Р Е Ш Е Н И Е
260270/14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №892 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Ц.Н.Д., с ЕГН**********,*** срещу Е.П.Ш., с ЕГН**********,***. Ищцата твърди, че заедно с ответницата в
периода м.септември 2015 – м.май 2017 год. работили заедно в ***, като
ответницата изпълнявала длъжността директор на РИОСВ, а ищцата – директор на
дирекция „КПТ“ и заместник-директор. Излага, че ответницата депозирала срещу нея
сигнал с вх.№2276/01.10.2018 год. на РП-Шумен, който бил изпратен и до други
институции, за това, че по време на изпълнение на служебните си задължения била
извършила деяния, които осъществяват продължавано престъпление по чл.282 от НК.
В сигнала били изписани поредица от действия и бездействия, с които счита, че
била набедена в извършване на длъжностни престъпления. Твърди, че считано от
01.10.2018 год. ищцата заемала длъжността директор на РИОС Шумен, като
ответницата била освободена от този пост. С постановление от 15.01.2019 год.
Шуменска окръжна прокуратура отказала образуване на наказателно производство но
посочения сигнал, поради липса на съставомерност на сочените деяния. Излага, че
въпреки, че сигналът покрива белезите на „набеждаване“ не желае да бъде търсена
наказателна отговорност от ответницата, но желае същата да я овъзмезди за
причинените й морални вреди.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответницата да й заплати обезщетение за
причинените й с описаното деяние неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа
иска. От името на упълномощен процесуален представител на лицето – адв.В. З. са
депозирани писмени бележки, в които излага подробни съображения в подкрепа на
иска.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответницата. От нейно име е депозиран писмен отговор,
в който излага, че оспорва изцяло претенциите на ищцата, като счита, че същите
са допустими, но неоснователни. Не отрича факта, че действително в посочения
период са работили заедно с ищцата в ***, както и че са заемали посочените
длъжности. Не отрича и факта, че на 28.09.2018 год. е изпратила по пощата
посочения от ищцата сигнал, но счита, че с подаване на сигнала не е имала
намерение да увреди ищцата, а е изпълнила дълга си като директор *** да сезира
органите с оглед възникнали у нея съмнения за качеството и добросъвестно
изпълнение на вменените на ищцата задължения. Счита, че с подаването на сигнала
е упражнила конституционните си права по чл.39, чл.41, чл.45 и др. от КРБ да
изразява мнение, да получава и да търси информация и право на жалба, както и че
е действала добросъвестно, тъй като е смятала, а и сега смята, че с действията
си ищцата е извършила нарушение на своите служебни задължения. Моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло
и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С.Е. от ШАК, като поддържат отговора и
направените с него искания. Считат иска
за неоснователен и молят съда да постанови решение, по силата на което да го
отхвърли. В представени по делото
писмени бележки излагат допълнителни съображения в подкрепа на изложеното в
съдебно заседание.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Ц.Н.Д. ***, като първоначално изпълнявала
длъжността Директор на дирекция „КПТ“ и заместник-директор, а считано от
01.10.2018 год. до 21.08.2019 год. изпълнявала длъжността Директор на ***. Тъй
като имала завършено юридическо образование, поради излизане в отпуск по
майчинство на изпълняващата длъжността главен юрисконсулт в същата институция,
със Заповед №64/03.08.2016 год. Д. била назначена да съвместява и длъжността
главен юрисконсулт за срок от 6 месеца. Ответницата Е.П.Ш. ***, като в периода
25.09.2015 год. – 27.09.2018 год. изпълнявала длъжността Директор на ***.
Първоначално на 28.06.2017 год. ответницата
изготвила и изпратила докладна записка вх.№05-08-1811/28.06.2017 год. до
зам.министъра на ОСВ и до МОСВ-Главен секретар, в която изложила различни
констатации относно работа на ищцата, като посочила и конкретни нарушения,
които считала, че са допуснати от Д. при изпълнение на дейността.
Междувременно била извършена комплексна проверка
на ***, съгласно Заповед на министъра на околната среда и водите
№РД-628/20.09.2017 год., обхващаща периода 01.01.2016 год. – 31.08.2017 год.
Докладът от извършената проверка бил изпратен лично до ответницата на 20.12.2017 год.
Ежегодно дейността на ищцата е била предмет на
проверка, резултатите от които са били обективирани във Формуляри за оценка на
изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи
ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и//или контролни
функции. Видно от последните формуляри от дати 28.01.2016 год., 31.01.2017
год. дейността на ищцата е била оценена
от ответницата Ш., в качеството й на нейн ръководител, като са й били поставени
оценки „изключително изпълнение“,
респективно „изключително добро изпълнение“.
