П
Р О Т
О К О
Л № 372
гр.
Пловдив, 30.07.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА
ВЧНД № 342 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,08 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста – П. се намира жалбоподателят
- обвиняемият Е.Ц.Ц. в
изпълнение разпореждане на съдията докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на Апелативния съд
за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна
връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговия защитник адвокат
К.Н., преупълномощен от адвокат И. С..
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Нямам нищо против в
настоящото производство да ме представлява адв. Н..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – Валентина Нончева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се частната
жалба на адвокат С., защитник на обв. Е.Ц., против определението на Окръжен съд
Пловдив, постановено по ч.н.д.№ 1388/2020 г., с което спрямо обв. Ц. е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство № 356/2020 г. по описа на РУ – гр. К..
Съдебният акт се атакува като
незаконосъобразен и неправилен. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека
мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
Адв.
Н.: Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Ц.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
Н.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за
нови доказателства.
С оглед изявленията на страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да оставите жалбата на адв. С. без
уважение и да потвърдите определението на Окръжен съд - Пловдив за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия Е.Ц..
Доводите на адв. С. са три във въззивната
жалба.
На първо място, че съдът не е съобразил част
от свидетелите по този начин, че били заинтересовани, както и тяхното съдебно
минало.
На второ място, че нямало приложено нито
едно писмено доказателство, което да е уличавало обвиняемия в извършване на
престъпление.
И на трето място, че съдът по-скоро е взел
решението си по емоционални подбуди, т.е. е действал емоционално, а не въз
основа на анализ на съответните доказателства по делото.
По отношение на първия довод на колегата С.–
няма как да не са разпитани свидетелите, които да са роднини на пострадали от
престъплението, защото на тях е станало достояние поведението на обвиняемия,
свързано с извършени заплахи, с извършена телесна повреда, с оглед на
обстоятелството, че е искал да ги мотивира да получи дължимото парично възнаграждение, което е дал на пострадалите.
Затова няма как да не са разпитани роднини, но в никакъв случай по делото
22-мата разпитани свидетели не са роднини един с друг.
На второ място какво значение има съдебното
минало на свидетелите - това аз не можах да го разбера във въззивната жалба.
Свидетелят е длъжен да заяви това, което лично и непосредствено е възприел,
което са сторили и разпитаните свидетели.
На второ място, вторият довод - нямало
приложено нито едно писмено доказателство. В кориците на делото от разпитите на
свидетелите, се установява, че въобще не са подписвани каквито и да е било
договори. Има едни разписки, на които са написани сумите и нищо повече. И това
е сторено абсолютно умишлено според мен, защото по този начин - чрез приемане
на залог с оглед отпускане на дадена парична сума, е прикривана на практика
лихварската дейност.
Не виждам нищо емоционално в определението
на Окръжен съд – гр. Пловдив. Напротив, извършен е анализ на събраните
доказателства, за да се изведе наличието на обосновано предположение за
извършване на престъпление. Извършен е анализ на поведението на обвиняемия
извън обективния състав на вмененото му, на повдигнатото му обвинение, за да се
обоснове реалната опасност от извършване на
ново престъпление.
Съдът е подложил на анализ и представените
от защитата писмени доказателства за здравословно състояние, семейно положение
и т.н., включително и служебната бележка от кмета на населеното място, където
живее обвиняемият, съобразил е всички
тези неща, за да изведе извод, че единствената мярка за неотклонение,
която към настоящия момент е адекватна, това е „Задържане под стража“. Това по
отношение на въззивната жалба.
Сега по отношение на проверката, на вашата
проверка, която трябва да извършите, относно законосъобразността на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Подобно на ОС – гр. Пловдив,
аз считам, че са налице всички
предпоставки, визирани от законодателя в разпоредбата на чл.63 ал. 1 НПК. За
двете деяния, за които е привлечен Ц., се предвижда наказание „лишаване от
свобода“. Налице е обоснованото предположение. Вие виждате, уважаеми апелативни
съдии, разпита на свидетелите за това какви на практика са били взаимоотношенията
между обвиняемия и разпитаните свидетели, с оглед получаване на кредити срещу
лихва 20 %, 30 % .
Обстоятелството колко години се е наложило те включително и да работят в
чужбина, да взимат от свои роднини пари
на заем, за да плащат дължимите лихви, вкл. и тези, които са за забава и при
просрочие как тези лихви са начислявани върху главницата и по този начин как
цял живот лицето има да връща.
В тази насока са показанията на
свидетеля Ч. Л.. В тази насока са и
показанията М. С.. В тази
посока са и показанията на свидетеля Ц. С.. Всичко това води до наличието на
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил системно предоставяне на
кредит срещу получаване на лихва, тоест престъпление по чл. 252 от НК.
