№ 4296
гр. С., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110158489 по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по
отношение на ответника Б. Д. Т., че дължи на ищеца сумите 6 704,93 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
20.05.2021 г. до изплащане на вземането; 705,67 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. - 23.04.2021 г.; 52,53 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 26,34 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. - 23.04.2021 г., които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент, находящ се в гр. С., п.., с аб. № .., и за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
28 250/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите
1
през процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил
длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Посочва, че потребителят изпадал в забава и
дължал обезщетение в размер на законната лихва след изтичане на 45-дневен
срок от издаването на общата изравнителна фактура за съответния
отоплителен сезон.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е депозирал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като оспорват предявените
искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорва до процесния имот и през исковия период да е
доставяно количество топлинна енергия на претендираната стойност. Не
следвало да се дължи и главница за дялово разпределение, доколкото
липсвали доказателства за наличие на правоотношения между „Т..” ЕООД и
етажната собственост, в която се намира процесният имот. В условията на
евентуалност релевира възражение за настъпила погасителна давност на
претендираното вземане.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
От приетия по делото и неоспорен нотариален акт от 31.07.2003 г. по
дело № .. на нотариус Б.Я. се установява, че в полза на ответника Б. Д. Т. е
учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот
- апартамент на четвърти надпартерен етаж в жилищна сграда, находяща се в
гр. С., п.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
2
предприятие и одобрени от Д. (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало
и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от
Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № ...
Неоснователно е възражението на ответника за обратното по
съображения, че не бил отправял искане пред ищеца за топлоснабдяване на
имота. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както
изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен
или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от Д. публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на
изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
3
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на "Т.." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание
на етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с
топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно договор.
При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално
потребената енергия за исковия период. В имота е имало 4 броя отоплителни
тела, свързани към ВОИ, с поставени топломери, като не е имало узаконен
водомер за топла вода. За исковия период не е осигурен достъп до имота за
отчет на уредите. Ето защо топлинната енергия за отопляване на имота е
начислявана на база екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата съгласно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № .. за
топлоснабдяването. Поради липсата на узаконен водомер топлата вода е
начислявана на база брой две лица – потребители, по 140 литра на ден за един
човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, е изчислявана по формулата по т. 6.1. 1. От
приложението към Наредба № .. и Наредба № . на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода,
разпределена на база на пълен отопляем обем на имота от 290 куб.
метра.Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № .. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за отопление на имота и за битово
горещо водоснабдяване по реални отчети от фирмата за топлинно
счетоводство и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна
енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за
действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за
4
месеците, попадащи в исковия период.
Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. В чл. 70, ал. 2
от Наредба № . от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено
задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на
фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като
съгласно чл. 70, ал. 4 от същата на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.
6. 5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 - като отоплителни тела без уреди.
Съответно според чл. 69, ал. 2 от Наредбата изразходваното количество
гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща
вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за
отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно
денонощие на потребление. По делото нито се твърди, нито са ангажирани
доказателства, ответникът да е осигурявал достъп до имота през периода, в
който са начислявани суми на база служебен отчет за отоплени и за битово
горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп. Не се твърди и да е
поискал от дружеството проверка от служител за установяване на
конкретните и точни показания на топломерите и на водомера. Напротив от
представените от третото лице помагач протоколи за отчет се установява, че
ответникът не е изпълнил задължението си да осигури достъп за отчет до
процесния имот през исковия период, което е удостоверено със свидетели.
След като не e осигурил достъп до собствения му имот за отчет, нито е
възползвал от посочените по-горе възможности да поиска повторен отчет, за
ищцовото дружество, респективно за топлинния счетоводител, е възникнало
правото да определи служебно количеството на доставената топлинна енергия
до имота съгласно методиката, установена в цитираната наредба, която към
исковия период е действала и не е била отменена, както счита ответникът.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 6 674,89 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 52,53 лв.
/съобразно извадката от счетоводните сметки за имота и предвид, че тя не е
включена в стойността на потребената топлинна енергия съгласно
заключението на експертизата/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.
61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между „Т. С.” ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
5
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността се формира от цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С договор от
03.06.2020 г., сключен между ищеца и „Т..“ ЕООД, страните са договорили
заплащане от "Т. С." ЕАД на извършваните услуги. Представен е и договор от
18.12.2002 г., сключен между етажните собственици в процесната сграда и
фирмата за дялово разпределение. Следователно ищецът се легитимира като
носител на правото да получи стойността на извършваната услуга дялово
разпределение ако същата е реално осъществена. А в случая тази услуга е
била реално осъществена. В съответствие с чл. 24 от ОУ клиентите от СЕС,
част от която е процесният имот, са избрали дружеството „Т..“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределени. Дружеството е регистрирано по
смисъла на чл. 139а ЗЕ. От приетото по делото заключение на техническата
експертиза се установява, че разпределението на топлинната енергия в
процесната сграда е било извършвано именно от фирмата за дялово
разпределение „Т..“ ЕООД в съответствие с нормативните изисквания. В този
смисъл възраженията на ответника за обратното са неоснователни.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за
погасяване на претенциите по давност също е основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - 20.05.2018 г., като се отчете и, че в
6
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
каквито в случая не се претендират.
Ответникът не ангажира доказателства да е погасил сумата 6 674,89 лв.
за доставена през исковия период топлинна енергия до имота, нито сумата
52,53 лв. за дялово разпределение за същия период, предвид което исковете
за главница следва да се уважат до посочените размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
7
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година. Касае се за т.нар. срок по милост,
предоставен от кредитора на длъжника, който измества началния момент, от
който длъжникът изпада в забава с три месеца, с което се предпоставя по –
благоприятното му положение.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 23.04.2021 г. възлиза на 705,67 лв.
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
общата фактура от 2019 г. обаче следва да се съобрази чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 23.04.2021 г. възлиза на 629,10 лв., до
която сума акцесорната претенция следва да се уважи, като се отхвърли до
пълния предявен размер и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.По
разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер на 1 570,36 лв.
за такси, депозити за вещо лице и за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 196,24 лв. за
такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б.
Д. Т., ЕГН ********** дължи на „Т. С.” ЕАД, ЕИК . на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 6 674,89 лв., представляваща дължима
8
главница за доставена през периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент, находящ
се в гр. С., п.., с аб. № .., както и 52,53 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ГПК сумата 629,10 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 23.04.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 28 250/2021 г. на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за разликата над 6 674,89 лв. до пълния предявен размер 6 704,93 и иска за
лихва за разликата над 629,10 лв. до пълния предявен размер 705,67 лв. и за
периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата 26,34 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. -
23.04.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 1 570,36 лв. за такси,
депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, както и 196,24 лв. за такси и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т. С.” ЕАД – „Т..” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9