Трудовото правоотношение между *** и ищцата Ц.Н.Д.
било прекратено със Заповед №47 от 11.05.2017 год., считано от 11.05.2017 год.
След периода на освобождаването си от длъжност същата работела на длъжност
юрисконсулт във фирма „***“ ООД, гр.Шумен по трудов договор, който бил
прекратен на 19.09.2018 год. и на длъжност технически сътрудник в кантората на
ЧСИ ***в периода от средата на м.юли
2018 год. до 19.09.2018 год.
Трудовото правоотношение между ответницата и *** е
било прекратено със Заповед №933/26.09.2018 год., считано от 28.09.2018 год.,
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Трудов договор №937/27.09.2018 год. ищцата била
назначена на длъжността Директор на РИОС Шумен, считано от 01.10.2018 год. до
заемане на длъжността въз основа на конкурс.
На 28.09.2018 год. Ш. ***/01.10.2018 год. срещу Д.
с оглед проверка на изложени от нейна страна данни за извършено престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.282, ал.1
от НК. В същия изложила поредица от действия и бездействия, с които счита, че
ищцата е извършила посоченото в сигнала престъпление. Сред изложените такива
били данни за некачествено изпълнение на задълженията, необжалвани съдебни
актове на първа инстанция, с които са били отменени наказателни постановления, неявяване
в съдебни заседания, просрочване на административно-наказателни преписки за
издаване на наказателни постановления, нерегламентирани контакти с фирми с
инвестиционни предложения, процесуално представителство на наказано юридическо
лице по дело по обжалване на наказателно постановление, издадено от Директора
на *** и др.
Идентични сигнали със същия текст били депозирани
на 08.10.2018 год. до Министъра на ОСВ /с копие до Инспектората на МОСВ/,
заведен с вх.№С-169/10.10.2018 год.; до Министър председателя на Република
България, заведен с вх.№1064/10.10.2018 год. и до Зам. министър председателя ***,
заведен с вх.№20 Е-14/10.10.2018 год.
С постановление от 15.01.2019 год. Шуменска
окръжна прокуратура отказала образуване на наказателно производство по
посочения сигнал, поради липса на съставомерност на сочените деяния.
Във връзка
с останалите сигнали била извършена извънпланова проверка по документи в *** в
изпълнение на резолюция на министъра на околната среда и водите, обективирана в
Доклад изх.№С-169/30.11.2018 год. Същата констатирала несъответствие на
установената фактическа обстановка с изложените твърдения в сигнала; липса на
установени административно-наказателни производства, прекратени на основание
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН – поради неиздаване на наказателно
постановление в шестмесечен срок от съставяне на съответния АУАН; недоказаност
на твърденията в сигнала относно допуснати пропуски и нарушения в работата на Ц.Д.,
изразяващи се в просрочие на административно-наказателни преписки за издаване
на наказателни постановления; недоказаност на твърденията в сигнала за „небрежност
при осъществяване на процесуално представителство на инспекцията“, изразяващо
се в неявяване на съдебни заседания, необжалване на първоинстанционни съдебни
актове, с които са отменени наказателни постановления, издадени от Директора на
инспекцията, довели до отмяна на голяма част от издадените от *** наказателни
постановления, като с оглед данни за евентуален конфликт на интереси и
нарушения при подаване на декларации и др. биха могли да бъдат предмет на
отделно производство.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Х. Р. С., Р. В.
З. и Р.Б.Г. и от следните писмени доказателства: Сигнал до Районна прокуратура шумен
вх.№2276/18 от 01.10.2018 год., Ксерокопие на пощенски плик, Обяснения, Писмо
вх.№ДО-203/4/29.10.2018 год., Постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 15.01.2019 год. на ШОП, Трудов договор
№937/27.09.2018 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско
пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса, сигнал с
вх.№169/10.10.2018 год. на МОСВ, писма вх.№05-08-1811/15.10.2018 год. и №С-169/17.10.2018
год. на МОСВ, заедно с докладите по извършените проверки по същите, Докладна
записка, Писмо изх.№35-00-1643/2012/2017, Доклад, Договор за правна защита и съдействие, ведно
с адвокатско пълномощно, материалите, съдържащи се в прокурорска преписка
№2276/2018 год. от 01.10.2018 год. по описа на ШОС, заверени препис на част от трудовите и
служебни досиета на Ц.Н.Д. и Е.П.Ш..