Извършеното претърсване и изземване, свързано
с откритото огнестрелно оръжие и боеприпаси, също води до основателно
предположение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
Правилно съдът, когато е обсъдил наличието
на другата кумулативна предпоставка -
опасност от укриване и извършване на ново престъпление, е посочил, че опасност
от укриване няма, но опасност от извършване на ново престъпление е абсолютно
реална. Тя е реална, с оглед обстоятелството по какъв начин са били мотивирани
свидетелите да върнат дължимите лихви и лихви за забава (не толкова главници),
със закани за убийство, с нанесени телесни увреждания и вие виждате, че част от
свидетелите заявяват открито, че всъщност те се страхуват от обвиняемия Ц..
Всичко това сочи на една много по-висока
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, в този смисъл на дееца, а
на деянието - с оглед на обстоятелството за периода от времето, в който е
извършена тази системна дейност.
Повдигнатото обвинение е за периода 2013 - 2020 г. Вие виждате какъв
продължителен период от време е. Тоест, това деяние се отличава с по-голяма степен на обществена
опасност според обвинението от
обичайните случаи за такива престъпления. Ясно е, че законодателят изисква
повече от 3 пъти даване на съответен паричен кредит срещу получаване на лихва,
а тук виждате за какъв период от време става въпрос.
Единствено нещо, с което не мога да се съглася в определението на
Окръжен съд – гр. Пловдив, това е, че видите ли, щом лицето е реабилитирано, в
никакъв случай предишните осъждания не
следвало да се отчитали по отношение на разглежданата опасност от извършване на
ново престъпление. Аз виждам, че съдебното минало, макар и свързано с
реабилитация, няма как да не бъде отчитано като характеристична данна. Затова и
Законодателят е предвидил, тогава, когато става въпрос за едно съдебно
производство в момента във фазата на досъдебното такова да се издава
свидетелство за съдимост с абсолютно всички осъждания, защото тези
характеристични данни са свързани с развитието на един човек. Този човек, който
в момента е пред Вас, е осъждан за телесни повреди, за хулиганство, за закани
за убийство. И вие виждате, че в годините, въпреки, че той е реабилитиран, той
продължава да се държи по същия начин.
Генезисът на характеристиката сочи, че той в
никакъв случай не се е оправил, въпреки, че е реабилитиран. Това е единственото
възражение, което мога да направя, но в този смисъл аз смятам, че
законосъобразно е взета от Окръжен съд - Пловдив мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и ще Ви моля да
потвърдите първоинстанционния акт.
Адв.
Н.: Уважаеми апелативни
съдии, няма как да не бъде признато очевидното. Прокурорът изключително
аргументирано и от своята гледна точка интерпретира казуса и защити своята
теза. Ние имаме малко по-различен прочит
в посоката, касаеща обществената опасност на деянието, тази на дееца, а оттам
изводимо на реалната опасност в случай при една по-лека мярка за неотклонение
да извърши престъпление. Не е без
значение съдебното минало на един свидетел, особено на този, в чиито показания
се съдържат решаващите доказателства по мярката. Не случайно всички свидетели
биват питани за съдебното си минало. Считаме, че е необходимо сериозно критично
отношение към достоверността на свидетелските показания, съдържащи
доказателства за нечия виновност, единствено
съдържащи доказателства за нечия виновност, от свидетели, които, в
крайна сметка, са длъжници на кредитора, срещу когото свидетелстват. Тази
особена връзка кредитор – длъжник няма как да не породи от само себе си
съмнения в достоверността на твърденията
на длъжника на плоскостта на очевидната му нагласа да се освободи от приетия
дълг. Тук, по този казус са разпитани доста свидетели. Само някои от тях
свидетелстват остро за проявено насилие от страна на обвиняемия спрямо тях. Ние
не им вярваме. Твърденията за това насилие касаят периоди, за които недоумяваме
защо тези така пострадали от поведението на обвиняемия лица не са се
обърнали за помощ към компетентните
органи. Защо, ако е вярно, че един дълг от 500 лева е
натрупал лихвени погашения от близо 30 000, какво е правил този свидетел,
за да плаща това безумие. Ние не вярваме, че това е житейски логично. Ние не
вярваме, че това е възможно. Не вярваме, че един свидетел заслужава доверие в
подобни, абсолютно нелогични твърдения.
Считаме, че задържането под стража е твърде тежка мярка за неотклонение по
отношение на обвиняемия. В крайна сметка, достатъчно дълго време той работи
чрез заложната си къща и практически за този период оплакване срещу него няма.
Дейността му не е била свързана с тревожни отклонения - такива, на които сега
прокурорът се позовава, за да защити тезата си. Мисля, че с една по-лека мярка
за неотклонение целите биха били изпълнени.
