Решение по дело №1621/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 789
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Нели Делчева Иванова
Дело: 20195640101621
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 789

28.11.2019г., гр. Хасково

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския  районен  съд                                Трети граждански състав 

на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                      Съдия: Нели Иванова            

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1621 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

                        

Предявен е от Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., със съдебен адрес ***, адв.С. Ф. М., против К.Е.Р. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.558 ал.7 от Кодекса за застраховането КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба се твърди, че гаранционен фонд на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ изплатил по щета №110022/10.01.2014г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 599,47лв. за увреден при ПТП, настъпило на 21.12.2013г. автомобил, собственост на Р. Х. Н.. По щета №110029/15.01.2014г. изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 260,67лв. за увреден при ПТП, настъпило на 21.12.2013г. автомобил, собственост на П. Д. С.. Виновен за катастрофата бил ответникът, който управлявайки лек автомобил „Рено Клио“, собственост на Ф. О. Р., при предприемане на маневра за движение на заден ход по ул.“М.“ не се уверил в безопасността на същата и ударил паркираните два леки автомобила с ДКН ******** и с ДКН ********, като причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ към датата на ПТП. С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови заплатеното от Гаранционен фонд, но и до сега той не бил погасил задълженията си. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, сега чл.558 ал.7 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 860,14лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щети №110022/10.01.2014г. и №110029/15.01.2014г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не работи и няма от къде да вземе тази сума, поради което не може да я плати. Твърди, че не бил виновен за настъпването на ПТП. Освен това другата кола не била ударена, а леко одраскана и човекът си взел парите за това. От тогава минали много години. Оспорва предявения срещу него иск и моли да бъде отхвърлен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:  

         Видно от протокол за ПТП от 21.12.2013г. на същата дата е станало ПТП, при което са ударени два паркирани автомобила. В протокола е отбелязано, че участник №1 в ПТП-то няма застраховка Г.О. за 2013г. Във връзка с настъпилото ПТП на ответника е издадено наказателно постановление, влязло в законна сила на 04.03.2014г. Образувана е щета №11-0022/10.01.2014г. в Гаранционен фонд, по която е извършен доклад, сочещ, че нанесените вреди възлизат на сумата от 599,47лв. и заедно с 37лв. разходи по ликвидация сумата за предявяване на регрес е 636,47лв. Същевременно заключителната техническа експертиза от 20.01.2014г. изчислява размера на нанесените вреди на 599,47лв. Именно сумата от 599,47лв. е изплатена като обезщетение за нанесените вреди на Р. Х. Н. с преводно нареждане от 23.06.2014г. Образувана е щета №11-0029/15.01.2014г. в Гаранционен фонд, по която е извършен доклад, сочещ, че нанесените вреди възлизат на сумата от 260,67лв. и заедно с 13лв. разходи по ликвидация сумата за предявяване на регрес е 273,67лв. Заключителната техническа експертиза от 15.01.2014г. също изчислява размера на нанесените вреди на 260,67лв. Именно сумата от 260,67лв. е изплатена като обезщетение за нанесените вреди на П. Д. П. с преводно нареждане от 09.06.2014г. До ответника е изпратена регресна покана на 11.11.2014г., с която е уведомен за сумите и по двете образувани щети от ищеца. На известието-обратна разписка е отразено, че адресът не съществува.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск :

         По несъмнен начин се установи, че на 21.12.2013г. в резултат на неправилно изпълнена маневра на заден ход ответникът удря паркираните на улицата два автомобила. Вследствие на този удар ответникът причинил процесното ПТП, в резултат на което са получени описаните увреждания по двата автомобила, за които са образувани двете щети. От данните по делото се установи също така, че ответникът е управлявал автомобила, причинил ПТП-то, без наличие на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По безспорен начин се установи също така, че на увредените лица са изплатени обезщетения от Гаранционен фонд в общ размер на 860,14лв. с преводни нареждания от 09.06.2014г. и от 23.06.2014г. При тези данни по делото съдът намира, че са налице законовите основания Гаранционния фонд да заплати на увредените лица обезщетение и съответно да встъпи в правата на последните срещу причинителя на произшествието. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявения от ищеца регресен иск се явява основателен и доказан, както по основание, така и по размер. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не виновен за настъпването на катастрофата. Това негово твърдение остава неподкрепено с доказателства, поради което се явява и неоснователно. Ответникът не само не представя доказателства в подкрепа на твърдението си, но и не посочва конкретна фактическа обстановка различна от описаната в исковата молба. Изрично в доклада по делото са дадени указания, че в тежест на ответника е да установи извършено плащане, ако твърди че има такова. В тази насока също липсват доказателства, както и конкретни твърдения.

         Предвид гореизложените съображения съдът счита, че иска с правно основание чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ следва да се уважи в пълния предявен размер.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 50лв. – държавна такса.

                   Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОСЪЖДА К.Е.Р. с ЕГН:********** ***, да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., сумата от 860,14лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щети №110022/10.01.2014г. и №110029/15.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2019г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер общо на 50лв.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.

                                                           

                                              СЪДИЯ: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: В.К.