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите Х.
Р. С. и Р. В. З.. Същите свидетелстват относно състоянието на ищцата в периода
след депозиране на сигналите, като показанията им почиват на техни преки и непосредствени впечатления от контактите им
с нея. В същото време показанията на двамата свидетели кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което същите следва да бъдат кредитирани изцяло като категорични,
последователни и непредубедени, независимо от близките отношения на втория
свидетел с ищцата. По отношение на показанията на свидетеля Р.Б.Г. съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта относно организацията на
работа в институцията, в която са работили ищцата и ответницата, йерархическата
организация между тях и отношенията между двете. В същото време обаче
останалата част от показанията на свидетеля, касаещи състоянието на ищцата не
кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече с показанията на свидетелите С. и
З., които бяха коментирани по-горе и които настоящият състав по изложените
съображения кредитира.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, който обхваща следните елементи: деяние
/действие ли бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и причинената вреда и вина. В настоящия случай по делото е
безпорно доказано, а и този факт не се спори между страните, че ответницата на
28.09.2018 год. е изпратила до РП-Шумен сигнал с вх.№2276/01.10.2018 год.,
препратен на ОП-Шумен срещу ищцата с оглед проверка на изложени от нейна страна
данни за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.282, ал.1 от НК, като в същия изложила поредица от
действия и бездействия, с които счита, че ищцата е извършила посоченото в
сигнала престъпление. Не се спори между страните и, че идентични сигнали със
същия текст са били депозирани на 08.10.2018 год. до Министъра на ОСВ /с копие
до Инспектората на МОСВ/, заведен с вх.№С-169/10.10.2018 год.; до Министър
председателя на Република България, заведен с вх.№1064/10.10.2018 год. и до
Зам. министър председателя ***, заведен с вх.№20 Е-14/10.10.2018 год.
В резултат на първия сигнал, депозиран до
РП-Шумен, който е бил препратен по
компетентност на ОП-Шумен е била възложена проверка по прокурорска преписка
вх.№2319/2018 год., която е продължила в рамките на три месеца, съответно в
периода от 05.10.2018 год. до 05.01.2019 год., когато с постановление от
15.01.2019 год. Шуменска окръжна прокуратура е отказала образуване на
наказателно производство по посочения сигнал, поради липса на съставомерност на
сочените деяния. През посочения тримесечен период са били извършени множество
действия, между които снемане на сведения от ищцата, в качеството й на лице,
срещу което е депозиран сигнала, изискване на множество документи от ***, по
които тя лично като представляваща институцията е следвало да се произнася,
чрез съответните резолюции, запознаване и др. Междувременно тези действия са
станали достояние и на други лица, служители на представляваната по това време
от ищцата институция, доколкото същите са били запознати с получените писма,
работили са по издирване на съответните документи и по тяхното подготвяне с
оглед предаването им на органите на ОД на МВР - Шумен.
Във връзка
с останалите сигнали била извършена извънпланова проверка по документи в *** в
изпълнение на резолюция на министъра на околната среда и водите, обективирана в
Доклад изх.№С-169/30.11.2018 год. Във връзка със същата също са били изискани
обяснения от ищцата, били са изискани множество документи, които впоследствие
са били обсъдени и анализирани от извършилото проверката лице. В същото време
както посочените сигнали, а така също и сигнала, изпратен до РП-Шумен,
препратен по компетентност на ОП-Шумен, доколкото същият е бил препратен от
страна на ответницата, чрез прилагането му към посочените по-горе сигнали до
Министъра на ОСВ, до Инспектората на МОСВ, до Министър председателя на Република
България и до Зам. министър председателя ***, са станали достояние на
посочените органи и лица, на които
ищцата в качеството си на Директор на ***е била на пряко йерархично подчинение.