Разбира се, известно ми е така нареченото
„работно обвинение“ - фигура, която в
неофициалната наказателно-процесуална терминология обикновено има за цел да
оправдаване несъстоятелността при формулиране на дадено обвинение. Но тук не
виждаме каква е била причината обвиненията да бъдат така некоректно
формулирани, при положение че
реализацията при задържането на обвиняемия е предходена от една солидна
подготовка. На тази плоскост считаме, че самият предмет на доказване за момента
е твърде смътно очертан.
Молим този обвиняем да бъде с по–лека мярка
за неотклонение, като считаме, че парична гаранция би изиграла ролята, но
домашният арест би му дал възможност да
бъде близо до детето си и до майка си,
за които се грижи.
ОБВИНЯЕМИЯТ
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц.: Искам да кажа, че от 10
години непрекъснато насам избягвам всякакви конфликти, които могат да
съществуват. И по всякакъв начин всички тези грешки, които съм допуснал преди,
съм ги преодолял преди много време. Точно затова се записах преди 4 години на
училище, за да имам средно образование и да бъда пълноценен гражданин и по
никакъв начин не съм смятал, че дейността ми е противозаконна. Самите залози
бяха доста по-ниски, самата стойност на заложената вещ не струваше толкова,
колкото заема, но хората плачеха и ми се молеха и аз нямах сърце да им откажа,
защото децата им бяха болни. Не съм заплашвал когото и да било, аз си знам
поведението и винаги съм се страхувал от това да не накърня на някого
достойнството и той да се почувства ощетен от мен. Моля да ми дадете възможност
да се грижа за детето си и да се грижа за майка си, която е болна от рак.
Винаги съм се стремял да бъда почтен човек. От 3 години, когато отворихме
заложната къща, има лихвари в Х. Д. и Р. и всички знаеха, че работят
неофициално за шефа на полицията в С.. И той идва при нас и казва да прекратим
дейността си или ще ни се случи случка. Ние няколко пъти сме пускали жалби, но
никой не обърна внимание. И сега всичко това резултат от тия неща, не знам.
Това е истината.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, след
съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е
по частна жалба на адв.И.С., защитник на Е.Ц.Ц., обвиняем по досъдебно
производство № 356/2020г. по описа на РУ на МВР гр.К., срещу протоколно
определение № 817/24.07.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1388/2020г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия.
В жалбата се
излагат доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия Ц.. Прави се искане за
отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за
неотклонение спрямо последния.
В съдебно
заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и изложените в нея
съображения.
Обвиняемият Ц.
се присъединява към казаното от неговия защитник и иска да му се наложи по-лека
мярка за неотклонение.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен,
следва да се потвърди.
Съдът, след
като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в
процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в случая са
налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо обвиняемия Ц. .
Този извод се
споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно
първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да
се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянията
по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.339, ал.1 от НК, за които е привлечен към
наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни, писмени
и веществени доказателства, писмени доказателствени средства. Законодателят
борави с понятието предположение и не изисква тази безспорност и категоричност,
която е задължителна, когато съдът решава въпросите по чл.301 от НПК при
постановяване на присъдата си. Законодателят не прави разлика между различните
видове доказателства и доказателствени средства, нито изисква задължително
наличие на някои от тях.
Не се споделят
възраженията на защитата, че не са отчетени заинтересоваността на свидетелите,
роднинските връзки между тях и съдебното им минало. Визираните обстоятелства са
ирелевантни, тъй като свидетелите носят наказателна отговорност за верността на
показанията си. Защитата не влиза в конкретика за кои свидетели се отнасят тези
доводи.
На следващо
място, касае се за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
за които се предвижда наказание лишаване от свобода, както и глоба.
Като се вземат
предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност, нейният
период и интензитет, броят на
засегнатите лица, настоящият съдебен състав също намира, че се касае за деяния
и деец с висока степен на обществена опасност, поради което съществува реална
опасност обвиняемият Ц. да извърши престъпление.
Правилно е
прието, че не е налице опасност от укриване.
Доводите на
защитата за постоянен адрес, семейно положение, здравословни проблеми не водят
до оборване на горните изводи.
С оглед фазата,
на която се намира разследването, степента на обществена опасност на деянията и
дееца, въззивната инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се
постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се
постигнали с по-лека, каквото е становището на защитника на обвиняемия Ц. .
Поради
изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд
гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди,
а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №
817/24.07.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1388/2020г. по описа на същия съд, с
което спрямо Е.Ц.Ц., ЕГН **********,
обвиняем по досъдебно производство № 356/2020г. по описа на РУ на МВР гр.К., е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: