяване към
комбинирана балансираща група, е опосредена от техни действия (изразена конкретна
воля за задължаване при определени условия) и от волята на техния кредитор,
поради което тази вреда не се явява пряка. Посочената вреда се явява нетипична
последица от неизпълнението и е следствие от поведението на ищците. Поради това
същата не би била предмет на обезщетяване. Предвид това и с оглед принципа на
свобода на договаряне, не е налице причинна връзка между поведението на
служителите на ответника и твърдените вреди.
Заплащането на
по-висока цена за балансираща енергия не се явява закономерна, естествена,
присъща, необходима последица (в причинно-следствена връзка) от виновното
противоправно поведение на служители при ответника, поради което не следва да
се ангажира неговата обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за чужди виновни
действия, извършени от лица при или по повод на изпълнение на възложената от
търговското дружество работа.
Изложеното обуславя
извод, че не е установено наличие на причинна връзка между действия и
бездействия на служители при ответника и твърдените вреди, както и
противоправност на действията и бездействията. Не е налице фактическият състав
на чл. 49 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредата и
деянието, възлагане на работа, при и по повод на която са възникнали вредите,
при гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл. 49 ЗЗД, което
обуславя извод за неоснователност на исковете.
Предвид съвпадане
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в тази част, а въззивната жаба като неоснователна –
оставена без уважение.
По разноските:
За първоинстанционното
производство ищците са претендирали уговорени и заплатени общо от тях на
двамата адвокати, осъществили процесуално представителство, адвокатско възнаграждение
в размер 3520 лева, държавна такса в размер 2 259, 13 лева и депозит за
експертиза в размер 2 000 лева. Когато страната, организирайки правната си
защита в съответното производство, прецени, че следва да бъде представлявана от
двама адвокати, тя при благоприятен изход на делото има право на присъждане на
разноски за един адвокат. Следователно, доколкото в случая платеното и
претендирано общо възнаграждение от 3520 лева е платено общо от ищците на
дамата адвокати, то следва да се приеме, че в полза на ищците трябва да се
присъди половината от общия размер или 1760 лева, съразмерно на уважената част
от исковете. Така приетите от съда разноски в първоинстанционното производство
възлизат на сумата от 6 019, 13 лева, като пропорционално на уважената част от
исковете, на ищците следва да се присъдят разноски в размер 2473, 79 лева.
За въззивното
производство, въззивниците са претендирали държавна такса в размер 1 107, 14
лева и адвокатско възнаграждение в размер 3840 лева, платено на двамата
адвокати, осъществили процесуално представителство, като както беше посочено
по-горе, в тяхна полза следва да се присъди половината от общия размер на
претендираното адвокатско възнаграждение за двама адвокати или 1920 лева, тъй
като имат право на присъждане на разноски за един адвокат. Така приетите
разноски във въззивното производство възлизат на сумата от 3 027, 14 лева, като
пропорционално на уважената част от жалбата, следва да се присъдят на
въззивниците разноски в размер 1244, 12 лева.
Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, направено
в първоинстанционното и въззивното производство, за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение, като посочва, че на първо
място същото е под минимума по действащата редакция на НМРАВ и близо до
минимума по предходната. Освен това, като съобрази фактическата и правната
сложност на делото, настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението е
съответно на нея.
За първоинстанционното
производство ответникът е направил разноски в размер 3400 лева – депозит за
експертизи и претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 300 лева по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Съразмерно на отхвърлената част
на исковете, на ответника следва да се присъдят разноски в размер 2 179,
34 лева. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено
за сумата над 2179, 34 лева.
Въззиваемата страна
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, като пропорционално на отхвърлената част на жалбата, следва да
ѝ се присъдят разноски в размер 176, 70 лева.
Воден от горното, Софийски
градски съд, IV-А въззивен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 20284581 от 29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 15205/2020 г. по описа на
СРС, ІІ Гражданско отделение, 78 състав В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени: предявеният от „Е.М.5“ ООД, ЕИК: ******** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 16
892,50 лв.; предявеният от „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: ********
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 7 876,80 лв.; предявеният
от „Р.1“ ООД, ЕИК: ********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 8 496,91 лв. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част като недопустимо.
ОТМЕНЯ Решение № 20284581 от
29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 15205/2020 г. по описа на СРС, ІІ
Гражданско отделение, 78 състав В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени: предявеният от „Е.М.5“ ООД, ЕИК: ********
срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 111,69
лв.; предявеният от „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: ******** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 8 023, 63 лв.; предявеният от „Р.1“
ООД, ЕИК: ********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 7 076, 53 лв. и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК: ********
(с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) да плати на „Е.М.5“ ООД,
ЕИК: ******** сумата 8 111,69 лв., представляваща платена без основание сума по
фактури № **********/13.03.2019 г. и **********/12.04.2019 г. за цена на
балансираща енергия за периода м. февруари 2019 г. - м. март 2019 г., като
участник в специална балансираща група с координатор „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
съгласно договор № 184Б от 23.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК: ********
(с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) да плати на „Е.Е.Т.“ ООД,
ЕИК: ******** сумата 8 023, 63 лв., представляваща платена без основание сума
по фактури № **********/13.03.2019 г. и **********/12.04.2019 г. за цена на
балансираща енергия за периода м. февруари 2019 г. - м. март 2019 г., като
участник в специална балансираща група с координатор „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
съгласно договор № 185Б от 23.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК: ********
(с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) да плати на „Р.1“ ООД, ЕИК:
******** сумата 7 076, 53 лв., представляваща платена без основание сума по
фактури № **********/13.03.2019 г. и **********/12.04.2019 г. за цена на
балансираща енергия за периода м. февруари 2019 г. - м. март 2019 г., като
участник в специална балансираща група с координатор „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,
съгласно договор № 83Б от 23.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
30.03.2020 г., до окончателното плащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 20284581 от
29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 15205/2020 г. по описа на СРС, ІІ
Гражданско отделение, 78 състав В
ЧАСТТА, с която са осъдени ищците „Е.М.5“
ООД, ЕИК: ********, „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: 1. „Р.1“ ООД, ЕИК: ******** да заплатят
общо на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата над 2 179, 34 лева до присъдения размер от 3 700 лв.
деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20284581 от
29.12.2020 г., постановено по гр. д. № 15205/2020 г. по описа на СРС, ІІ
Гражданско отделение, 78 състав В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК: ********
(с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) да заплати на „Е.М.5“ ООД,
ЕИК: ********, „Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: 1. „Р.1“ ООД, ЕИК: ******** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2473, 79 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство и сумата в размер 1244, 12 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Е.М.5“ ООД, ЕИК: ********,
„Е.Е.Т.“ ООД, ЕИК: 1. „Р.1“ ООД, ЕИК: ******** да заплатят на „Е.П.“ АД, ЕИК: ********
(с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД) на основание чл. 78, ал. 3
вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в размер на 176, 70 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.