Всичко това се е отразило негативно върху поведението
и психическото състояние на ищцата, като й е причинило стрес, неудобства,
емоционален срив, подронило е нейната чест и достойнство. В подкрепа на
изложеното са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите Х. Р. С. и Р. В. З., които са имали пряк контакт с
нея през този период от живота й и свидетелстват, че Д. е била много
притеснена, станала силно раздразнителна, изключително емоционална, сринала се
психически, като не можела да спи, тайно плачела, изпокарала се със своите
близки и роднини и се затворила в себе
си. Факта, че подадените срещу нея сигнали са станали достояние на един
значително широк кръг от хора само по себе си й е причинило допълнителни
отрицателни емоции и неудобства.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответницата неправомерно
деяние, а именно подадения сигнал. По
отношение наличието на последния елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане – вината, съдът установи от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане,
вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай съдът
намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че към
момента на подаване на сигнала ответницата е била наясно с обстоятелството, че
ищцата не е извършила твърдените и
описани в сигнала действия, които да могат да се квалифицират като престъпление
от общ характер. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че ответницата в качеството си на дългогодишен
директор на ***и издател на сочените от нейна страна отменени наказателни
постановления е била наясно, както с причините за тяхната отмяна, които не
могат да се вменят във вина на ищцата, а така също и че по по-голямата част от
отменените наказателни постановления не е работила ищцата, а от юрисконсулт Н.Г..
Видно от приложените писмени доказателства и по-конкретно от намиращата справка
в изисканата и приложена като доказателство по делото прокурорска преписка
№2319/2018 год. по описа на ШОП се установява, че в периода от 01.01.2016 год. до
31.12.2017 год. са били отменени общо 27 наказателни постановления, издадени от Директора на РИОСВ-Шумен, като 16 от тях са били работени от юрисконсулт Н.Г.,
а 11 – от ищцата. От посочените 11 наказателни постановления: НП №66/2016 год.
е било отменено, поради неправилно посочена правна квалификация, неточно
описание на нарушението и неправилно посочване на изпълнителното деяние, както
в акта, така също и в наказателното постановление; НП №72/2016 год. е отменено
поради липса на вина за извършеното деяние и приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН /Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано и потвърдено от
ШАС/; НП №63/2016 год. е отменено, поради допуснато процесуално нарушение,
дължащо се изцяло на поведението на ответницата, а именно – по отношение на нея
са били налице основания за отвод в качеството й на Директор на ***, но същата
не се е отвела от разглеждане на преписката; НП №71/2016 год. е отменено поради
несъставомерност на деянието и лиса на вина у извършителя; НП №67/2016 год. е
било отменено поради липса на осъществен състав на нарушение /Решението на
първоинстанционния съд е било обжалвано и потвърдено от ТАС/; НП №33/2016 год.
е било отменено поради неправилно посочена дата на извършване на нарушението;
НП №82/2016 год. е било отменено поради приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН; НП №68/2016 год. е било отменено поради несъставомерност на деянието и
лиса на вина у извършителя /Решението на първоинстанционния съд е било
обжалвано и потвърдено от ТАС/; НП №11/2017 год. е било отменено поради
нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно неиздаване на акта
за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на
нарушителя; НП №10/2017 год. е било отменено също поради нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно неиздаване на акта за
установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на
нарушителя; НП №73/2016 год. е било отменено поради недоказаност, дължаща се на
съществено разминаване в показанията на разпитаните по делото свидетели.
Следователно от изложеното се налага извода, че нито едно от посочените 11 наказателни постановления не е било отменено
по вина на ищцата, в резултат на нейно неправомерно или немърливо поведение или
в резултат на неизпълнение на нейно задължение, вменено й във връзка с
осъществяваната от нея длъжност. Както фактите по посочените дела, така също и
причините за тяхната отмяна са били известни на ответницата, в качеството й на
лице, осъществяващо контрол над дейността на ищцата, поради което същата е била
наясно, че сочените от нея твърдения в
сигнала, свързани с отмяна на наказателни постановления не са били верни.
В същото време невярно е и твърдението, изложено в
сигнала, че по вина на ищцата са били просрочени административно-наказателни
преписки за издаване на наказателни постановления. Както става ясно от
материалите по делото и по-конкретно от Постановление за отказ за образуване на
наказателно производство от 15.01.2019 год. извършената проверка не е
констатирала нито едно административно-наказателно производство, което да е
било прекратено на основание разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, а именно
поради неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от издаване
на акта за установяване на административно нарушение. В същата насока са и
констатациите, направени в извършена извънпланова проверка по документи в *** в
изпълнение на резолюция на министъра на околната среда и водите, обективирана в
Доклад изх.№С-169/30.11.2018 год. В същия по категоричен начин е посочено, че
въз основа на извършената проверка на документи, намиращи се в *** е
установено, че не са налице установени административно-наказателни
производства, прекратени на основание разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН –
поради неиздаване на наказателно постановление в шестмесечен срок от съставяне
на съответния АУАН; че са останали недоказани на твърденията в сигнала относно
допуснати пропуски и нарушения в работата на Ц.Д., изразяващи се в просрочие на
административно-наказателни преписки за издаване на наказателни постановления;
твърденията в сигнала за „небрежност при осъществяване на процесуално
представителство на инспекцията“, изразяващо се в неявяване на съдебни
заседания, необжалване на първоинстанционни съдебни актове, с които са отменени
наказателни постановления, издадени от Директора на инспекцията, довели до
отмяна на голяма част от издадените от *** наказателни постановления.
С оглед на изложеното относно извода, до който са
достигнали всички институции, извършващи проверката по сигнала на ответницата,
както и с оглед на факта, че проверките са били извършени именно въз основа на
документи, намиращи се в ***, налагат категоричния извод, че ответницата в
качеството си на Директор на *** не само е била запозната с тях, но и е знаела,
че от същите се установява по безспорен начин, че посочените в сигнала
твърдения не са истина.
В подкрепа на изложеното е и факта, че както бе
посочено и по-горе ежегодно дейността на
ищцата е била предмет на проверка, резултатите от които са били обективирани
във Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни
служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с
аналитични и//или контролни функции. Видно от последните формуляри от дати
28.01.2016 год., 31.01.2017 год.
дейността на ищцата е била оценена от ответницата Ш., в качеството й на
нейн ръководител, като същата й е поставила оценки „изключително изпълнение“,
респективно „изключително добро изпълнение“, което се явява най-високата
възможна оценка на професионалните качества на лицето. Имайки предвид, че 9 от посочените 11
отменени наказателни постановления са били издадени и отменени през 2016 год.,
а периодът на последната атестация на ищцата е бил 01.01-31.12.2016 год.
показва, че при оценяване на ищцата, ответницата е считала, че същата не е
извършила каквито и да е нарушения на трудовите си задължения, което е била и
констатацията в посочения по-горе формуляр, подписана лично от ответницата Ш..
В същото време буди недоумение и факта по каква
причина, в случай, че ответницата е била с убеждението, че ищцата е допуснала
твърдените от нейна страна нарушения, представляващи престъпление от общ
характер по смисъла на чл.282, ал.1 от НК, й е давала многократно изключително
висока оценка на работата, респективно след нейното напускане, считано от 11.05.2017 год. /датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между *** и ищцата Ц.Н.Д. със Заповед №47 от 11.05.2017 год./ не
е предприела каквито и да е действия за сигнализиране на съответните
институции, а е направило това 1 година и 4 месеца по-късно при узнаване на
факта, че ще бъде освободена от длъжност, респективно, че ищцата ще бъде
назначена за временно изпълняваща длъжността Директор на ***.
За прецизност следва да бъде посочено, че в
сигнала ответницата е посочила и редица осъществени от страна на Д. нарушения
при водене на актови книги, описи и други, които не осъществяват състав на
престъпление, но които са били известни на ответницата още през м.декември 2017
год., доколкото именно на 20.12.2017 год. същата е била запозната с резултатите
от извършената комплексна проверка на *** чрез изпратения й доклад от
проверката. Въпреки, че в същия, освен констатации на посочените нарушения се
съдържа и констатация, че същите са били вече отстранени към момента на
извършване на проверката в периода 25-29.09.2017 год.
С оглед на
изложеното се установява, че при изготвяне и депозиране на сигнала ответницата
е била наясно, че твърдените в него действия не са осъществени от страна на Д.,
не са осъществени виновно и не са довели до набавяне на облага или причиняване
на вреда за никого, каквато цел визира посочената от ответницата в сигнала
разпоредбата на чл.282, ал.1 от НК.
В тази връзка съдът не кредитира
твърденията, изложени в отговора на исковата молба и в писмените бележки,
депозирани от ответната страна, че с подаване на сигнала ответницата всъщност е реализирала
конституционното си право на подаване на жалби, сигнали и други. Действително
разпоредбите на Конституцията на Република
България /КРБ/ гарантират правото на гражданите на жалби, предложения и петиции
до държавните органи /чл.45 от
КРБ/, право да изразяват мнение и да го разпространява чрез слово
- писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин /чл.39 от КРБ/. В
същото време обаче това право не е неограничено. Носителят на едно субективно право е свободен
да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това
обаче не изключва възможността за злоупотреба с право, като злоупотребата с
право е противоправна и е налице тогава, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други лица
(чл.39, ал.2 и чл.57, ал.2 от КРБ).
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е
деликтна и противоправността и се изразява в недобросъвестното упражняване на
законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до
доказване на противното. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че вината в
гражданското право /за разлика от наказателното право/ не е субективното
отношение на дееца към деянието, а неполагане на дължимата (от добрия стопанин
или добрия търговец) грижа. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно решение №758 от 11.02.2011 год. на ВКС по ГД №1243/2009 год., IV
г.о., ГК, Решение №245 от 05.11.2014 год. на ВКС по гр.д.№1734/2014 год., III г.о., ГК, Определение № 810
от 28.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2468/2018 г., III г. о., ГК и др.
Свободата на
изразяване на мнение и подаване на жалби се разпростира до предели,
преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности, каквито
са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на
гражданите. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно по
изложените вече съображения се налага извода, че при депозиране на сигнала,
както до Прокуратурата, така също и до останалите институции, ответницата е
била наясно, че ищцата не е извършила
твърдените от нейна страна действия и соченото престъпление от общ характер.
Доколкото същата е била директор на институцията и е разполагала с целия набор
от документи е била наясно и е можела полагайки дължимите усилия и грижа да се
запознае с документите и да установи, че от същите не може да се направи извод,
че ищцата е извършила посочените правонарушения. А от факта, че на ищцата
многократно е била давана изключително висока оценка на дейността само по себе
си показва, че ответницата е била с ясното убеждение, че Д. не е изпълнявала
небрежно задълженията си и не е допуснала твърдените нарушения. В случая е
нарушен балансът между посочените конституционно защитени ценности - свободата
на словото и правото на жалба от една страна и доброто име на гражданите от
друга.
Факта, че
неправомерното и правно укоримо от субективна гледна точка деяние, е засегнало
неблагоприятно чужда правна сфера, налага извода, че това поведение следва да
бъде коригирано, чрез предвидената в закона санкция, която в случая се изразява
в задължение за възстановяване на нанесените щети.
При преценка на иска за
обезщетение на посочените неимуществени вреди, съдът прецени степента на
причинените на пострадалата притеснения, унижение и неудобства, изразяващи се
във факта, че сигналът е станал достояние на един доста широк кръг от хора, включително
колеги, подчинени и висшестоящи на ищцата, че на същата се е налагало да дава обяснения във връзка с
извършваните проверки в тази връзка. Всичко това се е отразило негативно върху
поведението и психическото състояние на ищцата, като й е причинило стрес,
неудобства, емоционален срив, подронило е нейната чест и достойнство. В
подкрепа на изложеното са събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Х. Р. С. и Р. В. З., които са имали
пряк контакт с нея през този период от живота й и свидетелстват, както бе
посочено и по-горе, че Д. е била много притеснена, станала силно
раздразнителна, изключително емоционална, сринала се психически, като не можела
да спи, тайно плачела, изпокарала се със своите близки и роднини и се затворила в себе си.
В тази връзка съдът прецени обстоятелството, че се
претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана
с нарушаване на определени задължения. В кръга на претендираните неимуществени
вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за
пострадалия, при наличието, на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
Налице е противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието на ответника. Чл.52 от ЗЗД
указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта. Понятието
“справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е
извършено то, причинените морални страдания и пр. Съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания иск
да бъде уважен до размер 2000 лв. /две хиляди лева/, като се вземат предвид
претърпените притеснения и неудобства в резултат на деянието и причинната връзка между тях. В
останалата си част до пълния предявен размер съдът счете, че иска за
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Ответницата дължи и законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в размер
на 200 лева, включващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от иска и съгласно представен списък.
В същото време на основание разпоредбата на чл.78,
ал.3 от ГПК ответната страна също има право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Доколкото на основание разпоредбата на чл.38, ал.1,
т.3 от ЗА ответницата не е заплатила възнаграждение на упълномощения по делото
адвокат, то дължимото адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от иска следва на основание разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА да бъде заплатено
на упълномощения й процесуален представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Е.П.Ш., с ЕГН**********,*** да заплати на Ц.Н.Д., с ЕГН**********,*** сумата от 2000 лева /две хиляди лева/, представляваща причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска – 04.06.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска в останалата му част за разликата над 2000 лева до пълния
предявен размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.П.Ш., с ЕГН**********,*** да заплати на Ц.Н.Д., с ЕГН**********,*** на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Ц.Н.Д., с ЕГН**********,*** да заплати на адв.С.Е. от ШАК на основание разпоредбата на чл.38,
ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА сумата от 348 лева /триста четиридесет и осем лева/, представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на Е.П.Ш., с ЕГН**********, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: